О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

169/15.03.2017

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15. 03.2017г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.М. в.ч.гр.д.№89/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от К.А.М. чрез процесуалния й представител адв.С.  С. против определение №3101/21.12.2016г., постановено по в.гр.д.№2252/ 16г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е оставена без разглеждане жалбата на К.А.М. с вх.№940/29.02.2016г. срещу действията на ЧСИ Л. Т., рег.№713, с район на действие ОС-Варна, по изп.д.№20167130400075, изразяващи се в образуване на изп.дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение; 2/ прекратено е производството по в.гр.д.№2252/16г. по описа на ВОС в частта му по жалбата на К.А.М. срещу действията на ЧСИ Л. Т., рег.№713, с район на действие ОС-Варна, по изп.д.№20167130400 075, изразяващи се в определяне в тежест на длъжника на разноските на взиска - теля и за адв.възнаграждение и е върната жалбата в посочената й част на ЧСИ за произнасяне по обективираното в нея искане за намаляване на определените в тежест на длъжника по изп.дело разноски на взискателя за адв.възнаграждение, както и за издаване на съответно постановление за разноските за посочените в призовка за доброволно изпълнение изх.№676/15.02.2016г. дължими от длъжника по същото изп.дело такси и разноски в полза на съдебния изпълнител в размер на 323, 70лв.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановен акт, с който се отменят всички действия на ЧСИ Л.Тодорова като извър- шени по нередовно образувано изп.дело, както и да се отмени приемането на разноски за длъжника в размер на 1000лв. адв.възнаграждение и 323, 70лв.-такси по ТТРЗЧСИ.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна П.А. М. в депозирания отговор по жалбата чрез процесуалния му представител адв.П.П. поддържа становище за нейната неоснователност.Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против под - лежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт-чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/05г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№2252/16г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по жа -лба вх.№940/29.02.2016г./по описа на ЧСИ/, подадена от К.А. М.против следните действия на ЧСИ Л. Т., рег.№713, с район на действие ОС-Варна, по изп.д.№20167130400075 - образуване на изпълнително дело, изпращане на ПДИ и постановление за разноски, обективирано в ПДИ.В жал -бата се излага, че на 23.02.2016г. жалбоподателката е уведомена с ПДИ, че по молба на П.А.М. и по представен от него обратен изпълнителен лист против нея е образувано изп.дело с посочено в ПДИ задължение в размер на 2 752, 23лв., от които 1 428, 53лв. - неолихвяемо вземане, 1000лв. разноски и 323, 70лв. такси по ТТРЗЧСИ.Твърди, че изп.производство е образувано по нередовна молба, неотговаряща на изискванията на чл.426, ал.1 и 3, вр. чл.129 и чл.127 от ГПК.Само предвид горното извършените от ЧСИ действия се явяват незаконосъоб -разни.Същите са незаконосъобразни и предвид обстоятелството, че към посочена -та дата К.М. не е имала задължение към П.М. по представения от него изпълнителен лист.Към датата на образуване на изп.дело взискателят е бил уведомен, че върху вземането му по този изп.лист е бил наложен запор по искане на Г. П. Г., кредитор на П.А.М. по изп.д.№ 20107170400880 по описа на ЧСИ Р.Т.Запорното съобщение е получено от К.М. на 24.11.2015г., като за запора длъжникът по изп.д.№ 20107170400880 П.М. е бил уведомен от ЧСИ Р.То.. на 14.12.2015г.На датата, на която е била уведомена за наложения запор върху вземането на П.М. по обратния изп. лист, К.М. е заплатила лично и в брой срещу издадена разписка на Г. Г. - взискател по изп.д.№20107170400880 сумата по запора, еднаква със сумата по обратния изп.лист, като и същият е поел задължение да уведоми ЧСИ Р. Т. за частичното погасяване на дълга на П.М. по изп.д.№20107170400 880 чрез извършеното плащане по запора.Това уведомяване е извършено на 11.02. 2016г.Въпреки това на същата дата П.М. като длъжник по изп.д.№201071704 00880 е превел по сметка на ЧСИ пълния размер на остатъка на дълга му, вкл. и сумата, вече погасена чрез запора.Доколкото тази сума е била погасена, ЧСИ Р. Т. е указала на П.М. да посочи банкова сметка, ***ума.Предвид погасяване на дълга по обратния изп.лист преди образуване на изп.д.№20167130400075 извършените по него действия от ЧСИ се явяват незаконосъобразни.Тъй като взискателят е бил недобросъвестен при образуване на изп.дело, знаейки, че дългът по представения от него изп.лист е бил погасен, то същият следва да понесе сторените разноски по изп.дело.Дори и горното да се приеме за неоснователно, то договореното адв.възнаграждение от 1000лв. е прекомерно, надхвърлящо петкратно минималния предвиден размер. Наред с това и по делото не са внесени авансово дължимите от взискателя такси по ТТРЗЧСИ.Моли да се отменят извършените по изп.дело действия, както и да се отмени постановлението на ЧСИ за включване в дълга и на сумите от 1000лв. адв. възнаграждение и 323, 70лв.-такси по ТТРЗЧСИ, евентуално да се намали размера на възнаграждението до минималния предвидени размер в Тарифа №1/04г. на ВАдвС от 200лв.      

Цитираното изп.дело е образувано на 11.02.2016г. по молба на П. А.М., подадена чрез процесуалния му представител адв.П.П. въз основа на обратен изпълнителен лист от 17.07.2015г., издаден по гр.д.№5278/13г. по описа на ВКС, І гр.о., с който К.А.М. е осъдена да заплати на П.А.М. разпределената и изплатена сума от 1 428, 53лв. по изп.дело № 20138080401154 по описа на ЧСИ З.Д., рег.№808, с район на действие ОС-Варна.Действително в молбата е посочено, че се подава от адв.П.П., без да е посочено в качеството му на процесуален представител на кое лице действа същият, но видно от представените към молбата изп.лист от 17.07.2015г., пълномо -щно от 10.01.2016г., с което П.А.М. е упълномощил адв.П.П. да го представлява по изп. дело против К.А.М. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, сключен между П.М. и адв.П. П. с посочен предмет образуване на изп.дело против К.М., е, че взискател в така образуваното изп.дело е П.А.М..В молбата не е посочен избран от взискателя начин на изпълнение.Не са представени и доказа -телства за заплащане от взискателя на авансово дължимите такси за образуване на изп.дело и изпращане на ПДИ.

ПДИ до длъжника, изготвена на 15.02.2016г., е връчена на 23.02.2016г.В същата е посочено задължение по изп.дело в размер на 2 752, 23лв., от които сумата по изп.лист в размер на 1 428, 53лв., 1000лв.-разноски по изп.дело /адв. възнаграж -дение по цитирания договор за правна защита и съдействие от 10.01.2016г./ и 323, 70лв.-такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 29.02.2016г.

На 29.02.2016г. длъжникът е депозирал молба, в която са изложени обстоятел -ства, идентични с тези в горецитираната жалба до ВОС относно изплащане на дълга по изп.лист преди образуване на изп.дело чрез извършеното плащане от К. М. по запор на вземането на П.М. по изп.лист от 17.07.2015г., наложен на 24.11.2015г. по изп.д.№20107170400880 по описа на ЧСИ Р.Т. с длъжник по същото П.М. в полза на взискателя по същото Г.Г..Предвид изложе -ното длъжникът е поискал да бъде прекратено изп.производство на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.Към молбата е представено запорно съобщение по изп.д.№2010 7170400880 до К.М., получено от третото задължено лице на 24.11.2015г., с което по молба на взискателя по същото Г.Г. е наложен запор върху взема - нето на П.М. по изп.лист от 17.07.2015г., издаден по гр.д.№5278/13г. по описа на ВКС, І гр.о., в размер от 1 428, 53лв., разписка за получена в брой от взискателя Г.Г. от К.М. на 24.11.2015г. сума в размер на 1 428, 53лв., дължима от нея на П.М. по обратен изп.лист от 17.07.2015гг., върху което вземане е наложен запор от ЧСИ Р.Т. по изп.д.№20107170400880, молба от Г.Г. до ЧСИ Р.Т. от 11.02.2016г., с която същият уведомява ЧСИ за извършеното частично погасяване на сумите по изп.лист чрез лично плащане от третото задъл -жено лице на сумата по запора.

В представеното копие от изп.дело не се съдържат доказателства след полу -чаване на цитираната молба от 29.02.2016г. да били предприемани действия от съдебния изпълнител за удовлетворяване вземането по изп.лист.Предмет на пода -дената жалба от същата дата са действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в образуване на изп.дело и изпращане на ПДИ до длъжника.Същите съставля -ват действия, неподлежащи на самостоятелно обжалване, съгласно лимитативно изброените в чл.435 от ГПК действия, които длъжникът разполага с правото да об -жалва.Неоснователни са възраженията на жалбоподателя в жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция, че нормата на чл.435 от ГПК касае възможностите на длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител при правомерно образувано изпълнително производство, но не и хипотезите на непра -вомерно образувано, каквото е настоящото.Цитираната норма не прави подобно разграничение.Хипотетичното заплащане на дълга по изп.лист преди образуване на изп.производство въз основа на същия не води до автоматична обжалваемост на всички извършени от съдебния изпълнител в това производство действия по реда, предвиден в чл.435 и сл. от ГПК.Така и евентуално нередовната молба по чл.426, ал.2 от ГПК.Ако и действително да е било образувано изп.производство след над -лежното погасяване на дълга по изп.лист, то длъжникът разполага с искова защита, като ефектът от тази защита същият не би могъл да получи по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в образуване на изп.дело и изпращане на ПДИ.

По изложените съображения съдът приема, че депозираната до ВОС жалба в частта й против горепосочените действия на съдебния изпълнител, е недопустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.Постанове- ното в този смисъл обжалвано определение в тази му част като правилно следва да бъде потвърдено.

Обжалва се и определението на ВОС в частта му, с която съдът е върнал на ЧСИ за произнасяне жалбата в частта й, в която е обективирано искане за намаля -ване определените в тежест на длъжника разноски за адв.възнаграждение и за издаване на съответно постановление за посочените като дължими от длъжника такси по ТТРЗЧСИ.

Съдът приема, че определението на ВОС и в тази му част има преграждащ характер и подлежи на обжалване на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, независимо от посо -ченото в същото, че има администриращ характер и не подлежи на обжалване. Така, предвид обстоятелството, че съдът е прекратил производството по подаде -ната от страната жалба с отправено в същата искане за отмяна действия на съде -бен изпълнител, като е приел, че не е компетентен първоначално той да се произ- нася по направеното искане за намаляване на претендираното от взискателя като разноски по изп.дело адв.възнаграждение, както и, че доколкото по изп.дело не е издадено от ЧСИ постановление за разноски, то жалбата е безпредметна, като следва да се изпрати на ЧСИ за издаване на постановление за разноски.

Съгласно изричната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът разполага с правото да обжалва действието на съдебния изпълнител постановление за раз -носки.Спорен е в съдебната практика въпросът дали по реда на чл.435, ал.2 от ГПК подлежат на обжалване всякакви актове на съдебния изпълнител, в които се посоч- ват дължими разноски /напр. покана за доброволно изпълнение, определение за прекратяване на изп.производство, разпореждане на съдебния изпълнител, с което се оставя без уважение искане на жалбоподателя досежно разноските/ или само постановлението за разноски.Това е и един от въпросите, по които е образувано тълкувателно дело №3/15г. на ОСГТК на ВКС, по което понастоящем не е постано -вено решение.Спорен е и въпросът дали при поискано редуциране при условията на чл.78, ал.5 от ГПК размера на претендираното от взискателя като разноски зап -латено от него адв.възнаграждение за процесуалния му представител в изп. произ- водство, което и е прието от съдебния изпълнител за събиране, по него първо следва да има акт на съдебния изпълнител, с който той да се произнесе по искане -то и едва след това този акт да бъде обжалваем пред съда - в този см. О. №170/25. 03.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№297/10г., ІV гр.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, с мотиви, че допреди произнасянето на ЧСИ по искането за намаляване няма обжалваем акт на съдебния изпълнител, по които съдът да може да се произнася.Практиката в противния смисъл приема, че определянето размера на дължимите на взискателя разноски в изп.производство не представлява изпъл -нително действие, т.к. не е насочено към принудителното осъществяване на обек -тивираното в изпълнителния титул притезание, а е реализация на общия проце -суален принцип за репариране на неоснователно причинени неимуществени вреди. По молбата за намаляване може да се произнесе съдът, доколкото това искане има за предмет разрешаване на спора относно съответствието между заплатеното от взискателя и прието вече за събиране от съдебния изпълнител като разноски по изп.дело адв.възнаграждение с фактическата и правна сложност на съответното производство, съответно дължимостта на пълния размер възнаграждение, прието за дължима от длъжника разноска.

Допреди постановяване на ТР съдът счита, че следва да се възприемат стано -вищата на ВКС, посочени в практика, постановена по реда на чл.274, ал.3, вр. чл. 280, ал.1 от ГПК, конкретно горепосоченото такова.В съответствие със същото приема, че в настоящото изп.дело не е постановено от ЧСИ постановление за разноските, изпратената ПДИ представлява съобщение до длъжника за дължи -мите от него суми, които е поканен да заплати, но не представлява постановление за разноските, както и по искането за редуциране на разноските за адв.възнаг -раждение няма произнасяне от ЧСИ, чийто акт да подлежи на обжалване.С оглед горното и следва подадената от страната жалба да бъде върната на ЧСИ, за да се произнесе той по искането за намаляване на разноските, след което неговият акт ще подлежи на обжалване, като и следва да постанови постановление за разнос -ките, което длъжникът да може да обжалва надлежно по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.Постановеното в този смисъл обжалвано определение на ВОС в тази му част следва да бъде потвърдено.На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за настоящото производство, представляващи адв.възнаграждение в размер на 200лв. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3101/21.12.2016г., постановено по в.гр.д. № 2252/16г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА К.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на П.А.М. с ЕГН ********** *** сумата от 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: