ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№182

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  22.03.2017 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 92/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Д.К.Г. чрез процесуалния й представител адв. П.Т. срещу определение № 69/11.01.2017 год по в.ч.гр.д. № 2358/2016 год на ВОС, г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу постановление № 11107 от 30.09.2016 год по изп.д. № 20118070400099/2011 год на ЧСИ Н. Д.. По съображения за незаконосъобразност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което са бъде осъден „М.“ АД да заплати направените от длъжника разноски в изпълнителното производство. Моли също за присъждане на разноски в настоящото производство.

В постъпилия отговор от „М.“ АД се изразява становище за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Жалбоподателката е законен наследник на длъжника по изпълнителното дело С. К. Т.. Поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, и на осн. чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК същото е прекратено по отношение на Д.К.Г.. С молба вх.№ 7241/14.09.2016 год същата е поискала на осн. чл. 248 от ГПК съдебният изпълнител да й присъди направените разноски по изпълнението. Жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане като недопустима.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК предвижда процесуалната възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските като способ на защита срещу провежданото срещу него принудително изпълнение. Постановления за разноски по смисъла на чл. 435, ал.2 от ГПК са актовете на съдебния изпълнител, издавани в приложение на уредената в чл. 79 от ГПК отговорност за разноски. В контекста на тази разпоредба, такива актове са: сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. Акт, подлежащ на обжалване е и постановлението, с което съдебният изпълнител се произнася по възражението за прекомерност на разноските, но настоящият казус не попада в нито една от посочените хипотези.

Разноските по изпълнението по начало са за сметка на длъжника, дори и когато не са били внесени авансово от взискателя. Изключенията, предвидени в чл. 79 ал.1, т.1 и 2 от ГПК освобождават длъжника от отговорност за разноски, но не пораждат право той да претендира присъждането им в рамките на изпълнителното производство. Компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по тяхното присъждане.

Ето защо отказът да присъди на длъжника разноски, направени в изпълнителното производство, не е сред актовете на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК. Определението на ВОС, с което частната жалба е оставена без разглеждане, е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 69/11.01.2017 год по в.ч.гр.д. № 2358/2016 год на ВОС, г.о.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.