РЕШЕНИЕ

 

46

 

гр.Варна, 31.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети март, двехиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 82/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващияТърговска база” ООД-Варна срещу решение № 1853/9.12.2014 г. по гр.д.№ 3251/12 г. на Окръжен съд-Варна в частта му, с която е уважен иска, предявен отИра Нова” ООД-Варна за присъждане на обезщетение за повреждане на сграда от трети лица, действали по възлагане от ответника, с правно основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за обезсилване, евентуалноза отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск. Предвид липсата на подадена жалба срещу същото решение в частта му, с която искът е отхвърлен по отношение на „Албатрос Комерс” ООД, в тази му част решението е влязло в сила.

          В подаден писмен отговор пълномощникът на въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

По допустимостта на постановеното решение:

От обстоятелствената част и от петитума на исковата молба е видно, че е правилнна квалификацията, дадена от първоинстанционния съд на иска като такъв по чл.49 от ЗЗД, по който иск е постановено обжалваното осъдително решение. Не са изложени доводи относно твърдението за произнасяне на съда по непредявен иск, поради което настоящата инстанция приема, че постановеното решение е допустимо.

Предявени са искове от "Ира Нова" ООД срещу "Търговска база" ООД и "Албатрос комерс" ЕООД за заплащане солидарно сумата 20000 лева – обезщетение за разрушаване на масивна сграда, находяща се в УПИ VIII-111, собственост на ищеца и граничеща с УПИ Х-110 в кв. 46 по плана Западна промишлена зона, гр. Варна, собственост на "Търговска база" ЕООД – Варна, вследствие натоварване от водонаситения земен насип, направен при изграждането на незаконна подпорна стена от трети лица, действали по възлагане от ответниците, по чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 04.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците оспорват исковете, собствеността на ищеца и разрушаването на сградата, за която твърдят, че е незаконна.

По искания на ищеца е допуснато увеличение на иска на 119449 лв.

По делото са приложени писмени доказателства, установяващи правото на собственост на ищцовото дружество върху повредения имот:

Заключението на назначената комплексна съдебно-техническа експертиза установява, че по регулационния план от 1963 година, предвиждането за терена, в който е изградена процесната сграда включва и изграждане на амбалажен склад. Въз основа на одобрен архитектурен проект с протокол № 14/29.04.1971 г., е издадено строително разрешение № 67/2.03.1976 година на склад за метален амбалаж със застроена площ от 1100 кв.м. в площадката на „Амбалажна база”. Разрешението е издадено на СД „Търговия на едро” – инвеститор на строежа по смисъла на чл.56 /отм./ от ЗТСУ. В обясненията си в с.з. вещото лице Н. уточнява, че за двете сгради, долепени до склада са издадени отделни разрешения за строеж.

По генералния план складът е отразен като обект, изграден през 1977 г., заснет е в кадастралния план от 1986 г. с площ от 934 кв.м.

От отразеното в търговския регистър вписване, съдът е направил правилен извод за наличието на правоприемство между ОП „Амбалаж” – София, поделение Варна и вписаната по ф.д.№ 2354/91 г. фирма с държавно участие „Ирапровитед”, преобразувана впоследствие в „Ирапровитед” ЕООД. Въз основа на представените на л.82 и 88 от първоинстанционното дело приватизационни договори е установено прехвърляне от Министъра на търговията и туризма на всички дялове в полза на ищцовото дружество. С решение по ф.д.№ 437/99 г. на ВОС едноличното дружество е прекратено поради вливането му в ищцовото – основание за придобиване на активите на прекратеното дружество, вкл. и на процесната сграда.

По делото са приложени констативен протокол от 21.09.2007 г. и констативен акт № 148/22.10.2007 г. на РДНСК – Варна, установяващи изграждането на подпорна стена за насип с дължина около 120 м. и височина 5 м., плътно до два покрити склада. С решение по адм.д.№ 869/08 г. на Адм.съд – Варна жалбата на „Търговска база” ООД, като възложител - срещу заповед № ДК-02-ВН-18/19.02.2008 г. на началника на РДНСК – Варна за премахване на незаконен строеж – „подпорна стена и насип с височина 5 м.” е отхвърлена.

Следователно, доказано в процеса е наличието на подпорна стена и изграждането й по възлагане от ответника „Търговска база”ЕООД.

Констативен акт № 148/22.10.2007 г. установява, че под влияние на земния натиск от насипа и компрометиране на стената, са нанесени повреди на конструкцията на сградата. Конкретните повреди са описани и в заключението на в.л.В. по приложеното гр.д.№ 8753/07 г. на ВРС – ІХ състав, образуване по реда на чл.165 от ГПК/отм./.

Безспорен по делото е факта, че със заповед № 1084/15.04.2009 г., изменена със заповед № 1367/30.04.2009 г. на кмета на Община-Варна, е разпоредено премахване на участъка от сградата – от ос 5 до ос 19, застрашен от самосрутване.

Доказано е противоправното състояние, изразяващо се в увреждане или разрушаване на обекта на правото.

Причинната връзка между действието на ответника „Търговска база” ООД и противоправното състояние се установява от заключението на вещото лица П. – че структурата на терена не е нарушена и че повредите върху сградата са вследствие от земния натиск. Невъзможността на повърхностните води от терена на ответника да се оттичат свободно и попиването им в северната част на склада са допринесли за повреждането му.

При доказано увреждане на собствен на ищеца имот в резултат от противоправни действия от страна на ответното дружество, правилен е извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.49 от ЗЗД.

По размера на оценката на вредата:

Съдът е обсъдил размера на пазарните цени на премахнатата част от сградата към момента на премахването й – м.април 2009 г. и към момента на представяне на заключението на всяка от двете комплексни експертизи. Настоящата инстанция приема, че вредата следва да се оцени към момента на погиване на вещта – м.април 2009 г. В тази насока е и цитираната в обжалваното решение многобройна практика на ВКС. С оглед на това, и съобразно с размера на предявения иск, въпреки разсъжденията на първоинстанционния съд относно момента на оценяване, крайният резултат съвпада с този в обжалваното решение. Искът е доказан за сумата от 119824.00 лева и следва да бъде уважен за този размер, а обжалваното решение – потвърдено изцяло.

Настоящата инстанция приема, че е неоснователно съдържащото се във въззивната жалба искане за определяне на размера на вредата въз основа на заключението на в.л.В. в производството по обезпечение на доказателства. Задача на експертизата в производството по чл.165 ГПК/отм./ е била описание на вредите по имота, механизма на настъпването им и стойността на разходите за отстраняването им. Именно това заключение е послужило като база за изготвяне на комплексните експертизи, приети и изслушани от първоинстанционния съд.

При този изход на спора, в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4113.47 лева - размер, определен след намаляването им, предвид извършените пред настоящата инстанция действия на защита, направеното възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1853/9.12.2014 г. по гр.д.№ 3251/2012 г. на Окръжен съд-Варна – ХІІ състав в обжалваните му части. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Търговска база” ООД, гр.Варна, ул.”Академик Курчатов” № 1, ЕИК 813106627, ДА ЗАПЛАТИ на „Ира Нова” ООД, гр.Варна, ул.”Орлово гнездо” № 51, ЕИК № 130072405, сумата от 4113.47 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.5 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                   2.