О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                               №137             /28.02.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданска отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                      ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 92 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.437 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на:

    - „Дружба 4” ООД гр. Игнатиево, Варненска област, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 113/2010 година по описа на ЧСИ с рег.№ 719 в КЧСИ, срещу определение № 3660/27.11.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 3309/2013 година, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на жалба с вх. № 1658/18.09.2013 година по описа на ЧСИ;

    - ЗКПУ ”Тракия 94” гр. Игнатиево, ЗК ”Труд” гр. Игнатиево, КПУ ”Съединение 95”, гр.Аксаково, ЗК ”Тракия” с.Тополи, ЗК ”Въглен” с. Въглен и ЗКПУ ”Зорница” с.Зорница, всички от Варненска област, срещу горепосоченото определение на ВОС, но в частта на жалба с вх.№ 1659/18.09.2013 година по описа на ЧСИ, която е била образувано във в.ч.гр.д.№ 93/2014 година на ВАпС, присъединено към настоящето дело.

 Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да се произнесе по същество на посочените жалби пред ВОС.

Насрещната страна „Провадинвест” ООД гр. Варна, взискател по изпълнението, изразява становище за неоснователност на двете жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното определение, като присъди разноските за адвокатска защита.

Частните жалби са  процесуално допустима, но по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

От служебно извършената справка се установява, че с  влязло в сила определение на ВОС № 3629/27.11.2013 година, постановено по в.гр.д.№ 3310/2013 година, съдът се е произнесъл по  първата от горепосочените жалби, като е приел, че тя е недопустима, тъй-като оплакванията за не законосъобразност на постановлението на ЧСИ не попадат в нито една от хипотезите по чл.435, ал.2 от ГПК, т.е. за длъжника-жалбоподател не е възникнало право на жалба и оплакванията в нея не подлежат на разглеждане по същество. Тези съображения се споделят изцяло от апелативната инстанция, поради което само на това основание съдебното производство подлежи на прекратяване.

 С обжалваното определение е прекратено повторното производство по същата жалба на основание чл.299 от ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди, като се присъдят разноските на въззиваемата страна в размер на 400.00 лева.

Частната жалба на кооперациите също е неоснователна. В качеството си на трети за изпълнението лица те могат да обжалват въвода във владение, но само при условията на чл.435, ал.5 от ГПК, т.е. доколкото са владяли имота, предмет на въвода, преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В случая става въпрос за повторен въвод във владение, а тази хипотеза не се съдържа в посочената разпоредба.

 Доколкото кооперациите заявяват права на собственост върху имота, предмет на изпълнението, то за тях пътя на защита на тези права е по реда на чл.523, ал.2 от ГПК, но при условие те да са установили и доказали по надлежния ред владението си върху този имот. В този смисъл са и мотивите на ВОС, с които е приел, че жалбата е недопустима.

Впрочем, в случая данните по делото сочат наличие на хипотезата по чл.525 от ГПК-самоволно възвръщане на владението от жалбоподателите, която също не се обхваща от разпоредбата на чл.435, ал.5 от ГПК.

При този изход на делото жалбоподателите следва да понесат разноските на насрещната страна за адвокатска защита, които са в размер на по 400.00 лева за всяко от делата.

Водим от горното, ВАпС

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3660/27.11.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 3309/2013 година.

ОСЪЖДА „Дружба 4” ООД гр. Игнатиево, Варненска област, с ЕИК 103145607 да заплати на „Провадинвест” ООД гр.Варна , с ЕИК 103797095 разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА ЗКПУ”Тракия 94” гр. Игнатиево, с ЕИК 813141311, ЗК”ТРУД” гр. Игнатиево, с ЕИК 813143262, КПУ „Съединение 95” гр.Аксаково, с ЕИК 813197502, ЗК”Тракия” с.Тополи, с ЕИК 103007499, ЗК”Въглен” с.Въглен, с ЕИК 103065449 и ЗКПУ”Зорница” с.Зорница, с ЕИК 813094541 да заплатят общо на „Провадинвест” ООД гр.Варна, с ЕИК 103797095 разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.