Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

114

 

14.07.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи юни, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                          Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 82 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по седем въззивни жалби, съответно с вх. № 7659/14.12.2016 г. от Р.Г.П., Р.Г.Б., Г.Г.П., подадена чрез адв. Е.Р. и допълнена с молба вх.№ 7682/15.12.2016  г.,  вх. № 7688/15.12.2016 г. от Г.Т.Г. и П.С.Г., подадена чрез адв. И.С., вх.№ 7724/19.12.2016 г. от Х.Г.П., подадена чрез адв. Д.М., вх.№ 7725/ 19.12.2016 г. от С.Г.Б., подадена чрез адв. Д.М., вх.№ 7726/19.12.2016 г. от М.Х.П., подадена чрез адв. Д.М., вх. № 7727/19.12.2016 г. от Д.Г.Г., подадена чрез назначения му особен представител адв. Д.М. и вх.№ 7777/20.12.2016 г. от С.С.П., всички против решение № 311 от 29.11.2016 г., постановено по гр.д. № 574/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е уважен, предявения от Р.К.М. срещу тях иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД вр. чл.39, ал.1 от ЗЗД и е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата на договор за доброволна делба от 12.11.2009 г. - акт  №055, т.І, рег.№1900, дело №054 на нотариуса Драгостин Байчев с район на действие Добрички районен съд, вписан под №149, т.ІV, вх.рег.№1776/11.03.2010 г. на Служба по вписванията-гр.Добрич, по силата на който е извършена делба между наследниците на Г.Г.П.,*** на недвижими имоти в землището на с.Северци, общ.Крушари, както следва: нива с площ от 37 дка-имот №002013 по плана за земеразделяне на землището на с.Северци; нива с площ от 64,300 дка-имот №008031 по плана за земеразделяне на посоченото землище;нива с площ от 29,104 дка-имот №002029 по плана за земеразделяне на горното землище; нива с площ от 60,014 дка-имот №008010 по плана за земеразделяне и зеленчукова култура с площ от 10 дка-имот №012003 по плана за земеразделяне на землището на с.Северци, като сключен от името на съделителката М.Г. П., б.ж.на гр.Провадия, поч.на 01.09.2013 г.-наследодател на ищцата Р.К.М.,  чрез пълномощник Х.Г.П. с ЕГН ********** от гр.Варна, действал извън пределите на предоставената му с пълномощно рег.№7847/30.10.2009 г. на нотариуса Илко Кънев с район на действие РС-Провадия представителна власт и въззивниците са осъдени да заплатят разноските.

 Въззивни жалби не са подали част от ответниците - М.Т.Г., М.К.М. и Г.Г.Г., но тъй като са необходими другари на въззивниците, с определение № 134 от 27.02.2017 г. те са  служебно конституирани във въззивното производство на осн. чл. 265, ал.2 от ГПК.

В хода на въззивното производство, на 16.01.2017 г., е починала въззивницата М.Х.П. -ответник по делото и на нейно място с определение № 291 от 15.05.2017 г. са конституирани наследниците й по закон - Г.Г.Г., Д.Г.Г. и С.Г.Б.. Всички правоприемници на починалата М.П. са и ответници по делото и въззивници в настоящото производство, като С.Г.Б., чрез пълномощника си адв. Д.М. и Д.Г.Г., чрез назначения му от съда особен представител адв. Д.М., са подали и въззивни жалби срещу решението, а Г.Г.Г. е конституиран като необходим другар на въззивниците в настоящото производство.

Във всички въззивни жалби са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като въззивниците са молили за отмяна на решението и отхвърляне на иска с присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции. Окръжният съд допуснал процесуални нарушения като не дал възможност на ответниците да изложат нови аргументи в защитата си, след като приел квалификация на иска, различна от посочената от ищцата в исковата молба и не разгледал, поради преклудирането му, възражението им за погасяване на иска по давност, заявено в първото съдебно заседание, след направената квалификацията на иска, както и неправилно ценил единствено показанията свидетелите на ищцовата страна. Вследствие на това и на неправилна оценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд достигнал до погрешни правни изводи за действие на пълномощника извън пределите на предоставената му с пълномощното представителна власт и за основателност на иска по чл.42 от ЗЗД. Във въззивната жалба на Г.Г. и П.Г. се съдържа и искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане, по съображения, че допуснатите процесуални нарушения, свързани с квалификацията на иска са довели до опорочаване на решението до неговата недопустимост.

По всички въззивни жалби, ищцата Р.К.М., представлявана от адв. К.К., е подала писмен отговор, с който е оспорила същите и по съображения за правилността на обжалвания съдебен акт е молила за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските.

Всички въззивни жалби са подадени в срок, от страни (ответници в първоинстанционното производство) с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, с което е уважен предявения срещу тях установителен иск и са осъдени за разноските, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение са неоснователни, като окръжният съд е разгледал и се е произнесъл в рамките на заявения правен спор и по фактическите твърдения на ищцата, сочещи на иск по чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 39 от ЗЗД. Посочената от ищеца правна квалификация на иска като такъв по чл.26, ал.2 от ЗЗД не обвързва съда и той е длъжен да даде вярната такава, като именно това е сторил и окръжния съд още с доклада по делото по чл. 140 от ГПК. Освен това, погрешното посочване от ищеца на вида недействителност като нищожност, вместо относителна недействителност и в тази връзка и искането за прогласявене на нищожността, вместо относителната недействителност също не променя горния извод, защото окръжният съд се е произнесъл именно по заявения иск, прецизирайки неточността в исковата молба в съответствие с правомощията му, доколкото страната не е длъжна да знае и да даде текстово точната правна квалификация.

Установено е по делото, че ищцата Р.К.М. е наследник по закон на Мария Г. Парашкевова, б.ж. на гр.Провадия, починала на 01.09.2013 г. и като наследник на починалата страна по процесния договор, тя е активно легитимирана да предяви настоящите установителни искове, които са допустими.

По правилността на обжалваното решение:

Пред Добричкия окръжен съд са били предявени искове на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.39 ал.1 от ЗЗД от Р.К.М. *** срещу Р.Г.П. ***, Р.Г.Б. ***, Г.Г.П. ***, Г. ***, М. ***, Х.Г.П. от гр.Варна, М.К.М. ***, М.Х.П. ***, Г.Г.Г. ***, Д.Г.Г. от гр.Варна, С.Г.Б. ***, С.С.П. от гр.Варна и П.С.Г. от гр.Добрич за прогласяване по отношение на страните недействителността на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на страните от 10.03.2010 г., акт  №055, т.І, рег.№1900, дело №054 на нотариуса Драгостин Байчев с район на действие ДРС, вписан под №149, т.ІV, вх.рег.№1776/11.03.2010 г. на СВ-гр.Добрич, като сключен от името на съделителката М. Г. П. чрез пълномощник, действал извън обема на представителната си власт. В хода на въззивното производство, на 16.01.2017 г., е починала въззивницата М.Х.П. -ответник по делото и на нейно място с определение № 291 от 15.05.2017 г. са конституирани наследниците й по закон - Г.Г.Г., Д.Г.Г. и С.Г.Б..

Ищцата е поддържала, че е наследник по право на заместване на баба си М.Г. П., б.ж. на гр.Провадия, починала на 01.09.2013 г., която при участието си като съделител в процесния договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на страните от 10.03.2010 г. била представлявана от лицето Х.Г.П., упълномощен с пълномощно рег.№7847/30.10.2009 г. на нотариуса Илко Кънев с район на действие РС-гр.Провадия. Пълномощникът действал извън обема на учредената му от упълномощителката с цитираното пълномощно представителна власт, защото бил упълномощен от последната да подпише всички документи, вкл. договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти в землището на с.Северци,общ.Крушари, останали в наследство от Г.Г.П., б.ж.на с.Северци, като получи полагащата й се част от имотите, но липсвало упълномощаване да не се получава дял в натура, а да се получи парично уравнение на същия, като по силата на договора за доброволна делба М.П. не получила дял от имотите, а уравнение в пари – 2000 лв. (по 1 000 лв. платени й от съделителите Х.Г.П. и Г.Г. П.).

Ответникът М.К.М. е признал исковете, а останалите ответници са оспорили исковете като неоснователни и са настоявали за отхвърлянето им. В първото съдебно заседание, част от ответниците (необхождими другари) са навели и възражение за погасяване на иска по давност, което не е разгледано от окръжния съд, поради преклудирането му. Оплакванията на настоящите въззивници за допуснато процесуално нарушение от окръжния съд в тази връзка е неоснователно, защото възражението е било заявено едва след изтичане на срока за отговор на исковата молба и е несвоевременно въведено по смисъла на чл.133 от ГПК. Обстоятелството, че правната квалификация на иска била погрешно посочена от ищеца и прецизирана от съда едва след подаване на отговорите им, не е обстоятелство препятстващо възможността им за защита срещу предявения иск, като те са задължени да наведат своите възражения с отговора на исковата молба, доколкото от изложените в исковата молба обстоятелства ясно е бил определен предмета на делото.

Установено е по делото, че с пълномощно рег.№7847/30.10.2009 г. на нотариуса Илко Кънев с район на действие РС-Провадия наследодателката на ищцата М. Г. П. е упълномощила брат си Х.Г.П. от гр.Добрич да я представлява пред ОСЗГ, общинска администрация, данъчна администрация и нотариус и от нейно име да подпише всички необходими документи, включително договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти в землището на с.Северци, общ.Крушари, обл.Добрич, останали й в наследство от Г.Г.П., б.ж. на с.Северци, като получи полагащата й се част, във връзка с това да я подписва където е необходимо.

С договор, с нотариална заверка на подписите на съделителите от 10.03.2010  г. е била извършена доброволна делба между наследниците на Г.Г.П.. В договора, съделителката М.Г. П. е участвала чрез пълномощника си Х.Г.П., снабден с представителна власт, съобразно пълномощното от 30.10.2009 г., който също е имал качество на съделител. По договора  М.П. не е получила дял в натура, а само парично уравнение на дела си в размер на 2000 лв. (по 1000 лв. от съделителите Х.Г.П. и Г.Г. П./поч.след делбата/), като чрез пълномощника си е заявила, че е удовлетворена от начина на извършване на делбата и няма претенции.

Спорен по делото е въпроса за обема на представителната власт на пълномощника по отношение на М.П. при участието му в доброволната делба, съгласно упълномощителната сделка от 30.10.2009 г.

След постановяване на първоинстанционното решение, е постановено ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. на ВКС на РБ, ОСГТК, с което по задължителен за съдилищата начин са разрешени въпросите за необходимото съдържание на пълномощното за валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът. В същото е прието, че за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се изввърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това  воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.

В конкретния казус, пълномощното е дадено за представителство пред съответни служби за снабдяване с необходими документи във връзка с недвижими имоти в землището на с.Северци, оставени в наследство от Г.Г.П., включително и за подписване на договор за доброволна делба на същите, както и за получаване на полагащата се на упълномощителката част. Безспорно пълномощното в посочената му част е специално, за участие на пълномощника от името на упълномощителката при сключването на точно определен договор – такъв за доброволна делба на конкретни съсобствени имоти, определени по местонахождение и останали в наследство от посочен наследодател. При договора за доброволна делба се прекратява съсобствеността между съсобствениците, като дяловете на съделителите могат да се изразяват в реални дялове от съсобственото имущество, доколкото е възможно всеки да получи такъв, максимално близък по стойност на стойността на дела му в съсобствеността, а могат да се израяват и в пари или имот, когато не е налице възможност за получаване от всеки на реален дял в натура, като дори (съгл. ТР 3/2013 г. от 19.12.2013 г. на ВКС РБ, ОСГК) не съществува и пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Т.е., полагащата се на съделителя част при делбата, може да бъде с различно съдържание – в имот, в пари, в издръжка и гледане и т.н. Според мотивите на цитиранаото тълкувателно решение 5/2014,  отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. По своя воля той може да овласти избрания от него пълномощник както да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една от тези насоки, като дори сведе обема й до обикновено пратеничество. Упълномощителят може, но не е длъжен да посочи в пълномощното само една или повече конкретни разпоредителни сделки  или действия; да определи параметрите на един, повече или всички техни елементи (съществени, допълнителни или естествени); да посочи едно или друго свое имущество като предмет на бъдещото разпореждане чрез пълномощника; да визира точно определено лице или даден клръг лица, което да придобие или да се облагодетелства от разпореждането с това имущество. Когато упълномощителят не е ограничил представителната власт в някои или във всички тези насоки, но същевременно с пълномощното, тълкувано по правилата на чл.20 , вр. чл.44 ЗЗД, ясно и еднозначно, макар и по най-общ начин е изразил волята си за извършване на разпореждане със свое имущество чрез пълномощник, то съгласно чл.39, ал.1 вр. чл.9 и с чл. 44 ЗЗД следва да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение която не е ограничен с пълномощното. Също по своя воля, но без да е длъжен поради липса на императивно установено законово изискване за това, упълномощителят може изрично да включи или да изключи от обема на предсатвителната власт, или да ограничи само в дадени насоки и всички или само някои разпоредителни сделки и действия, включително такива, при извършването на които е налице най-голяма опасност от злепоставяне на интересите му.

При изложеното се налага извода, че с конкретното упълномощаване, предмет на спора, е предоставена представителна власт на пълномощника за участието му и договарянето в договора за доброволна делба от името на упълномощителката, като следва да се прецени дали пълномощното съдържа ограничения относно параметрите на делбата и конкретно дали от представителната власт е изключено представителството за получаване на частта на упълномощителката от делбата в пари. Такова ограничение не е визирано в пълномощното, като използваният израз „като получа полагащата ми се част“ и с оглед изложеното по-горе за възможностите при делбата да бъде получена частта както в имот, така и в пари, не сочи на такова ограничение и воля на упълномощителката за получаване при делбата единствено на реален дял от имотите. Доколкото текстът, макар и разбираем от външна страна е предмет на спор между страните, той подлежи на тълкуване (така решение № 81 от 07.07.2009 г. на ВКС по т.д. 761/2008 г. I т.о.) по правилата на чл.20 от ЗЗД. От тях се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на упълномощителката. Съпоставката между обсъжданата част от пълномощното и останалата му част (по т.2 от същото) също не променя извода за липса на ограничаване на представителната власт за участието на пълномощника в делбата и за воля на упълномощителката да получи единствено дела си в имот. Това  следващо упълномощаване (в т.2 от пълномощното) е за представителство и пред ОСЗГ, съд, нотариус, арендатори и други инстанции за сключване на анекси, договори за аренда или наем, споразумения, както и с права да прекратява същите за земеделските земи в землището на с.Северци, както и да получава полагащите й се ренти, наеми или продукти в натура за тези земи, както и за оформяне на всички необходими документи за тях (скици, удостоверения за наследници и други). Пълномощното е подписано в края на стопанската година (на 30.10.2014 г.), а снабдяването с документи за делбата и сключването й може да отнеме по-продължително време, като видно е, че процесният договор за делба е сключен с оформянето му в предвидената от закона форма едва на 10.03.2015 г. (с нотариалната заверка на подписите на страните), което налага и уреждане на отношения по повод на съществуващи арендни отношения или сключване на нови арендни договори за следващата стопанска година, а и пълномощното е дадено и за изменение и за прекратяването на такива договори, както и за получаване на ренти или продукти в натура, които могат да се дължат включително и за изминалата стопанска година. Извод, че изразът „като получа полагащата ми се част“ е ограничение на предсатвителната власт дамо за получаване на дял в натура, не се налага и от предхождащото или последващото упълномощителната сделка поведение на упълномощителката (за релевантността на това поведение при тълкуването - решение 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 856/2009 г., г.о.). Свидетелите М. П., Н.Г. и Г. Х. изобщо не са изнесли данни относими към преценката в тази насока. Единствено свидетелят Х. П.(първи братовчед и на упълномощителката и на пълномощника), при посещението си в края на 2011 г. при М.П. в Дома за възрастни хора в гр. Провадия, където от юли 2009 г. до смъртта си през 2013 г. тя е пребивавала е изнесъл, че в разговора помежду им жената  споделила, че е взела пари и няма земя. Т.е. нищо в последващото поведение на упълномощителката не сочи на такова поведение, което в насока на тълкуването на текста на пълномощното да доведе до извода, че М. П. е упълномощила брат си да получи от нейно име само реален дял при делбата, без право да получи частта й в пари. Доколкото такова ограничаване на представителната власт на пълномощника не може да се изведе при тълкуването на пълномощното, ирелевантно е и обстоятелството, че принципната цел на делбата е всеки по възможност да получи реален дял от поделяните имоти. Въпросът дали във връзка с този принцип пълномощникът при договарявнето от името на М.П. е действал в нейн интерес или във вреда на упълномощителката би имал значение по иск по чл. 40 от ЗЗД, както и при отговорност на пълномощника според вътрешните им отношения, но не и в настоящия казус по иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД вр. чл. 39 от ЗЗД.

От изложеното се налага извода, че при сключването на договора за делба от името на упълномощителката, пълномощникът й Х.Г.П. е действал в пределите на учредената му представителна власт от упълномощителката и договорът за делба не е недействителен на осн. чл. 42, ал.2 от ЗЗД.

В този смисъл предявените субективно съединени искове по чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 39, ал.1 от ЗЗД за недействителност на договора за доброволна делба, поради действие на пълномощника извън обема на предоставената му с пълномощното представителна власт и липса на последващо потвърждаване, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Като е достигнал до различен правен извод, окръжният е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, включително и в частта на разноските.

С оглед изхода от делото, ищцата Р.К.М. следва да заплати на претендиращите разноските ответници сторените от тях по делото такива, изразяваящи се в платени адвокатски възнаграждения и внесена държавна такса, съобразно приложени по делата списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им. Възраженията по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения са неоснователни, защото всички претендирани такива са под предвидените минимални такива с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Р.М. следва да заплати общо на ответниците Р.Г.П., Р.Г.Б. и Г.Г.П. разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съответно  1500 лв. за първоинстанционното производство и 1500 лв. за въззивното производство, както и на Г.П. допълнително и сумата от 518,40 лв., представляваща платена от него държавна такса за въззивното производство. Ищцата следва да заплати на Х.Г.П. сумата от 600 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство; на С.Б. - сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанциононто производство; на С.П. – сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство (за първоинстанционното производство е приложено само пълномощно без документ за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение) като доказателства за сторени от последната разноски за държавна такса за въззивното производство съобразно списъка по чл. 80 от ГПК не са налице, поради което и такива не й се следват.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 311 от 29.11.2016 г., постановено по гр.д. № 574/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от Р.К.М. срещу Р.Г.П., Р.Г.Б., Г.Г.П., Г.Т.Г., М.Т.Г., Х.Г.П., М.К.М., М.Х.П. - починала на 16.01.2017 г. в хода на възивното производство и заместена от наследниците си по закон Г.Г.Г., Д.Г. Г. и С.Г.Б., както и срещу Г.Г.Г., Д.Г.Г., С.Г.Б., С.С.П. и П.С.Г. искове по чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 39, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на страните от 10.03.2010 г. - акт  № 055, т.І, рег.№1900,  дело № 054 на нотариуса Драгостин Байчев с район на действие ДРС, вписан под №149, т.ІV, вх.рег.№1776/11.03.2010 г. на СВ-гр.Добрич, като сключен от името на съделителката М.Г. П. чрез пълномощника Х.Г.П., действал извън обема на предоставената му представителна власт по пълномощно от 30.10.2009 г., рег. № 7847 на нотариус Илко Кънев с район на действие РС Провадия.

ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Г.П. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Б. с ЕГН ********** *** и Г.Г.П. с ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съответно  1500 лв. за първоинстанционното производство  и 1500 лв. за въззивното производство, както и на Г.П. допълнително и сумата от 518,40 лв., представляваща платена държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Г.П. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Р.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: