О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№115/15.02.2016г.

 

     Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 15.02.2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

Юлия Бажлекова

     като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. № 84 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.274,ал.1, т.2, вр. Чл.129, ал.3 ГПК.

     Образувано е по частна жалба, подадена от Д.К.Д. и Н.Й.Б., чрез адв.Н.Н. срещу определение № 578/16.12.2015г. на Окръжен съд Шумен, постановено по гр.д. № 114/2015г., с което е прекратено производството по същото дело, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

     В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Счита се, че съдът неправилно е определил цената на иска и размера на дължимата държавна такса. Изложени са мотиви, че цената на иска следва да се определи при условията на чл.70, ал.3 ГПК или чл.69, ал.1, т.2, предл.2 ГПК, тъй като данъчна оценка на правото на строеж, предмет на договора, чието разваляне се иска не може да бъде изготвена. В изпълнение на указанията на съда ищците са представили удостоверение от Община Шумен, от което е видно, че правото на строеж не подлежи на деклариране и за конкретното право на строеж не може да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка. Съдът не се е произнесъл по искането на ищците за определяне на цена, чрез СТЕ, а служебно е изискал от общинската данъчна служба ново удостоверение, което е с противоположно съдържание първоначално издаденото. Твърди се, че цената на иска, респективно държавната такса, следва да се определи не на базата на цената на правото на строеж, а на база цената на прехвърлените идеални части от имота. Такава цена ищците са посочили и са заплатили съответната държавна такса. Изложени са и доводи за необоснованост на извода на съда за заплащане на държавната такса общо от ищците.

Претендира се отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия, като се дадат указания за начина на определяне на държавната такса.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Производството по гр.д. № 114/2015г. по описа на ШОС е образувано по предявени от А. Р. В., Д.К.Д., Н.Й.Б. и Р. Й. Н. срещу ЕТ”Христо Узунов” иское за разваляне на сключен между страните договор за доброволна делба на съсобствен имот. В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на УПИ с идентификатор 83510.666.569 по КК на гр.Шумен, като с договор от 15.10.2007г. са разделили правото на строеж на масивна жилищна сграда с РЗП 2447, като всеки от съделителите получава в дял правото на строеж върху няколко конкретни обекта в сградата, а за уравнение на дяловете ответникът се задължава да построи за своя сметка обектите, попадащи в дял на ищците в срок от 24 месеца от датата на предаване на владението на имота.

С разпореждане №110/27.02.2015г. съдът е приел, че е сезиран с иск за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, като цената на иска следва да се определи съобразно чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2 ГПК, т.е. от данъчната оценка на правото на строеж за всеки от обектите, предмет на договора. Производството по делото е оставено без движение, като са дадени указания на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба и в определен срок представят актуални данъчни оценки на правото на строеж на обектите по договора, въз основа на които да се определи цена на исковете и следващата се държавна такса.

С уточнителна молба ищците са заявили, че липсва данъчна оценка на правото на строеж, поради което цената на иска следва да бъде определена на базата на данъчната оценка на недвижимия имот. Посочват, че търсения ефект от развалянето на договора е възстановяване на правото на собственост върху прехвърлените с него на ответника идеални части от имота, а не от правото на строеж. Отправили са и искане цената на иска да се определи по реда на чл.70, ал.3 ГПК.

С разпореждане от 06.04.2015г. съдът е дал нов срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба и представяне на удостоверения за данъчни оценки на правото на строеж на всеки един от обектите, предмет на договора за делба, чието разваляне се претендира, като за снабдяване с посочените документи на ищците е издадено съдебно удостоверение. Срока за изпълнение на разпореждането многократно е продължаван по молба на ищците.

В изпълнение на разпореждане на съда от 02.06.2015г., с писмо Община Шумен е посочила, че не са налице пречки за издаване на удостоверения за данъчни оценки на обектите по процесния договор и е представила такива.

С разпореждане №651/22.06.2015г. въз основа на представените по делото удостоверения за данъчни оценки, съдът е определил цената на иска за разваляне на договора за делба на право на строеж в размер на 360912лв. Определен е и размера на дължимата държавна такса съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2 ГПК -3609,12лв. Производството по делото е оставено без движение като на ищците са дадени указания в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внос на определената държавна такса. Срокът двукратно е бил продължаван по молба на ищците, като определението, с което е била оставена без уважение молбата на ищците за освобождаване от държавна такса е потвърдено от ВАпС. С разпореждане от 26.11.2015г., съобщено на ищците на 04.12.2015г. е бил даден нов едноседмичен срок за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса.

С обжалваното в настоящото производство определение ШОС е приел, че ищците не са изпълнили указанията, за отстраняване на нередовностите на исковата молба и е прекратил производството.

Така постановеното определение е правилно. От изложените в исковата молба и уточнителните молби твърдения следва да се приеме, че ищците са предявили кумулативно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен с ответника договор за доброволна делба на съсобствен имот с идентификатор 83510.666.569 и право на строеж за 37 обекта в същия имот. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК по всеки от предявените исковете следва да се събере държавна такса. Ищците са посочили цена на иска за разваляне на договора за делба на имота въз основа на данъчната оценка на същия -2471,20лв. и са представили доказателства за внесена държавна такса в размер на 247,16лв. Ищците не са посочили цена на иска по отношение на правото на строеж. Съобразно представените данъчни оценка на правото на строеж на отделните обекти, цената на иска за разваляне на договора за делба на правото на строеж е в размер на 360912лв. Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд правилно в изпълнение на задълженията си по чл.70 ГПК е определил цената на предявения иск съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2 ГПК – данъчната оценка на вещното право. В тази връзка неоснователни са оплакваният в частната жалба, че цената на иска е следвало да бъде определена от съда по реда на чл.70, ал.3 ГПК. От данните по делото се установява, че в конкретния случай не са налице предпоставките и условията за определяне на цената на иска по този ред. Не може да се приеме, че няма данъчна оценка или, че е налице затруднение за определяне на оценката, тъй като по делото са представени удостоверения за данъчни оценки на отделните обекти на правото на строеж. Правилно е определен и размера на дължимата по иска държавна такса съгласно правилото на чл.70, ал.2 ГПК – върху една четвърт от цената на иска.

Доколкото ищците са необходими другари в производството по предявените от тях искове за разваляне на договора, същите дължат държавните такси по тях общо. Вътрешните отношения между съсобствениците относно размера на притежаваните от всеки идеални части от имота и правото на строеж са ирелевантни при определяне цената на иска и размера на държавната такса.

Предвид на изложеното обжалваното определение на ШОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 578/16.12.2015г. на Окръжен съд Шумен, постановено по гр.д. № 114/2015г.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението до страните пред ВКС с частна касационна жалба.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: