О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№172

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание  на 14.03.2019 година                       в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 92/2019 год. по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от С. А.У. *** срещу определение № 2945/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2528/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 4 състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 26700/18.09.2018 год срещу действия вх.№ 26700/18.09.2018 год срещу действия по на ДСИ при ВРС Д.К, изразяващи се в разпределение на постъпили по делото суми. По съображения за незаконосъобразност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.

В постъпилия отговор от „В. Е. Варна“ ЕАД чрез процесуалния му представител адв. Б. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на определението. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лв, видно от приложената фактура да заплатено адвокатско възнаграждение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът е сезиран със жалба срещу разпределението на сумите по изп.д. № 20153110408109 по описа на СИС при ВРС, но от съдържанието на жалбата става ясно, че в действителност тя касае определянето на разноските, дължими в изпълнителното производство, вкл. пропорционалната такса и адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 435 ал.2 от ГПК длъжникът има право да обжалва лимитативно изброени действия на съдебния изпълнител, сред които е и определянето на разноските по изпълнението. В тези хипотези правото на жалба следва да се упражни преди изтичане на предвидения в чл. 436 ал.1 от ГПК, а именно – в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала, а в останалите случаи – от деня на съобщението.

В конкретния случай, доколкото изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 404, т.1 във вр. с чл. 410 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение, която е била връчена но осн. Чл. 411, ал.3 от ГПК,  на страната е било съобщено за начислените разноски в изпълнителното производство в размер на 350 лв, с уведомление, заместващо призовката за доброволно изпълнение, връчено на 29.06. 2015 год. В уведомлението е инкорпорирано съдържанието на изпълнителния лист с посочване на дължимите суми – главница, лихви и разноски, както и разноските в изпълнителното производство и техния размер. Следователно, от деня на връчването му е започнал да тече срок за обжалване на разноските, който е изтекъл. В същия срок страната е могла да възрази пред съдебния изпълнител и относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, което не е сторено.

Отделно от хипотезите, визирани в чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва и разпределението, но в настоящия случай такова не е било извършено, тъй като взискателят е само един. Вземането е било събрано на части чрез налагане на запори на банкови сметки, като плащанията са били отнасяни по съразмерност за погасяване на главницата, лихвите и разноските. Последното погашение е от 29.08.2018 год в размер на 5,74 лв, за оставащата част от пропорционалните такси. След окончателното събиране на вземането, производството е било приключено, за което длъжницата е уведомена на 07.09.2018 год.

Длъжникът не разполага с процесуалната възможност на обжалва постановлението за приключване, респ. прекратяване на изпълнителното производство. Той може да обжалва единствено отказа на съдебния изпълнител да стори това – чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.

Жалбата, ако бъде възприета като такава срещу извършено разпределение, е недопустима, защото липсва такъв акт на съдебния изпълнител.

Ако се приеме че в действителност се обжалват разноските по изпълнението, срокът за това е изтекъл на 06.07.2015 год, и жалбата е недопустима поради пропускане на преклузивния срок.

По изложените мотиви обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 240 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2945/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2528/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 4 състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 26700/18.09.2018 год срещу действия по изп.д. № 2…. на ДСИ при ВРС Д.К..

ОСЪЖДА С.А.У. с ЕГН ********** да заплати на „В. Е. Варна“ ЕАД с ЕИК 103195446 (с предишно наименование „Д.-Варна“ ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.Варна, бу. „Я. Х.“ № 5, представлявано от изп.директов Т. Н. Н., разноски за настоящото производство в размер на 240 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.