Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

57/24.04.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 22.03.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 91/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Социалинвест“ АД гр.Разград, представлявано от изпълнителня директор Т.Х., действащ чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. *** срещу решение № 46/18.11.2016 год по гр.д. № 179/2016 год на Окръжен съд Разград, с което са уважени предявените от В.Д.К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Р.Б. искове, както следва: иск с правно осн. чл. 49 от ЗЗД за сумата 95 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно причинени от работник на дружеството и иск с правно осн. чл. 86 от ЗЗД в размер на 29 006,59 лв – обезщетение за забава за периода 27.07.2013 год до 27.07.2016 год, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 4000 лв.

Въззивникът излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, в евентуалност – размерът на обезщетението да бъде намален поради съпричиняване от страна на пострадалия, както и да бъде съобразено полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 54 927,60 лв. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор се изразява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предмет на делото е искът, предявен от В.Д.К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Р.Б. срещу „Социалинвест“ ЕАД гр.Разград, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от виновното поведение на Боян Георгиев Бонев – работник в ответното дружество.

Искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Отговорността на работодателя е безвиновна. Той отговаря за действията или бездействията на лицата, на които е възложил работа, при или по повод на която са причинени вредите. Тази отговорност е проявление на общата забрана да се вреди другиму и произтичащото от нея задължение за поправяне на вредите. Тя е обективна, но в същото време – производна от деликтната отговорност, която носи прекият причинител. Необходимо е лицето, на което е възложена работата, да е действало виновно, но също така и да е налице причинна връзка между деянието и настъпването на вредата.

По делото е установено по безспорен начин, че наследодателят на ищеца е загинал при злополука, причинена от работник на ответното дружество, за което той е признат за виновен с присъда по НОХД № 104/2014 год. на Окръжен съд - Разград. На осн. чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На обсъждане се поставя релевантния въпрос за наличието на съпричиняване на резултата от самия пострадал с оглед евентуалното приложение на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Този въпрос е разгледан подробно в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК.

Както е изтъкнато в цитираното тълкувателно решение, трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото увреждащо събитие, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. В първия случай трябва да са налице действия или бездействия от негова страна, намиращи се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Макар и да не се изисква вина, тези действия трябва да са противоправни, за да обусловят приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.

В разглеждания казус няма данни за такова съпричиняване. По делото е установено, че пострадалият е изпълнявал по възлагане от своя работодател курсове за превоз на горива от метанстанцията в гр.Разград до с. Драгоево. Той не е бил командирован до газстанцията на ответното дружество, която се намира на няколко километра от местоназначението му, но е отишъл там със знанието на работодателя си с цел извършване на ремонтни дейности по камиона. Както се установява от данните по извършеното разследване на злополуката, а и от гласните доказателства (св.Д.), газозарядната станция е обозначена с табели като обект с повишена опасност. В съседство се е намирал пункт за технически прегледи на автомобили, но там също не е позволено извършване на ремонтни дейности. Пострадалият паркирал влекача в района на газозарядната станция, където се пълнят бутилките. В този момент пристигнала автоцистерна – газовоз и започнало претоварване на горивото в стационарния резервоар. Прекият причинител на увреждането в качеството му на ръководител на обекта, е следвало да следи и контролира достъпа на външни лица, но въпреки това сам повикал пострадалия  да наблюдава преливането на горивото. Последният е нямало как да знае, че при извършваната дейност персоналът на газстанцията е допуснал нарушения на производствено-технологичните инструкции за работа с опасни товари. Неговото присъствие на мястото на инцидента не е неправомерно. Въпреки, че по принцип обектът е пожароопасен поради естеството на извършваната дейност, той е предназначен за зареждане на газови бутилки за промишлени и битови нужди, следователно предполага обслужване на клиенти и престоя на външни лица в нея не е бил забранен. Единствената вина за злополуката е на ръководителя на обекта, който е следвало да да отговаря за изпълнение на техническите изисквания за безопасност.

Вторият въпрос, който е поставен от въззивника е: следва ли дължимото обезщетение по чл. 49 от ЗЗД да бъде намалено със сумата, получена от ищеца по застраховката „трудова злополука“, сключена от работодателя на пострадалия.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД пострадалият има право да търси обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Важно е да се отбележи, че обезщетителният характер на отговорността означава, че увреденият може да предяви претенциите си срещу прекия причинител, респ. срещу възложителя на работата, но може да упражни и прекия иск срещу застрахователя на деликвента. Тези претенции съществуват успоредно като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се (ТР № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК). Поради това реалното обезщетяване от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер има за своя правна последица неговото погасяване, какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право. Същото се отнася и при извършване на застрахователно плащане, което частично удовлетворява деликтната претенция. В този случай увреденото лице има право да претендира разликата до пълната си обезвреда от деликвента или от неговия работодател, какъвто е и настоящият случай. Без значение е фактът, че за част от претърпените вреди пострадалият е бил обезщетен чрез плащане по застраховката „Трудова злополука“, сключена от неговия работодател. Правото на обезщетение е единно и той може да търси само по-големите вреди, които не се покриват от застраховката, но не и две отделни обезщетения за едни и същи вреди.

При определяне размера на вредата следва да се спази принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Справедливостта не е абстрактно понятие, а се преценява във всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства. Следва да се съобрази, че загиналият е бил в млада възраст, а след смъртта му е останало малолетно дете, което ще бъде лишено от бащина грижа и обич в бъдеще. От събраните гласни доказателства се установява, че пострадалият е бил грижовен баща, а между него и ответника са съществували силни чувства на привързаност. Трябва да се отчете също изключително силният шок, преживян от детето, което е било на 11 годишна възраст – достатъчна, за да осъзнава ужасния и мъчителен начин, по който е настъпила смъртта на баща му. Поради това и с оглед всички останали обстоятелства съдът намира, че обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 95 000 лв, е справедливо.

От представената по делото застрахователна полица № 580000514012/11.04.2012 год се установява, че работодателят на пострадалия „Омикс плюс“ е сключил с „Уника Живот“ АД застраховка на работниците и служителите си, между които е и наследодателят на ищеца Д.К., за риска „трудова злополука“. След настъпване на застрахователното събитие на ищеца е изплатена застрахователна сума в размер на 54 927,60 лв., с която част от претенцията за обезвреда е удовлетворена.

Останалата част до пълното обезщетяване на вредите в размер на 40 072,40 лв. (95 000 лв. – 54 927,60 лв.) следва да се понесе от ответника.

В хода на производството въззивникът е представил платежно нареждане от 02.02.2017 год., с което превел на ищеца сумата 50 000 лв.

Ищецът е претендирал обезщетение за забава в размер на 29 006 лв., представляващо законната лихва върху главницата от 95 000 лв. за период от 27.08.2013 до завеждането на иска 27.07.2016 год. Част от обезщетението в размер на 54 927,60 лв. е платено от застрахователя на 27.03.2013 год., т.е. преди завеждането на иска и преди началния момент на претендирания период, поради което върху тази част не следва да се начислява законна лихва. Такава се дължи върху останалата част от дължимото от ответника обезщетение в размер на 40 072,40 лв за период от 27.07.2013 год до деня на действителното плащане – 02.02.2017 год. и тя възлиза на 14 347,71 лв.(съгласно приложеното изчисление чрез „Апис Финанс“), от които 12 232,78 лв. до завеждането на иска и 2114,93 лв. – до деня на плащането.

Платената от въззивника сума от 50 000 лв. погасява изцяло задълженията му за главницата и част от обезщетението за забава в размер на 9927,60 лв. Незаплатената част от мораторната лихва върху дължимата сума от 40 072,40 лв. за периода от 27.07.2013 до деня на плащането 02.02.2017 год. е в размер на 4420,11 лв, до който размер осъдителното решение следва да бъде потвърдено.

Независимо от частичното погасяване чрез плащане от застрахователя, въззивникът носи пълната отговорност да обезщети пострадалия, включително и за забавата. Плащането е станало едва в хода на въззивното производство, поради което следва да се приеме, че той  е станал причина за завеждането на иска и следва да понесе разноските, направени от ищеца. Решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати дължимата държавна такса на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноските по делото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената, а не с уважената част от иска, както неправилно е посочил съдът. След предприетото от ищеца намаление на иска в първото по делото заседание, съдът е уважил претенцията в пълен размер. Поради това в полза на ответника не е следвало да се присъждат разноски. В тази част решението следва да бъде отменено.

За настоящата инстанция въззиваемият не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.

С оглед горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 46/18.11.2016 год. по гр.д. № 179/2016 год. на Окръжен съд - Разград в осъдителната му част по исковете с правно осн. чл. 49 от ЗЗД за сумата 95 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно причинени от работник на дружеството, както и по иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД в размер на 24 586,48 лв. – обезщетение за забава за периода 27.07.2013 год. до 27.07.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ищецът В.Д.К. е осъден да заплати на „Социалинвест“ ЕАД разноски в размер на 2728 лв, и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.Д.К. с ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка К.Р.Б. с ЕГН ********** срещу „Социалинвест“ ЕАД с ЕИК 116043189 с правно осн. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 95000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на Д.В.К.,***, виновно причинени на 06.08.2012 год. от работник на дружеството, както и иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД в размер на 24 586,48 лв. – обезщетение за забава за периода 27.07.2013 год. до 27.07.2016 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната част до размер на сумата 4420,11 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 40 072,40 лв. за периода от 27.07.2013 год. до деня на плащането 02.02.2017 год., която ответникът „Социалинвест“ ЕАД с ЕИК 116043189 е осъден да заплати на В.Д.К. с ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка К.Р.Б. с ЕГН **********.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която „Социалинвест“ ЕАД с ЕИК 116043189  е осъден да заплати в полза на Окръжен съд Разград дължимата държавна такса на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 4960 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца В.Д.К. с ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своята майка и законна представителка К.Р.Б. с ЕГН ********** разноските по делото в размер на 4000 лв

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)