Р Е Ш Е Н И Е № 62

гр. Варна, 11.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 83 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

                Настоящото производство е образувано, след като с решение № 346/19.02.18г. по гр.д. № 619/17г. на ВКС, ІV г.о., е отменено решение № 159/24.10.16г. по в.гр.д. № 399/16г. на ВАпС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на Й.С.Й. против решение № 20/25.05.16г., постановено по гр.д. № 66/16г. на ОС-Разград, с което е бил отхвърлен предявения от него против С.Й.В. и И.М.Т. иск с правно основание чл. 62, ал. 4 от СК за приемане за установено, че същият не е заченат и не произхожда от С.Й. М. Изложено е, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

            В предвидения срок насрещните страни С.Й.В. и И.М.Т. не са депозирали отговори на въззивната жалба.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство е образувано по предявен от Й.С.Й. против вписания в акта му за раждане като негов баща С.Й.В. и майка му И.М.Т. иск с правно основание чл. 62, ал. 4 от СК за приемане за установено, че същият не е заченат и не произхожда от баща С.Й. М.  В тази връзка са изложени твърдения, че вписването на ответника като баща на ищеца е само поради наличието на презумпцията на чл. 61, ал. 1 от СК. Биологичният баща на ищеца в действителност е Л.П.Т., с когото майката на ищеца е сключила граждански брак скоро след развода си със С.Й. М. 

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които са признали иска, както и фактите, въз основа на които същият е предявен.

Видно от удостоверението за раждане серия 214509/05.01.1998г., издадено от Община Добрич въз основа на акт за раждане № 1271/***г., че ищецът Й.С.Й. е роден на ***г. от майка И.М. Владимирова и баща С.Й.В..

 С влязло в сила на 27.12.1999г. решение по гр.д. № 19/99г. на РС-Исперих гражданският брак, сключен между С.Й.В. и И.М. В. на 25.05.1991г., е прекратен по реда на чл. 99, ал. 3 от СК`85г. /отм./.

С влязло в сила на 19.11.10г. решение по гр.д. № 11553/10г. на ВРС, ХVІІІ с-в, сключеният на 21.12.2000г. граждански брак между Л.П.Т. и И.М.Т., е прекратен по взаимно съгласие.

Според показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд като свидетелка леля на ответницата И.Т., ищецът се родил по време на брака ѝ със С., но съпрузите били във влошени отношения. Още при раждането на Й. се е знаело, че той е син на Л., при когото майката и детето се преместили да живеят. Това се потвърждавало и от самата майка на ищеца, а и визуално Й. прилича на Л. Свидетелката сочи, че С. си е правил изследвания и се оказало, че той е стерилен.

От показанията на разпитания като свидетел Л.П.Т. се установява, че те с И. са имали връзка и по-късно се е родил Й.. След това с И. са заживели на семейни начала заедно с детето Й. и оттогава до момента ищецът живее при свидетеля. Свидетелят сочи, че знае Й. като свой син и С. не е оспорвал този факт.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза за установяване на родителски произход чрез ДНК-анализ се установява, че е бил изследван биологичен материал – венозна кръв, взета от ищеца и от Л.П.Т. Изследването на биологичен материал от Л.Т. е въз основа на направената от настоящия състав на съда преценка, че с оглед отказа на С.Й.В. да се върне в България и да предостави биологичен материал, както и с оглед използвания научен метод за анализ, би се постигнал резултат, който би могъл да изясни фактите, относими към предмета на настоящото дело. В заключението е посочено, че във всички изследвани ДНК-локуси (18) в генотиповете на Й.Й. и на Л.Т. се наблюдават еднакви алели. Въз основа на изследваните 18 ДНК-маркери, лицето Л.П.Т. не се изключва като биологичен баща на Й.С.Й.. Въз основа на алелните честоти в българската популация на идентичните у Й.Й. и Л.Т. 18 алела са били изчислени индивидуалните индекси за бащинство на Л.Т. Комбинираният индекс за бащинство за 18-те ДНК-маркера СРI = 753 163 768.276, а крайната вероятност за бащинство на Л.Т. спрямо Й.Й., е изчислена на 99.999999867%. В обобщение – теоретичната вероятност друго лице, неродствено на Л.Т., да е биологичен баща на Й.Й., е изчислена като 1 на 753 163 768 души, която вероятност в практически план би могла да се окачестви като изключваща вероятността друго лице от българската популация, освен Л.Т.да бъде биологичен баща на Й.Й..

Искът по чл. 62, ал. 4 от СК за оспорване от детето на бащинството, е предявен на 01.03.2016г. - в предвидения от закона срок до 1 година от навършване на пълнолетие /което в случая е станало на 31.12.2015г./. Същият се явява допустим.

От съвкупния анализ на коментираните по-горе писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СМЕ следва да се приеме, че вписаният по силата на презумпцията на чл. 32, ал. 1 от СК`85г. отм. като баща на ищеца Й.С.Й. – С.Й.В., не е негов биологичен баща. Самите свидетели сочат на наличието на извънбрачна интимна връзка на майката на ищеца с Л.П.Т. за периода около зачеването на детето.

От съдебно-медицинската експертиза за установяване на родителски произход чрез ДНК-анализ, и по аргумент за противното от установеното чрез заключението ѝ, следва да се приеме, че е невъзможно ответникът С.Й.В. да е биологичният баща на ищеца. 

Тези доказателства подкрепят направеното признание на иска и от майката на ищеца и от презумптивния баща С.В..

Първоинстанционното решение следва да се отмени и предявения иск да бъде уважен с произтичащите от това законни последици на основание чл. 73 и сл.  ЗГР - след влизане в сила на решението, копие от същото да се изпрати на Община Добрич за вписване на промените в гражданското състояние на Й.С.Й., ЕГН **********, като в графа „Бележки“ в акта му за раждане да бъде заличен вписаният като баща С.Й.В., ЕГН **********, както и да бъдат променени бащиното и фамилното му име съответно на И.М.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 20/25.05.16г., постановено по гр.д. № 66/16г. на ОС-Разград, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Й.С.Й., ЕГН ********** *** против С.Й.В., ЕГН ********** ***  и И.М.Т., ЕГН ********** ***, че С.Й.В., ЕГН ********** *** не е биологичен баща на Й.С.Й.,***, роден на ***г. в гр. Добрич от майка И.М. В. (понастоящем с фамилно име Т.), ЕГН **********, на осн. чл. 62, ал. 4 от СК.

 След влизане на решението в сила, копие от същото да се изпрати на Община Добрич за вписване на промените в гражданското състояние на Й.С.Й., ЕГН **********, като в графа „Бележки“ в акта му за раждане № 1271/***г., да бъде заличен вписаният като баща С.Й.В., ЕГН ********** и да се впише баща - неизвестен, както и да бъдат променени бащиното и фамилното му име съответно на И. М.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

          

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: