ОПРЕДЕЛЕНИЕ 30

гр. Варна, 12.01.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 8/16г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д.Р.А., понастоящем в ТПО с. Разделна към Затвора Варна против определение № 3541/09.10.15г. по гр.д. № 2828/15г. на ВОС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Претендира се подадената пред ВОС искова молба да бъде уважена и да бъде осъден Затвора Варна да му заплати обезщетение в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди от психически и физически стрес и болка, причинени от телесна повреда при трудова злополука.

            Поради наличието на хипотезата на нормата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, то и препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок /преди получаване на съобщението за постановеното определение/, от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В подадената на 05.10.15г. искова молба Д.Р.А. е изложил, че през м. 03.14г. е бил „изкаран” да полага доброволен труд в ТПО, с. Разделна, в „керамичния завод”, при което е претърпял трудова злополука вследствие на попаднали в дясно око частици от тухли. Претърпял е стрес и останал сакат от тази трудова злополука /травма/ и претендира обезщетение от 50 000лв. Представил е епикриза, издадена от „СБОБАЛ-Варна” ЕООД за болничен престой от 24.07.15г. до 03.08.15г. с окончателна диагноза „Вторична глаукома, дължаща се на други болести на дясно око”.

Без да са давани указания до ищеца, първоинстанционният съд е приел, че се касае до претенция с правно основание чл. 200 от КТ, която е предявена против процесуално неправоспособен ответник /тъй като Затвора Варна не е юридическо лице/; че полагането на доброволен труд от лишените от свобода не е трудова дейност и искът е неоснователен или недопустим; че не се твърди наличието на трудово правоотношение с ответника или с ЮЛ, на което ответникът е звено, а полагане на труд в търговско предприятие.

Настоящият състав на съда счита, че ВОС не е изпълнил задълженията си, произтичащи от регламентацията на принципа на служебното начало, закрепени в нормата на чл. 7 от ГПК, съдействайки на ищеца чрез даването на указания за отстраняване на противоречията в обстоятелствената част на исковата молба и определянето на надлежен ответник по иска. Едва неизпълнението на дадените указания могат да се свържат с последицата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В случая ищецът е твърдял вътрешно противоречиви факти и обстоятелства, поради което е следвало да му се дадат указания да уточни дали през м. март на 2014г., когато е причинена травмата на дясното му око, е полагал доброволен неплатен труд, възложен му от администрацията на затвора /хипотезата на чл. 80 от ЗИНЗС/ или е полагал труд в керамичен цех на територията на ТПО с. Разделна / хипотезата на чл. 173, ал. 1 от ЗИНЗС/ или е полагал труд в „керамичен завод” на търговско предприятие /на ЮЛ или ФЛ/ по договор, сключен между ДП „Фонд затворно дело” и търговеца – хипотезата на чл. 174, ал. 1 от ЗИНЗС. Да посочи дали е бил съставен акт за трудова злополука и посочи кой е вписания в акта работодател, нарушените условия за безопасност на труда и механизма на причиняване на вредата. С оглед на горните уточнения да посочи и ответника против когото предявява иска – като при липсата на трудово правоотношение /някоя от хипотезите на чл. 80, чл. 173, ал. 1 или чл. 174, ал. 1 от ЗИНЗС/ претенцията следва да се насочи против възложител с процесуална правоспособност Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, ДП „Фонд затворно дело” или съответното ЮЛ или ФЛ. При твърдението за наличието на трудово правоотношение и съставен акт за трудова злополука – ответник следва да е работодателят, независимо дали е персонифициран правен субект /по арг. от § 1, т. 1 от ДР на КТ/.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3541/09.10.15г. по гр.д. № 2828/15г. на ВОС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, който да предприеме следващите се процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение, давайки указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: