Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                             № 49

 

07.04.2015 г.,  гр. Варна

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съдВарна, Гражданско отделение на осемнадесети март, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Диана Джамбазова

               Петя Петрова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Станислав Андонов

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 92 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 92/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София /КОНПИ/, подадена чрез процесуалния й представител К. К. -инспектор към ТД –Варна, против решение № 300/17.12.2014 г., постановено по гр.д. № 537/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което изцяло е отхвърлен иска на комисията по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ против Ц.М.М. и Ж.К.М. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 855 183 лв. и комисията е осъдена да заплати сторените по делото съдебно –деловодни разноски.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София, е настоявала, че постановеното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като  е молила за отмяната му с постановяване на друго такова, с което искът й за отнемане на процесното имущество бъде изцяло уважен, като й бъдат заплатени сторените по делото разноски. Неправилни били изводите на първата инстанция за липсата на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на ответника М. и придобиването на процесното имущество, както и този за наличието на законен източник на средства за придобиването на имуществото. Извършеното от ответника М. престъпление по чл.255, ал.4 във вр. с чл. 255, ал.1, т.2 , т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 НК / избягване установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –ДДС в размер на 10 393,62 лв., попадало в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, било продължавано и извършено в период на повече от две години и имало характер на такова, от което проверяваният да генерира неправомерни доходи в големи размери, поради което се установявало предположението за наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото от семейството му имущество. Установено било от вариант първи от събраната по делото съдебно-икономическа експертиза, че ответниците не са разполагали със законен източник на средства за придобиването на имуществото, като разликата между приходите и разходите на ответниците в края на проверявания период от 01.01.1999 г. до 01.07.2013 г. била отрицателна величина – 1439,59 МРЗ. Окръжният съд неправилно кредитирал останалите два варианта от експертизата, при които в края на периода се явявало положително салдо, тъй като неправилно приел и включил в сумата на приходите такива от отчуждителни сделки на ответниците, както и суми от дарения  от страна на родители  и други родственици. Показанията на последните не били обсъдени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК като дадени от заинтересовани лица, а освен това били противоречиви и неточни.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивника, чрез процeсуалния си представител инспектор К. е поддържал жалбата, като е молил за присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Ц.М.М. и Ж.К.М. са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са молили за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските. Изложили са съображения за неоснователност на оплакванията на въззивника и са развили доводите си за правилността на обжалваното решение и извода на първостепенния съд за наличието на законен източник на средства за придобиването на имуществото и за липсата на връзка между престъпната дейност и придобитото от ответниците имущество.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция са поддържали отговора и са молили за присъждане на  разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Прокуратурата не е подала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание, прокурор Андонов е настоявал за уважаване на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовна и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо, а по наведените оплаквания по правилността му, намира следното:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по мотивирано искане по член 28,ал.1 от ЗОПДИППД ( отм.) на КОНПИ за отнемане от Ц.М.М. и К.М.  в полза на държавата на имущество на обща стойност 855183 лв.: - на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на:  -жилище на втори етаж, находящо се  в Шумен, ул.”Доктор Заменхоф” № 21, ет.2, състоящо се от дневна, спалня, кухня, санитарно помещение, коридор и тераса, със застроена площ от 64 кв.м., находящо се в монолитна двуетажна къща със застроена площ от 71.06кв.м., построена върху общински УПИ I /първи/ в квартал 444 по плана на гр.Шумен, ул.”Доктор Заменхоф” № 21, заедно с таван с полезна площ 54.08кв.м. /петдесет и четири кв.м. и осем кв.см./, заедно с 0.49397 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж; - сумата от 5000 лева, представляваща внесен от М. капитал в ЕООД ”ЦИМ - ФЕРМ”, ЕИК:127573623несъстоятелност/; - суми, внасяни през проверявания период по множество банкови сметки на страните, на детето им и на ЕООД „Жени ММ”; - на основание чл.4, ал.1 във чл.10 от ЗОПДИППД /отм./: - апартамент №3, находящ се в Шумен, ул.„Д-р Заменхоф” №21, ет.3, с идентификатор  №83510.672.81.3.3 осем три пет едно нула точка шест седем две точка осем едно точка три точка три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на  гр.Шумен; - лек автомобил, маркаАуди”, модел “А 6 ” 3.0 ТДИ, с рег.№ Н 6566 ВА; - внесени през проверявания период суми по банкови сметки; - на основание чл.4, ал.2, от ЗОПДИППД /отм./: - сумата от 117349.80 лева или левовата равностойност на 60 000 евро, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот, находящ се в стопанския двор на с.Струйно, община Шумен; - сумата в размер на 11000 лв., представляваща получени наеми в периода  23.10.2008г. - 16.09.2009г. по договор за наем от 23.10.2008г. и анекс от 30.01.2009г., на недвижим имот, находящ се в стопанския двор на с.Струйно, община Шумен, с площ 3 597 кв.м. и сграда - свинарник с площ от 285кв.м.; - сумата от 3000 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобилАуди”, модел “80”, с рег.№ Н 7377 АС, отчужден с договор от 22.01.2008г., бивша собственост на Ц.М.М..; - сумата от 1000 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобилФолксваген”, моделГолф”, с рег.№ Н 5353 АТ, отчужден с договор от 29.12.2005г., бивша собственост на Ц.М.М..

Ответниците са оспорвали исковете по съображения за наличието на законни източници на средства за придобиването им, както и поради липсата на пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност - избягване на плащането на данъчно задължение в размер на 10393,62 лева, осъществено от Ц.М. от 14.10.2011г. до 11.11.2011г., и придобитото имущество.

Прокуратурата, чрез прокурор от окръжна прокуратура Шумен, е изразила становище за неоснователност на исковете. Не било доказано, че претендираното за отнемане в полза на държавата имущество е свързано с престъпната дейност на ответника.

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност.

Производството по този закон съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно §1, т.2 от ДР на Закона „значителна стойност” е такава над 60 000 лв. /400 МРЗ/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. 1 - 25 престъпления.

Предпоставките, при които в производството по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 от Закона или да е налице условие по чл.3, ал.2 от същия и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото , в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната  престъпна дейност.

В настоящия казус е установено, а и не е било спорно между страните, че проверяваният е осъден за престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК /със споразумение от 18.06.2012 г. по н.о.х.д. № 302/2012 г. На ШОС той е признат за виновен в това, че в периода от 14.10.2011 г. до 11.11.2011 г. на територията на Шумен, в условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно ДДС в размер на 10 393,62 лв., като в качеството си на пълномощник на ЕООД Миг старт 07” – Шумен потвърдил неистина в представените месечни справки  - декларации за м. септември 2011г. и за м. октомври 2011г. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер, като при представянето на информация пред органите по приходите използвал официални документи с невярно съдържанияфактури, подробно описани в споразумението, на които бил придаден вид, че отразяват плащания на различни по размер суми от ЕООД ”Миг старт 07” – Шумен на различни съконтрагенти, регистрирани за нуждите на ДДС, като описаните във всеки от документите суми и съответните на тях стойности на ДДС в действителност не били платени от посочения във фактурите платец ЕООД ”Миг старт 07” – Шумен/,  попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона - сума надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, преценка,  направена на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи  правото на собственост към момента на започване на проверката.

Оплакванията на Комисията във въззивната жалба за наличието и на друго престъпление, извършено от проверяваното лице, това по чл. 311, ал.1 НК /за това, че М. в периода от м.май 2009 г. до м. декември 2011 г. в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – упълномощен  представител на търговски дружества, съставил официални документи с невярно съдържание – фактури, в които отразил че са осъществени сделки между дружествата, въпреки че сделки в действителност не били осъществени, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за обстоятелствата, отразени в тях/, което също следвало да бъде обсъдено и взето предвид при изследването и анализа на връзката с придобитото имущество, предмет на иска, са неоснователни и не могат да бъдат уважени, защото придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност.

Според дадените задължителни разяснения в ТР 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС,  законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично  определена в чл. 3, ал.1 онт ЗОПДИППД /отм./ - изброените състави по НК в точки 1-25 / &1, т.3 от закона/. Съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установено по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите , изброени в чл. 3, ал.1, т.1-25 ЗОПДИППД /отм./, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия на чл.3 от ЗОПДИППД /отм./, е започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по ДОПК.

На следващо място, при установени предпоставки – „придобито имущество на значителна стойност” и осъждане за престъпление по чл. 3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./,  подлежи на изследване дали имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от законен източник. При тази преценка са важни действително вложените средства в придобиването, като в случая предвид оспорването от комисията на посочените в придобивните актове стойности, следва да се ползват оценките на вещите лица за пазарните им цени към момента на придобиването на всяка вещ поотделно.

По отношение на леките автомобили, според заключението по съдебно-автотехническата експретиза на вещото лице Симеон Куцаров, което не е оспорено от страните и в се възприема изцяло от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено, същите имат пазарна оценки, към съответните дати на придобиване както следва: „Ауди” А6, рег.№ Н6566ВА е с пазарна оценка 20 000 лв., лек автомобил „Ауди” 80 , с рег.№ Н 7377 АС е с пазарна оценка 6 000 лв. и лек автомобил „Фолксваген голф” , рег.№ Н 5353 АТ е с оценка  1 200 лв. По отношение на средствата за надстрояване на третия етаж на сградата в гр.Шумен, ул. „Д-р Заменхов” №21, представляващ ап.3 с идентификатор 83510.672.81.3.3, същите са били установени от вещото лице Симеон Куцаров в размер на 69 700 лв., като страните са възприели  заключението в тази част.

Спорът се е развил в насока установяване реалната пазарна цена, към съответните данти на покупката им, на двата имота – жилище на втори етаж, находящо се в гр.Шумен, ул. „Д-р Земенхоф” №21, заедно с таван и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, придобито на 28.07.2004 г. и недвижим имот – свинарник, находящ се в с. Струйно, закупен на 06.11.2001 г. Заключението за оценките на двата имота са били изготвени по пазарни цени и във вариант при съобразяване състоянието на имотите, според изнесеното от разпитаните по делото свидетели. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещите лица А. М., С. М. К. В. –Ж. във втория му вариант, при който е определена пазарна цена на първия имот от 12 000 лв. и на втория – 2 809,30 лв. И двата имота са били в много лошо състояние към момента на закупуването им и са се нуждаели от ремонти, за което данни са изнесли разпитаните по делото свидетели, включително и продавачите по сделките. Вариантът, при който е отчетено от вещото лице състоянието на имотите е най-обективно и мотивирано, защото отчита конкретните характеристики на имотите в момента на закупуването им, поради което и като компетентно и незаинтересовано се кредитира изцяло от съда. В този смисъл, няма противоречие между принципа за определяне на пазарна оценка на имотите при оспорване от комисията на придобивната им стойност, защото в тази насока е възприето именно заключението на вещото лице, изготвило такава пазарна оценка, но и отчело конкретните особености на имотите при закупуването им. В този смисъл оплакванията на комисията в жалбата са неоснователни. Именно по изложените съображения, за база при изследването на законните източници на доходи на проверявания и съпругата му, следва да бъде взет варианта в таблица №3 от заключението на вещото лице Румяна Александрова по допълнителната съдебно-икономическа експертиза, при който са отчетени посочените пазарни оценки на двата имота, съобразно конкретнотото им състояние към момента на закупуването, като се направят и някой корекции, съобразно установеното по-долу.

Произходът на средствата за придобиване на имуществото, предмет на иска на Комисията, се установява като от установения доход за определен период от време се приспаднат разходите, включително и необходимите за издръжка на семейството и разликата се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект. В приходната част на посоченото заключение са отразени всички доходи на проверявания по годишни данъчни декларации, труд и субсидии и приходи от дивиденти на Ж.М.. Приходите от кредити, от разплащателни сметки и от теглени депозити следва да се приеме като такъв, при установяване  на техен законен източник, респ. на законен източник на средства за погасяването на кредитите поотделно по години. Сумите от продажбата на имоти, леки автомобили и наем също следва да бъдат включени като приход, доколкото не се установи, че придобиването на имотите е станало, вследствие на престъпната дейност. Т.е. няма основание да се отрече законния източник на средствата при отчуждаване на имущество, придобито от законен източник. Към приходите следва да се включат и средствата от дарения, съобразно приетите за доказани такива по делото. Разходите включват тези за покупката на недвижими имоти и моторни превозни средства, за издръжка на семейството, за плащанията по банковите сметки /вкл. за кредитите/, за закупуване на дружествени дялове и пътувания.

По отношение на сумата, събрана на сватбеното тържество на ответниците и даренията от близките им, съдът намира за установено следното: Единодушни са били свидетелите Д. М., М. М., И. Д., че на сватбеното тържество на ответниците през лятото на 2009 г., младото семейство е било дарено от гостите си със сумата от 30 000 лв. Свидетелите са станали очевидци на изнесеното /броенето на парите/ или са узнали за това непосредствено след събитието, всички показания са подкрепящи се и кореспондират с житейската логика и наложилите се трайни традиции за даряване на суми от този порядък при събитие в посочения мащаб и организация /в ресторант с гости  100 -120 души/. Именно  поради изложеното, съдът кредитира показанията на тези свидетели и приема за установен този доход като такъв от законен източник, като няма основание да игнорира показанията, поради вероятна заинтересованост на свидетелите и в тази насока оплакванията на Комисията са неоснователни.

Съдът намира за доказани по делото и следните дарения от близки: - дарението в размер на 30 000 лв. от бащата на Ц., като показанията на свидетеля М. М. и Д. М. се подкрепят от писмените доказателства за възможностите на дарителя, който при пенсионирането си през 2003 г. като военен е получил голямо обезщетение в близък до дарения  размер; - сумата от 10 000 лв., дарена от майката на Ц. през 2005 г., чиито показания, както и на съпругът й в тази насока са подкрепени и с приетите по делото писмени доказателрства за изтеглен от нея кредит в посочения размер; - сумата от 30 000 лв., дарена в края на 2009 г. от Я. Х. -баба на Ж.М. и за 5 000 лв. в края на 2010 г., като показанията на свидетелката И. Д. се подкрепят от писмените доказателства по делото, установяващи, че дарителката е била земеделски производител и за съответните години е декларирала получен доход от отглеждане на животни съответно от 36 498 лв. и 8 932 лв. Макар и в близки родствени връзки с ответниците, няма причина за игнориране на показанията на свидетелите в тази връзка, защото те кореспондират с писмените доказателства по делото за възможностите на дарителите, а и са в синхрон на традициите за финансово подпомагане на по-младите в семейството. Останалите твърдения за направени дарения от родителите на Ц. – от бащата на Ц. в размер на 10 000 лв. през 2000 г. и от майката през 2008 и 2009 г. в размер на 10 000 лв., съдът намира за недоказани по делото, предвид установените невисоки доходи на родителите в тези периоди и липсата на доказателства суми от посочения порядък да са били спестени  от тях. Посочените суми не следва да бъдат прибавяни към доходите за съответните периоди, респ. - извадени от доходите при анализа на вещото лице в таблица 3 от допълнителното заключението.

При извършването на съпоставката на приходите и разходите в рамките на проверявания период, реално от 1999 г. до м.07.2013 г., за част от който /от 15.08.2009 г./ двамата ответници са били в граждански брак, съдът установи следното:

Първото имущество, чиято равностойност при отчуждаването се търси е придобито през 2001 г. – свинарника в с. Струйно, продаден впоследствие през 2009 г. и лекия автомобил „Ауди” 80, отчужден през 2008 г. В този период, съпоставката между приходите и разходите е отрицателна величина /- 93,52 МРЗ/, което води до извода, че не е доказан законен източник на средства за придобиването им. При преценката дали подлежи на отнемане в полза на държавата на продажната им цена от 60 000 евро и 3000 лв., следва да бъде установено дали придобитото е вследствие на конкретното престъпление.

По този въпрос е дадено разяснение в ТР 7/2013 г. от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС и според което придобиването на имущество от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл.53, ал.2, б. „б” НК, това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление  - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката  и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая , с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти  и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното дейние по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.

В случая, Комисията изобщо не е изложила твърдения за наличието на пряка или косвена връзка на това имущество с конкретната престъпнва дейност, а и такава връзка изобщо не може да се изведе от данните по делото, имайки предвид вида на извършеното престъпление и периода на извършването му, а и да се предположи на база някакви логически съждения и опитни правила и т.н.  Както бе посочено по-горе самото неустановяване на законен източник на средства не замества основателното предположение за връзката с престъпната дейност, а такава връзка не бе обоснована по делото, поради което това имуществото /сумите от продажбата/ не подлежи на отнемане като свързано с престъпната дейност.

През следващите години 2002, 2003, 2004 и 2005 г.,  когато са направени вноски по банковите сметки на страните и чието отнемане се претендира, закупени са дяловете в ЕООД /2003 г./, придобито е жилището на втория етаж в гр.Шумен ул.”Д-р Земенхоф”, претендирано за отнемане /2004 г./, също и лекия автомобил „Фолксваген голф” /2004 г., отчужден през 2005г., закупено е правото на надстрояване  /2005 г./, вещото лице е установило наличието на достатъчно средства от законен източник за всяка от годините, като в сумата на доходите, с оглед посоченото по-горе, са включени и даренията от бащата и майката на Ц., съответно от 30 000 лв. /2003 г./ и 10 000 лв./през 2005 г./ и дохода от продажбата на автомобил „Фолксваген голф” /придобит със средства от законен източник/. Установяването на законен източник на средства за придобиването на посоченото имущество, прави претенцията на Комисията за отнемането му неоснователна.

През 2006 и 2007 г. се претендира отнемане на суми, внесени по банкови сметки, по новоразкрити банкови сметки, вкл. и по влог на детето, като в края на двете изследвани години е налице отрицателна величина. Затова, предвид липсата на установен законен източник на средствата за внасяне по сметките, следва да се прецени наличието на връзката между внесените суми и престъплението. Такава връзка, пряка или косвена, не е обоснована от Комисията, която дори не е изложила твърдения в тази насока, а освен това и доказателствата по делото и с оглед вида на престъплението и периода на извършването му изобщо не сочат на такава и тя не може и житейски да се предположи. Затова, тези суми не подлежат на отнемане.

Съпоставката между доходите и разходите на семейството за 2008 г. е положителна величина и след като се извади, от посочената от вещото лице в таблица № 3 сума, недоказаното дарение от майката на ответника в размер на 5000 лв. / 140,12 МРЗ – 22,73 МРЗ/. Следователно за внесените по сметки суми, семейството е разполагало със законни източници на доходи, поради което те не подлежат на отнемане.

За отнемане през 2009 г. е претендирано построеното, въз основа на закупеното право на надстрояване жилище на третия етаж в сградата на ул. „Д-р Заменхоф” 21, както и внесените по банконвите сметки суми. От приходите, установени от вещото лице следва да се извади сумата от непризнатото дарение от 5 000 лв. от майката на проверявания, като в този случай недостигът на средства е 170, 44 МРЗ. Доколкото, свидетелите са дали показания, че дарението от бабата на ответницата, както и това от бащата след пенсионирането му са били за строежа на този етаж, който е продължил с години, следва да се приеме за установен законния произход на средствата за изграждането му и поради това жилището не подлежи на отнемане. По отношение претендираните за отнемане суми, внесени по банковите сметки, трябва да се изследва наличието на пряка или косвена връзка с престъплението. Твърдения за такава изобщо не са заявени от Комисията, а само липсата на законен източник на средства не замества предположението. Такова предположение освен това изобщо не може да се обоснове и от данните по делото, с оглед вида на престъплението, периода на извършването му и житейската логика и опитни правила, поради което не подлежат на отнемане и сумите, внесени по сметките в този период.

От имуществото за останалите години 2010, 2011, 2012 и 2013 г., се претендират за отнемане внесени суми по банковите сметки и закупен през лек автомобил „Ауди” А6, за които, обаче са установени, с помощта на заключението на вещото лице, достатъчно средства от законен източник, поради което същите не подлежат на отнемане.

Изложеното налага извода за неоснователност на исковете на Комисията и за неоснователност на въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение. Последното, като постановяващо идентичен резултат, е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78 от ГПК, КОНПИ дължи на Ц.М.М. и Ж.К.М. сумата от 3 000 лв., представляваща сторените от последните разноски за въззивното производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

 По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/17.12.2014 г., постановено по гр.д. № 537/2013 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, Булстат 131463734, гр.София, ул. Г. С. Раковски №112, ДА ЗАПЛАТИ НА Цветомир Милетиев Минев с ЕГН ********** и Женя Красимирова Минева с ЕГН **********,*** сумата от  3 000 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчванетото му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: