ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№116./2.02.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 84/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Д.П.П., чрез процесуален представител адв. Я. против определение № 715/11.12.2018г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 444/2018г. и с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Застрахователна компания „О.“ АД чрез клона й в РБ Застрахователна компания „О.– клон България“ АД, ЕИК…. като трето лице-помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК.

            В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от исканото привличане поради недопустимост на обратния иск срещу третото лице с оглед разпоредбата на чл.637 ал.6 ТЗ.  Излагат се доводи, че цитираната норма не намира приложение, тъй като към настоящия момент няма данни за постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност/ликвидация на дружеството, а единствено за назначаване на временен ликвидатор. Сочи, че безспорно е налице интерес от привличането на застрахователя с оглед правата му по обратния иск и обезпечаване възможността да предяви вземането си в последващо образувано производство по несъстоятелност. Позовава се и на разпоредбата на чл.224 ал.2 КЗ /отм./, съгласно която е задължен да го привлече като трето лице-помагач.

            В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Н.П.А., действаща със съгласието на законния си представител М.А..

            Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е основателна, по следните съображения:

            Първоинстанционното производството е образувано по предявени от Н.П.А., действаща със съгласието на законния си представител М.А. против жалбоподателя Д.П. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 23.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба жалбоподателят е направил искане за привличане в качеството му на трето лице-помагач на негова страна Застрахователно дружество „О.– клон България“ АД, с когото към датата на ПТП е имал сключен договор „гражданска отговорност“, както и за приемане на обратен иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, в случай на уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че по повод образувано в същия съд т.д. № 273/2018г., по предявен от ищцата пряк иск по чл.226 КЗ, са му служебно известни обстоятелствата, че на Застрахователна компания "О.к„ АД е назначен временен ликвидатор, както и че съгласно приложимото законодателство на Република Кипър, държавата по регистрация на дружеството, с назначаването на временен ликвидатор се спират всички висящи производства, а образуването на нови е недопустимо. В същото време привличането на третото лице в процеса е допустимо само при наличието на правен интерес от това, т.е. когато страната, искаща привличането му разполага с регресни права спрямо това трето лице. Поради това и предвид невъзможността срещу обявеното в несъстоятелност дружество да се образуват нови дела, то в настоящия случай липсва правен интерес от привличането на това дружество като трето лице-помагач.

Настоящият състав намира, че законосъобразно съдът е изследвал въпроса за наличието на правен интерес от привличането, както и че такъв е налице за застрахования по застраховка „гражданска отговорност“, доколкото същият може да предяви срещу застрахователя иска по чл.229 КЗ /отм./. Неправилно обаче е прието, че такъв не е налице поради забраната на чл.637 ТЗ, респ. чл.220 от кипърския Закон за дружествата.

Видно от вписванията в ТР по отношение на ЗК „Олимпик“ - клон България и от приложените от съда служебно известни му материали от т.д. № 271/2018г. е, че по отношение на дружеството е назначен временен ликвидатор от Фонда за застраховане на МПС в Кипър, както и че дружеството е с отнет лиценз и е подадена молба за откриване на производство по ликвидация, но без произнасяне по последната от страна на компетентния съд.

Настоящият състав намира, че отнемането на лиценза и назначаването на временен ликвидатор не е равнозначно на открито производство по ликвидация, доколкото първото предхожда такова производство, а назначаването на временния ликвидатор е от значение за представителната власт по отношение на дружеството. В същото време, приложението на разпоредбите на чл.624 ал.1 КЗ и чл.274 от Директива 2009/138/ЕО от 2009г. е обусловено от постановяването на решение от компетентния кипърски съд за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност. Едва от този момент ще е приложима и разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Кипър /в т.см. Определение № 77/13.02.2019г. по ч.г.д. № 3122/2018г. І т.о. на ВКС; Определение № 112/07.02.2019г. по ч.т.д. № 125/2019г. на ВКС/.

Ето защо, като е приел, че съм настоящия момент е налице забрана да се предявяват нови искове срещу застрахователното дружество, поради което и за жалбоподателя липсва правен интерес от привличането на това дружество като помагач в процеса, ОС – Добрич е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.

На основание чл.278 ал.2 ГПК следва да бъде постановен акт по същество, с който искането по чл.219 ГПК бъде уважено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в това число и произнасяне по искането за приемане на обратния иск.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ  определение № 715/11.12.2018г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 444/2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

КОНСТИТУИРА З. компания „О.“ АД чрез Застрахователна компания „О. – клон България“ АД, ЕИК …. като трето лице-помагач на страната на ответника по гр.д. № 444/2018г., на основание чл.219 ГПК.

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и произнасяне по искането за приемане на обратния иск.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.