ОПРЕДЕЛЕНИЕ №142

гр. Варна,23.02.2016г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 81/16г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на КОНПИ-гр. София срещу решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на Комисията за отнемане на суми, получени от продажбата на недвижими имоти до пълния предявен размер, както и искането за отнемане в полза на държавата на подробно описан недвижим имот в гр. Шумен, собственост на ответника Д.С. /съобразно уточнението, извършено с молба от 10.12.15г. пред ШОС, не е предмет на обжалване решението, с което е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане на наличността на спестовен влог в банка „Пиреос България” АД, с титуляр на влога М.С./.

            При извършената проверка за допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи следното:

            С определение № 770/10.11.15г. по първоначално образуваното пред въззивната инстанция в.гр.д. 572/15г. настоящият съд е констатирал, че в жалбата на КОНПИ е посочено, че при присъждане на съдебно-деловодните разноски в размер на 1621лв. е налице грешка в изчисляването, тъй като тази сума не кореспондира с представения списък по чл. 80 от ГПК. Освен това се е твърдяло, че съдът е пропуснал да се произнесе и по поискано юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съд е приел, че е налице искане за изменение/допълване на решението в частта за разноските, по което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК компетентен да се произнесе е съдът, постановил обжалваното решение.

            С разпореждане № 107/02.02.16г. съдията-докладчик по гр.д. № 417/13г. на ШОС е приел, че тези оплаквания на ищеца са неотменна част от въззивната му жалба против обжалваното решение и тяхната основателност може и следва да бъде преценена единствено от въззивната съдебна инстанция, ведно с преценката на решението по същество, тъй като не е налице депозирано искане за изменение/допълване на решението в частта за разноските, отправено до ШОС. Поради това и последният е приел, че евентуално произнасяне по такова искане би било недопустимо.

            С уточняваща молба вх. № 1235/22.02.16г. по вх. регистър на ВАпС в изпълнение на дадените с определение № 104/08.02.16г. указания, въззивникът КОНПИ – гр. София чрез главен инспектор П. Р. е уточнил, че направеното във въззивната жалба възражение относно неправилно изчисления размер на разноските по делото и непроизнасянето от страна на ШОС по поисканото юрисконсултско възнаграждение, представлява по същество искане за изменение/допълване на решението, както правилно е преценил въззивният съд. Поради тази причина и е уточнено, че се претендира да бъде изменено/допълнено обжалваното решение на ШОС в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

            Тъй като компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил решението, то и делото следва да се прекрати и да се върне на ШОС.

            От друга страна, въпреки подробно изразеното становище на съдията-докладчик по първоинстанционното дело, оформено в разпореждане № 107/02.02.16г., воден единствено от необходимостта да бъде точно определен предмета на въззивното производство /което рефлектира и върху пределите на силата на пресъдено нещо, формирана с обжалвания съдебен акт, тъй като същият има и необжалвана част/, настоящият състав на съда намира, че:

1.      Първоинстанционният съд е компетентен да прецени наличието на ОФГ (при формирана воля на съда и изложени мотиви)  - и в диспозитива на решението да бъдат посочени и размерите на сумите, представляващи пазарните стойности към момента на придобиването на описаните 5 недвижими имоти, чийто сбор е равен на посочената обща сума от 102 289 лв.;

2.      Първоинстанционният съд е компетентен да прецени наличието на ОФГ, изразяваща се в това, че в диспозитива на съдебния акт е посочено, че се отнема в полза на Държавата на сума в размер на общо 116 320.80лв., представляваща сбор от суми от предоставени/върнати парични заеми на/от трети ФЛ и включват отделно посочени стойности, описани в 20 пункта, но сборът на сумите, описани в тези 20 пункта обаче не е равен на сумата от 116 320.80лв., а на 116 316.05лв. - разлика от 4.75лв.;

3.      Първоинстанционният съд е компетентен да прецени наличието на ОФГ, изразяваща се в това, че в мотивите е посочено, че искането на КОНПИ е за отнемане на имущество на обща стойност от 309 562лв., формиран е извод, че мотивираното искане на ищеца за отнемане в полза на Държавата на придобитото от престъпна дейност от ответника негово имущество, е частично основателно и доказано до размера на сумата от 218 609.80лв. /изразено и в диспозитива на съдебния акт/, но липсва посочване в отхвърлителния диспозитив до какъв точно размер се отхвърля иска /записано е, че се отхвърля „в останалата му част, до пълния предявен размер, включващ разликите между посочените от ищеца по-високи пазарни стойности на процесните имоти в момента на придобиването им от първите двама ответници и доказаните по делото придобивни пазарни стойности на същите имоти”/.

            Горното има значение за размера на уважената част, което пък ще определи и размер на отхвърлените части, респ. предмета на виззивното обжалване от Комисията.

            Настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на ШОС за преценка наличието на хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК и съответно произнасяне и за преценка наличието на ОФГ и отстраняването им.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 81/16г. на ВАпС, ГО и ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен, който да съобрази констатациите в настоящото определение за преценка наличието на хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК съобразно искането на ищеца и съответно произнасяне, за преценка наличието на ОФГ и отстраняването им с оглед определяне предмета на обжалването.

Едва след горното, делото следва отново да се изпрати на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба, ведно с евентуално постъпили жалби срещу допълнително постановени съдебни актове.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: