Р Е Ш Е Н И Е

55

гр. Варна, 21.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

В. гр.д. № 90 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на „Водстрой ВТ“ АД, ЕИК 104070614, гр. Велико Търново, срещу решение № 933/19.12.2016 год. по т.д. 1283/2016 год. на ОС Варна, с което се отхвърля иска, предявен от „Водстрой ВТ“ АД, срещу „Енерго-про мрежи“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7367 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на ответника на актове за държавна собственост № 848/25.03.1998 г. и №5534/04.11.1991 год., намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „България“ №25, за периода 11.04.2011 – 11.04.2016 год., на осн. чл. 59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба; осъжда се „Водстрой ВТ“ АД, да заплати на „Енерго-про мрежи“ АД, разноски в размер на 698,35 лв..

Във въззивната жалба са изложени мотиви за незаконосъобразност на атакуваното решение – нарушение на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда за недоказано право на собственост върху трафопоста на ищеца с подробен анализ на доказателствата. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Енерго про мрежи“ АД, в който жалбата се оспорва в подробно изложение и се претендрат разноски.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по иск на "ВОДСТРОЙ ВТ" АД, ЕИК 104070614, гр.Велико Търново, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна,  с която е предявен иск за сума в размер на 26640.00 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на ответника на собствената на ищеца ½ идеална част от недвижим имот – трафопост, подробно описан в актове за държавна собственост № 848/25.03.1998 г. и № 5534/04.11.1991 г., намиращ се в гр. Велико Търново, ул. "България" № 25 – административна сграда, за периода 11.04.2011 г. – 11.04.2016 г., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба.

С определение от 07.07.2016 г. по т.д. № 43/2016 г. ВтОС делото е изпратено по подсъдност на Варненски окръжен съд.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ½ ид.ч. от трафопост, находящ се в административна сграда – гр.Велико Търново, ул."България" № 25, като трафопостът е самостоятелен обект, притежаван в съсобственост при равни дялове от "ВОДСТРОЙ ВТ"АД, ЕИК104070614, и „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ" ЕАД, ЕИК 831160078. В сградата (помещението) на трафопоста са разположени съоръжения, посредством които ответникът осъществява дейността си по разпределение на електрическа енергия на територията на града до потребители – клиенти на ответника. Претендира се обезщетение за ползването, изчислено на база наемна цена по изготвена експертна пазарна оценка към 08.02.2016 г. за срок от 60 месеца, при цена за наем на месец в размер на 888 /осемстотин осемдесет и осем/ лева, за периода 11.04.2011г. – 11.04.2016г. С допълнителната искова молба ищецът уточнява, че процесният трафопост е придобит от него като част от активите предмет на приватизационна процедура и, че претенциите му са за обезщетение за ползване на помещението, а не на разположеното в него оборудване за пренос и разпределение на ел. енергия.

В съдебно заседание е допуснато намаляване на иска, който да се счита предявен за сумата 7367.00 лева.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД пред ОС е оспорил материално-правната легитимация на ищеца с твърдение, че последният не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот. Твърди се, че трафопостът, за чието ползване се претендира обезщетение, е построен през 1982 г. и бидейки държавна собственост според действалата към онзи момент нормативна уредба, има статут на вещ извън гражданския оборот, съответно ищецът не е можел да придобие собственост върху обекта, освен с разрешение на Асоциация „Енергетика“, каквото не е издавано. Счита, че не е налице обедняване на ищеца. Оспорва иска и по размер. Въвежда възражение за наличие на сервитутно вещно право в негова полза, възникнало по силата на закона и представляващо основание за ползване на процесното помещение. Наред с това възразява, че има право да ползва имота безвъзмездно по силата на изрични законови разпоредби.

Видно е от представените по делото писмени доказателства, че „Водстрой ВТ” АД е вписано в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, по силата на заявление за пререгистрация, съгласно вписване рег. № 20080403090630. С вписване рег. №  20120126095227 фирменото наименование на дружеството е променено от „Водно строителство - Велико Търново“ АД на „Водстрой ВТ” АД.

Видно от Акт за държавна собственост (частна) № 848/25.03.1998 г. в капитала на „Водно строителство - Велико Търново“ АД съгласно заповед № РД 40-1140/09.12.1997 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е включена част от административна седеметажна сграда, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „България“ № 25, подробно описана в акта, в т.ч. една втора идеална част от партер/фоайе, стълбище със стълбищна площадка, два броя асансьори и трафопост (л. 7 от делото на ОС). Видно е от предходния АДС № 5534/1991 г., че сградата е построена през 1982 г.

Видно е от представените с исковата молба схема на самостоятелни обекти по етажи на сграда - 10447.503.107.2, на партерния етаж на сградата се намира самостоятелен обект – „трафопост“ с идентификатор 10447.503.107.2.6

Не се спори, че ответното и въззиваемо дружество използва описания в исковата молба недвижим имот трафопост за търговската си дейност, свързана с пренос и разпределение на електрическа енергия, включително в периода, посочен в исковата молба – 11.04.2011 г. – 11.04.2016 г.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната по делото СЕ пазарният наем за процесния трафопост за периода от 11.04.2011 г. до 11.04.2016 г. е в размер на 14 734 лева.

Ищцовото дружество твърди, че е собственик на ½ идеална част от трафопоста по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./, въз основа на което със Заповед СА 01-32-733/03.09.2003 г. на Областния управител – В. Търново имотът е отписан от актовите книги.

 Твърдяното придобивно основание би се установило с всички негови предпоставки /имот, държавна собственост, предоставянето му за стопанисване и управление, а впоследствие и включването му в капитала на преобразувано държавно предприятие в ТД с акт на ресорния министър/ от представените по делото писмени доказателства: от акт за държавна собственост (частна) № 848/25.03.1998 г. е видно, че трафопостът е бил включен в капитала на „Водно строителство – Велико Търново“ ЕАД, което впоследствие се е преименувало на „Водстрой ВТ” АД;от АДС № 5534/04.11.1991 г. е видно, че процесният недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Водно стопанство“ – София, строително поделение – В. Търново и ПЕ „Хидромелиорации” - гр. В. Търново. Следва да се приеме, обаче, с оглед на особения статут на сградата – енергиен обект, по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и §1, т. 23 от действащия ЗЕ, построен в периода преди 1999 год., че ищцовото дружество – въззивник не е собственик на спорната ½ ид.ч. от трафопост. Налице е задължителна практика по чл. 290 ГПК, че такива имоти не могат да се придобиват по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./: „Електрическите централи, изградени и поддържани от Асоциация Енергетика през периода 1976-1999 г., като държавна собственост, не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на осн. чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЕ (отм.) електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите, вкл. заводските централи се изграждат и поддържат от потребителите. Те, както и посочените в чл. 2, ал. 2 от ЗЕ (отм.) кооперации и обществени организации, с разрешение на Асоциация Енергетика, могат да притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от ел. енергия - арг. и от § 67, ал. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.).“ - Решение № 247 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова. Съобразно същото решение, трафопостът може да премине в собственост на праводателя на ищеца като включен в капитала му, ако тогава е бил за нуждите на само един потребител. Ако обаче е с характера по чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. - за общо ползване и държавна собственост, според изрично предвиденото в закона, не може да бъде придобит от търговското дружество, макар формално да се води по книгите и в капитала му - Р 251/2007 г. на ВКС. В случая безспорно се установява, че трафопостът се е ползвал от поне две ЮЛ общо, съобразно твърденията в исковата молба. Следователно, не е доказано да е ползван само за нуждите на ищеца.

Следва да се приеме, че трафопостът е част от електрическата мрежа според § 3 от ДР на Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.) и е бил държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 1 от този закон.Няма твърдения, нито доказателства, на въззивното дружество да е разрешено придобиването на трафопоста от Асоциация Енергетика за задоволяване на собствените му нужди.

При това положение, искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД следва да се приеме за неоснователен. За да бъде уважена тази претенция, следваше да се докаже, че ответникът ползва чужда вещ без основание, от което се обогатява за сметка на намаляване на имуществото на ищеца.

В случая особения статут на вещта изключва придобиването й на твърдяното от ищеца и въззивник в процеса придобивно основание, както и по принцип използването й за друго, освен по предназначение. Това налага и особен вид ограничение на правото на собственост, при осъществяването му по отношение на целия имот, тъй като следва да се осигури достъп и да се търпи обслужването на процесния трафопост от електроразпределителното дружество.  

По отношение на основанието за ползване на имота, то е доказано и произтича от закона. С приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ДВ, бр. 64/1999 г., отм. ДВ бр. 107/2003 г., е въведен принципа, че енергийните обекти  трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл. 58 от ЗЕЕЕ и в чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия Закон за енергетиката /Така решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС, I г. о./.

Искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Въззивникът дължи на въззиваемото дружество разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 933/19.12.2016 год. по т.д. 1283/2016 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА "ВОДСТРОЙ ВТ" АД, ЕИК 104070614, гр.Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, сумата от 300 лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, предвид намалената цена на иска.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :