Р Е Ш Е Н И Е

66

гр.Варна,11.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№ 9/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Н.П.Г. против решение №244/25.02. 2014г., постановено по гр.д.№7/13г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на А.П.Г. /починала след подаване на въззивната жалба и заместена за посочената част от правоприемника си Ж.Г.Г./ сумата от 17 250 евро, представляваща продажната цена на притежаваната от наследодателя на ищцата Г. Ж. Г. 1/4 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.74, вх.В, ет.2, ап.44, с идентификатор 10135.3511.28.3.5, получена от ответницата по договор за продажба с н.а. №13, т.ІХ, рег.№10409, дело №1525 по описа за 2008г. на ВН, рег.№192, вписан в СВп-гр.Варна с вх. рег.№38941/22.12.2008г., акт 152, том CXXVI, д. 30999, и неотчетена, на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 02.01.2013г. до нейното пълно изплащане.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият Ж.Г.Г. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищцата А. П.Г. излага, че ответницата Н.П.Г. е бивша съпруга на Г. Ж. Г., поч. на 24.07.2011г., а последният е бил син на ищцата.Призован да го наследи е бил единственият му низходящия му Ж.Г.Г., но същият се е отказал от наследството на баща си, предвид което и като наследник на Г. Ж. Г. се легитимира ищцата като единствен наследник от втори ред.Бракът между наследодателя на ищцата и ответницата, сключен на 06.04.2002г., е прекратен чрез развод на 23.05.2008г.По време на брака съпрузите с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№27/05г., са придобили в условия на СИО недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.74, вх.В, ет.2, ап.44, с идентификатор 10135.3511.28.3.5.След прекратяване на брака са притежавали имота при равни квоти.На 22.12.2008г. ответницата, действайки лично за собствената си ½ ид.ч. от имота и като пълномощник на бившия си съпруг Г. Ж. Г. за неговата ½ ид.ч. от имота, е сключила договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№13/08г., с който го е продала за сумата от 69 000 евро.В н.а. е обективирано изявлението на ответницата, че е получила изяло и в брой договорената продажна цена.До 24. 07.2011г. ответницата не е извършила отчетната сделка спрямо упълномощителя Г. Ж. Г., като не му е изплатила полагащата му се за неговата квота сума от 34 500 евро.След посочената дата сумата е включена в наследството и ответницата е следвало да се отчете на наследниците, приели наследството, т.е. на ищцата.Претендира ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 34 500 евро, представляваща равностойността на продажната цена за притежаваната от наследодателя на ищцата Г. Ж. Г. ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот, получена от ответницата по договор за продажба, обективиран в н.а.№13/08г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.    

Ответницата Н.П.Г. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и в хода на производството оспорва предявения иск, като под -държа, че не дължи на ищцата заплащане на процесната сума.Твърди, че фактическата раздяла между нея и бившия й съпруг Г. Ж. Г. е настъпила в края на 2005г., като от 2002г. до 2005г. семейството е живяло на квартира.На 26.10.2005г. майката на ответницата И.С.В. е продала недвижим имот, находящ се в гр.Велико Търново, като е получила продажната цена по договора в брой/посочената в н.а. цена е симулативна, действителната е в много по-висок размер/.Желанието на майката на ответницата било с продажната цена да бъдат закупени жилища за тях двете.На 27.10. 2005г. ответницата, заедно с майка си, са разкрили две банкови сметки в „Про Кредит банк”АД, едната на името на ответницата, а другата на името на майка й.На името на ответницата са внесени 37 000 евро, дарени от майка й с цел закупуване на жилище.Малко по-късно, когато съпрузите вече са били във фактическа раздяла, част от дарените пари, а именно сумата от 33 000 евро, са послужили за закупуването на апартамента, придобит с н.а.№27/05г.Предвид изцяло личния характер на средствата, с които е придобит недвижимият имот, независимо, че придобиването е възмездно по време на брака, същият не е имал статут на СИО, а е бил лична собственост на ответницата поради пълна трансформация.Предвид горното и при продажбата на имота през 2008г. Г. Г. не е имал вземане в размер на половината от продажната цена. Същият приживе не е считал имота за съсобствен и не е имал претенции да получава част от цената.Упълномощаването е извършено формално единствено с оглед формалната му легитимация на съсобственик предвид придобиването на имота по време на брака.

По повод въведените възражения от ответницата ищцата е поддържала, че не оспорва обстоятелството, че действителната цена, за която е закупен имотът през 2005г. е в размер на 33 000 евро.Твърди обаче, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през 2008г., непосредствено преди завеждане на делото за развод.Към момента на сключване на договора, обективиран в н.а.№ 27/05г., Г.Г. е имал доходи от трудово правоотношение, както и е имал лични спестявания от продажбата на негови наследствени имоти през 2000г. и през 2002г., от които е вложил при закупуването на имота 16 500 евро, от които 12 271 евро, придобити от продажбата, извършена през 2000г., а остатъкът, придобит от продажбите, извършени през 2002г. 

След подаване на въззивната жалба от Н.П.Г. против постановеното от ВОС решение, с което предявеният иск е уважен изцяло, А. П.Г. е починала и е била наследена при равни квоти от В.Ж.Ц.-дъщеря и Ж.Г.Г.-внук, последният наследил по заместване от баща си Г. Ж. Г..С молба, депозирана в о.с.з. на 11.02.2015г., В.Ж.Ц. се е отказала от предявения иск до размера на притежаваната от нея квота от наследството на А.П.Г./½/ и с определение №123/12.02. 2015г., постановено по настоящото дело, на осн. чл.233 от ГПК решението на първоинстанционния  съд е обезсилено в частта му, с която Н.П.Г. е осъдена да заплати на А. П.Г./починала и наследена за тази част от В.Ж.Ц./ сумата от 17 250 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-02.01.2013г. до нейното пълно изплащане, и производствата по делата в тази част прекратено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен иск с пр. осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че сключеният между Н.П.Г. и Г. Ж. Г. на 06.04.2002г. граждански брак е бил прекратен чрез развод с влязло в сила на 23.05.2008г. съдебно решение.Г. Ж. Г. е починал на 24.07.2011г.Призованият да го наследи негов единствен низходящ Ж.Г.Г. се е отказал от наследството с отказ, вписан в особената книга, водена във ВРС, под №121/07.09.2011г., като единствен наследник от втори ред е била майка му А. П.Г., приела наследството.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№27/21.11.2005г., М. И. Л. е продала на Н.П.Г. недвижим имот, съставляващ апартамент №44, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.74, вх.В, ет.2, за сумата от 17 095лв./в този размер, съгласно удостовереното в н.а., е и данъчната оценка на имота/.Съгласно съвпадащите изявления на страните в производството посочената в н.а. цена е симулативна като действителната цена, която е заплатена за закупуването на имота, е в размер на 33 000 евро.При- добиването на имота е възмездно по време на брака между Н.Г. и Г. Г. и с оглед презупмцията на чл.19, ал.3 от СК/обн.1985г., отм., действащ към 2005г./ се предполага, че е със статут на вещ СИО.

Въззивницата поддържа, че е имотът е бил изцяло нейна лична собственост поради наличието на пълна трансформация, т.к. вложените средства за закупуването са дарени от майка й лично на нея.От представените извлечения от банкови сметки се установява, че на 27.10.2005г. е била открита депозитна сметка на Н.П.Г. в „Про Кредит Банк”АД с внесена сума в размер на 37 000 евро.От тази сметка на 21.11.2005г. е преведена сумата от 33 000 евро по сметка на М.И.Л. с вписано основание за банковата операция „договор за покупко-продажба”/датата, на която е сключен договорът за закупуване на имота е 21.11.2005г./.На 24.10.2005г. е открита депозитна сметка на И.С.В./майка на въззивницата/ в „Про Кредит Банк”АД и на 27.10.2005г. с внесена сума в размер на 60 800 евро.На 26.10.2005г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№417/ 05г., с който И.С. В. и съпругът й П. И. В.са продали на „Балканско ехо”ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.Велико Търново, за сумата от 13 540 лв./с данъчна оценка, съгласно посоченото в н.а., от 13 542, 50лв./, получена от продавачите при подписване на н.а.От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.Т.Д. и св.И.В./на последната ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с въззивницата/ се установява, че парите от продажбата през есента на 2005г. на недвижим имот в гр.Велико Търново И.С.В. получила в брой, с нея били съпругът й и Н.Г., т.к. сумата била голя- ма/120 000 евро/.Прибрали се късно в гр.Варна и на следващия ден внесли парите в банка в гр.Варна.От тях 37 000 евро И.В. внесла по сметка на Н.Г. с цел тя да си закупи жилище.Тогава не присъствал съпругът й Г.Г..Не присъствал и на сделката и на огледите на жилища, т.к. семейството вече било във влошени отношения.От съвкупния анализ на цитираните гласни доказателства и извлеченията от банкови сметки се установява, че сумата от 33 000 евро, представляваща действителната продажна цена по договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№27/05г., е била преведена на продавача М.И.Л. от сметката на Н.П.Г., открита с дарената от майка й лично на нея сума в размер на 37 000 евро.Предвид установения изцяло личен характер на вложената за придобиването сума следва да бъде прието, че презумпцията на чл.19, ал.3 от СК/отм./ е опровергана.Не са установени в производството твърденията на въззиваемия, че половината от сума е била лични средства на Г.Г., получени от продажбата на негови наследствени имоти през 2000г. и 2002г.Установява се от представените н.а.№188/06.11.2000г., н.а.№34/27.02. 2002г. и н.а.№35/27.02.2002г., че А. П.Г., Г. Ж. Г. и В.Ж.Ц. са продали свои наследствени имоти /първият, бивша СИО/ със сбор от посочени в н.а. продажни цени 46 300лв., но не се установява каква част от тези суми е получил Г.Г., както и не се установява влагането на тези суми при сключване на договора, обективиран в н.а.№27/05г.

Предвид гореустановеното съдът приема, че недвижимият имот, придобит по време на брака между Н.Г. и Г.Г. на 21.11.2005г., е бил нейна лична собственост поради изцяло личния характер на вложеното за придобиването му имущество при опровергаване презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./.

На 17.11.2008г. Г. Ж. Г. е упълномощил Н.П.Г. с пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание да го представлява пред нотариус като се разпорежда/продава, дарява, заменя и други/ от негово име и за негова сметка съсобствения им горепосочен недвижим имот като сама определя лицата, цената и условията, при които да договаря, както и да получава от негово име и за негова сметка продажната цена по сключената окончателна сделка в брой или по банков път.С цитираното пълно- мощно Н.П.Г. е сключила договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№13/08г., с който лично и в качеството си на пълномощник на Г. Ж. Г. е продала съсобствения им според акта недвижим имот, бивша СИО, за сумата от 69 000 евро.Между страните не е спорно, че цялата посочена в н.а. сума е получена от въззивницата.Към датата на продажбата-22.12.2008г. Г. Ж. Г. не е бил собственик на недвижимия имот и участието му чрез пълномощник в договора за продажба не би могло да му придаде такова качество/в обратната хипотеза-при възмездно придобиване на имот по време на брак от двамата съпрузи като страна по сделката с изцяло лично имущество на единия от тях, участието на другия като приобретател по сделката, съгласно разрешенията, дадени в ТР №5/13г. на ОСГТК на ВКС, не е пречка за установяване едноличната собственост на единия съпруг при условията на пълна трансформация/.По същество твърденията на въззивницата са, че цитираната упълномощителна сделка е симулативна, като е сключена без направилият едностранното волеизявление да е желаел правните му последици и е направена единствено с оглед формалната легитимация на Г.Г. като съсобственик предвид придобиването чрез възмезден способ на имота по време на брака през 2005г. и съответно липсата на водено производство между тях след развода по иск за установяване едноличната собственост на Н.Г..От съдържанието на извършеното упълномощаване, а именно общо пълномощно за извършването на какъвто вид разпореждане упълномощеният прецени, вкл. безвъзмездно, на каквито лица той прецени и при каквито условия той прецени, както и от обстоятелството, че до смъртта си - три години след сделката Г.Г. не е претендирал заплащане от въззивницата на половината от получената сума, може да се направи извод, че извършеното упълномощаване от Г.Г. е било симулативно, като той не е имал воля да упълномощава въззивницата да продава негова ид.ч. от недвижимия имот и да му се отчита половината от получена при продажбата цена.Предвид гореустановеното съдът приема, че Г.Г. не е притежавал право на собственост върху ½ ид.ч. от продадения с договора, обективиран в н.а.№13/08г., недвижим имот, извършеното упълнощаване е симулативно предвид формалната му легитимация, поради което и въззивницата не му е дължала отчитане на половината от цената по отчетническа сделка.Не е възникнало вземане в патримониума на наследодателя, предвид което и такова не е било наследено от А. Г. и съответно от нейните наследници. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид достигане до различни правни изводи с тези на първоинстанционния съд, решението му следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго в изложения смисъл.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззивницата следва да бъдат присъдени сторените разноски.Съгласно представения списък претендира разноски в размер на 1000лв. адв.възнаграждение и 1 363лв. държавна такса.Дължимата и внесена от въззивницата държавна такса по жалбата в частта й, разглеждана в настоящото решение, е в размер на 674, 76лв.Останалата част от претендираната държавна такса е била внесена по въззивната жалба в частта й, по която производството по делото е прекратено поради отказ от иска, съответно страната е следвало да я претендира от въззиваемата, която се е отказала от иска.Общо на въззивницата следва да бъде присъдена сумата от 1 674, 76лв.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  решение №244/25.02.2014г., постановено по гр.д.№7/13г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която Н.П.Г. е осъдена да заплати на А.П.Г. /починала след подаване на въззивната жалба и заместена за посочената част от правоприемника си Ж.Г.Г./ сумата от 17 250 евро, представляваща продажната цена на притежаваната от наследодателя на ищцата Г. Ж.Г. 1/4 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.74, вх.В, ет.2, ап.44, с идентификатор 10135.3511.28.3.5, получена от ответницата по договор за продажба с н.а. №13, т.ІХ, рег.№10409, дело №1525 по описа за 2008г. на ВН, рег.№192, вписан в СВп-гр.Варна с вх. рег.№38941/22.12.2008г., акт 152, том CXXVI, д. 30999 и неотчетена, на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска-02. 01.2013г. до нейното пълно изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П.Г., б.ж. на гр.Варна, поч. на 09.04.2014г. в хода на въззивното производство и заместена за долупосочената част от правоприемника си Ж.Г.Г. с ЕГН ********** ***, иск в частта му за осъждане на ответницата Н.П.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати сумата от 17 250 евро, представляваща продажната цена на притежаваната от наследодателя на ищцата Г. Живков Г. 1/4 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.”Възраждане”, бл.74, вх.В, ет.2, ап.44, с идентификатор 10135.3511.28.3.5, получена от ответницата по договор за продажба с н.а.№13, т.ІХ, рег. №10409, дело №1525 по описа за 2008г. на ВН, рег.№192, вписан в СВп-гр. Варна с вх. рег.№38941/22.12.2008г., акт 152, том CXXVI, д. 30999, и неотчетена, на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Ж.Г.Г. с ЕГН ********** *** в качеството му на правоприемник в хода на въззивното производство на А. П.Г., б.ж. на гр.Варна, поч. на 09.04.2014г., да заплати на Н.П.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, сумата от 1674, 76лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ