Р Е Ш Е Н И Е № 131

гр. Варна, 19.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 85 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано след като с решение № 149/28.12.17г. по т.д. № 1604/16г. на ВКС, ІІ т.о. е отменено решение № 60 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 115/2016г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която са отхвърлени следните предявени от В.Н.Л. срещу „Постморф“ ЕООД, гр. Варна осъдителни искове: 1/ за заплащане на сумата от 6 000 лв. на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗАПСП; 2/ за преустановяване на неправомерното използване на произведенията на авторско право на ищцата на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП /съобразно редакцията на закона след изменението в ДВ бр. 28/2018г., а преди това – чл. 95, ал. 1, т. 2/, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 640 лв. до 1 585 лв. - разноски за двете съдебни производства; и делото е върнато на настоящия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението на ВАпС в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от ищцата В.Л. против ответника „Постморф” ЕООД, гр. Варна иск за заплащане на сумата от 1000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди на осн. чл. 94, ал. 1 вр. чл. 95б от ЗАПСП /в редакция на ЗАПСП преди ДВ бр. 28/18г./, е влязло в сила поради необжалването на определение № 281/03.05.17г. по т.д. № 1604/16г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на ищцата, насочена срещу въззивното решение по посочения иск.

Ищцата е релевирала в исковата си молба твърдения, че тя е инженерен дизайнер, а управителят на ответното дружество Б.Т. е програмист. Двамата се познават от 2011г. и по време на придобиване на висшето си образование са обсъждали възможността за съвместното създаване на компютърни игри и тяхното разпространение. Към 2013г. ищцата, а малко по-късно се включила и нейната сестра Станислава Л., в изпълнение на уговорка с Т. са изработвали дизайна за три самостоятелни видеоигри с наименование „Mahjong Skies” – визуализиращите елементи на бутони, менюта, общ изглед на прозорците на даденото приложение в т.ч. и цветния фон, които позволяват на играча да получава визуалната връзка чрез монитора на компютъра, за да може да  осъществява логическата цел на самата видеоигра – намирането на две по две еднакви или подобни плочки, с което се изчиства игралното поле, печелейки точки за това. Твърди се още, че ищцата, сестра ѝ и управителят на ответното дружество Т., са съавтори на изработените три видеоигри, обединени под общото наименование „Mahjong Skies”, но различаващи се като теми на дизайна - „Mahjong Skies Classic” (наречен още  All Levels”), „Mahjong Skies: Summer Vacation” и „Mahjong Skies: Christmas Carol” като дизайна им е продукт от творческата дейност на двете сестри, а програмирането – от управителя Т.. Уговорката на съавторите е била игрите да се разпространяват посредством юридическо лице, за която цел е било създадено още през м. април на 2013г. и ответното дружество /с едноличен собственик на капитала Б. Т./. Първоначалната уговорка между съавторите в процеса на изработването на игрите е била 60% от печалбата на дружеството да е за двете сестри, а 40 % за Т.. След многократни обсъждания се стигнало до съгласието разпространението на игрите да се осъществява от ответното дружество, а разпределението на приходите да е в съотношение 50% за двете сестри и 50% за дружеството на другия съавтор Б. Т.. Тази уговорка се е спазвала за известен период от време от Т., който след сключването на договори за разпространение на съответните нива с „Apple”, Samsung”, Amazon.com и „Ink”, е заплатил до м. 10.2013г. общо на двете сестри сумата от 4 000 лв. /по 2 000 лв. за всяка от тях/. Сочи се, че първото „стандартно” ниво на играта е пуснато на пазара през м. 06.13г., второто - „лятно” ниво е пуснато на пазара през м. 08.13г. а третото - „коледно” ниво е пуснато на пазара през м. 11.13г. Счита се, че ответното дружество като отделен правен субект, представлявано от неговия управител и съавтор на видеоигрите, което разполага с неизключителното авторско право за разпространението им в интернет, е поело задължението по сключен неформален договор с ищцата да ѝ заплаща по 25 % от приходите от разпространението на посочените видеоигри. За периода от 01.11.13г. до 31.12.14г. /за 14 месеца/ не е осъществявано никакво плащане, а същевременно се сочи, че приходите на дружеството от разпространението на тези продукти възлиза на около 28 000 лв. – изчисление, което не включва коледния вариант на играта. Твърди се още, че ответното дружество не разполага с правото без съгласието на съавторите да променя видеоигрите, но то си е позволило да промени две от тях - „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) и „Mahjong Skies: Christmas Carol”. Промените са описани подробно в исковата молба в т. 5.2, б. „б” и касаят заглавните страници и главните картини. Предявените искове /по които производството е висящо пред въззивната инстанция/ са за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 6 000 лв. като неизплатени месечни възнаграждения по договор за използване и разпространение на трите посочени по-горе видеоигри, за периода от 01.11.13г. до 31.12.14г. – в размер на 410 лв. за м. 11.13г. и по 430 лв. за месеците от 01.12.13г. до 31.12.14г. и искът не е частичен от по-голямата като дължима сума /така уточняващите молби от 26.01.15г. и от 02.02.16г./, както и за осъждането на ответното дружество да преустанови неправомерното използване на видеоигрите „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, изразяващо се в отдаването им за разпространение с променен дизайн и за забрана на извършването на промени в дизайна им без съгласието на ищцата. В с.з. на 08.10.15г. /л. 123 на гърба/ ищцата чрез процесуалния си представител е претендирала присъждането и на законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.    

Ответникът в отговора на исковата си молба е поддържал, че той е автор на посочените компютърни игри, тъй като същият е извършил програмирането им, а отделно от това нормата на чл. 42 от ЗАПСПС разрешава спора, тъй като ищцата сама признава, че е получила възнаграждение. Освен това оспорва нейната квалификация и професионални умения в посочената област.

            За да се произнесе настоящият състав на съда намира за установено следното от фактическа страна:

            От представеното с исковата молба извлечение от осъществената електронна кореспонденция /чрез проведени Скайп разговори/ между ищцата и управителя на ответното дружество Б. Т. /чиято автентичност и съдържание не е оспорена от ответника/, проведена за периода от 27.10.13г. до 15.12.13г., могат да бъдат извлечени следните обстоятелства, относими към предмета на настоящото дело: на 27.10.13г. -  ищцата споделя, че оправя картинки за Mahjong, а Т. изразява притеснението си, че В. ще го зареже по средата на играта и поради това всичко ще приключи, тъй като той няма да има пари да завърши играта, нито „за читав дизайнер”. Поради това предлага на ищцата да завършат игрите и едва тогава да вземат решение какво ще правят. Добавя, че след като завършат тази игра и Mahjong-а и ще сключат някакъв договор, за да могат да си вземат процента от тях, а парите ще превежда всеки месец. Б. Т. споделя, че това ще го уточни със счетоводителката си, добавяйки, че игрите са неговия живот и държи на тях. На въпроса на ищцата: не се ли мъчим със сестра ми, Т. отговаря, че е съгласен с това. Ищцата споделя, че ще си търси друга работа, констатирайки, че и Т. мисли след тези две игри да наема други хора. Той отговаря, че предпочита да е с тях, а В. го уверява, че ще си свършат нещата. Т. я приканва да му покаже ако има нещо за показване за Mahjong-а, на което ищцата отговаря, че няма, но ще се чуят следващите дни, когато има нещо за пращане.

            На 09.11.13г. – В.Л. търси Т., за да му изпрати бекграундите, за да ги види и той, след което следва в 21:32:40 изпращане на файл с наименование zimen mahjong.zip. На това Т. откликва, че е супер и иска изпращане нарязани и плочките и след това може да започва. Освен това той пита ищцата дали менюто ще стане за 15-ти и дали имат някаква идея. Отговорът е, че няма идея, но като се приключи заглавната картина, тогава ще мисли менюто. Т. препоръчва да се работи за резюме на играта /resume game/, заглавната картинка, както е било и със Summer Vacation. Ищцата отговаря, че не се сеща и тогава Т. ѝ изпраща файл с наименование default.png. Ищцата отговаря, че е зловещо, но е добро. В 22:39:09 ищцата му изпраща файл с наименование png 60-74.zip, на което Т. откликва, че е супер, но все пак ако остане време „кристалната” иска да я пипнат, тъй като в Summer е различна и може пак да е синя и да има някакъв снежец по нея, а освен това му трябва да са отделно снежинката от плочката. На 10.11.13г., 11.11.13г. и 12.11.13г. обсъжданията продължават - Т. се допитва и за това дали те имат претенции за музиката, а ищцата му отговаря, че нямат. По-нататък се разменят файлове с изображения и продължава обсъждането им – дали звездата да се остави синя, с каква резолюция, как да се преправи иконата на самата игра и да се добави нещо коледно. На 13.11.13г. ищцата споделя, че вече има 21 нива, а по-късно ще се направят още, на което Т. отговаря, че е екстра. Ищцата пита дали в Apple и Amazon продажбите са паднали много, на което Т. отговаря, че в първия сайт продажбите са паднали леко, но във втория през този месец продажбите вървят малко по-добре от предния, но в  Samsung-а има 20-тина. Относно очаквани постъпления Т. сочи, че такива са били налице от видеорекламите и тогава парите им ги е дал смесено – заедно с тях за  Apple, но очаква сега на 29.11 пак да постъпят нови плащания. От един нов разпространител, който Т. е пробвал само за платформата Android, постъпленията се позасилили и стигнали 5-10 $  всеки ден. Споделя още, че е подготвил зимното ниво за  Mahjong-а и ще го пусне – само за 2-3 дни ще сложи картинките и ще ги подреди, ще оправи менютата и т.н. Обсъжда се и какво следва да изпрати Т., за да може сестрата на ищцата да го започне същата вечер, поради което се уговаря файловете да се изпратят направо на сестрата на ищцата.

            На 16.11.13г. Т. констатира, че двете сестри вече няма какво да правят на този етап, поради което предлага да започнат да работят по нова игра или по нови нива за Mahjong-а, или по нещо ново за самолетчето. Ищцата отново поставя въпроса за договорите за съдружие, но Т. отговаря, че става много сложно с такива договори и предлага те да продължат да си получават парите на този етап, а след това ще види как ще се развият нещата. Ищцата предлага след като се пуснат и тези игри дали да не се мисли за назначаването им във фирмата, за да текат и осигуровки, но Т. счита, че сегашната схема не е лоша, макар, че парите им са „под масата”, но пък ще продължават да си ги вземат. Тогава Т. предлага да се продължи ситуацията, в която двете сестри продължават да вземат 50% от всички игри, които правят, или когато се пусне и втората игра да ги назначи на заплати и те да си получават едни и същи пари всеки месец, когато ще им тече стаж и осигуровки. Ищцата обаче сочи, че не е съгласна, тъй като тримата са започнали от нулата. Тогава Т. отговаря, че не е все едно дали ще продължат по този начин на уреждане на взаимоотношенията или ще се разделят, тъй като в първия случай ищцата ще е част от фирма, която прави качествени игри и името ѝ го пише в credits. Предлага още двете сестри да бъдат назначени във фирмата на майка им, където ще им се правят осигуровки, а фирмата ще издава фактура за уговорените 50%. Споделя опасението си, че при съдружие в търговското дружество двете сестри ще имат 60% и ще вземат решенията сами. Двамата обсъждат варианта, при който съдружието да е 49% на 51 %, но ищцата поставя въпроса дали пък тогава печалбите ще останат в съотношение 60% към 40%. Тогава Т. отговаря, че трябвало да пита счетоводителката дали могат да са с по-нисък процент, но с по-висока печалба. Тогава Т. предлага 49% от дяловете в дружеството и да продължат да работят в отделни офиси по всяка игра, а парите им ще се превеждат още същия ден по личните им сметки. Споделя обаче, че техен общ познат /Йенс/ го е посъветвал да ги „разкара”, тъй като тези 50%, които сестрите вземат са повече от щедри. Поради това счита, че за Mahjong-а и „енота” ще си вземат парите дори и да се махнат изцяло. Ищцата добавя, че те тримата са работили заедно и усилно и поради това предложението му не може да се определи като щедро. Именно поради това пък Т. сочи, че сестрите ще продължат да си вземат парите, защото са работили усърдно. Ищцата е настоявала да е съгласно предварителната уговорка и иска 60%, но Т. не изразява съгласие с това предложение. Припомня още веднъж каква е била уговорката между двамата от преди две години – по 50% за всеки, но ищцата по-късно намесила и сестра си и започнала „да мрънка” за осигуровки. Не отрича, че и сестрата на ищцата е работила, но продължава да поддържа предложението си – да продължат двете да си получават 50% за работата, която двете са свършили.

            На 20.11.13г. ищцата отправя въпрос до Т. какви са вече те двете със сестра си в ответното дружество, тъй като е видяла, че той ги е махнал от администраторските групи. Т. посочва, че това е резултат от „панаира”, дето са го вдигнали и че сестрите могат да продължат да си работят от вкъщи срещу заплащане. Тогава разговора продължава в спор относно възможността ищцата да си защити авторските права за дизайна, тъй като същият е правен с „пиратски” софтуер. Тогава ищцата предлага да се спрат игрите, но Т. заявява, че няма да спре Mahjong-а. По-късно споделя, че гледа плочките на Mahjong-а и му се реве, тъй като признава, че няма друг, който да ги нарисува така добре, тъй като ищцата има в себе си „онова невинното, което прави рисунките ѝ”. Ищцата е признала, че са получили до този момент от Т. сумата от 2970 лв. без първите 1000 лв., а Т. отговорил, че ще им заплати още 2000 за Mahjong-а след 1-2 месеца, когато има, а за самолетчето – още 3 000-4 000 лв. по-нататък.

            В следващите дни е проведен разговор, при който ищцата е настоявала да се сключи договора за авторските права в писмена форма, а при отказ – да се спре разпространението на играта, тъй като всички тези неща двете сестри са ги рисували. Т. е отговорил, че за услугата са си получили достатъчно пари. На 25.11.13г. същият е посочил, че в евентуален писмен договор ще бъдат вписани и паролите за достъп, с които сестрите да могат да следят какво са изкарали, описание как се ползват системите и формула, по която се смята колко им е печалбата; ще бъдат уговорени неустойки ако дружеството не плаща навреме или двете сестри не си спазват задълженията за предоставяне на авторските права /”ако се възползвате от copyricht-а”/ и ги продадат на други страни; както и какво ще стане ако Т. продаде играта на друг – тогава сестрите да запазят правото си да получават процента. По-нататък са разменени взаимни нападки и заплахи, като Т. е заключил, че ако иска трудът на ищцата да бъде оценен, то трябва да приеме някое от предложенията му.

            Също на 25.11.13г. Б. Т. е предложил на ищцата да ѝ изпрати на следващия ден пълната версия на играта, „за да не гледа собственото си произведение като циганче” – поне, докато ѝ даде таблета, за да си я има на компютъра. На 28.11.13г. Т. е изпратил на ищцата файл с наименование mahjong.zip и по-късно играта е стартирана от нея успешно.

            На 04.12.13г. и 10.12.13г. отново са водени разговори за изготвяне от Т. на писмен договор, но отново са се повтаряли исканията на всяка от страните – за осигуровки или за плащане на възнаграждение за авторското право, но „под масата”. Накрая Т. е приел да плаща 50% на двете сестри /по 25 %/ чрез банков превод на сумата с основание „захранване на сметката”. По-нататък Т. обяснява, че пари за ноември ищцата няма „да види”, тъй като са изхарчени, за декември – също, тъй като са заделени за новия дизайнер, а от януари ще започне да превежда пари по 25% от печалбата, когато пристигнат парите. На 15.12.13г. ищцата е посочила банковата си сметка.

            С определение № 998/21.03.15г. първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че компютърната видеоигра „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) е пусната за разпространение в световната мрежа от м. 06.2013г.; че ответното дружество е ползвател на видеогрите и разполага с неизключителното авторско право на разпространение на трите игри в интернет; че понастоящем ответното дружество има сключени договори за разпространение на видеоигрите в интернет с Apple, Samsung, Amazon.com и Ink.

            С протоколно определение от 21.05.15г. ВОС е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че общият размер на припадащата се на ищцата съразмерна част от реализираните доходи от разпространението на видеоигрите от страна на ответното дружество за периода от 01.11.13г. до 31.12.14г., е в размер на 6 000 лв., формирана като сбор от припадащото се възнаграждение за всеки месец, така както е претендирано и от ищцата.

            На зададените му по реда на чл. 176 от ГПК въпроси управителят на ответното дружество Б. Т. е отговорил в с.з. на 18.06.15г., че действително е използвал изпратени му по Скайп от ищцата дигитални файлове, които е използвал при създаването на игрите. Освен това е използвал и готови материали от интернет. Признава, че е променял дизайна на процесните видеоигри като е сменял изработените от двете сестри картинки с различни от техните. Признава, че картинките за видеоигрите са на сестрите Л.. Б. Т. се счита за автор на някои от картините, но не може да посочи на кои точно, тъй като всички, които са му били предоставяни са били преработвани по някакъв начин. По тази причина самият Т. се счита също за автор на поне част от картините. Признава се още, че двете сестри – В. и С. Л. имат участие в създаването на видеоигрите, но счита себе си за едноличен собственик на тези игри. 

            От представеното заверено копие на диплома за завършено висше образование, издадена от ТУ-Варна на 02.12.11г., се установява че ищцата е придобила професионална квалификация инженер-дизайнер по специалността инженерен дизайн.

            От показанията на разпитаната като свидетел сестра на ищцата – С. Л., които съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК с оглед нейната  заинтересованост, се установява, че В.Л. и Б. Т. са решили да започнат общ бизнес с игрите – да създават и да ги разпространяват в интернет чрез създаденото от Т. търговско дружество. Ищцата е следвало да изработи дизайна, а Т. – да извърши програмирането.  В. е изготвяла дизайна и е изпращала файловете по Скайп. Тя е получила заплащане след пускането на продукта на пазара само за два месеца. След това си е посочила банковата сметка, но пари не са ѝ превеждани. Първото ниво е била пуснато на пазара през м юни 2013г., лятното – през м. 08.13г., а коледното е трябвало да се пусне през м. 12.13г., но е било пуснато през м. 11.13г. Половината от картинките за игрите са били направени от ищцата, а другата половина от свидетелката. Свидетелката не знае Т. да е изработвал картинки, но по-късно дизайна на игрите е бил променен без съгласието на двете сестри. Уговорката между страните е била възнаграждението да се заплаща месечно и то да е 50% в полза на сестрите от получаваните възнаграждения от търговското дружество от разпространението на игрите. Освен това е имало и уговорка имената на двете сестри да фигурират в информацията за дизайна на игрите, както и на самите нива. В началото това е било спазено, но по-късно са били изтрити. Без знанието на двете сестри е бил променен дизайна и сега фигурира името на друг дизайнер. Копие от игрите е било изпратени на В.Л. едва след като е било вече започнало тяхното разпространение. След като сестрите са изтеглили копие на игрите от интернет чрез Амазон, установили промяната в дизайна им, сравнявайки го с копието, което по-рано са получили от Т.. Установени са били промени в първото ниво и в коледното ниво – били променени заглавните страници, минимално и в менюто на първото ниво. Сестрите са преустановили съвместната си работа с Т. през м. 12.13г. Свидетелката описва и работния процес – ежедневно се изработват множество картинки и съвкупности от такива, а и самите картинки съдържат в себе си множество елементи, които могат също да са самостоятелни картинки като плочките например. В интернет има уеб-сайтове, предлагащи графични бази данни (вкл. и растерни и векторни), но свидетелката сочи, че тези картинки са изработени от двете сестри и те не са ползвали такива сайтове конкретно за игрите. Уникалността на отделната картина се състои в оригиналността и качеството на изображението.

Видно от представеното от ищцата свидетелство за регистрация на промишлен дизайн, издадено от Патентното ведомство на РБ, че на 11.02.14г. са заявени за регистрация четири бр. дизайн върху компютърен екран и на 05.06.14г. е извършена регистрацията със срок на закрила до 11.02.2024г. с притежатели ищцата и нейната сестра Станислава Н.Л.. Това са изображения на началните страници /стартовите екрани/ за отделните игри „Mahjong Skies Classic”, „Mahjong Skies: Summer Vacation” и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, плочки с графични изображения за коледното и лятното нива на играта и картина с изображения на животни.  

            От първоначалното заключение на комплексната СТЕ, изслушано от ВОС се установява, че при направените анализи на предоставените от ищцата графични проекти, сравнени с предоставени графични екрани на „Mahjong Skies Classic”, „Mahjong Skies: Summer Vacation” и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, се установила графична, стилистична и цветова идентичност. От допълнително изработеното заключение по поставените въпроси, вещите лица са посочили, че на компютъра при ищцата са налице данни за изпращането на файлове, които са били получени с име на получателя, съвпадащо с това на управителя на ответното дружество. Експертите са установили също, че са налице промени в дизайна на игрите „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, но не могат да отговорят кога това е станало. От представените по делото снимки на екрани се установява наличието на кореспонденция /чат/ и изпращането на файлове от Б. Т. до ищцата. В електронните магазини на Apple, Amazon и Samsung за мобилни приложения присъства продукта „Mahjong Skies” с титуляр ответното дружество. Посочено е още, че графично, стилистично и цветово, дизайна на трите игри, в част от версиите им, съвпада с графичните материали, предоставени от ищцата.

В с.з. вещите лица са допълнили, че в интернет сайтовете има база данни с изображения, които могат да се използват, но те са с ниско качество и е необходимо да се преработват или наново да се изработят. По това, което е представено по делото и се твърди, че е изработено от ищцата, вещото лице Вълков заключава, че тя има способностите да изработи тези картини.

            От заключението на назначената от въззивния съд комплексна СТЕ, изслушано в с.з. на 16.05.18г. се установява, че в предоставената от ищцата флаш памет са налице работни файлове от компютърни програми Adobe Photoshop CS6,  Adobe Illustrator CS6 и Adobe After Effects CS6. Последните промени по файловете са направени в периода от 30.12.12г. в 16:43:30 ч. до 02.04.15г. в 16:15:56 ч. Не е възможно да се установи кой е автор на файловете и кой последно ги е променял. Установено е било наличието на работен процес върху файловете във USB флаш паметта, предоставена от ищцата по делото и компютърната система, ползвана от ищцата. В компютъра на ищцата не съществуват понастоящем посочените в скайп-кореспонденцията файлове. На компютрите на ищцата на на Б. Т. понастоящем не съществуват работните файлове за игрите, за да се установи дали изпратените от ищцата файлове са сходни или идентични на същите. Експертите са установили различен дизайн понастоящем на играта „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) спрямо дизайна ѝ съществувал през 2013г. Не е възможно да се установи кога е извършена тази промяна. Установена е разлика и по отношение дизайна и на играта  „Mahjong Skies: Christmas Carol” - относно екраните, дизайна на бутоните като цвят, нюанси, картинки и подреждане, както и на общия дизайн на играта. Тематично обаче промяна не е правена. На компютъра на Т. няма установени различни версии на игрите, тъй като всяка нова версия е записвана върху старата. Понастоящем компютърът на ищцата е с операционна система Microsoft Windows 7 Ultimate с дата на първоначално инсталиране 11.01.16г.  

            От допълнителното заключение на комплексната СТЕ, изслушано от настоящия съд се установява, че на предоставената от ищцата USB флаш памет е налична версия на играта 1.2. В съдържанието на играта са били открити 228 графични файла, разпределени в отделни папки. За по-голяма част от изображенията съществуват работни файлове, като само за 6 от тях не са открити работни файлове. На предоставения от ищцата на вещите лица таблет /при твърдения, че същият е собственост на майката на ищцата/, е установено, че на същия е инсталирана официална версия 1.5 на играта Mahjong Skies, инсталирана чрез Amazon Appstore. Тази версия 1.5 на играта е била предлагана на пазара към 16.10.14г. Вещите лица заключават, че предоставените от ищцата работни файлове са използвани при реализацията на играта версия 1.2, тъй като предоставените изображения са идентични на намерените в играта. Намерени са и сходства във версиите на играта 1.5 в сравнение с 1.2: наличие на пълно сходство между началните екрани за коледния и летния вариант на играта; използваните картини за отделните плочки за летния вариант са идентични в посочените две версии на играта. В предоставените от ищцата работни файлове има частична окомплектовка – от 45 изображения съществуват 17. Използваните картини за отделните плочки за зимния вариант във версия 1.5 са идентични на тези на версия 1.2. Липсват предоставени работни файлове от ищцата. Съществуват само отделни изображения, за които не може да се твърди дали са създадени или обработени от ищцата. Версията на играта Mahjong Skies на таблета е била закупена официално на 02.11.14г., а допълнителните нива Mahjong Skies: Summer Vacation и Mahjong Skies: Christmas Carol са били официално закупени на 05.11.14г. от разпространител Амазон.

В с.з. вещите лица допълват, че изследването на графиките във версията 1.5 /на таблета/ е само въз основа на снимки на екрана, тъй като не е възможна достъпност до графичните файлове на закупения продукт. Сочи се още, че според данните на флашката повечето изображения са били обработвани – били са намерени такива аналози в интернет, не са били измислени,  и върху тяхната основа е надграждано със съответните инструменти. 

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно приетото и от ВКС в отменителното решение по настоящото дело, видеоиграта е сложно произведение с комплексна природа и представлява единство от софтуер и аудио-визуални елементи /изображения, картини, графики, музика, текстове, дизайнерски решения/. Създаването на една видеоигра е резултат от творчески процес, както на програмисти, така и на други специалисти, вкл. и на графични дизайнери. Художествените елементи, които са част от видеоиграта представляват обект на авторското право, ако са резултат на творческа дейност. По-специално – графичният дизайн на компютърната видеоигра представлява творческа дейност по създаване и обективиране на пространствено разположение и съчетаване на различни знаци, форми, линии, цветове и други художествени елементи в тяхната смислова обединеност по такъв начин, че да въздействат емоционално и естетически при нейното използване. 

В настоящото дело е безспорно между страните, че са налице три варианта на създадената през 2013г. компютърна видеоигра с наименование на отделните варианти „Mahjong Skies Classic”, „Mahjong Skies: Summer Vacation” и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, които се разпространяват от създаването им и до настоящия момент от ответното дружество чрез съответните доставчици на електронни услуги и продукти - Apple, Samsung и Amazon. Уникалността на тези видеоигри се състои, както в заложената идея, поставената цел пред потребителя /играча/, така и в техните дизайнерски решения - визуализацията на елементите (картини, фон, нюанси, разположение, графики и др.), посредством които потребителят възприема поставената в играта задача и осъществява съответните действия /предоставени му като алгоритъм от програмиста/. В трите варианта на посочените игри е налице богатство на отделните картини /от стартовия екран, през отделните картини върху плочките за игра и до разположението на тези плочки като съвкупности върху самия екран, включително и в отделните нива на всеки от вариантите на игрите/. Това означава, че те са резултат на творчески процес и макар по делото да се установи, че в интернет пространството са налице база данни с готови графики и картини, то постигането на завършеност на всяка от картините изисква обработка посредством съответните софтуерни инструменти. Именно такива са били използвани и в настоящия случай - Adobe Photoshop CS6,  Adobe Illustrator CS6 и Adobe After Effects CS6 /така заключението на назначената от въззивния съд комплексна СТЕ, изслушано в с.з. на 16.05.18г./. Отделен е пък въпроса, че в игрите се наблюдават и са налице конкретни решения за разположението на картините, взаимната им свързаност и въздействие посредством цветове, нюанси и теми. От това следва, че изработените графики и изобщо дизайна на посочените три видеоигри са обект на авторско право по см. на чл. 3 от ЗАПСП

От съвкупния анализ на подробно коментираните доказателства по делото, съдът намира, че дизайна на процесните видеоигри е изработен от ищцата и нейната сестра. Авторството им се установява, както от признанието на управителя на ответното дружество Б. Т. /така в обясненията му по чл. 176 от ГПК, в които признава, че сестрите са изработили картинките на видеогирите и същият ги е получил по Скайп, а същевременно самият той не може да посочи кои картинки той е изработвал, макар че твърди това обстоятелство/, така и от обемната електронна кореспонденция между ищцата и Б. Т., коментирана по-горе /в която много ясно е посочено, че двете сестри изработват картините и решават дизайна на игрите, а самият Т. използва този материал, за да го свърже чрез програмирането в самостоятелен софтуерен продукт; че същият е възхитен от способностите на ищцата в тази насока и признава уникалността на изработените от нея картини; че същият участва с предложения за конкретни решения, но картините се рисуват от двете сестри/, а така също и от заключенията на всички експертизи по делото, които са сравнили предоставените от ищцата по делото графични файлове, в които се констатира работен процес, с тези които се използват в предложените за разпространение видеоигри във версиите им от 2013г. и 2014г.

Горните факти и обстоятелства, наред с това, че именно ищцата държи работните файлове с графики и изображения /а управителят на ответното дружество и съавтор на игрите не притежава такива/, както и че същата притежава именно такава професионална квалификация на инженер-дизайнер по специалността инженерен дизайн, които се подкрепят и от показанията на разпитаната като свидетел сестра на ищцата, налагат извода, че именно В.Л. и нейната сестра са авторите /по см. на чл. 5 от ЗАПСП/ на графичния дизайн на процесните видеогри с наименования „Mahjong Skies Classic”, „Mahjong Skies: Summer Vacation” и „Mahjong Skies: Christmas Carol”. Този извод се подкрепя и от факта, че в първоначалните версии на игрите двете сестри са вписани като дизайнери, но после едностранно са премахнати от управителя на ответното дружество Б. Т..

И в тази връзка, както е посочил и ВКС в отменителното решение по настоящото дело – не е необходимо да се установи целия творчески процес и на всички действия по създаването на конкретното изображение, картина, графика, форма, линия или на всяка отделна част и детайл от тях. Достатъчно е да бъде доказано създаването от автора на отделните елементи, детайли и изображения и връзки между тях, въз основа на които да може да бъде направен обоснован логически и фактически извод, че процесът по създаването на графичния дизайн е осъществен от съответния автор.

И за решаването на авторството в тази насока върху такъв обект на авторското право като графичен дизайн, е без значение какви са техническите и други средства, които са послужили за изграждането на крайния резултат /отново в отменителното решение на ВКС по настоящото дело/.

Настоящият състав на съда намира, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка с характера на договор за използване на графичния дизайн на трите видеоигри, изработен от ищцата и нейната сестра, с който авторът е предоставил на дружеството неизключителното право на неговото ползване, срещу заплащането на възнаграждение. Този извод се извежда от установеното като съдържание на уговорките между ищцата и управителя на ответното дружество – така от подробно коментираната електронна кореспонденция, в която и двете страни сочат на това, че игрите ще се разпространяват от търговското дружество на Б. Т. /това е ответното дружество/, че остава уговорката за заплащане на възнаграждение за дизайнерите /двете сестри/ общо в обем от 50% от приходите на дружеството от разпространението на тези видеоигри /въпреки многото предложения за изменение на тази уговорка и от двете страни, същата е останала, имайки предвид, че разговора е завършил с изискването на банковата сметка на ищцата с оглед плащане на възнаграждението и предоставянето на тази банкова сметка *** Т./. Извода се подкрепя и от признатия факт от ищцата /намерил потвърждение и в електронно проведените разговори с управителя на ответното дружество/ за извършени вече плащания на възнаграждения за периода до м. 10.2013г., възлизащи общо за двете сестри в размер на около 4 000 лв. Не на последно място и въпреки евентуалната заинтересованост на разпитаната като свидетел сестра на ищцата – факта на съществуването на съглашението с характер на посочения договор, се потвърждава и от снетите свидетелски показания.

Горното изключва изцяло хипотезата на чл. 42, ал. 1 от ЗАПСП, на която се позовава ответника, тъй като авторското произведение, представляващо графичния дизайн на игрите, не е създадено по поръчка на ответното дружество. Напротив, целият процес на създаването на видеоигрите, сочи на съавторство върху готовия компютърен продукт, изработен при предварително разпределение на работата между ищцата и Б. Т., а впоследствие и с участието сестрата на ищцата. Целият творчески процес е протекъл при съзнанието за съавторство при изготвянето на комплексния продукт и това личи и от проведените електронни разговори, коментирани по-горе.

Поради това и не е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП, за да се приеме, че ответното дружество има правото да използва видеоигрите без разрешението на автора на графичния дизайн.

            Съобразно нормата на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАПСП и въз основа на сключения между страните по делото неформален договор за използване на графичния дизайн в посочените видеоигри, изработен от ищцата и нейната сестра, на ищцата се дължи възнаграждение в размер на 25% от приходите от игрите. Както се посочи и по-горе, между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че общият размер на припадащата се на ищцата съразмерна част от реализираните доходи от разпространението на видеоигрите от страна на ответното дружество за периода от 01.11.13г. до 31.12.14г., е в размер на 6 000 лв., формирана като сбор от припадащото се възнаграждение за всеки месец, така както е претендирано и от ищцата - в размер на 410 лв. за м. 11.13г. и по 430 лв. за месеците от 01.12.13г. до 31.12.14г. Първият иск като основателен следва да се уважи, като сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 06.01.15г. до окончателното ѝ изплащане /съобразно позоваването на правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба съобразно чл. 214, ал. 2 от ГПК/.

            С нормата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП се дава правото на автора да иска запазване целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.

            Когато е налице съавторство върху дадено произведение, то за всяка негово използване или преработване е необходимо съгласието на всички съавтори – чл. 8 от ЗАПСП.

            Съобразно нормата на чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП /в редакция на закона след ДВ, бр. 28/2018г./, когато обект на авторското право се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото може да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване.

            Това означава, че носителят на авторското право може да защитава неговия обект, когато същият се използва неправомерно /без съгласие на автора или в нарушение на неимуществените му права, уредени в чл. 15 от ЗАПСПС/.

В настоящия случай следва да се приеме, че изхождайки от характера на видеоиграта – като сложно произведение с комплексна природа и представляващо единство от софтуер и аудио-визуални елементи /изображения, картини, графики, музика, текстове, дизайнерски решения/, то едностранната промяна на всеки от съставните елементи без съгласието на всеки от съавторите, ще съставлява нарушение на правото на автора да иска запазването целостта на произведението. 

            Вещите лица в заключението си пред първоинстанционния съд са установили, че са налице промени в дизайна на игрите „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, но не могат да отговорят кога това е станало.

Експертите по комплексната СТЕ пред въззивния съд също са установили различен дизайн понастоящем на играта „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) спрямо дизайна ѝ съществувал през 2013г. Не е възможно да се установи кога е извършена тази промяна. Установена е разлика и по отношение дизайна и на играта  „Mahjong Skies: Christmas Carol” - относно екраните, дизайна на бутоните като цвят, нюанси, картинки и подреждане, както и на общия дизайн на играта. Тематично обаче промяна не е правена.

Вещите лица в допълнителното заключение на комплексната СТЕ, изслушано от настоящия съд сочат, че предоставените от ищцата работни файлове са използвани при реализацията на играта версия 1.2, тъй като предоставените изображения са идентични на намерените в играта. Намерени са и сходства във версиите на играта 1.5 в сравнение с 1.2: наличие на пълно сходство между началните екрани за коледния и летния вариант на играта; използваните картини за отделните плочки за летния вариант са идентични в посочените две версии на играта.

При това положение следва да се приеме, че е налице нарушение на обекта на авторското право на ищцата, съставляващ графичния дизайн върху посочените видеоигри във вариантите ѝ на „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) и „Mahjong Skies: Christmas Carol”, които без нейно съгласие са променени и се разпространяват в променения им вид. Промяната е констатирана в съпоставката с дизайна на игрите в сравнение с версията им 1.2. Поради това и предявения иск по чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП следва да бъде уважен като ответното дружество бъде осъдено да преустанови неправомерното използване на видеоигрите „Mahjong Skies Classic” („All Levels”) и „Mahjong Skies: Christmas Carol” чрез разпространението им с променен спрямо версията им 1.2 графичен дизайн, както и да не извършва дейност по промяна на графичния дизайн на игрите без съгласието на съавторите им.

Поради достигане до идентични правни изводи, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, но с оглед прецизиране на произнасянето по втория иск – диспозитива на съдебния акт следва да бъде допълнен по посочения по-горе начин.

            Въз основа на отправеното от въззиваемата искане за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе по същото, присъждайки и тези, които са били направени от страната и при предходното въззивно производство, пред ВКС и в рамките на настоящото производство. Съобразно представените доказателства и списъка на разноските, вкл. и имайки предвид допълнително внесената сума пред настоящата инстанция за доплащане на възнаграждението на в.л. С., на въззиваемата Л. следва да се присъдят сумите, както следва: 1230 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 115/16г. на ВАпС; 1390 лв., заплатени такси и адвокатско възнаграждение пред ВКС по т.д. № 1604/16г., ІІ т.о. /30 лв. ДТ по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК, 160 лв. по т. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата и 1200 лв. адвокатско възнаграждение/ и 1737.50 лв. – разноски пред настоящата инстанция /от тях 1230 лв. адвокатско възнаграждение и 507.50 лв. – заплатени разноски за вещите лица/.

Съдът намира, че направените възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от въззиваемата са неоснователни, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност, а заплатеното възнаграждение е в размер на по 1230 лв. за всяка от инстанциите при минимално предвиден размер от 930 лв. /съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАС, съответно за неоценяемия и оценяемия иск/.   

На въззиваемата не следва да се присъжда претендираната сума от 340 лв. като разноски, направени във връзка с проведеното в рамките на висящото дело обезпечително производство, тъй като същите са били извършени още пред първата инстанция, пред която е следвало да бъдат поискани и съответно присъдени, имайки предвид резултата от съдебното произнасяне на ВОС. Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1905/19.11.15г. по гр.д. № 118/15г. на ВОС, в частите, с които:

- „ПОСТМОРФ” ЕООД, ЕИК 202524295, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов” № 68, ет. 7, ап. 17, представлявано от Б.Н.Т., е осъдено да заплати на В.Н.Л., ЕГН **********,***, на основание чл.36, ал. 1 вр. чл. 38, ал.1, пр. 1 от ЗАПСП, сумата от 6000лв. /шест хиляди лева/, представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение по договор за използване чрез разпространение на видеоигри „Mahjong SkiesClassic” (All Levels), “Mahjong Skies: Summer Vacationи Mahjong Skies: Christmas Carol, сключен между ищцата, като съавтор на същите и ответното дружество, като ползвател, с предмет неизключително право на използване на произведенията срещу възнаграждение, в размер на припадащата се на ищцата част от реализираните приходи по съглашение със съавтори от 25% от приходите, реализирани от сключени от ответника с трети лица договори за използване на произведението в периода от 01.11.2013г. до 31.12.2014г., формирана като сбор от припадащото се възнаграждение за всеки месец, както следва: 410 лв. – за м. ноември 2013г. за разпространение на първите две нива от игрите, а за периода 01.12.2013г.-31.12.2014г. – в размер на 430 лв. месечно за разпространение на трите видеоигри, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба в съда – 06.01.2015г., до окончателното ѝ изплащане.

- „ПОСТМОРФ” ЕООД, ЕИК 202524295, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов” № 68, ет. 7, ап. 17, представлявано от Б.Н.Т., е осъдено на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП /в редакция преди изменението на закона с ДВ, бр. 28/2018г., а понастоящем нормата е в чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП/, да преустанови неправомерното използване на произведенията на авторското право на В.Н.Л., ЕГН **********,*** – компютърни видеоигри „Mahjong SkiesClassic” (All Levels) и Mahjong Skies: Christmas Carol, чрез тяхното отдаване за разпространение с променен графичен дизайн спрямо версията им 1.2 /едно точка две/ и да не извършва дейност по промяна дизайна на игрите без нейно съгласие.

ОСЪЖДА „ПОСТМОРФ” ЕООД, ЕИК 202524295, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Столетов” № 68, ет. 7, ап. 17, представлявано от Б.Н.Т., да заплати на В.Н.Л., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1230 /хиляда двеста и тридесет/лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 115/16г. на ВАпС; 1390 /хиляда триста и деветдесет/ лв., заплатени такси и адвокатско възнаграждение пред ВКС по т.д. № 1604/16г., ІІ т.о. и 1737.50 /хиляда седемстотин тридесет и седем лева и петдесет ст./ лв. – разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: