Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 39/28.03.2018г.

 

гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 84/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Д.В.А., И.Д.А. и М.Д.А.,*** срещу решение № 159/6.12.2017 г. по гр.д.№ 113/17 г. на Окръжен съд – Силистра, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени против „МБАЛ-Силистра“ АД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.

В подаден писмен отговор  и в съдебно заседание насрещната страна оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателсдтвата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предавени са искове по чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Д.В.А., И.Д.А. и М.Д.А. *** за заплащане на сумата от по 60000 лева за всяка от ищците /освен получените до момента по 66666,67 лева/, представляваща неимуществени вреди в резултат от смъртта на общия им наследодател Д.И.А., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумата и на разноските по делото. Твърденията са, че смъртта на наследодателя им е настъпила като резултат от немарливо изпълнение на служебните задължение от д-р М. Р. – служител в дружеството – ответник, установено с осъдителна присъда по НОХД № 2/2013г. на СОС.

Оспорвайки исковете, ответникът прави възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат.

Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят:

С присъда № 12/01.03.2013 г. по НОХД № 2/2013 г. на СОС, че д-р М.Р. признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, за това че на 07. 05. 2012 год. в гр.С., в качеството си на лекар – ординатор в Спешно приемно отделение при “МБАЛ С." – АД е причинил смъртта на Д.А. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна /грешна/ диагноза. Безспорно е, че осъденият лекар е бил в трудово – правни отношения с ответника, който - съгласно чл. 49 от ЗЗД е отговорен за противоправните действия по повод изпълнението на възложената му работа.

Съобразно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд и установява причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат – смъртта на наследодателя на ищците.

С удостоверение № 209/09.05.2012 г. се установява качеството на ищците на наследници на починалия на 7.05.12 г. Д.И.А.: първата – негова съпруга, а останалите две – негови дъщери.

Установено е, че с решение № 497/28.12.2015 г. по гр.д.№200/2015 г. на СPC ответникът е осъден да заплати на всяка от ищците по 1250 лева - част от общ размер на иска от по 145000 лева - представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди. С писмо изх.№ 310060830/12.07.2016г., дружеството-застраховател на ответника - “Дженерали Застраховане” АД е поело задължение за изплащане на присъдените с решението суми и на сумата от 186 250 лв. /формирана, като от застрахователната сума от 200000 лв. по полица № 130211001759 е приспадната вече получената от увредените застрахователна сума от 10000 лева по полица № 130211000304 и присъдената сума от 3750 лв./. Безспорно е, че тази сума е получена от ищците, които твърдят, че са съобразили този факт при преценяване размера на заявените искови претенции.

Правилен е извода на съда, че предвид цитираното решение, в процеса е установено наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД, като спорът е само относно размера на обезщетението и приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД.

По делото е приложена като доказателство молба от ищците   до “Дженерали Застраховане” АД от 13.06.2017 г. за заплащане  на остатъка 196250 лв. от уговорената застрахователна сума в размер на 200000 лв. по полица №130211001759/31.03.2014 г., с приспадане на сумата от 3750 лв., присъдена им с решението на СРС.

С писмо изх.№310060830/12.07.2016 г. застрахователят на ответника - “Дженерали Застраховане” АД е изразило съгласие за заплащане на сумата от 186250 лева - след  приспадане на  получената от увредените застрахователна сума от 10 000 лв.

Безспорно е, че всяка от ищците е получила като обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя Димитър Александров сума от 66 666,67 лв., или общо – 200000 лева. Предвид твърденията, че получените суми са съобразени при преценка размера на заявените в настоящото производство искови претенции, общият размер на  претендираните вреди е 380000 лв., /по 126666,67 лв. за всяка ищца, като сбор от претендирани 60000 лв. и получени 66666,67 лв./.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищците вреди, съдът е съобразил довода на ответника за съпричиняване резултата от страна на пострадалия. Макар, че приносът за увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има обективен характер, следва да бъде установено наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите.

Показанията на д-р Т. – негов личен лекар установяват, че е бил посетен след изминаване на известен период от време след изписването му от Спешния център. Въпреки поканата да бъде прегледан, получил отказ с настояване само за направление за гастроентеролог.

Правилно съдът е приел, че ако пострадалият не бе отказал преглед от личния си лекар малко преди фаталния изход, би било възможно да се констатира критичното му състояние и да бъдат  предприети мерки за оказване на помощ. Този извод се съдържа и в мотивите към присъда № 12/1.03.13 г. по НОХД № 2/13 г. на СОС.

Следователно, доказано е твърдението, че с поведението си пострадалото лице е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, като приносът е конкретен, изразяващ се във въздържане от определени действия от страна на увредения – отказ да бъде прегледан от личния лекар известно време преди настъпване на фаталния инцидент, като правилно съдът е определил 17-процентното му изражение към  увреждането.

Подробно са обсъдени показанията на разпитаните свидетели, като е извършена преценка на тяхната обективност и заинтересуванст от изхода на спора. Безспорно всяка от ищците е  разчитала на починалия и неговата смърт им е причинила мъка и страдание; след смъртта му са били тъжни от загубата, продължават да скърбят, а разговорите им с близки на семейството често са свързани с това.

Бракът между починалия и съпругата му – първата ищца е продължил около 20 години. Въпреки доказателствата за негова извънбрачна връзка и за обтегнати на моменти отношения, безспорно е, че след такъв продължителен брак тя е преживяла мъчително загубата на съпруга си. Към момента на настъпване на вредата дъщерите на семейството са били съответно на 17 и на 19 години - оставайки без подкрепа на прага на самостоятелния живот, те също са преживели силен емоционален шок.

Прилагайки разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил общият размер на обезщетението, което би възмездило първата ищца - съпруга за преживените от нея болки и страдания на 70000 лв., а всяко от децата – по 80000 лв.  След приспадане на приетото съпричиняване от 17%, правилно е определено обезщетението - 58100 лв. за първата ищца и по 66400 лв. за останалите две ищци.

С оглед доказания факт, че ищците са получили от застрахователя на ответника сумата от 200000 лв. - по 66666,67 лв. за всяка от тях, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а обжалваното решение – потвърдено изцяло.

При този изход на спора, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, на ответната страна следва да се присъдят направените разноски в размер на 7116.00 лева съобразно представения списък. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът е съобразен изцяло с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                      Р       Е       Ш      И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/6.12.2017 г. по гр.д.№ 113/17 г. на Окръжен съд – Силистра.

ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН **********, М.Д.А., ЕГН ********** и И.Д.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „МБАЛ-Силистра“ АД гр. Силистра сума от по 2372 /две хиляди триста седемдесет и два лева/ лв. за всяка от тях или общо 7116 лв /седем хиляди сто и шестнадесет лева/, разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесеченсрок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.