О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

134/28.02.2019

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28. 02.2019г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№80/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В.Г.В. против разпореждане №252/11.12.2018г., постановено по в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС, с което е върната подадената от В.Г.В. чрез процесуалния му представител адв.Д.Ж. частна жалба против определение №209/31.10.2018г., постановено по в.гр.д.№160/ 18г. по описа на ТОС.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ТОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от страната частна жалба.

Въззиваемата страна „Макроадванс”АД, гр.София, представлявано от изп. директор В.Г. Сергиев, в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител ю.к.В.З. поддържа стано -вище за нейната неоснователност и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС е образувано по подадената от В.Г.В. жалба против действие на ЧСИ А.З., рег. №769 и район на действие ОС-Търговище, по изп.д.№20107690400488, последното с взискател „Макроадванс”АД/цесионер, придобил в хода на изп.производство взема -нето от първоначалния взискател „Алфа банк”АД-клон България по изп.лист от 27.04. 2010г., издаден по ч.гр.д.№647/10г. по описа на ТРС/ и длъжник В.Г.В..

С определение №209/31.10.2018г., постановено по в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС, подадената от В.В. жалба е оставена без разглеждане като недо -пустима и производството по делото е прекратено.За така постановеното определе -ние В.В. е уведомен на 07.11.2018г. чрез процесуалния си представител адв.Д.Ж.-С., надлежно упълномощена с пълномощно от 28.08.2018г. /при- ложено на л.179 от изп.дело/, като в съобщението е изрично посочено, че се връчва препис от определение №209/31.10.2018г., постановено по в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС, както и е възпроизведен текстът на диспозитива на определението.Против същото В.В. е подал в срок частна жалба вх.№4131/12.11.2018г. чрез процесуалния си представител адв.Д.Ж.-С..От тази жалба е представена на 12.11.2018г. само първата страница, съответно са липсвали останалите страници, вкл. подпис на подалия я процесуален представител.В титулната част на жалбата е посочено, че се подава против определение №368/31.10.2018г.С разпореждане №229/12.11.2018г. ТОС е оставил жалбата без движение и е указал на страната да представи цялата жалба, вкл. приложенията към нея.За разпореждането страната е уведомена 19.11.2018г. чрез процесуалния си представител адв.Д.Ж.-С., като в съобщението е изрично посочено, че частна жалба вх.№4131/12.11.2018г. против определение №209/31.10.2018г., постановено по в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС, е оставена без движение и че се дава едноседмичен срок от съобщението, в който да се представи цялата жалба, ведно с приложенията към нея, както и са указани последиците при неизпълнение.С молба от 21.11.2018г., т.е в рамките на дадения срок, страната е представила цялата частна жалба, ведно с препис от нея и списък на разноските по чл.80 от ГПК.С разпореждане №233/21.11.2018г. ТОС е оставил жалбата без движение и е указал на страната да представи в едноседмичен срок доказателства за внесена държавна такса в размер на 15лв. по см. на ВАпС, както и са указани последиците при неизпълнение.За разпореждането страната е уведомена 26.11.2018г. чрез процесуалния си представител адв.Д.Ж.-С., като в съобщението е изрично посочено, че частна жалба вх.№4131/12.11.2018г. против определение №209/31.10.2018г., постановено по в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС, е оставена без движение и че се дава едноседмичен срок от съобщението, в който да се представят доказателства за внасяне по см. на ВАпС на държавна такса в размер на 15лв., с посочване в платежния документ номера на делото, опреде -лението по което се обжалва, както и са указани последиците при неизпълнение.С молба, наименована „становище”, депозирана на 03.12.2018г., В.В. чрез процесуалния му представител адв.Д.Ж.-С. е посочил, че е получено на 26.11.2018г. съобщение, в което му с дават указания да заплати държавна такса в размер на 15лв. по см. на ВАпС, но тези указания касаят друго определение, а именно №209/31.10.2018г., а не връченото по делото №348/31.10.2018г., което пре -пятства страната да внесе държавна такса, т.к. номерът на определението следва да бъде изрично посочен в платежния документ, което препятствие е следствие от процесуалното поведение на съда, а именно подвеждащи указания.Поради така възникналата неяснота се претендира съдът да посочи ясно правилния номер на определението, подлежащо на обжалване и да подложи на проверка защо на стра -ната е връчено определение №368/31.10.2018г., а се дават указания за друг съдебен акт, а именно с №209/31.10.2018г., с който страната не е запозната и не е имала възможността да обжалва.Към молбата е приложено фотокопие от първа страница на определение, постановено по в.гр.д.№160/18г. по  описа на ТОС, което  е идентич- но с това, постановено и приложено по делото, но с посочен №368/31.10.2018г.С разпореждане от 03.12.2018г. съдът е посочил, че номерът на определението е изписан както в него, така и в изпращаните до страната съобщения.Със съобщение, връчено на 07.12.2018г. страната е уведомена за разпореждането.С обжалваното разпореждане №252/11.12.2018г. съдът е върнал подадената частна жалба на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК-поради неотстраняване в срок на нередов -ностите й.С молба от 12.12.2018г. са представени доказателства за внесена държав -на такса по см. на ВАпС в размер на 15лв. на 10.12.2018г.

Съдът приема, че обжалваното разпореждане е правилно предвид следното.На страната са дадени ясни указания за отстраняване нередовността на подадената от нея частна жалба, а именно съобразно разпореждането от 21.11.2018г. да се пред -ставят доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15лв.Не е искано да се сочи в платежния документ номера на обжалвания съдебен акт, а номера на делото, по което е постановен този съдебен акт, за който не е имало съмнения у страната, че е в.гр.д.№160/18г. по описа на ТОС.С оглед горното, ако и да е имало съмнения дали номерът на определението е №209/31.10.2018г.- така, както е на приложения по делото съдебен акт или №368/31.10.2018г.- така, както е според представеното от страната фотокопие, за което твърди, че й е било връчено, /при идентично съдържание на двете/, то горното се явява ирелевантно в настоящия случай, доколкото страната е могла своевременно да внесе дължимата държавна такса, като посочи в платежния документ номера на делото, по което е постановено обжалваното определение.Даденият едноседмичен преклузивен срок е изтекъл на 03.12.2018г./присъствен ден/, в който указанията не са били изпълнени, предвид което жалбата е подлежала на връщане на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.На осн. чл.64, ал.1 от ГПК извършеното действие по внасяне на таксата след изтичане на установения срок не се взема предвид.С оглед изложеното и обжал -ваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендираните от нея разноски, които са таки -ва за юрисконсултско възнаграждение.Същото се определя от съда в размерите по чл.25а, ал.3 от НЗПП, а именно 50лв.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №252/11.12.2018г., постановено по в.гр.д.№ 160/18г. по описа на ТОС.

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Макроадванс”АД, ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски”№147, ет.5, ап.14, сумата от 50лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: