Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

83/19.05.2016г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.04.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаряЮлия К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 88/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Йоанна” ООД гр.Нови пазар, представлявано от управителя А.Б.Г. срещу решение № 262/25.11.2015 год по гр.д. № 377/2015 год на Окръжен съд Шумен, с което са отхвърлени предявените срещу Д.Л.Т. искове с правно осн. чл. 203 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените вреди, както следва: 645,12 лв – стойността на заплатения от дружеството транспорт на влекача от мястото на ПТП до базата в грНови пазар, 1288 лв – стойността на кантарната разлика в теглото на стоката – 4600 кг пшеница, която ответникът превозвал в момента на ПТП, 10629,80 лв – стойността на закупените от дружеството резервни части за ремонт на влекача, 4550 лв –стойността на подменените с налични резервни части втора употреба и 56580 лв, представляващи сумата, която дружеството е пропуснало да реализира вследствие увреждането на вещта за периода от 24.08.2013 – 07.07.2014 год, както и в осъдителната част за разноските в размер на 4200 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноските за двете инстанции. Изложени са доводи, че вредата е причинена умишлено от ответника - при пряк умисъл, тъй като управляването на МПС с превишена скорост винаги представлява умишлено деяние, а вината се презумира по закон. Поради това въззивникът счита, че е налице първата предпоставка за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работнита по смисъла на чл. 203 ал.2 предл.1 от КТ. Налице са и останалите предпоставки – вреда, респ. пропусната полза, и причинна връзка с деянието.

В отговора на въззивната жалба, подаден от Д.Л.Т. е изложено становище за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението. Изтъква се различният правен режим, на който се подчинява пълната имуществена отговорност по чл. 203 ал.2 от КТ в сравнение с ограничената отговорност по ал.1 от същата разпоредба. Ответникът посочва, че в случая не е налице първата и основна предпоставка, а именно – вредата да е причинена умишлено, или в резултат от престъпление.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е за обезщетение в пълен размер на вредите, вкл. пропуснатите ползи в резултат от ПТП, предизвикано от ответника. С оглед твърденията за наличие на трудови правоотношения между страните, както и че вредата е предизвикана умишлено от ответника, искът следва да се квалифицира по чл. 203 ал.2 предл.1 от КТ.

Имуществената отговорност на работника за вредите, които е причинил на работодателя, е уредена в чл. 203 и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени по небрежност при или по повод изпълнение на работата, в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203 ал.2 от КТ, а именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

Тежестта да установи твърдяната форма на вина – умисъл, е на ищеца.

Формата на вината има значение в гражданското право, когато определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не просто поради неполагане на дължимата грижа. Нормата на чл. 203 ал.2 от КТ е специална по отношение на чл. 206 от КТ и е със санкционен характер, затова не може да се тълкува и прилага разширително. Ето защо за да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност трябва да се установи такова субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, което покрива хипотезите на умисъла по смисъла, който наказателното право влага. Това означава, че ответникът трябва да е осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им. В коментирания казус не са събрани никакви доказателства, от които да може да се направи извод за такова целенасочено поведение. Ответникът не е действал умишлено, а по непредпазливост (а и самото деяние по дефиниция е непредпазливо), поради което обезщетяването на причинените вреди попада в хипотезата на чл. 206 ал.1 от КТ, а не на предявеното основание по чл. 203 ал.2 от КТ.

Поради изложеното искът за обезщетяване в пълен размер на причинената вреда е неоснователен и недоказан. Неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, защото отговорността за тях е изключена по силата на закона – чл. 205 ал.1 от КТ.

За да достигне до същия извод първоинстанционният съд е събрал и анализирал множество доказателства, между които и заключение на съдебно-техническа експертиза, установяваща механизма на ПТП. Постановеното решение е аргументирано и съобразено със закона и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 870 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 336 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 367 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 367 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2012 г., IV г. о., ГК.

Практиката, на която въззивникът се е позовал, е неотносима в случая. В цитираното решение по т.д. № 3016/2013 год на ВКС е разгледан иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, какъвто не е предявен. Тази разпоредба е неприложима в случая, тъй като чл. 203 и следващите от КТ са специални норми и дерогират приложението на общия институт на непозволеното увреждане.

Във второто цитирано решение по гр.д. № 234/2015 год на ВКС на РБ е разгледано препращането по чл. 203 ал.2 от КТ към нормата на чл. 45 от ЗЗД, което обаче касае хипотезите, при които предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност са налице. В случая това не е така по изложените по-горе мотиви за липса на умисъл.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 3600 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат, съгласно представения списък с приложени доказателства за заплащането му. Възражение за прекомерност не е направено от страна на въззивника.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/25.11.2015 год по гр.д. № 377/2015 год на Окръжен съд Шумен

ОСЪЖДА „Йоанна” ООД с ЕИК 127576128 със седалище и адрес на управление гр.Нови пазар, пл.”Раковски” № 4 вх.2 ет.4 ап.39, представлявано от А.Б.Г. да заплати на Д.Л.Т. с ЕГН ********** *** разноски за тази инстанция в размер на 3600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)