ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

170

 

Гр.Варна, 15.03.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 84 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба на А.Й.Я., подадена чрез адв. К.М., против определение № 3102/21.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2253/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№ 2001/12.05.2016 г. срещу всички изпълнителни действия по изп. дело № 20167130400076 по описа на ЧСИ Л. Т., per. № 713 в КЧСИ с район на действие ВОС, изразяващи се в образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение, налагане на възбрана върху недвижим имот и е прекратено производството по делото по жалбата му срещу разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, настоявал е за отмяната му и за разрешаване по същество на жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител с отмяна на същите и присъждане на разноските за настоящото производство.

Насрещната страна – взискателят П.А.М. не е подал отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано на 11.02.2016 г. пред ЧСИ Л. Т. по молба на взискателя П.А.М. за събиране на парично вземане от 6 731,07 лв. по издаден му от Върховния касационен съд, въз основа на определение №239/17.07.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 г., обратен изпълнителен лист. До длъжника е пратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено задължение в общ размер от 9 647,80 лв., от които „6 731,07 лв. неолихвяеми вземания, мораторни лихви, обезщетения и т.н.) 2000 лв. разноски по изпълнителното дело, 916,73 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.02.2016 г“, а на 11.05.2016 г. му е връчено съобщението за наложена възбрана върху собствения му имот в гр.Варна, ул. „Райно Попович“ 6, ап.13.

С жалбата си пред окръжния съд, длъжникът е молил за отмяна на всички действия на съдебния изпълнител, като извършени по нередовно образувано изпълнително производство – въз основа на нередовна молба, както и за отмяна на постановлението на ЧСИ за включване в дълг на длъжника на сумата от 6 731,07 лв. – неолихвяеми вземания, разноските по изпълнителното дело – адвокатско възнаграждение 2000 лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ в размер на 916,73 лв., поради несъществуване на дълга към момента на образуване на изпълнителното дело и недобросъвестност на взискателя, а в евентуалност е заявил и искане за намаляване, поради прекомерност, на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител (както предвиждаше стария ГПК), а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания, в хипотезите на чл. 435, ал.2, ал.3 ГПК, чл. 463 ГПК и чл. 521, ал.3 ГПК. В тях не попадат образуването на изпълнителното производство, изпращането на покана за доброволно изпълнение и налагането на възбрана, извън случаите на несеквестируемост на имота, каквото твърдение в случая не е наведено. Затова и жалбата пред окръжния съд в тази част, срещу неподлежащи на обжалване действия и на непосочени от законодателя основания, е била недопустима и не е подлежала на разглеждане. Оплакванията на длъжника за недопустимост на изпълнителния процес срещу него, поради нередовност на молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело и тези за липсата на дълг към датата на образуване на изпълнителното производство не могат да бъдат релевирани в производството по чл. 437 вр. чл.435 ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а защитата срещу тях се осъществява по исков ред. Затова и неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в този смисъл.

В останалата част, жалбата пред окръжния съд е била насочена срещу съобщените на длъжника, с поканата за доброволно изпълнение, разноски. Съгласно чл.435,      ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, но по делото няма постановен акт от съдебния изпълнител, с който те да са определени. Поканата за доброволно изпълнение не съставлява акт по определяне на разноските съгласно чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като нейната цел е да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си към взискателя. Обстоятелството, че на длъжника е била съобщена с поканата за доброволно изпълнение, като дължима, сума за разноски на взискателя „2000 лв. разноски по изпълнителното дело и 916,73 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ“ не променя извода за липса на нарочен акт на съдебния изпълнител по определяне на разноските. В документите по делото липсва акт (като не е нужно той да е изрично наречен „постановление за разноските“), с който те да са определени по вид, основание и размер и въз основа на който да е съобщено на длъжника задължение за разноските на взискателя, а самото им посочване в поканата за доброволно изпълнение не съставлява такъв акт. Становището на съдебния изпълнител по жалбата на длъжника също не може да замести акта за определянето им. Предвид липсата на постановление на съдебния изпълнител за разноските, жалбата на длъжника срещу посочените в поканата за доброволно изпълнение „2000 лв. разноски по изпълнителното дело и 916,73 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ“ е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. Следва да бъде отбелязано, че поради наличието на противоречива практика по въпроса „Подлежи ли на обжалване по реда на чл. 435, ал.2 ГПК какъвто и да е акт на ЧСИ, в който се определя размера на разноски на длъжника, или на обжалване по този ред подлежи само постановлението за разноски“, с разпореждане от 06.12.2016 г. на председателя на ВКС е образувано т.д. №3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което към момента няма постановено решение, като застъпеното от настоящия състав на апелативния съд становище е в съответствие с постановеното по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК определение от 25.03.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. №297/2010 г., IV г.о.

Жалбата на длъжника пред окръжния съд в частта, с която е поискано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя е недопустима още и на основание липсата на акт на съдебния изпълнител, с който той да се е произнесъл по възражението за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение е бил поставен по ч.гр.д. № 620/2012 г. на ВКС I г.о., по което с определение № 83 от 19.02.2013 г. Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал.3,  ГПК: определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на V г.о.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д. № 397/2010 г. на III г.о.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч.гр.д. № 604/2011 г. на ВКС, IV г.о.; В тях най – общо било прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.  В  определение от 25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.

Като е оставил без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратил производството по делото, макар и отчасти по различни съображения относно недопустимостта на обжалването на разноските за такси, окръжният съд е постановил като краен резултат правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

След връщане на делото на съдебния изпълнител, последният следва да се произнесе с нарочен акт (постановление за разноските) за определяне в тежест на длъжника на разноските за такси и адвокатски хонорар на взискателя, както и да се произнесе с нарочен акт по възражението на длъжника за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, които актове ще подлежат на обжалване пред окръжния съд по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.

С оглед изхода от настоящото производство, на жалбоподателя не се дължат разноски.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение № 3102/21.12.2016 г., постановено по в.гр.д. № 2253/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: