ОПРЕДЕЛЕНИЕ 65

гр. Варна,  31.01.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 8/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Стефко-2002” ЕООД, гр. Добрич, ЕИК 103740188 /относно организационната форма дружеството и седалището му, посоченото е съобразно направената служебна проверка от настоящия съд за актуалните вписвания по партидата на търговското дружество/ чрез адв. А.Ч. срещу определение № 2357/04.10.2016г. по гр.д. 3645/2012г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството с вх. № 36150/25.05.15г., в която е обективирано искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на определение № 1271/20.04.15г., постановено по гр.д. № 3645/12г. на ВОС. Счита се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не съдържа мотиви за отхвърляне на молбата за изменение на посоченото определение в частта му за разноските. Сочи се, че реално извършените от дружеството разноски по гр.д. № 3645/12г. са в размер на 32 547.82лв. с ДДС по фактура № 1/02.01.13г., а по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 3450/12г. на ВОС, направените разноски са в размер на 16 273.91лв. с ДДС по фактура № 2/02.01.13г., или общо 48821.73лв., а вместо това ВОС е присъдил общо 6 816.48лв. Сочи се, че погрешно ВОС е приел в мотивите си, че спрямо „Стефко-2002” ООД е бил предявен иск с цена 107 358.02лв., тъй като в петитума на мотивираното искане на КОНПИ не е била конкретизирана отговорността на всеки от ответниците и дали същата е солидарна. Поради това е следвало да се приеме, че спрямо това дружество е бил предявен иск за цялата посочена в иска сума от 1 333 709 лв., при което минималното дължимо възнаграждение е в размер равен на действително заплатеното на адвоката по обезпечителното и исковото производство. Именно тази цена на иска е посочена и в определение от 27.11.12г. по ч.гр.д. № 3450/12г. на ВОС, което е потвърдено от горните инстанции, поради което следва да се приеме, че спрямо дружеството са били допуснати обезпечителни мерки за целия размер на иска от 1 333 709лв. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на определението от 20.04.15г. чрез присъждане на направените разноски в пълен размер. Претендират се разноски и за настоящото производство.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна КОНПИ-гр. София чрез гл. инспектор П. Р., считайки жалбата за неоснователна. Споделят се изцяло съображенията на ВОС, който е отчел материалния интерес, по който се е защитавало дружеството, както и обема на извършената работа по тази процесуална защита, изразяващ се в подаването на писмен отговор на исковата претенция. Претендира се от съда да потвърди обжалваното определение.

Контролиращата страна в лицето на ОП-Варна не е изразила становище по подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С определение № 3340/27.11.12г. по ч.гр.д. № 3450/12г. ВОС е допуснал обезпечение на бъдещите искове на КОНПИ против общо 9 ответници, измежду които и „Стефко-2002” ООД като по отношение на последното – чрез налагането на запори върху подробно описани МПС и банкови сметки. Направения опит от адв. Ч. като процесуален представител на дружеството да обжалва горното определение, е останал неуспешен поради неотстраняване нередовностите на подадената частна жалба – виж определение № 647/29.11.13г. по в.ч.гр.д. № 545/13г. на ВАпС.

Производството по гр.д. № 3645/12г. на ВОС е образувано на 18.12.12г. по мотивираното искане на КОНПИ-гр. София против общо 9 ответници, измежду които е било и търговското дружество „Стефко-2002” ООД, гр. Варна. С искането и по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ се е претендирало установяването на имущество, придобито от престъпната дейност на А. Т. А. от гр. Варна, извършвана през периода от м. 12.05г. до 21.03.2007г. и след това, на територията на България, Лион - Франция и на национална територия, което придобиване на имущество е станало включително и чрез „Стефко-2002” ООД, в което ответникът А. е съдружник. Посочената в заглавната част на мотивираното искане цена на иска е в размер на общо 1 333 709 лв. В петитума на мотивираното искане обаче е посочено какво се претендира за отнемане от всеки един от ответниците, като от „Стефко-2002” ООД /т. І, л. 28 и сл./ се претендира на осн. чл. 6 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ отнемането на притежаваните към момента от дружеството л.а. марка „АУДИ”, модел 100 с ДК № В 1792 КТ /за който в обстоятелствената част на л. 15 е посочено, че е с актуална пазарна стойност от 1 900 лв./, л.а. марка „Опел- Астра” с ДК № В 2357 РА /за който в обстоятелствената част на л. 16 е посочено, че е с актуална пазарна стойност от 2 200 лв./ л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с посочени идентификационни данни на рама /за който в обстоятелствената част на л. 16 е посочено, че е с актуална пазарна стойност от 3 200 лв./, л.а. марка „Фиат”, модел „Дукато”, с посочени идентификационни данни на рама и двигател /за който в обстоятелствената част на л. 16 е посочено, че е с актуална пазарна стойност от 3 700 лв./; сумата от 23 325.30 евро, равняваща се на 45 620.32лв. по срочен депозит в евро в „ПИБ” АД, открит на 07.03.11г., сумата от 14 437.70 лв., по разплащателна сметка в „ПИБ” АД, открита на 25.02.03г., и на осн. чл. 6 вр. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ се претендират суми, равняващи се на пазарните стойности на продадени от дружеството автомобили, определени към момента на продажбите, както следва: сумата от 30 000 лв. за л.а. марка „Тойота”, модел „Ланд Круизер” с ДК № В 2442 СТ; сумата от 5 000 лв. за товарен автомобил марка „Баркас”, модел „В 1000” с ДК № В 8615 СК и сумата от 1 300 лв. за товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „207Д” с ДК № В 9932 СР. Така общата цена на предявените за отнемане имущества от „Стефко-2002” ООД е била в размер на общо 107 358.02лв.

На 11.01.13г. /т. І, л. 114/ е получен препис от мотивираното искане, изпратено до дружеството чрез адв. Ч., който преди това с молба от 07.01.13г. е представил подписан с представителя на дружеството договор за правна защита и съдействие и пълномощно. В този договор не е уговорена цена на услугата /т. І, л. 110/. С молба от 11.01.13г. дружеството чрез адв. Ч. е отправил искане до съда на осн. чл. 23, ал. 4, т. 4 и 7 от ЗОПДИППД /отм./ да се разреши извършването на плащания от запорираните въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № 3450/12г. на ВОС, банкови сметки за извършени разходи за адвокатски възнаграждения в полза на адв. Ч. по посоченото обезпечително производство и за исковото производство по гр.д. № 3645/12г. на ВОС – общо 48 821.71лв. с ДДС /16273.90лв. с ДДС по обезпечителното и 32 547.81лв. – за исковото производство/. Към молбата е представен анекс към договора за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адв. Ч., в който е уговорено адвокатско възнаграждение за защита по всяко от двете производства /по ч.гр.д. № 3450/12г. и по гр.д. № 3645/12г. на ВОС/ за всяка съдебна инстанция поотделно, в размер на минималните адвокатски възнаграждения, определени съответно по реда на чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАС – за първата и въззивната инстанции, а за пред ВКС – в размер на двойния минимален размер, определен по цитираната наредба. Посочено е, че възнаграждението е дължимо след извършване на първите процесуални действия по защита за всяка от инстанциите и след издаване на фактура от страна на адвоката. Представени са с молбата и данъчни фактури № 1 и № 2, издадени на 02.01.13г. от адв. Ч. за сумата от 32 547.82лв. с ДДС за гр.д. № 3645/12г. на ВОС и за сумата от 16 273.91лв. с ДДС за гр.д. № 3450/12г. на ВОС. Получател по двете фактури е „Стефко-2002” ООД, гр. Варна и фактурите са получени от представляващия А.. Посочения начин на плащане по фактурите е „по сметка” и отбелязана дата на падежа – 02.01.13г. /т. І, л. 116-126/.

С определение № 202/18.01.13г. ВОС е уважил искането на дружеството, разрешавайки да се извърши плащане чрез превод  от запорираните сметки на „Стефко-2002” ООД на горните суми /т. І, л. 189-192/. Това определение е обжалвано от КОНПИ, вкл. и с възражения за прекомерност на уговорените възнаграждения. С определение № 214/18.04.13г.  по ч.гр.д. № 167/13г. ВАпС е отменил частично горното определение на ВОС и го е потвърдил по отношение на „Стефко-2002” ООД за заплащане на обща сума от 5178 лв., представляваща адвокатските възнаграждения с ДДС на адв. Ч. за защита на дружеството по обезпечителното и исковото производство. Това определение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 671/28.10.13г. по ч.гр.д. № 4435/13г. на ВКС, ІІІ г.о.

Именно приетото от ВАпС и ВКС в посочените по-горе определения е възприето изцяло и от адв. Ч. като представител на „Стефко-2002” ООД относно цената на предявените срещу дружеството искове от общо 107 358.02лв. Последното е обосновало молбата му за частична отмяна на наложени запори по банкови сметки на дружеството като обезпечителна мярка – молба от 17.03.14г. /т. ІІ, л. 587-588/. Тази цена е потвърдена и от самия ищец в становище от 03.11.14г. /т. ІІ, л. 704-705/.

От молба от 22.05.14г., подадена от дружеството чрез адв. Ч. е видно, че плащане на сумата от 5178 лв. като адвокатско възнаграждение, все още не е било разрешено въпреки определението на ВАпС /т. ІІ, л. 625/

На 11.02.13г. е депозиран писмения отговор на исковата молба от „Стефко-2002” ООД чрез адв. Ч., с представени доказателства /т. І, л. 228-300/.

С молба от 25.02.15г. КОНПИ е направило изявление за отказ на всички предявени против „Стефко-2002” ООД искове, както и искане на осн. чл. 402, ал. 1 от ГПК за отмяна на наложените против това дружество обезпечителни мерки /т. ІІ, л. 721-729/. На 24.03.15г. дружеството чрез адв. Ч. е изразило становище по горната молба, претендирайки ищецът да бъде осъден да заплати на „Стефко-2002” ООД изцяло сумите по издадените от адвоката две фактури /т. ІІ, л. 797-799/. В дадения от съда срок /изтичащ на 22.04.15г./ КОНПИ е изразило становище по направеното искане за разноските, вкл. и за тяхната прекомерност – т. ІІ, л. 821-824.

С определение № 1271/20.04.15г. ВОС е прекратил производството по делото поради отказ от предявените искове против част от ответниците, вкл. и против „Стефко-2002” ООД, на което дружество е присъдил разноски в размер на общо 6 816.48лв. с ДДС, определени в минималните размери по реда на чл. 7, ал. 5 и ал. 2 от Наредба № 1 на ВАС общо за обезпечителното и исковото производство, при материален интерес от 107 358.02лв. и при завишаване с една втора на дължимата сума /т. ІІ, л. 808-818/. Това определение е връчено на дружеството на 15.05.15г. /л. 840/ и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК – на 22.05.15г. /видно от пощенското клеймо/ адв. Ч. е отправил искане за изменението му в частта за разноските чрез присъждането на претендираните с молбата от 24.03.15г. суми за адвокатски възнаграждения в полза на „Стефко-2002” ООД /т. ІІ, л. 856-863/, което е оставено без уважение с обжалваното понастоящем определение.

На първо място следва да се приеме, че обжалваното определение е допустимо, тъй като макар и да липсва нарочен списък по чл. 80 от ГПК на претендираните от „Стефко-2002” ООД разноски по делото, то такъв следва да се приеме, че е инкорпориран в представеното от процесуалния му представител становище вх. № 9337/24.03.15г. /т. ІІ, л. 797-799/ с което са поискани разноските и същите са били подробно описани – по арг. от т. 2 на ТР № 6/12г., постановено на 06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.

На второ място следва да се приеме, че по делото липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатските възнаграждения, вкл. и след разрешението на съда по чл. 23, ал. 4 от ГПК в размер на 5178лв. въз основа на определение № 214/18.04.13г.  по ч.гр.д. № 167/13г. ВАпС, влязло в сила на 28.10.13г., както и на горниците до претендираните понастоящем размери по издадените фактури, вкл. и след прекратяване на производството по делото. Посоченото в двете фактури е, че плащанията по тях ще стане по сметка, а съгласно т. 1 от цитираното ТР на ВКС, плащането по банков път следва да се докаже чрез писмени доказателства. Това обстоятелство обаче не следва да бъде съобразявано от настоящия съд чрез отмяна на обжалваното определение, тъй като не е допустимо влошаване положението на жалбоподателя – по арг. от чл. 271, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК. Но това обстоятелство е относимо към искането за отмяна на обжалваното определение и присъждане на пълния размер на претендираните възнаграждения, като го прави неоснователно.

На следващо място следва да се посочи, че не е съществувала неяснота относно вида и материалния интерес по предявените против „Стефко-2002” ООД от КОНПИ претенции, както по молбата за обезпечение на бъдещ иск, така и със самото мотивирано искане – претендирало се е отнемане на подробно изброените по-горе МПС по пазарните им стойности към момента на подаване на искането, на паричните суми по посочените две банкови сметки и на пазарните стойности на описаните други МПС към момента на тяхното отчуждаване от дружеството – общо 107 358.02лв. Съгласно нормите на чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, в редакциите им към 02.01.13г. /момента на определянето на размерите на възнагражденията с анекса към договора за правна защита и издаването на фактурите/, минималния размер на адвокатското възнаграждение в производството по обезпечаване на бъдещ иск е в размер на 1523.58лв., а с ДДС – 1828.30лв., а минималния размер в исковото производство е в размер на 2597.16лв., а с ДДС 3116.59лв. - общо 4944.89лв. с ДДС. Фактически извършените от процесуалния представител на дружеството действия по съдебната му защита включват: изготвянето и подаването на частна жалба против определението за обезпечение на бъдещите искове, която е била върната поради неотстраняване на нередовностите й; подаването на молба по чл. 23, ал. 4 от ЗОПДИППД /отм./, която е била частично уважена, както и подаването на писмен отговор с доказателства в рамките на исковото производство. Макар и делото да е с повишен обем от доказателствен материал и с предявени различни претенции, вкл. и само против това дружество, реално извършените до прекратяването на делото поради отказ от исковете процесуални действия на адв. Ч. не могат да обосноват извод за правна сложност, което пък да обуслови извод за неоснователност на възражението на ищеца за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от този ответник. Поради това и присъждането в минимални размери на адвокатските възнаграждения по двете производства би било законосъобразно, а в случая пък ВОС е и увеличил тези възнаграждения до общ размер на 6 816.48лв. с ДДС. Обжалваното определение следва да се потвърди поради невъзможност от влошаване положението на жалбоподателя. 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Стефко-2002” ЕООД, гр. Добрич, ЕИК 103740188 /относно организационната форма дружеството и седалището му, посоченото е съобразно направената служебна проверка от настоящия съд за актуалните вписвания по партидата на търговското дружество, а не посоченото в самата ЧЖ/ чрез адв. А.Ч. срещу определение № 2357/04.10.2016г. по гр.д. 3645/2012г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството с вх. № 36150/25.05.15г., в която е обективирано искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на определение № 1271/20.04.15г., постановено по гр.д. № 3645/12г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: