Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

53/07.04.2016 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.03.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 92/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Н.К.Т., Ц.Р.Т. и Н.С.Я. чрез процесуалния им представител адв. Е.Д. срещу решение № 1912/20.11.2015 год по гр.д. № 2378/2014 год на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените искове срещу С.Б.П. с правно осн. чл. 72 от ЗС, както следва: по иска на Н.К.Т., Ц.Р.Т. за заплащане на 45 673 лв, представляваща ½ част от сумата, с която се е увеличила стойността на УПИ XI-725 в кв.90 по плана на с.Близнаци общ.Аврен, обл.Варненска, целия с площ от 900 кв.м. вследствие на изградената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м., състояща се от първи етаж със ЗП 70 кв.м. с входно антре, дневна с кухня, килер и баня, и втори етаж със ЗП 78 кв.м. с три спални, баня и тераса, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 02.10.2014 год до окончателното изплащане, и по иска на Н.С.Я. за заплащане на 45 673 лв, представляваща ½ част от сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие изграждането в него на същата двуетажна жилищна сграда. Въззивниците са изтъкнали, че въпреки приетото с доклада по делото правно основание на исковете – чл. 72 от ЗС, съдът е разгледал същите на осн. чл. 59 от ЗЗД, което е недопустимо предвид субсидиарния характер на този иск. За да отхвърли претенциите съдът се е мотивирал с довода, че ищците не са доказали факта на обедняването си, който е релевантен по отношение иска по чл. 59 ЗЗД, но не и в хипотезата на чл. 72 ЗС, каквото е основанието на иска. Оплакването им е, че съдът с доклада си по делото не им е дал указания, че носят доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени с присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор ответницата чрез особения й представител адв. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Поддържа възражението си за погасяване на исковете по давност, което е направила при първоинстанционното разглеждане на спора, но същото не е било уважено от съда. Моли за присъждане на разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявени са искове с правно осн. чл. 72 от ЗС срещу С.Б.П., както следва: от Н.К.Т., Ц.Р.Т. за заплащане на 45 673 лв, представляваща ½ част от сумата, с която се е увеличила стойността на УПИ XI-725 в кв.90 по плана на с.Близнаци общ.Аврен, обл.Варненска, целия с площ от 900 кв.м. вследствие на изградената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 148 кв.м., състояща се от първи етаж със ЗП 70 кв.м. с входно антре, дневна с кухня, килер и баня, и втори етаж със ЗП 78 кв.м. с три спални, баня и тераса, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 02.10.2014 год до окончателното изплащане, и от Н.С.Я. за заплащане на 45 673 лв, представляваща ½ част от сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие изграждането в него на същата двуетажна жилищна сграда.

Фактите, проследени в хронологичен ред, са следните:

На 23.08.2004 год ищците Н.Т. и Н.Я. закупили от М. и В. А. процесния имот, представляващ незастроено дворно място, по силата на нот.акт № 59, т.IV дело № 577/2004 год на нотариус Диана Бейлерян, при равни квоти. Двамата съвместно застроили имота с двуетажна жилищна сграда въз основа на разрешение за строеж № 90/12.05.2005 год. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение № 10/28.03.2006 год.

На 15.08.2006 год ищците се разпоредили чрез безвъзмездни сделки, както следва: с нот.акт за дарение № 103, т.IV дело № 587/2006 на нотариус Диана Бейлерян, С.Н.Я. дарил на баща си С. Н. Я. ½ ид.ч. от дворното място и от построената в него двуетажна жилищна сграда, а с нот.акт № 104, т.IV дело № 588/2006 год Н.К.Т. и съпругата му Ц.Р.Т. дарили на К.И.Т. ½ ид.ч. от същия имот.

На 26.01.2007 год с нот.акт № 28, т.I дело № 28/2007 год на нотариус Даниела Върлева, К.И.Т. и С.Н. Я. продали имота на „ПАТ-28000” ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала Патрик Ришар Ервеу, гражданин на Република Франция.  

По иск, заведен от С.Б.П. срещу „ПАТ-28000” ЕООД, е постановено решение № 78/21.01.2009 год по гр.д.№ 1926/2008 год на Окръжен съд Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че собственик на процесния имот е ищцата. Решението е влязло в сила на 21.07.2010 год.

След като претърпял съдебно отстранение, „ПАТ-28000” ЕООД предявил срещу К.Т. и С.Я. иск за разваляне на договора за покупко-продажба и връщане на платената цена в размер на 100 000 евро. Искът бил уважен с решение № 1108/26.09.2011 год по гр.д. № 2329/2010 год на Окръжен съд Варна, влязло в сила на 04.10.2012 год, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист срещу ответниците на 15.05.2012 год.

С решение № 2733/06.06.2013 год по гр.д. № 18206/2012 год на Районен съд Варна, 12 състав, била разкрита симулативността на двете дарения, сключени с нот.акт № 103/2006 и № 104/2006 год и сделките били обявени за нищожни.

По делото е безспорно, че именно ищците са извършили подобренията в процесния имот, изразяващи се в построяването на двуетажната жилищна сграда. Това те са направили добросъвестно, въз основа на валидно сключен договор за покупко-продажба, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик. Правата на действителния собственик са установени едва с решението по гр.д. № 1926/2008 год на ВОС, по което ищците не са били страна. Те са могли да узнаят за правата на собственика едва с предявяването на иска от „ПАТ-28000” ЕООД срещу К.Т. и С.Я. по гр.д. № 2329/2010 на ВРС, макар да не са били страни в това производство, но поради близката си родствена връзка с двамата ответници. По тази причина възражението за погасяване на настоящия иск по давност е неоснователно.

Фактът на късното узнаване дава опора и на извода, че ищците са били добросъвестни не само към момента на възникване на правното основание, но и към момента на извършване на подобренията, поради което те могат да се ползват от правата по чл. 72 от ЗС. Ето защо имат право да получат за тях сумата, с която се е увеличила стойността на имота.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че хипотезата на чл. 72 от ЗС е частен случай на неоснователното обогатяване. В резултат от извършените подобрения се обогатява собственикът за сметка на подобрителя. Не могат да бъдат споделени обаче следващите разсъждения на съда, че ищците не са се обеднили, тъй като не са върнали на „ПАТ-28000” ЕООД сумата по разваления договор за покупко-продажба. Това обстоятелство няма значение, защото те не са били страни по този договор, не са обвързани и с решението по гр.д. № гр.д. № 2329/2010 год на Окръжен съд Варна, с което К.Т. и С.Я. са осъдени да върнат сумата.

Ищците са се обеднили с факта на извършване на самите подобрения, а добросъвестността им дава право да претендират увеличената стойност на имота. Тази стойност се преценява към момента на постановяване на решението, поради което следва да се възприеме заключението на СТЕ, депозирано на 16.06.2015 год във варианта по т.IV. Според този вариант стойността на незастроения имот е определена в размер на 40 486 лв, а на дворното място заедно с постройката – 120 003 лв, следователно сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат от извършените подобрения възлиза на 79517 лв.

С оглед правата на ищците искът на Н. и Ц. Т. е основателен и доказан до размер на 39496,50 лв, а искът на Н.Я. – в размер на 39496,50 лв, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковете до окончателното изплащане. За разликата над тези размери до претендираните 45673 лв за първите двама и 45673 лв за третия ищец исковете са неоснователни, поради което в тази отхвърлителна част  решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и съразмерно с уважената част от иска разноските, които са в общ размер 7608,86 лв за двете инстанции, следва да се възложат в тежест на ответницата. От представените доказателства за заплащане на разноски се установява, че те са били внасяни от адв. Д. като процесуален представител и от името на тримата ищци, с изключение на допълнителната държавна такса в размер на 453,84 лв, внесена лично от Н.К.Т.. Ето защо съдът приема, че в полза на Н.С.Я. следва да се присъдят разноски в размер на 3577,51 лв, а на Н.К.Т. и Ц.Р.Т. – 4031,35 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 1912/20.11.2015 год по гр.д. № 2378/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете с правно осн. чл. 72 от ЗС, предявени от Н.С.Я. срещу С.Б.П. за разликата над 39496,50 лв до 45673 лв и от Н.К.Т. и Ц.Р.Т. срещу С.Б.П. за разликата над 39496,50 лв до 45673 лв, и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОСЪЖДА С.Б.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гражданка на Република Германия, с настоящ адрес ***, район 90402, Райнделщрасе” № 10, да заплати на Н.К.Т. с ЕГН ********** и Ц.Р.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на осн. чл. 72 от ЗС сумата 39496,50 лв, с която се е увеличила стойността на урегулиран поземлен имот, намиращ се в с.Близнаци, Варненска обл., представляващ имот № XI-725 в кв.90 по плана на с.Близнаци с площ от 900 кв.м. при граници: улица, УПИ XII и УПИ X, в резултат от построяването в него на двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 148 кв.м., включваща първи етаж със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със застроена площ от 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска - 02.10.2014 год до окончателното изплащане, както и сумата 4031,35 лв - разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА С.Б.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гражданка на Република Германия, с настоящ адрес ***, район 90402, Райнделщрасе” № 10, да заплати на Н.С.Я. с ЕГН **********, на осн. чл. 72 от ЗС сумата 39496,50 лв, с която се е увеличила стойността на урегулиран поземлен имот, намиращ се в с.Близнаци, Варненска обл., представляващ имот № XI-725 в кв.90 по плана на с.Близнаци с площ от 900 кв.м. при граници: улица, УПИ XII и УПИ X, в резултат от построяването в него на двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 148 кв.м., включваща първи етаж със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със застроена площ от 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска- 02.10.2014 год до окончателното изплащане, както и сумата 3577,51 лв - разноски за двете инстанции, съразмерно с уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част по иска на Н.К.Т. и Ц.Р.Т. за разликата над 39496,50 лв 45673 лв и в отхвърлителната му част по иска на Н.С.Я. за разликата над 39496,50 лв 45673 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)