Р Е Ш Е Н И Е № 41

гр. Варна, 23.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 86 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните по гр.д. № 2940/14г. на ВОС против постановеното по делото решение № 1967/26.11.15г., а именно:

1.Въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна против решението в частта му, с която въззивникът е бил осъден да заплати на „Тръст Инвест” ООД сумата от 21183.89лв., частичен иск от сумата от от 50 000лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствения на ищеца трафопост тип КТП 20/0.4 кV 160 кVА, находящ се в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „Ален Мак”, землище Варна и на съоръженията в него, за периода от 01.07.11г. до 16.10.14г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на иска – 17.10.14г. до окончателното й изплащане. Претендира се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че тъй като процесния трафопост е построен и въведен в експлоатация на 13.08.2007г. то и е неприложима Методиката, приета от ДКЕВР с решение по протокол № 49/15.07.04г., тъй като съгласно нейния чл. 3 тя се прилага до уреждане на взаимоотношенията относно собствеността върху уредби и/или съоръжения между лицензираните енергийни предприятия и потребители, които предоставят достъп до собствените си съоръжения съгласно § 4 (1) от ПЗР на ЗЕ /т.е. съоръжения, които са били изградени към момента на влизане в сила на този ЗЕ – 2003г./. Обезщетението следва да се определи по общите правила на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а в случая не е установено ищецът да е обеднял. Такова обедняване е и невъзможно, тъй като ищецът не е направил никакви разходи за процесния трафопост, които да са намалили неговия патримониум, нито пък може да получава приходи, тъй като ищецът не е лицензирано енергийно предприятие. От друга страна обогатяването на ответника следва да се определи на база представените и приети по делото справки за потреблението на потребители, присъединени към този трафопост. При условие, че се уважи иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се присъди сумата, която е равностойна на получената от ответното дружество по фактурите за ел. енергия. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна „Тръст Инвест” ООД, с който същата е оспорена като неоснователна. В случай, че се приеме жалбата за основателна, то се твърди, че ВОС е допуснал процесуално нарушение, тъй като в доклада си не е посочил коректно кои факти и обстоятелства подлежат на доказване, за кои от тях се сочат или не се сочат доказателства и каква е доказателствената тежест. Претендира се въззивния съд да направи нов доклад по тези въпроси. Няма формулирани доказателствени искания.

2. Въззивна жалба от „Тръст Инвест” ООД, гр. Варна против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска от този въззивник против ответното дружество за разликата над присъдения размер от 21 183.89лв. до претендирания размер от 43 808.23лв., частичен иск от иск за сумата от 50 000лв. на посоченото правно основание, и в частта, с която ВОС е намалил претендираното от ищеца заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и да се уважи иска в предявения размер. Счита, че следва да се кредитира заключението по първоначалната ССчЕ, тъй като в актива на дружеството са заведени като балансова стойност и техническите съоръжения към трафопоста. Но дори и да се приеме, че обезщетението следва да се определи само за трафопоста /без техническите съоръжения, прилежащи към трафопоста/, то съдът е следвало да присъди сумата от 25420.66лв., която представлява сумата от 21183.89лв. с ДДС. Претендира се уважаване на иска в претендирания размер от 43 808.23лв., да се приеме ,че делото е с фактическа и правна сложност и да се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение, както и да се присъдят направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Предявеният от „Тръст Инвест” ООД гр. Варна против „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна иск е за заплащане на сумата от 43 808.23лв. /след увеличение на размера на предявената част с молба от 15.09.15г., допуснато в с.з. на 16.09.15г./, частичен иск от иск за сумата от 50 000лв. /относно предявяването на частичен иск – изявлението на процесуалния представител на ищеца и в с.з. пред въззивната инстанция на 02.03.16г./, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собствения на ищеца трафопост тип КТП 20/0.4 кV 160 кVА, находящ се в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „Ален Мак”, землище Варна и на съоръженията в него, за периода от 01.07.11г. до 16.10.14г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на иска – 17.10.14г. до окончателното й изплащане. Наведените твърдения относно фактите, обосноваващи предявената на посоченото основание претенция са свързани с това, че ищецът е собственик на описания трафопост и съоръженията в същия, а считано от момента на въвеждането му в експлоатация, ответникът го ползва без правно основание, поради което дължи обезщетение, съизмеримо с цената на достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, определена съобразно приетата с решение по протокол № 49/15.07.04г. на ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ /последното съобразно Решение № 179/18.05.11г. по т.д. № 13/10г., ІІ т.о. на ВКС/. Наведено е твърдение още, че с решение по в.гр.д. № 2856/13г. на ВОС е било установено със сила на пресъдено нещо, че за периода от 13.08.07г. до 30.06.11г. ответното дружество дължи на ищеца обезщетение на посоченото основание в размер на 10 000лв. от общо дължимото обезщетение в размер на 41 079.63лв.

В отговора на исковата молба /неправилно прикрепен към последната корица на образуваното първоначално гр.д. № 12929/14г. на ВРС, ХL с-в/ ответното дружество е оспорило иска като неоснователен. Поддържало е тезата, че не са налице елементите от състава на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като няма доказателства за обедняването на ищеца /същият не е направил разходи във връзка с процесната вещ, нито пък би могъл да получава приходи, тъй като ищцовото дружество не е лицензирано енергийно предприятие/, както и за обогатяването на ответника и за връзка между обедняването и обогатяването.

            Видно от представените с исковата молба доказателства се установява, че на 21.04.07г. между двете дружества /ответното тогава с наименование „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД/ е бил подписан договор за присъединяване на обект на потребителя /ищцовото дружество/ към електроразпределителната мрежа, представляващ жилищна сграда в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „Ален мак”, гр. Варна. В чл. 1, ал. 3 са били уговорени и условията за присъединяването на този обект, като съгласно чл. 2, това е следвало да стане чрез посочени присъединителни съоръжения, като едно от тях е – електрическа уредба /средно напрежение/ - КТП 20/0.4 кV, 160 кVА, проходен тип /чл. 2, ал. 1, т. 4/. Уговорено е било още изграждането на присъединителните съоръжения да се извърши от потребителя, след което ответното дружество се е задължило да ги закупи при уговорен начина на определяне на цената и заплащането й.

            С разрешение за ползване от 13.08.07г., издадено от РДНСК-Варна, на ищцовото дружество е разрешено ползването на трафопост тип  КТП 20/0.4 кV, 160 кVА в ПИ 3097 и захранването му чрез разкъсване на кабелен участък на ВЕЛ 20 кV извод „Горски кът”, гр. Варна /като преди това му е било разрешено строителството на трафопоста с разрешение за строеж от 16.02.07г. на Община Варна/.

            С протоколно определение от 25.03.15г. ВОС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че процесния трафопост е собственост на ищцовото дружество.

            За периода от 2008 до 2014г. ищцовото дружество е сключило договори, с които е продало на отделни правни субекти отделни жилищни имоти в построената жилищната сграда в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „Ален мак”, гр. Варна /л. 18-53 от делото на ВРС/.

            От заключението на изслушаната СТЕ пред ВОС, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено се установява, че описаните в горните договори за покупко-продажба самостоятелни жилищни обекти, изградени в жилищната сграда в посочения имот, са присъединени към електрическата мрежа ниско напрежение, посредством процесния трафопост. От данните в ответното дружество вещото лице е посочило и какви са партидните и абонатните номера на отделните апартаменти /подробно описани в таблицата/, като са захранени общо 23 абоната. В допълнителното заключение на СТЕ са отразени настъпилите промени в титулярите на посочени конкретно 7 бр. абонатни номера.

            На л. 71-123 от делото на ВОС са представени и приети като доказателства справки за потреблението на отделните абонати, захранвани чрез процесния трафопост за процесния период. По изявление на процесуалния представител на ответното дружество в с.з. на 16.09.15г., общата сума по всички фактури за потребена от потребителите ел. енергия за процесния период възлиза на 11034.55лв., която се твърди, че е получена от ответното дружество.

            От заключението на изслушаната по делото СИЕ се установява, че прилагайки Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ и спазвайки чл. 10 и 11 от същата, сумите /цените/, които ответникът трябва да заплати на ищеца за предоставен достъп до процесния трафопост са: за периода от 01.07.11г. до 31.12.11г. – 6420.29лв.; за периода от 01.01.12г. до 31.12.12г. – 12213.26лв.; за периода от 01.01.13г. до 31.12.13г. – 9479.50лв.; за периода от 01.01.14г. до 16.10.14г. – 8393.81лв., или общо 36 506.86лв. без ДДС. В заключението е посочено, че за процесния период ищцовото дружество няма никакво потребено количество ел. енергия. В с.з. вещото лице е заявило, че сумата с ДДС е 43 808.23 лв.  и тъй като това е сделка, се дължи ДДС.

            От допълнителното заключение на СИЕ, която е имала за задача да определи цената на достъп за процесния период за процесния трафопост по посочената вече Методика, но като се изключи от балансовата стойност на трафопоста външен ел. стълб и външна ел. мрежа, се установява, че цената е както следва: за периода от 01.07.11г. до 31.12.11г. – 4278.36лв.; за периода от 01.01.12г. до 31.12.12г. – 8141.50лв.; за периода от 01.01.13г. до 31.12.13г. – 3160.75лв.; за периода от 01.01.14г. до 16.10.14г. – 5603.28лв., или общо 21 183.89лв. без ДДС. В с.з. вещото лице допълва, че върху тази сума следва да се начисли ДДС, който не е приход или разход за никоя от двете страни, но сделката е облагаема.

            От направената от съда служебна справка се установи, че страните са обвързани от влязлото в сила на 03.06.14г. /датата на определението на ВКС за недопускането му до касационно обжалване/ решение № 2688/18.12.13г. по гр.д. № 2856/13г. на ВОС, с което е прието за установено в отношенията им, че „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД дължи на „Тръст инвест” ЕООД сумата от 10 000лв. , с която неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца чрез използването му на собствения на ищеца процесен и по настоящото дело трафопост и съоръженията в него, за периода от 13.08.07г. до 30.06.11г.

             Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По същността на предявения субсидиарен иск за неоснователно обогатяване.

С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.

По правата и задълженията на страните в настоящото производство.

Безспорно е между страните, а и това се установява от доказателствата по делото, че ищцовото дружество е собственик на изградения и въведен в експлоатация на 13.08.2007г. трафопост тип КТП 20/0.4 кV 160 кVА, находящ се в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „Ален Мак”, землище Варна и на съоръженията в него. Изграждането е станало в изпълнение на задължението на ищеца по сключения между страните договор от 21.04.07г. за присъединяването на неговия обект, представляващ жилищна сграда в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „Ален мак”, гр. Варна, към електроразпределителната мрежа. Ответното дружество не спори, че не е изпълнило задължението си да изкупи така изграденото съоръжение.

За процесния период ответното дружество е използвало процесния трафопост и съоръженията в него, за да достави ел. енергия до абонатите, с които има сключени договори, притежаващи право на собственост върху самостоятелни жилищни обекти в изградената от ищеца жилищна сграда. Ищцовото дружество няма потребена ел. енергия за процесния период, която да е доставена чрез процесното съоръжение до негов обект.

При липсата на договорни отношения за самото ползване на процесното съоръжение, за ищцовото дружество възниква на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД правото да получи от ползващото без основание ответно дружество, обезщетение за ползването на трафопоста за процесния период. И в тази връзка е без значение дали ищцовото дружество е лицензирано и е в състояние да използва трафопоста за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, имайки предвид и посочената по-горе задължителна практика, че обедняването е налице и когато друг субект използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските, които би направил, за да ползва качествата на тази вещ.

Влязлото в сила решение, обвързващо страните със сила на пресъдено нещо, касае друг период, поради което тук не се поставя въпроса за пределите и предмета на силата на пресъдено нещо, която се формира по частичен иск /предявеният по настоящото дело иск е за друг период, а не за останалата част от вземането по уважения частичен иск за същия период/.

            Относно определянето на размера на дължимото обезщетение в настоящата хипотеза е налице задължителна съдебна практика, установена с решение № 179/18.05.11г. по т.д. № 13, ІІ т.о. на ВКС, според която при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

            Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че тази Методика не следва да се прилага за определяне на дължимото в настоящата хипотеза обезщетение /изхождайки от записаното в нейната т. 3, че същата се прилага до уреждане на взаимоотношенията относно собствеността между лицензираните енергийни предприятия и потребителите/собствениците, които предоставят достъп до собствените си съоръжения съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ (отм.)/, тъй като на пазара няма други потребители на услугата „достъп до съоръжения за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия”, за да може да се определи средна пазарна цена за ползването на процесния трафопост.

            Неоснователно е и възражението, че обезщетението следва да се съизмери само с получените от ответното дружество суми, заплатени от потребителите за използваната ел. енергия, доставена им чрез процесния трафопост, тъй като е без значение реализираната от ползващия без правно основание печалба /приход/. От значение е онова, от което е бил лишен собственика на вещта, а в случая то е равно на цената, която би получил, ако ответното дружество беше сключило договор за ползването на трафопоста, а при липсата на такъв договор  – цената, определена по делегация на закона от ДКЕВР чрез посочената Методика. 

            Имайки предвид всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че ответното дружество дължи на ищеца обезщетение, определено с допълнителното заключение на СИЕ като цената на достъп за процесния период за процесния трафопост по посочената вече Методика, но като се изключи от балансовата стойност на трафопоста външен ел. стълб и външна ел. мрежа, или общо 21 183.89лв. Това е така, защото самият ищец е претендирал с исковата си молба /виж петитума/, че претендира обезщетение за ползването без правно основание на собствения му трафопост и съоръженията в него /които видно от заключението имат самостоятелна балансова стойност /без балансовите стойности на външния ел. стълб и външната ел. мрежа/, като част от формулата, предвидена в Методиката за изчисление на цената/.

            Върху това обезщетение не следва да се начислява ДДС и да се присъжда сума в размер на нормативно определения ДДС – в случая 4236.78лв. върху горната сума. Това е така, защото ищецът не е претендирал присъждането на обезщетението, ведно с начислен ДДС. Това личи и от уточняващата молба от 16.01.15г. /л. 7 от делото на ВОС/, в която е посочено, че претендираната сума от 50 000лв. е сметната на базата на експертизата по предходното дело на база цитираната Методика, като е използвана усреднената стойност на месечно обезщетение за предходен период, изчислено от вещото лице за същия трафопост. А по предходното дело ДДС не е претендирано, не е начислявано и не е присъждано.

            Отделно от горното, по делото не е установено и ищцовото дружество да е регистрирано по ДДС, за да може да претендира и начисляването на ДДС върху претендираното обезщетение ако се приеме, че последното е облагаема доставка по ЗДДС. На последно място – ДДС не е заплатено от ищеца, за да бъде претендирано като част от обезщетението за неоснователно обогатяване.

            Поради всичко гореизложено, обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди.

            Съобразно наведените от ищцовото дружество оплаквания за неправилност на решението на ВОС в частта за разноските, настоящият състав на съда установи, че правилно е било уважено възражението на ответника за прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. – 4000лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. Между същите страни и на същото основание /но за друг период/ вече е разгледан иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, който е преминал проверка на всички съдебни инстанции. Отделно от това по поставения казус е налице и формирана задължителна съдебна практика на ВКС. Най-накрая, делото не се отличава и с фактическа сложност, тъй като събираните доказателства са идентични вече на представяните и искани от ищеца по другото дело /писмени доказателства и експертни заключения/ и са за установяване само на размера на дължимото обезщетение. Поради това и адвокатсктото възнаграждение следва да е в минималния предвиден по Наредба № 1 на ВАС размер, но не както е изчислил ВОС от 1836.25лв., а в размер на 1844.25лв. /чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата при предявен размер от 43 808.23лв./. При това положение и съразмерно дължимата на ищеца /съобразно уважената част от иска сума/ сума за разноски е в размер на общо 1889.06лв. Следва да му се присъди сума в размер на още 3.86лв. като разноски за първата инстанция.

            Всяка от страните е претендирала разноски за настоящата инстанция като представителят на ищцовото дружество е възразил за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Това възражение е основателно по изложените по-горе съображения, така че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС и съобразно предмета на въззивното производство, оценим в размер на общо 43 808.23лв., минималния размер е равен на 1844.25лв. При това положение в полза „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна следва да се присъди сумата от 952.45лв. /съразмерно на отхвърлената въззивна жалба на „Тръст Инвест” ООД гр. Варна, имаща за предмет сумата от 22 624.34лв./ В полза на „Тръст Инвест” ООД гр. Варна пък следва да се присъди сумата от 483.56лв. /съразмерна част от заплатения адвокатски хонорар от 1000лв., имайки предвид размера по отхвърлената въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД , имаща за предмет сумата от 21 183.89лв./. В полза на страните не следва да се присъждат размерите на заплатените държавни такси за въззивното обжалване, тъй като и двете въззивни жалби са неоснователни.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 1967/26.11.15г., постановено по гр.д. № 2940/14г. на ВОС.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, търговски комплекс „Варна Тауърс”, кула Е да заплати на „ТРЪСТ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 103983770, гр. Варна, бул. „Цар Освободител” 76Г, ет. 8, офис 815 сумата в размер на 3.86 /три лева и осемдесет и шест ст./, представляваща разноски за първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сумата от 483.56 /четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и шест ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТРЪСТ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 103983770, гр. Варна, бул. „Цар Освободител” 76Г, ет. 8, офис 815 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, търговски комплекс „Варна Тауърс”, кула Е сумата в размер на 952.45 /деветстотин петдесет и два лева и четиридесет и пет ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: