Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 46/17.04.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март, двехиляди и осемнадесета година, в състав:      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 87/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е въззивна жалба от пълномощника на Й.С.Й. и Д.К.Й. против решение № 178/26.10.2017 г. по гр.д.№ 16/17 г. на Окръжен съд - Шумен, поправено с решение № 227/21.12.2017 г. в частта му,  с която е прогласена нищожност на нотариално удостоверяване върху пълномощното от К.Д.С. и недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а.№ 134, том 21, н.д.№ 4297/16 г. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В подаден писмен отговор пълномощникът на К.Д.С. и Р.Д.М. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Против същото решение в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.589, ал.2, вр. с чл.576 от ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно, представено от пълномощника на прехвърлителката в хода на оспорената сделка, е подадена насрещна въззивна жалба от К.Д.С. и Р.Д.М.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба – в случай на отмяна на решението по въззивната жалба, за отмяна в обжалваната с насрещната жалба част и за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване на пълномощното и на сключения  с него договор  поради липса на надлежно учредена представителна власт; нищожността на договора, поради липса на основание, предмет и противоречие на добрите нрави. В с.з. докладът на насрещната жалба е допълнен с евентуалното искане – при отмяна на решението, съдът да се произнесе по исковете по чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка и на сключения въз основа на нея договор поради това, че упълномощителката не е можела да разбира и ръководи действията си, както и по иска за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради пълно неизпълнение от страна на ответниците.

Против насрещната жалба е подаден писмен отговор със становище за неоснователност, с искане за присъждане на разноски.

Подадена е и частна жалба от пълномощника на Й.С.Й. и Д.К.Й. против определение № 456/22.12.2017 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с молба за отмяната му и за уважаване на възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна със становище за правилност на обжалваното определение.

Въззивната, насрещната въззивна и частната жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактачиска обстановка:

Предявени са евентуално съединени искове от К.Д.С. и Р.Д.М. срещу Й.С.Й. и Д.К.Й.  за обявяване нищожност на договор за издръжка и гледане, сключен на 9.11.2016 г. между ответниците и общата на страните наследодателка К.Д.С., подробно описан в исковата молба, като прехвърлителката е била представлявана по силата на пълномощно № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и № 11712, т.3, № 168/08.11.2016 г. – за удостоверено съдържание на нотариус, рег. № 024.

Сочените при условията на евентуалност основания за нищожност на договора са: липса на предмет; липса на основание; противоречие с добрите нрави. При условията на евентуалност се твърди сключване на  договора без валидно учредена представителна власт и се оспорва подписа на упълномощителката и авторството на изписването на имената й; евентуално - нарушение на чл.589, ал.1 от ГПК  и на чл.589, ал.2 от ГПК при изготвянето на пълномощното – основания за неговата нищожност; предвид силно ограничените слух и зрение на упълномощителката, ищците се позовават на нарушение и на чл.583 от ГПК, с искане за обявяване недействителността на договора за издръжка и гледане до размера на наследствената им квота - общо 1/2 ид.ч. от жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от поземления имот. В условията на евентуалност, молят за унищожаване на  прехвърлителната сделка на основание чл.31 от ЗЗД поради липса на дееспособност на прехвърлителката; също в условията на евентуалност и при отхвърляне на исковете за прогласяване нищожност или висяща недействителност на договора, искат разваляне поради пълно неизпълнение от страна на ответниците.

Оспорвайки изцяло исковете, ответниците твърдят изпълнение от страна на първия ответник на задълженията по договора от 2012 г. до датата на смъртта на наследодателката; оспорват твърдението за недееспособност на прехвърлителката и тези за нищожност на договора поради липса на основание и предмет, за противоречието му с добрите нрави, за сключването му без учредена представителна власт и при нарушение изискванията на чл.589, чл.578 и чл.576 от ГПК, за унищожаемост на сделката на основание чл.31 от ЗЗД и за разваляне на договора.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че ответниците са съпрузи, като Й.С.Й.  е син, а ищците – внуци на К.Д.С., починала на 06.12.2016 г. Ищците са деца на Д.С.С. – починал на 27.03.2016 г., който е син на К.С. и брат на първия ответник.

С н.а. № 192, т.ІІ, рег. № 3498, д. № 304 от 09.11.2016 г. на нотариус рег. № 702, с район на действие ШРС се установява прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане от наследодателка К.Д.С. на първия ответник описания в акта недвижим имот. При изповядването на сделката, прехвърлителката е била представлявана от пълномощник по силата на пълномощно № рег. 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т.3, № 68/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус рег. № 024, с район на действие ШРС. Пълномощното е подписано от упълномощителката чрез отпечатък от палеца на дясната ръка с отразяване от нотариуса, че отпечатъкът е положен на основание чл.589, ал.2, вр. чл. 579, ал.2, вр. чл.189 от ГПК, „поради болестно състояние и старост“. От показанията на извършилия заверката се установява, че пълномощното е било подписано в дома на прехвърлителката.

  Правилен и в съответствие с практиката на ВКС на РБ е извода на съда за неоснователност на иска за прогласяване нищожност на договора в частта му относно полагане на грижи и даване на издръжка за бъдеще време поради липса на основание, тъй като при сключване на договора приобретателят е знаел за близката смърт на прехвърлителката, настъпила скоро след сделката. По делото липсват доказателства прехвърлителката да е страдала от заболяване, предполагащо настъпване на смъртта скоро след датата на договора и относно знание у ответника за този факт. Прехвърлителката е била на 85 години и е починала по-малко от месец след сключването на сделката. Приетото заключение на назначената СМЕ, изготвено въз основа на медицинската документация установява наличните заболявания - хипертонична болест, исхемична болест на сърцето – стенокардия, без преживян миокарден инфаркт и захарен диабет с неврологични усложнения – диабетна полиневропатия, които обаче не са свързани с животозастрашаващи състояния - посочените заболявания са хронични и никое от тях не обосновава очакване за скорошна смърт на лицето. Заключението – съпоставено с гласните доказателства, мотивира правилния извод на съда, че при подписване на пълномощното, послужило за изповядване на договора, прехвърлителката макар в напреднала възраст и със сериозно влошено здравословно състояние, не е имала видими признаци за скорошна смърт. Предвид законовата презумпция за сключване на всяка сделка с основание и при липсата на доказателства за противното, предявеният иск за частична нищожност на договора е неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен. В тази му част решението следва да бъде потвърдено. 

   Предвид установената практика на ВКС на РБ, правилен е извода за неоснователност на иска за прогласяване нищожност на договора в частта му относно прехвърляне на имота срещу минали грижи и издръжка  поради липса на предмет. Страните по алеаторния договор имат право да уговарят прехвърляне срещу положени от приобретателя минали грижи и издръжка за минало време. Тяхното реално престиране е свързано с изпълнението на договора, а не неговата действителност. В тази му част решението следва да бъде потвърдено.

              По евентуално предявения иск за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави - поради неравностойност на престациите: С оглед неопределеността по обем и във времево отношение на престацията на приобритателя,  изискването за равностойността им е неприложимо при алеаторните договори и не е елемент от фактическия състав, а липсата на такава равнойстойност не води до накърняване на моралните и нравствени норми и свързаните с тях гражданско - правни отношения. Решението в частта му по евентуално предявения иск за нищожност е правилно и законосъобразно.  

Въз основа на доказателствата и с оглед незаинтересуваността на разпитания в качеството му на свидетел нотариус Св.С., правилно съдът е приел, че оспорването на авторството на пълномощното по чл.193, ал.1 от ГПК е недоказано и е отхвърлил предявените инцидентни установителни искове.

 Недоказано е твърдението за нищожност на нотариалното действие - заверка на подписа на К.С., на основание чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, поради нарушаване на изискването за лично явяване пред нотариуса на участващото в нотариалното производство лице. Показанията на нотариус Св.С. са за извършване на заверката в дома на упълномощителката в гр. Шумен, съобразно възможността на чл.573, ал.3 от ГПК. Задължение за отразяване на извършването й извън нотариалната кантора не съществува. Тъй като законът приравнява удостоверяването на отпечатъка от палец на удостоверяването на подпис, изрична отметка в този смисъл също не се предвижда, поради което съдът правилно е приел твърдението на ищците, че при нотариалното удостоверяване е допуснато нарушение по чл.576, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, водещо до неговата нищожност, за неоснователно.

Твърдението за нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушение на чл.583 от ГПК – неспазване на изискването лицето, което е глухо да прочете гласно документа и да обяви, че е съгласно с неговото съдържание е основателно. Предвид липсата на писмени доказателства, установяващи нарушението на слуха на прехвърлителката, съдът е обсъдил подробно събраните гласни доказателства. Показанията на нотариус Св.С. установяват, че преди заверката на пълномощното, го е прочел на глас с нормален тон и упълномощителката е заявила съгласието си с него. Преобладаващата част от свидетелите - П. Г., С.Ю., Е.С., В.Н. и Г.К. твърдят, че К.С. е чувала зле и е трябвало  да й се говори или много силно, или от много близко разстояние. Показанията на свид.Д.А. и Ф.Д. са изолирани и не са основани на близки и постоянини контакти с упълномощителката, поради което – правилно съдът е дал вяра на първата група свидетели, и е приел, че макар да не напълно глуха, тя е била със силно намален слух. С оглед горното, предвид факта, че К.С. не е прочела на глас пълномощното, което не е било написано собственоръчно от нея, а то й е било прочетено от нотариуса и  съобразявайки се с практиката на ВКС на РБ, съдът е направил правилен извод, че при нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното е била нарушена разпоредбата на чл.583 от ГПК, което по силата чл.576 от ГПК е основание за прогласяване на неговата нищожност. Искът за нищожност на нотариалното действие, изразяващо се в заверка на подписа на К. Д. С. на пълномощно рег. № 11711/08.11.2016 г. за удостоверен подпис и рег. № 11712, т. 3, № 168/08.11.2016 г. за удостоверено съдържание на нотариус Св.стоилов, рег. № 024, с район на действие ШРС, поради нарушение на чл.583 от ГПК – неспазване на изискването лицето, което е глухо да прочете гласно документа и да обяви, че е съгласно с неговото съдържание е доказан, а решението в тази му част следва да бъде потвърдено.  

           Предвид извода за основателност на иска по чл.576 от ГПК, вр. с чл.583 от ГПК, не следва да има произнасяне по евентуално съединените искове за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, поради нарушаване на  чл.189, ал.2 от ГПК и за унищожаване на упълномощителна сделка и на сключения договор, на основание чл.31 от ЗЗД поради недейспособност на упълномощителката.

Нищожността на нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка е свързана с основателност на иска за прогласяване относителна недействителност на процесния договор до размера на наследствения дял на ищците от имуществото на наследодателката К.С. - общо на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда и на 1/4 ид.ч. от поземления имот, поради сключването му от пълномощника на прехвърлителката без надлежно учредена представителна власт. Поради уважаването му, не следва да има произнасяне по предявения при условията на евентуалност конститутивен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на същия договор.

При този изход на спора, - потвърждаване на обжалваното решение изцяло,  разноските, следва да бъдат присъдени в тежест на страните така, както са били извършени.

Постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 456/21.12.2017 г. в частта му, с която е оставено без уважение възражението за прекомерност на претендираните разноски е правилно и съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, 6 и 8 от Наредба № 1 и със значителната фактическа и правна сложност- предявени множество искове с различно правно основание и извършване на многобройни правни действия в хода на делото.  

        По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                   Р       Е       Ш      И:

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/26.10.2017 г. по гр.д.№ 16/17 г. на Окръжен съд - Шумен, поправено с решение № 227/21.12.2017 г. и определение № 456/21.12.2017 г. в обжалваната му част.  

      Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                         2.