Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

47/19.04.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.03.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 88/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от В.Н.С. чрез процесуалния му представител адв. М.Б.Д. срещу решение № 1808/04.12.2017 год по гр.д. № 1381/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Прокуратурата на РБ иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 2000 лв до претендиранната сума 60 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 6568/2013 год на ВРС. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер, както и да му бъдат присъдени разноски, включително транспортни разходи и хотел за процесуалния представител в размер на 172 лв.

С разпореждане № 103/04.01.2018 год съдът указал на въззивника да уточни дали формулираното в жалбата оплакване по отношение частта за разноските има характер на искане по чл. 248 от ГПК. След съответно уточнение, направено с молба вх.№ 2290/23.01.2018 год и проведена процедура по размяна на книжа, съдът се произнесъл по искането за допълване на решението в частта за разноските с определение № 327/01.02.2018 год, което не е обжалвано и е влязло в сила.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ чрез прокурор от Окръжна прокуратура Варна, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С постановление от 24.07.2013 год. на РП Варна е образувано досъдебно производство № 1143/2013 год. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление – закана с убийство на Д. Р.Г. Като обвиняем в извършването на това престъпление е привлечен ищецът с постановление от 28.10.2013 год. На 10.12.2013 год. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 6568/2013 год. на ВРС, приключило с оправдателна присъда от 09.06.2015 год. Подаденият протест срещу присъдата бил оттеглен и тя е влязла в сила. В хода на наказателното производство срещу обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

От показанията на свидетелката Д. – колежка на ищеца се установява, че от лятото на 2013 год. той станал разсеян, допускал грешки в работата си, а през м.юли до август 2014 год. започнало да му прилошава в офиса. Колегите му помислили, че тази промяна се дължи на семейни причини, но той споделил пред тях, че има проблеми с полицията, без да каже нищо конкретно по този въпрос. Свидетелката е заявила, че и към настоящия момент работят заедно с ищеца в същата фирма, където той й е пряк началник. Състоянието му се е нормализирало след края на лятото на 2015 год.

Разпитан като свидетел, братът на ищеца М.С. е изложил, че образуваното наказателно производство сериозно е повлияло на поведението му. Започнал да вдига кръвно налягане и известно време пиел лекарства, но в момента се чувства добре и не се налага да приема медикаменти. В отношенията си с близките и с колегите си станал груб и раздразнителен, въпреки че те са проявявали разбиране към състоянието му. Влошили се отношенията и със съпругата му, не обръщал достатъчно внимание на семейството си. Към момента тези конфликти са преодоляни.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице. Легитимирана да отговаря за вредите в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда, е прокуратурата.

С влизането в сила на оправдателната присъда е осъществена първата предпоставка за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на ищеца от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

Претендираните вреди трябва да бъдат посочени и конкретизирани още в исковата молба чрез твърденията на ищеца. Негова е и тежестта да докаже настъпването на юридическите факти, от които произтича правото му на обезщетение.

Текстът на исковата молба, както и на уточненията, направени след оставянето й без движение, са изключително лаконични. Твърденията се свеждат до това, че в резултат от повдигнатото обвинение ищецът се почувствал „много унизен, психически се сринал, не можел да върши ежедневните си работи, вдигнал е кръвно, пиел е хапчета, не е общувал с близки и колеги“.

В конкретния случай е безспорно, че ищецът е претърпял вреди с неимуществен характер, намиращи се в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, което впоследствие е било признато за незаконно. Налице са формалните изисквания на закона за ангажиране отговорността на прокуратурата за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се преценяват съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене, отражението на воденото наказателно производство върху личния живот и професионална реализация на ищеца,  степента на засягане в зависимост от неговия социален статус и други фактори от значение при определяне размера на обезщетението. Необходимо е също да се установи причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.

Ръководен от тези принципи, настоящият състав намира, че неимуществените вреди, причинени на ищеца са с нисък интензитет. В подкрепа на този извод са следните факти и обстоятелства:

Наказателното производство е приключило в изключително кратки срокове, предприетата срещу ищеца мярка за процесуална принуда – „подписка“ е най-леката, предвидена в закона и не е ограничила нито професионалната му активност, нито личните и семейни отношения. Колегите на ищеца, забелязвайки промяна в поведението му са я свързали с някакви лични и семейни причини, до момента, в който той е споделил, че има проблеми с полицията. Това обаче не е повлияло на отношението им към него, те са продължили да проявяват толерантност към грешките и пропуските в работата му. Ищецът продължава и досега да заема същата длъжност, а и състоянието му вече напълно се е нормализирало. Здравословните проблеми, за които свидетелства брат му, са били с кратковременен характер и са преодоляни сравнително бързо.

Поради изложените мотиви настоящият състав намира, че обезщетението, определено от първоинстанционния съд в пълна степен удовлетворява претърпените имуществени вреди. За да се произнесе съдът е изложил изключително подробни и обосновани мотиви.

С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на въззивника за присъждане на разноски в това производств

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1808/04.12.2017 год по гр.д. № 1381/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Прокуратурата на РБ иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 2000 лв до претендиранната сума 60 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 6568/2013 год на ВРС.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)