Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

55/26.04.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.03.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 80/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Ц.Й.В., представляван от настойника си М.Н.В., чрез упълномощения адв. П.В. *** срещу решение № 1714/16.11.2017 год по гр.д. № 1749/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав, (неправилно посочен като Районен съд) с което е уважен предявения срещу него частичен осъдителен иск с правно осн. чл. 240 ал.1 от ЗЗД от Н.Ц.В. за сумата 25 100 лв, като част от общото задължение в размер на 69 840 лв, представляващо главница по договор за заем от 15.08.2015 год, както и в осъдителната част за разноските.

Обжалваното решение е постановено след като с решение № 94/13.06.2017 год по в.гр.д. № 144/2017 год на Апелативен съд Варна, г.о. е обезсилено решение № 27/10.01.2017 год по гр.д. № 667/2016 год на ВОС в частта, с която Ц.Й.В., представляван от настойника М.Н.В. е осъден да заплати на Н.Ц.В. сумата 25 100 лв, представляваща част от общото задължение в размер на 69 840 лв, с която неоснователно се е обогатил, като заплатена вместо ответника на дължимата от последния държавна такса по т.д. № 1528/2014 год на ВОС на осн. чл. 59 от ЗЗД, и в осъдителната част за разноските. С цитираното въззивно решение делото е изпратено на Окръжен съд Варна за разглеждане от друг състав на евентуално предявените частични искове в следната поредност: иск с правно осн. чл. 240 ал.1 от ЗЗД, а в случай на неговото отхвърляне- иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД.

Решението по гр.д. № 667/2016 год на ВОС в отхвърлителната част по иска с правно осн. чл. 74 от ЗЗД не е било обжалвано и е влязло в сила.

С оглед на това, предмет на настоящото въззивно производство е постановеното решение при новото разглеждане на спора по гр.д. № 1749/2017 год на ВОС, г.о. в частта по обективно съединените в условия на евентуалност искове, предявени като частични в размер на 25 100 лв като част от общото задължение от 69 840 лв, на осн. чл. 240 ал.1 от ЗЗД, дължими по устен договор за заем, а в случай на неговото отхвърляне – иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за същата сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца чрез спестяване на средства за заплащане на държавна такса по т.д. № 1528/2014 год на ВОС.

За доказване на твърденията си, изразени в депозирания отговор на исковата молба по гр.д. № 667/2016 год, че заплащането на сумата от ищеца е станало със средства, предоставени му от ответника, е било направено искане за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с извлечение от сметки, както следва: От „Юробанк България“ АД за движението по сметка IBAN *** № ** с титуляр Н.Ц.В. за периода от 17.07.2014 до 29.08.2014 год, и от „ЦКБ“ АД – за движението по сметка  IBAN *** Н.Ц.В. за 17.07.2014 до 29.08.2014 год.

Посочените доказателства са допуснати на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК с определение № 232/12.04.2017 год по в.гр.д. № 144/2017 год на Апелативен съд Варна и са приобщени към делото.

В постъпилия отговор на въззивната жалба от Н.Ц.В. чрез процесуалния му представител адв. П.Т. *** е изразено становище за неоснователност на същата и за потвърждаване на решението. В условия на евентуалност моли в случай, че първоинстанционното решение бъде отменено в обжалваната част и искът с правно осн. чл. 240 ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен, да бъде разгледан и уважен предявеният частичен иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Подадена е и частна жалба от Ц.Й.В. чрез настойника му М.Н.В., представляван от адв. М.П. *** срещу определение № 115/15.01.2018 год по гр.д. № 1749/2017 год на Окръжен съд Варна (неправилно посочен като Районен съд), постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Изразява се несъгласие с определението в частта за разноските, като съдът не е съобразил възражението за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на определението и постановяване на ново, с което бъде изменен размера на присъдените разноски, като адвокатското възнаграждение на насрещната страна бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в Наредба № 1.

В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на частната жалба, аргументирано с високата степен на фактическа и правна сложност на делото.

С оглед горното настоящият състав намира, че въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане са предявените от Н.Ц.В. срещу Ц.Й.В. в условията на евентуалност частични искове за заплащане на сумата 25 100 лв., като част от 69 840 лв., дължими по договор за заем и представляващи заплатена от ищеца държавна такса по заведеното от ответника гр.д. № 1528/2014 год. на ВОС, евентуално за същата сума, с която ответникът неоснователно се обогатил като спестил разноските по същото дело. С оглед естеството на правоотношенията, искът по чл. 240 от ЗЗД следва да се разгледа като главен, доколкото искът по чл. 59 от ЗЗД предполага липса на договорно основание, обусловило имущественото разместване.

Между страните не е съществувал спор, че с платежно нареждане от 15.08.2014 год. по сметка на Окръжен съд Варна е постъпила сумата 69 840 лв. с основание на плащането – държавна такса за завеждане на гр.дело от Ц.Й.В.. Наредител на плащането е ищецът Н.Ц.В., а преводът е извършен от негова банкова сметка *** ***перативна банка АД.

Оспорванията са концентрирани в две насоки, заявени още с отговора на исковата молба. Първото възражение е за липса на сключен договор за заем, защото плащането е станало със средства на ответника, преведени от него по банковата сметка на ищеца. Второто възражение е направено в условия на евентуалност – ако се приеме, че договор за заем е сключен, то той е унищожаем поради невъзможност на ответника сам да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Това възражение е основано на твърдения, че ответникът е страдал от болестта на Алцхаймер, диагностицирана още пред 2013 год. и е поставен под пълно запрещение скоро след въпросното плащане.

От приложените банкови извлечения, приети като доказателства с протоколно определение от 17.05.2017 год.по в.гр.д. 144/2017 год. на Апелативен съд Варна се установява следното:

По банкова сметка ***туляр Н.Ц.В. са извършени преводи на суми с наредител Ц.Й.В., както следва: на 18.07.2014 год. – 100 000 лв. и на 31.07.2014 год. – два трансфера, съответно на 100 000 лв и 750 400 лв, или общо 950 400 лв.

На 31.07.2014 год Н.Ц.В. е наредил превод на сумата 885 000 лв от сметка BG**  по друга своя сметка в Алфа банк АД – BG***, от която на 15.08.2014 год. прехвърлил по сметката си в ЦКБ АД  с IBAN - *** 880 000 лв. Плащането на процесната сума в размер на 69 840 лв. по сметка на Окръжен съд Варна е извършено на същата дата – 15.08.2014 год. именно от тази сметка BG**.

По този начин се проследява движението на средствата от личната сметка на ответника Ц.В. по сметката на ищеца. Съвпадението на датата на последния трансфер с датата на плащането на държавната такса по заведеното от Ц.В. гражданско дело не оставя съмнение, че то е извършено с негови лични средства, макар и преминали през сметки на ищеца.

Договорът за заем е реален и неговите правни последици настъпват в момента на предаване на парите или другите заместими вещи и едновременно с това възниква насрещното задължение за тяхното връщане в уговорения срок. Не е достатъчно само осъществяването на първата от тях, защото даването, респ. плащането може да е извършено на друго основание. Предвид реалния характер на договора за заем, във всеки конкретен случай следва да се преценява намерението на страните да се обвържат със задължение за връщане на полученото. В доказателствена тежест на ищеца е установяването на посочените обстоятелства, което не е сторено в процеса. Напротив – установено е, че плащането на процесната сума, представляваща държавна такса по т.д. № 1528/2014 год на ВОС, е извършено със средства на ответника по настоящото дело. Следователно не е налице първия елемент от фактическия състав на договора за заем. Не е доказано наличието и на втората предпоставка, а именно – уговорка между страните за връщане на сумата. Поради това предявеният иск с правно осн. чл. 240 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.

Неоснователен е и предявеният в условия на евентуалност иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД.

Твърденията, на които се основава този иск са, че ищецът е заплатил вместо ответника негово задължение да внесе държавна такса по иска, предмет на т.д. № 1528/2014 год на ВОС, с която последният се е обогатил. В съдебната практика в редица случаи се приема, че при такава хипотеза е налице водене на чужда работа без пълномощие, но има и казуси, разрешени на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като обогатилият се е спестил разходи, които е дължал. Независимо от това и в двете хипотези задължително трябва да се установи намаляване на патримониума на ищеца, каквото в случая не е налице, тъй като плащането е извършено със средства на ответника. Този извод следва от изложения по-горе анализ на представените по делото писмени доказателства, установяващи движението на сумите по банковите сметки.

По изложените мотиви обжалваното решение, с което е уважен предявения иск с правно осн. чл. 240 от ЗЗД следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен, както и евентуално предявения иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора решението в осъдителната част за разноските, както и определение № 115/15.01.2018 год, постановено по реда на чл. 248 от ГПК следва да се отменят изцяло. На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК разноските следва да се възложат в тежест на ищеца, както следва: 1802,20 лв – разноски по гр.д. № 667/2016 на ВОС, 2017,20 лв – разноски по в.гр.д. № 144/2017 год на Апелативен съд Варна и 2121,40 лв- разноски по настоящото дело, или за цялото производство разноски в общ размер 5940,80 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1714/16.11.2017 год по гр.д. № 1749/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав и определение № 115/15.01.2018 год по гр.д. № 1749/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 11 състав и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Ц.В. с ЕГН ********** срещу Ц.Й.В. с ЕГН **********, представляван от настойника му М.Н.В. с ЕГН **********, предявен като частичен за сумата 25 100 лв като част от общ размер 69 840 лв по договор за заем от 15.08.2014 год на осн. чл. 240 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Ц.В. с ЕГН ********** срещу Ц.Й.В. с ЕГН **********, представляван от настойника му М.Н.В. с ЕГН **********, предявен в условията на евентуалност като частичен за сумата 25 100 лв като част от общ размер 69 840 лв, с която неоснователно се е обогатил, като е заплатено негово задължение, представляващо държавна такса за образуване на т.д. № 1528/2014 год на ВОС, на осн. чл. 59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Ц.В. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Й.В. с ЕГН **********, представляван от настойника му М.Н.В. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 5940,80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ЧЛЕНОВЕ: