РЕШЕНИЕ

50

Гр. Варна, 08.04.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАРТ през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Х.

 въззивно гражданско дело № 83 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Д.Х.А. и Х.С.Х., срещу решение № 1852/09.12.2014 год. по гр.д. 709/2014 год. на ОС Варна, с което СА отхвърлени предявените от Д.Х.А. и Х.С.Х. искове срещу С.Х.Д. и Й.Х.Д.: 1. за разваляне на договор, сключен на 05.04.1990 год. по нот.а. №71, т.5, д. № 1564/1990 год. на ВН, чрез който Д.А.Х. е прехвърлила на С.Д.Х. ½ ид.ч., а Д.А.Х. и Х.С.Х. са прехвърлили заедно останалата ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, №44, на ул. „Капитан Рончевски”, №8, вх.2, ет.6, с площ от 45,89 кв.м., ведно с изба №17 и с 1,0300% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с идентификатор на обекта 10135.2560.180.3.17, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите; и 2. за връщане на имота по договора, на осн. чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, с оглед на погрешните фактически изводи и правни доводи на съда.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни С.Х.Д. и Й.Х.Д., в който доводите във въззивната жалба СЕ ОСПОРВАТ. Оспорва се и направеното доказателствено искане като преклудирано и ненужно, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства за същите факти.

Производството е оставено без движение по отношение на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, за който не е заплатена държавна такса нито пред ОС, нито по въззивната жалба. Указанията на съда не са изпълнени в срок.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд – гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени са искове от Д. и Х. Х. срещу С.Д. и Й.Д. за разваляне на договор, сключен на 05.04.1990 г. с нотариален акт № 71, том V, дело № 1564 по описа за 1990 г. ВН, вписан в СВ Варна с вх. рег 2140, том 153, стр. 488/05.04.1990 г., чрез който Д.Х. е прехвърлила на С.Д. 1/2 ид. ч., а двамата ищци Х.и – останалата 1/2 ид. ч. от апартамент 44, находящ се в гр. Варна, ул. «Капитан Рончевски» №8, вх.2, ет.6, състоящ се от входно антре, дневна, кухня, дрешник, баня-тоалет и лоджия със застроена площ 45.89 кв. м, ведно с изба 17 с площ 5.38 кв. м, както и 1.0300 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, по настоящем, съгласно КК и КР одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп. Директор на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.180.3.17, находящ се в сграда 3, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2560.180.3.16, 105.2560.180.3.18, под обекта 10135.2560.180.3.14, над обекта 10135.2560.180.3.20, основан на твърдение за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за връщане на имота, по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД.

Ответниците пред ОС са оспорили иска за разваляне. Въвели са твърдения, че договорът е изпълняван съвместно с брата на ответницата и син на ищците, който същ бил приобретател по договор за издръжка и гледане и чийто син бил отглеждан от прехвърлителите в период от от 10 години до 2007 год. Направено е възражение за погасяване на исковете по давност, тъй като обхващат период на неизпълнение повече от пет години преди завеждане на исковата молба. Твърди се, че отношенията между страните били прекрасни, а исковете са резултат от въздействието на сина Асен Х. над родителите му.

По допустимостта на производството следва да се приеме, че то е недопустимо по отношение на претенциите по чл. 55, ал.1 ЗЗД, за които не е заплатена д.т. и по отношение на които решението на ОС следва да се обезсили, а производството да се прекрати пред ВОС и ВАпС.

По същество между страните сключването на процесния атакуван договор не е било спорно и се установява от преписа на нот.а., че на 05.04.1990 г. е сключен описаният в исковата молба договор за прехвърляне на личен имот на ищцата и въззивница Х. срещу задължение за издръжка и гледане на нея и на съпруга й – ищеца Х.. Прехвърлителката е запазила за себе си и е учредила на съпруга си право на ползване. Имотът не е бил изцяло личен, а отчасти е придобит чрез продажба по време на брака на въззивниците.

Искът за разваляне би бил неоснователен, ако се установи недействителността му, но въпреки това в исковата молба на практика е оспорена действителността на сделката, поради липса на съласие на г-н Х. за сключването й. Това твърдение не е доказано в процеса, поради което и следва да се приеме, че договорът е действителен и обвързва страните в процеса.

Установява се от представените договори за наем на имот от 01.12.1998 год., , он 01.07.2000 год., от 25.05.2006 год., от 11.08.2006 год., от 17.08.2005 год., от 18.09.2007 год., от 15.08.2008 год., разписки и писма от  ТУДА Варна, че процесният имот е бил и е във владение на прехвърлителите, които го отдават под наем и реализират доход от него.

Установява се от представените епикризи на С.Д. от 2010, 2011 и 2012 год., че същата е постъпвала за болнично лечение за по три дни, поради алергична реакция и проблем с бъбреците. От документите на л.л. 103-109 се установява, че г-жа Д. страда от остеоартроза, спинална стеноза – шийна област, коксартроза, увреждане на шийни коренчета, реактивни артропатии. Тези писмени доказателства установяват временна невъзможност на г-жа Д. да полага грижи за родителите си в периодите на лечението, но тези периоди са кратки и няма твърдения да са свързани с периоди на нужда на прехвърлителите.

Установява се от нот.а. №115/1988 год., че въззивниците и ищци в процеса са прехвърлили срещу издръжка и гледане апартамент в кв. Чайка и на сина си Асен Х.С.. По делото са представени писмени доказателства – /л.л. от 73 до 85 от делото на ОС/гаранционни карти, договор за СМР, фактури и др., от които се установява, че Асен С. е осъществявал поддръжка на жилището и закупуване на домакински уреди в дома, в който живеят прехвърлителите.

От представената медицинска документация на л.л. 87-93 и на л.л. 96-101, от делото на ОС се установява, че Д.Х. страда от остеопороза, спондилоза, хипертонична болест на сърцето, за която е претърпяла и болнично лечение през 2008 год., през 2002 год. е претърпяла операция на ухото, през 2007 год. е претъпяла счупване на лъчевата кост, а Х.Х. страда също от хипертонична болест на сърцето, от катаракта и е със затруднено зрение, претърпял е мозъчен инсулт през 2003 год. /видно от амбулаторен лист на л.93, 100 и 101 от делото на ОС/, след който страда от аритмия. 

Показанията на свид. Асен С. – син на въззивниците и брат на въззиваемата, следва да се ценят с оглед заинтересоваността му от изхода на спора, доколкото съответстват на останалите доказателства по делото. Свидетелят доста точно е описал както заболяванията на прехвърлителите, така и грижите, които са им нужни. При съпоставката им с писмените доказателства по делото и останалите гласни доказателства, се установява от тях, че за описаните заболявания на прехвърлителите се е грижил изключително той и съпругата му, че е подпомагал прехвърлителите в пазаруването и поддръжката на дома, когато са имали нужда. Установява се, че отношенията на страните в определени периоди от време са били обтегнати, в други периоди са се сдобрявали, но контактите им се изчерпвали с ходене на гости 2-3 пъти в годината.

От показанията на всички свидетели се установява, че прехвърлителите живеят в различно домакинство от това на въззиваемите, че получават добри пенсии и се обслужват като цяло сами. Установява се, че в дома на прехвърлителите често е пребивавал внукът им Асен до 2007 год., за когото те помагали в отглеждането му.

От показанията на свидетелите Я.и се установява, че предимно синът на въззивниците Асен пазарува и им помага в домакинството. Тези свидетели въобще не познават дъщеря им С., а в дома на Х.са виждали само дъщеря й С..

В показанията си свидетелката Д.А. (внучка на въззивницата и дъщеря на въззиваемата), които също следва да се ценят като показания на свидетел, заинтересован от изхода на спора, е заявила, страните по делото продължават да са в добри отношения и въззивницата Х. никога не е изразявала недоволство от дъщеря си С.. Установява се, че спорадично за прегледи и свързване с лекари на ищцата и въззивница в процеса помагала внучката й С. и съпругът й – лекар.

От показанията на свидетелите А. и А. се установява, че Д.Х. е отлична домакиня, поради което не е позволявала и не би позволила да й помагат. Същите са дали показания, обаче, че прехвърлителите са добре за възрастта си, но не и че са здрави и се справят изцяло сами.

Следователно, може да се направи извод, че прехвърлителите в определени периоди от живота си са имали сериозни здравословни проблеми, нужда от обслужване и подпомагане, при които за тях грижи е полагал изключително синът им, а дъщеря им С. не е полагала нужните грижи и не е осигурявала винаги такива чрез трети лица.

По отношение на обема на поетите задължения с процесния договор, следва да се приеме, при липса на уточнение, че въззиваемите са поели задължение да осъществяват цялостни грижи за домакинството, храната, облеклото, евентуално лечение и всичко необходимо съобразно начина на живот на прехвърлителката и съпруга й. Изпълнението на задължението при липса на конкретна уговорка се дължи съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и не може да бъде натрапвано чрез изискване за промяна на начина на живот и обичайните навици на кредитора. Не е нужно за точното изпълнение на договора непременно страните по договора да живеят в едно домакинство, достатъчно е прехвърлителят да е получил адекватни грижи за всяка своя нужда.

В конкретния случай, прехвърлителите са получили адекватни грижи  за всяка своя нужда, но не от приобретателите по договора, а от сина си Асен, който е имал към тях и морални, и договорни задължения по друг договор. Това обаче, не освобождава приобретателите от задълженията им по процесния договор, доколкото за получената от тях престация те не са престирали нищо в замяна. А договорът за издръжка и гледане има две съществени особености – той е възмезден и се с сключва с оглед на личността на приобретателите. Последните дължат осигуряване на материални грижи за прехвърлителите, но и запазване на добрите отношения с тях. Действително, не може да се натрапват грижи на кредиторите, но в случая не се касае за натрапване на грижи, а за липса на адекватна престация по договора, вероятно и някакви пререкания. В случай на изпадане на кредиторите в забава, се дължи трансформиране на грижите в паричен еквивалент, макар че забава не се установява. Действително, договорът е особен, включва и морално-етични елементи, и все пак водещ е кредиторовия интерес кредиторът да получи необходимите средства и фактическо обгрижване от хора, на които има доверие и в обема по договора, което в конкретния случай не е доказано да е било осъществено. Единичните случаи на подпомагане на прехвърлителите от внучките и семействата им не са точно изпълнение по договора.

Следва да се приеме, че договорът не е изпълняван точно, според уговорката на страните в него, а искът за развалянето му е основателен.

Искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД е недопустим и производството по него следва да се прекрати след обезсилване на решението на ОС в съответната част.

На въззивниците следва да се присъдят разноските за двете инстанции в размер на 3671,42 лв. за първата инстанция и 1305,21 лв. за втората инстанция или общо 4976,63 лв.

С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1852/09.12.2014 год. по гр.д. 709/2014 год. на ОС Варна, в частта му, с която СА отхвърлени предявените от Д.Х.А. и Х.С.Х. искове срещу С.Х.Д. и Й.Х.Д.: за връщане на недвижим имот, даден по развален договор, сключен на 05.04.1990 год. по нот.а. №71, т.5, д. № 1564/1990 год. на ВН, чрез който Д.А.Х. е прехвърлила на С.Д.Х. ½ ид.ч., а Д.А.Х. и Х.С.Х. са прехвърлили заедно останалата ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, №44, на ул. „Капитан Рончевски”, №8, вх.2, ет.6, с площ от 45,89 кв.м., ведно с изба №17 и с 1,0300% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с идентификатор на обекта 10135.2560.180.3.17, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите; като даден на отпаднало основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо пред ВОС и ВАпС в същата част.

ОТМЕНЯ решение № 1852/09.12.2014 год. по гр.д. 709/2014 год. на ОС Варна, в останалата му част, с която СА отхвърлени предявените от Д.Х.А. и Х.С.Х. искове срещу С.Х.Д. и Й.Х.Д.:  за разваляне на договор, сключен на 05.04.1990 год. по нот.а. №71, т.5, д. № 1564/1990 год. на ВН, чрез който Д.А.Х. е прехвърлила на С.Д.Х. ½ ид.ч., а Д.А.Х. и Х.С.Х. са прехвърлили заедно останалата ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, №44, на ул. „Капитан Рончевски”, №8, вх.2, ет.6, с площ от 45,89 кв.м., ведно с изба №17 и с 1,0300% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с идентификатор на обекта 10135.2560.180.3.17, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ договор, сключен на 05.04.1990 год. по нот.а. №71, т.5, д. № 1564/1990 год. на ВН, чрез който Д.А.Х. е прехвърлила на С.Д.Х. ½ ид.ч., а Д.А.Х. и Х.С.Х. са прехвърлили заедно останалата ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, №44, на ул. „Капитан Рончевски”, №8, вх.2, ет.6, с площ от 45,89 кв.м., ведно с изба №17 и с 1,0300% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с идентификатор на обекта 10135.2560.180.3.17, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите, по исковете на Д.Х.А., ЕГН **********, и Х.С.Х., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, кв. «Чайка», бл. 25, вх.А, ет.3, ап.7, срещу С.Х.Д., ЕГН **********, и Й.Х.Д., ЕГН **********,***«Капитан Рончевски» 8, вх.2, ет.5, ап.40.

ОСЪЖДА С.Х.Д., ЕГН **********, и Й.Х.Д., ЕГН **********,***«Капитан Рончевски» 8, вх.2, ет.5, ап.40, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Х.А., ЕГН **********, и Х.С.Х., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, кв. «Чайка», бл. 25, вх.А, ет.*, ап.*, солидарно разноски за двете инстанции в размер на 4976,63 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: