Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

57

гр.Варна, 24.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 01.04.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 87/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез пълномощника си д-р М. С. Н. – Областен управител на Област Добрич срещу рещение № 421/28.11.2014 год по гр.д. № 130/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о. с което са уважени осъдителните искове, предявени от „Ей Пи Инвест 09” ООД гр.Варна, както следва: за сумата 198 415,23 лв, представляваща стойността към датата на закупуване на компенсаторни записи с номинална стойност 705 015 лв, с които е извършено плащане на цената по нищожен договор за покупко-продажба № 563/03.07.2009 год и по нищожен договор за покупко-продажба № 564/03.07.2009 год, сумата 96 119,69 лв – обезщетение за забава в плащането на горната сума за периода от 03.07.2009 до 24.02.2014 год, сумата 72 404,53 лв – заплатен ДДС върху цената на имота по нищожен договор за покупко-продажба № 564/03.07.2009, сумата 35074,40 лв - обезщетение за забава в плащането на горната сума за периода от 03.07.2009 до 24.02.2014 год, сумата 8 460,12 лв, представляваща заплатени 2% режийни разноски върху цената на имота по нищожен договор за покупко-продажба № 564/03.07.2009, сумата 4 078,10 лв –обезщетение за забава в плащането на горната сума от деня на плащането 10.07.2009 до 24.02.2014 год, сумата 72 405,55 лв- заплатен ДДС върху цената  на имота по нищожен договор за покупко-продажба № 563/03.07.2009 год, сумата 35 077,87 лв – обезщетение за забава плащането на горната сума за периода 03.07.2009 до 24.02.2014 год, сумата 8 460,24 лв – заплатени 2% режийни разноски върху цената на имота по нищожен договор за покупко-продажба № 563/03.07.2009 год, ведно със законната лихва върху главните парични задължения от датата на подаване на исковата молба 26.02.2014 год до окончателното им изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 36 264,10 лв.

Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и в частност – разпоредбата на чл. 13б, ал.1 и ал.3 от ЗСКИ, която според въззивника е неотносима към предмета на спора. Въззивникът счита, че приложима в случая е нормата на §2 ал.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно която при разваляне или прогласяване нищожността на приватизационни сделки, по които е извършено плащане с компенсаторни записи, се връща тяхната равностойност в левове, определена по среднопретеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на разваляне или прогласяване нищожността, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършвана. Тази разпоредба не е била съобразена от решаващия съд, въпреки наличието по делото на доказателства, събрани чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза, според която  среднопретеглената цена на компенсаторните записи за релевантния тримесечен срок, уреден в цитираната разпоредба на §2 ал.2 от ДР към ЗПСК е в размер на 115 316,67 лв.

По отношение присъденото обезщетение за забава въззивникът излага доводи, че същото е следвало да се определи съгласно правилото на чл. 84 ал.2 от ЗЗД, а именно – началният момент на забавата е поканата, депозирана на 26.03.2013 год.

В постъпилия писмен отговор въззиваемата страна „Ей Пи Инвест 09” ООД чрез процесуалния си представител адв. К.Д. изразява становище за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по иск на „Ей Пи Инвест 09” ООД гр.Варна срещу Държавата чрез Министъра на финансите, представлявано от Областния управител на  област Добрич, за връщане на даденото по приватизационни договори № 563/03.07.2009 и № 564/03.07.2009, обявени за нищожни съответно с решение № 477/20.10.2011 год по гр.д. № 618/2010 год на Окръжен съд Добрич, влязло в сила на 08.06.2012 и решение № 474/1910.2011 по гр.д. № 617/2010 год на Окръжен съд Добрич, влязло в сила на 25.06.2012 год. С цитираните съдебни решения е прието за установено, че недвижимите имоти, предмет на приватизационните сделки представляват публична държавна собственост и ответното дружество е осъдено да предаде владението им на Държавата.

С влезли в сила решения по адм.д. № 629/2009 и адм.д. № № 631/2009 год на Административен съд Добрич е обявена нищожността съответно на Заповед № РД-11-04-60/25.05.2009 и Заповед № РД-11-04-61/25.05.2009 год на Областен управител на Област Добрич, издадени въз основа на проведен търг и определяне на ищеца за купувач на процесните имоти.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза по делото е установено, че по силата на нищожните договори ищецът е извършил следните плащания:

Уговорената покупна цена по двата договора в общ размер 705 015 лв е заплатена чрез непарични платежни средства – компенсаторни записи на стойност към датата на придобиването им от купувача в размер на 204 290,32 лв. Наред с това чрез банкови преводи  по фактури №№ 3341/10.07.2009 и 3342/10.07.2009 год са заплатени на осн. §3 ал.1 от ПЗР на ППЗДС суми в общ размер 16 920,24 лв, представляващи режийни разноски в размер на 2% от цената по сделките. Заплатен е и дължимият ДДС съответно по фактури №№ 3323/03.07.2009 и 3324/03.07.2009 год в общ размер 144 810,08 лв.

Експертизата е определила пазарната стойност на компенсаторните записи, чрез които е извършено плащането към различни моменти, както следва: 1) към момента на закупуването им от ищеца – 198 415,23 лв, 2) към момента на сключване на нищожните договори – 200 224,26 лв, и 3) към датата на изготвяне на заключението – 09.09.2014 год, тъй като компенсаторните инструменти продължават да се търгуват към този момент – в размер на 342 637,29 лв.

Определена е и среднопретеглената пазарна цена на компенсаторните записи на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на обявяване нищожността на приватизационните сделки и тя е в размер на 115 316,67 лв съгласно заключението на експертизата, изготвено във вариант по методиката на §2 ал.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

След влизане в сила на съдебните решения, с които е прогласена нищожността на договорите, ищецът е изпратил покана до Областна управа гр.Добрич като представител на Държавата, за връщане на платените суми по тях поради отпадане на основанието за това, която е заведена в деловодството с вх.№ ФСД-29-14/26.03.2013 год (на л.76 от делото).

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата това, което е получила от нея. Тъй като плащането на цената по договорите е извършено чрез непарични платежни средства – компенсаторни записи, поставя се въпроса – какво дължи да върне страната, която ги е получила. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на §2 ал.2 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно цитираната разпоредба при разваляне или прогласяване на нищожност на приватизацционни сделки, по които има извършено плащане с компенсаторни записи, се връща тяхната равностойност в лева, определена по среднопретеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на разваляне на договора или прогласяване на нищожността, а ако търговия не се извършва - за последния тримесечен период, в който такава е извършена. Уреждайки една специфична и тясно регламентирана хипотеза, разпоредбата на §2 ал.2 от ПЗР на ЗПСК се явява специална по отношение на чл. 34 от ЗЗД, макар и двете да намират опора в общата забрана за неоснователно обогатяване. Особеното в случая се състои в различната стойност, която могат да имат компенсаторните инструменти и другите непарични платежни средства на регулирания пазар на ценни книжа. За да се възстанови правното положение от преди имущественото разместване, настъпило при сключване на нищожната сделка, е необходимо да бъде върната такава стойност, която да позволи на ощетената страна да закупи същото количество компенсаторни инструменти по цена, актуална към момента на реституцията, а не към момента на придобиването им. Затова не може да бъде споделен подходът, възприет от първоинстанционния съд за присъждане на паричната равностойност на компенсаторните записи към деня на закупуването им от ищеца. Не може да се приложи и методиката за остойностяването им, предвидена в чл. 13б, ал.1, респ. ал.3 от ЗСКИ, тъй като тя се отнася до съвсем различна хипотеза, а именно когато компенсаторните инструменти подлежат на връщане от обезщетеното лице поради отпадане на основанието за издаването им.

В заключение, предявеният иск с правно осн. чл. 34 от ЗЗД във вр. с §2 ал.2 от ПЗР на ЗСПК, се явява основателен и доказан до размер на 115 316,67 лв - среднопретеглената цена на 705 025 бр. компенсаторни записи на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на прогласяване на нищожността.

Не така стои въпросът с връщането на заплатените от ищеца режийни разноски и ДДС по сделките. Техният размер е определен в лева върху договорената покупна цена, както следва: по договор № 563/03.07.2009 год, сключен въз основа на Заповед № РД-11-04-61/25.05.2009 год – 72 405.55 лв ДДС и 8 460.24 лв – режийни разноски на осн. §3 ал.1 от ППЗДС, и по договор № 564/03.07.2009 год, сключен въз основа на Заповед № № РД-11-04-60/25.05.2009 год – 72 404.53 лв ДДС и 8 460.12 лв – режийни разноски. Тези суми са действително заплатени от ищеца и подлежат на връщане в пълния им размер, след като съответните заповеди и сключените въз основа на тях приватизационни договори са обявени за нищожни.

Съгласно чл. 84 ал.2 от ЗЗД когато срокът за изпълнение не е определен, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, освен при задължения от непозволено увреждане. В случая вземането на ищеца произтича от специалната хипотеза на неоснователно обогатяване, предвидена в чл. 34 от ЗЗД. Според редакцята на цитираната разпоредба всяка от страните по нищожната сделка трябва да върне онова, което е получила, което означава, че реституцията на насрещните предстации не настъпва автоматично, а трябва да бъде потърсена. Затова вземането е станало изискуемо след поканата, връчена на ответника на 26.03.2013 год. Следователно, от тази дата той дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода до завеждане на иска – 24.02.2014 год, определен с помощта на изчислителната система „Апис”, както следва: 10 787,53 лв върху главницата от 115 316,67 лв, представляваща подлежащата на връщане парична равностойност на компенсаторните записи, 6 773,22 лв върху главницата от 72 404,53 лв, представляваща заплатен ДДС по договор № 564/03.07.2009 год, 791,42 лв върху главницата от 8 460,12 лв, представляваща 2% режийни разноски по същия договор, 6773,32 лв върху главницата от 72 405,55 лв, представляваща платен ДДС по договор № 563/03.07.2009 год, и 791,43 лв  върху главницата от 8 460,24 лв, представляваща 2% режийни разноски по същия договор.

С оглед горното, постановеното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част, както следва: за горницата над 115 316,67 лв до присъдените 198 415,23 лв, представляващи подлежащата на връщане парична равностойност на компенсаторните записи по нищожните договори № 563/03.07.2009 год и №564/03.07.2009 год, за горницата над  10 787,53 лв до присъдените 96 119,69 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 115 316,67 лв за частта от периода от 03.07.2009 до 25.03.2013, за горницата над 6 773,22 лв до присъдените 35074,40 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72 404,53 лв - заплатен ДДС по договор № 564/03.07.2009 год, за частта от периода от 03.07.2009 до 25.03.2013, за горницата над 791,42 лв до присъдените 4078,10 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 8460,12 лв, представляваща 2% режийни разноски по договор № 564/03.07.2009 год, за частта от периода от 03.07.2009 до 25.03.2013, за горницата над 6773,43 лв до присъдените 35077,87 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72405,55 лв – заплатен ДДС по договор № 563/03.07.2009 год за частта от периода от 03.07.2009 до 25.03.2013, и за горницата над 791,43 лв до присъдените 4078,13 лв, представляващи обезщетение за забава върху главницата от 8460,24 лв – режийни разноски по договор № 563/03.07.2009 год за частта от периода от 03.07.2009 до 25.03.2013. В посочените части предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

За двете инстанции ищецът е направил разноски в общ размер 51224,10 лв, включващ държавна такса за завеждане на иска, разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска, в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 29010,36 лв за двете инстанции, следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над тази сума до присъдения размер от 36264,10 лв.

Ответникът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на 43976,84 лв, в който се включват разноски за вещо лице, държавна такса по въззивното обжалване, както и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено в минималния размер, предвиден в Наредба № 1. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в негова полза се присъждат разноски в размер на 19027,97 лв след приспадане на присъдената с първоинстанционното решение сума 11,86 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 421/28.11.2014 год по гр.д. № 130/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о. в осъдителната му част, както следва: до размер на 115 316,67 лв, представляващи подлежащата на връщане парична равностойност на компенсаторните записи по нищожните договори № 563/03.07.2009 год и № 564/03.07.2009 год; до размер на  10 787,53 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 115 316,67 лв за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год; до размер на 6 773,22 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72 404,53 лв - заплатен ДДС по договор № 564/03.07.2009 год, за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год; до размер на 791,42 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 8460,12 лв, представляваща 2% режийни разноски по договор № 564/03.07.2009 год, за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год; до размер на 6773,43 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72405,55 лв – заплатен ДДС по договор № 563/03.07.2009 год за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год и до размер на 791,43 лв, представляващи обезщетение за забава върху главницата от 8460,24 лв – режийни разноски по договор № 563/03.07.2009 год за за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от завеждането на иска – 24.02.2014 год до окончателното им изплащане.

ОТМЕНЯ решението в осъдителната му част, както следва:  за разликата над 115 316,67 лв до присъдените 198 415,23 лв, представляващи подлежащата на връщане парична равностойност на компенсаторните записи по нищожните договори № 563/03.07.2009 год и № 564/03.07.2009 год; за разликата над  10 787,53 лв до присъдените 96 119,69 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 115 316,67 лв за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год; за разликата над 6 773,22 лв до присъдените 35074,40 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72 404,53 лв, представляваща заплатен ДДС по договор № 564/03.07.2009 год, за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год; за разликата над 791,42 лв до присъдените 4078,10 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 8460,12 лв, представляваща 2% режийни разноски по договор № 564/03.07.2009 год, за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год; за разликата над 6773,43 лв до присъдените 35077,87 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72405,55 лв, представляваща заплатен ДДС по договор № 563/03.07.2009 год за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год и за разликата над 791,43 лв до присъдените 4078,13 лв, представляващи обезщетение за забава върху главницата от 8460,24 лв, представляваща режийни разноски по договор № 563/03.07.2009 год за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год и вместо него

П  О  С  Т  А Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Ей Пи Инвест 09” ООД с ЕИК 200721251, със седалище и адрес на управление гр.Варна , район Приморски, КК „Чайка”, хотел „Детелина”, ет.1, представлявано от И.Й.И. с ЕГН ********** и Белгин А.Ю. с ЕГН ********** срещу Държавата чрез Министъра на Финансите, чрез пълномощника му Областна управа Добрич, представлявана от областния управител на Област Добрич, както следва:

-за разликата над 115 316,67 лв до присъдените 198 415,23 лв, представляващи подлежащата на връщане парична равностойност на компенсаторните записи по нищожните договори № 563/03.07.2009 год и № 564/03.07.2009 год,

-за разликата над  10 787,53 лв до присъдените 96 119,69 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 115 316,67 лв за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год

- за разликата над 6 773,22 лв до присъдените 35074,40 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72 404,53 лв, представляваща заплатен ДДС по договор № 564/03.07.2009 год, за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год,

-за разликата над 791,42 лв до присъдените 4078,10 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 8460,12 лв, представляваща 2% режийни разноски по договор № 564/03.07.2009 год, за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год,

-за разликата над 6773,43 лв до присъдените 35077,87 лв, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 72405,55 лв, представляваща заплатен ДДС по договор № 563/03.07.2009 год за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013  до завеждането на иска – 24.02.2014 год

и за разликата над 791,43 лв до присъдените 4078,13 лв, представляващи обезщетение за забава върху главницата от 8460,24 лв, представляваща режийни разноски по договор № 563/03.07.2009 год за частта от периода от 03.07.2009 год до 25.03.2013 год, като същото се дължи за период от 26.03.2013 до завеждането на иска – 24.02.2014 год. 

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез пълномощника му Областна управа Добрич е осъдена да заплати на „Ей Пи Инвест 09” ООД с ЕИК 200721251 разноски до размер на 29010,36 лв, дължими за двете инстанции, съразмерно с уважената част от иска, като

ОТМЕНЯ решенението в осъдителната част за разноските за разликата над 29010,36 лв до присъдените 36264,10 лв.

ОСЪЖДА „Ей Пи Инвест 09” ООД с ЕИК 200721251, със седалище и адрес на управление гр.Варна , район Приморски, КК „Чайка”, хотел „Детелина”, ет.1, представлявано от И.Й.И. с ЕГН ********** и Белгин А.Ю. с ЕГН ********** да заплати на Държавата чрез Министъра на Финансите, представлявана от пълномощника му Областна управа Добрич, разноски за двете инстанции в размер на 19027,97 лв, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част, както и в частта, с която „Ей Пи Инвест 09” ООД с ЕИК 200721251 е осъдено да заплати на Държавата чрез Министъра на Финансите, представлявана от пълномощника му Областна управа Добрич, разноски за първата инстанция в размер на 11,86 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)