Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  53/08.04.2014 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                               ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 86 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивни жалби на Л.Х.А. *** на „АТВ-Акцион Тоолс България” ЕООД гр.Балчик, срещу решение № 425/28.10.2013 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 758/2012 година, с което на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищцата Н.Н.Н. от гр.Варна договора за продажба на недвижим имот с административен адрес гр.Балчик, ул.”Яворов” № 6, сключен между двамата жалбоподатели в качеството им съответно на продавач и купувач, който договор е материализиран в НА № 71, том VІ, дело № 691/2009 година, вх. рег.№ 2033/01.06.2009 година на Службата по вписванията   гр.Балчик. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли иска, като присъди на въззивниците направените разноски по двете съдебни производства.

Насрещната страна, въззиваемата Н.Н.Н., чрез процесуалния си представител адв.Т.Р. ***, е изразила становище за неоснователност на въззивните жалби и моли да се потвърди обжалваното решение, като се присъдят разноските на адв. Р. за оказаната безплатна за страната правна помощ съгласно чл.38 от ЗА.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

При разглеждане на делото и при постановяване на обжалваното решение ДОС не е допуснал процесуални нарушения. Оплакванията в двете жалби в тази насока се свеждат до това, че съдът не е обсъдил всички гласни доказателства в тяхната съвкупност и не е отчел възможната заинтересованост на свидетелите на въззиваемата Н., като по този начин е изградил неправилното си и решаващо убеждение, че вторият жалбоподател, в качеството си на купувач, е знаел за увреждащото действие по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Апелативният съд не може да сподели това оплакване, тъй-като презумпцията за знание по смисъла на посочената разпоредба не е оборена от събраните по делото доказателства. По делото няма никакво съмнение за безспорния факт, че въззивницата Л.Х.А. и едноличния собственик на капитала и управител, а от това и законен представител на въззивното дружество-М. Ж. Ж-Л. А. са съпрузи и към момента на сключване на процесната сделка-2009 година и към момента на постановяване на обжалваното решение . При това положение влиза в сила действието на оборимата презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД.

От друга страна, събраните гласни доказателства сочат, че контактите между двамата съпрузи, които макар и да са фактически разделени, са продължили и продължават  от 2008 година, включително и като пребивават заедно през различни периоди от годината в процесния имот. Освен това, въззивницата не само че е съпруга на М.А., но тя е и близък негов сътрудник  в процесното дружество-купувач на имота, така и в останалия му бизнес. Това обстоятелство само подкрепя извода на ДОС, че презумпцията за знание за увреждането от процесната сделка не е оборена. Нещо повече, дори и да се приеме, че гласните доказателства на спорещите страни  взаимно се неутрализират, било поради тяхната достоверност, било поради възможна заинтересованост, то от това следва, че презумпцията не е оборена.

Другото оплакване във въззивните жалби се отнася до това, че въззиваемата Н. не е доказала увреждане на нейния интерес от процесната сделка. И това оплакване не може да бъде споделено. В това отношение правилно ДОС е приел, че факта на увреждането не се нуждае от доказване.  Това е така не само защото в случая увреждането няма осезаеми признаци, а и защото то по същество представлява една опасност да се удовлетвори кредитора от наличното към дадения момент имущество. В този смисъл всяко ликвидно имущество на длъжника, което бъде отчуждено с цел да се осуети възможността за погасяване чрез изпълнение на задължението към даден кредитор, може да е предмет на иска по чл.135 от ЗЗД.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

При този изход на делото на въззивниците не се следват разноски, а те следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. Р. общо минимално възнаграждение за тази инстанция в размер на 2250.00 лева на основание чл.38 от ЗА, във връзка с Наредба № 1 на ВАС за адвокатските възнаграждения, тъй-като е оказал безплатна  правна помощ на въззиваемата Н., което е удостоверено с надлежния договор.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 425/28.10.2013 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 758/2012 година.

ОСЪЖДА Л.Х.А. ***, с ЕГН ********** и „АТВ-Акцион Тоолс България” ЕООД гр.Балчик, ул.”Яворов” № 6 да заплатят на адвокат Т.Н.Р. ***, с ЕГН ********** общо сумата 2250 (две хиляди, двеста и петдесет) лева адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.