ОПРЕДЕЛЕНИЕ 21

гр. Варна,10.01.  2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 8/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от С.А.Н. *** против определение № 3000/16.11.17г. и определение № 3150/05.12.17г. и двете постановени по гр.д. № 1931/17г. на ОС-Варна. Претендира се жалбоподателката да бъде освободена от държавна такса на стойност от 4 000 лв. за предявения от нея иск на стойност от 100 000 лв. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Заявява, че не желае да променя размера на предявения иск, както и не желае делото ѝ да се гледа от друг съд. Изложени са твърдения и са представени доказателства, относими към искането ѝ за освобождаване от заплащането на дължимата по делото ДТ.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещна страна.

Налице са инкорпорирани две частни жалби в документа с вх. № 35213/13.12.17г. по вх. регистър на ВОС, с който е сезирана настоящата съдебна инстанция – частна жалба против определение № 3000/16.11.17г. и частна жалба против определение № 3150/05.12.17г., и двете постановени по гр.д. № 1931/17г. на ОС-Варна. Частните жалби са насочени против общо три самостоятелно обжалваеми съдебни акта – първият е определението, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за освобождаването ѝ от задължението за внасяне на дължимата по делото ДТ в размер на 4 000 лв. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, вторият е определението, с което частично е прекратено исковото производство поради оттегляне на иска предвид предприетото изменение на неговия размер /за разликата над 25 000 лв. до 100 000 лв./ и третият е определението, с което исковото производство в непрекратената му част /за сумата от 25 000 лв./ се изпраща по подсъдност на РС-Варна.

Частната жалба, която е насочена против определение № 3000/16.11.17г. по гр.д. № 1931/17г. на ОС-Варна, е просрочена – ищцата е уведомена за този акт на 23.11.17г.  /л. 53 на гърба от делото на ВОС/, срокът е изтекъл на 30.11.17г. вкл., а частната жалба е депозирана на 13.12.17г. Настоящото производство по така подадената частна жалба следва да се прекрати, тъй като същата е недопустима като подадена след изтичане на срока за обжалване на посоченото определение.

Частната жалба, която има за предмет определение № 3150/05.12.17г., постановено по гр.д. № 1931/17г. на ОС-Варна е подадена в срок /определението не е съобщено по надлежния ред на ищцата/, от страна с правен интерес от обжалването му, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Налице е валидно направено в предвидения в нормата на чл. 214, ал. 1 от ГПК преклузивен срок изявление от ищцата с молбата ѝ с вх. № 32974/23.11.17г. /л. 54 от делото на ВОС/, с което е предприето изменение на размера на предявения осъдителен иск чрез неговото намаляване – от 100 000 лв. на 25 000 лв. Изменението на иска чрез намаляване на искането се съчетава с оттегляне или отказ от иска. Прието е от съда, че в случая се касае /при липсата на уточнение от ищцата/ до по-слабата по интензитет форма на десезиране на съда – оттегляне за горницата над 25 000 лв. до 100 000 лв. Тъй като изявлението е направено преди първото по делото с.з. /а в случая и преди връчването на препис от исковата молба/, съгласие на ответника не се изисква. Определението на съда в частта, с която е прекратено производството по делото въз основа на предприетото изменение на иска чрез неговото намаление, е законосъобразно и следва да се потвърди.

На осн. чл. 103 и по арг. за противното от чл. 104, т. 4 от ГПК, предявеният иск с цена от 25 000 лв. е подсъден на районен съд, поради което и определението за изпращането на делото по подсъдност на местно и родово компетентния Районен съд-Варна, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 8/18г., образувано по частна жалба, подадена от С.А.Н. ***, която е насочена против определение № 3000/16.11.17г., постановено по гр.д. № 1931/17г. на ОС-Варна, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 3150/05.12.17г., постановено по гр.д. № 1931/17г. на ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката, пред ВКС.

Определението в останалата му част може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: