Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 58/25.04.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 22.03.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 93/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Енерго Про Мрежи“ АД гр.Варна, представлявано от Р.Л. и К.И. – членове на управителния съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. срещу решение № 1418/16.11.2016 год по гр.д. № 45/2016 на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав, с което е уважен предявения от „Евро Карго“ ЕООД гр.Добрич иск с правно осн. чл. 59 ал.1 от ЗЗД за сумата 13 020,80 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползването на собствено на ищеца съоръжение ТП ОКС 84340 – масивна сграда трафопост със застроена площ от 34 кв.м., изградена в имот пл.№ 1709 по плана на промишлена зона гр.Ген.Тошево, ведно с техническото оборудване, за периода 01.03.2007 до 06.01.2017 год, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 06.01.2017 год до окончателното й изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен, с присъждане на разноски за двете инстанции. Позовава се на непълна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, и в частност – тези относно правото на собственост на ищеца върху процесния имот, което се отрича от въззивника.

В постъпилия отговор от „Евро Карго“ ЕООД се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 59 ал.1 от ЗЗД.

 

С договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт №  192, том III, рег.№ 1117, дело № 332/01.03.2007 год Районна потребителна кооперация „Наркооп“ гр.Ген.Тошево е продала на ищеца „Евро Карго“ ЕООД  масивна сграда – трафопост (трансформатор № 84340)  със застроена площ от 34  кв.м., ведно с техническото оборудване на обекта и всички технически уреди и съоръжения, свързани с неговата експлоатация, построен в имот с пл.№ 1709 по плана на промишлена зона на гр.Ген.Тошево, а с договор за покупко-продажба между същите страни, сключен под формата на нот.акт № 191, том XIIIА, рег.№ 4658, дело № 1366/2006 год ищецът придобил и правото на собственост върху дворното място в което е изграден трафопоста, с площ 56 477 кв.м. Праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик с констативен н.а.№ 101, том VА рег.№ 580, дело № 154/01.02.2007 год. с който е признат за собственик на гореописания трансформаторен пост.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че трафопостът е построен през 1956 год. и е заведен като част от активите на РПК“Наркооп“ Ген.Тошево.

Към датата на изграждането му  е действал Законът за електростопанството (обн.1948г., отм.1975г.), предвиждащ в чл.2, че всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост, а съгласно чл.3, че държавата може да преотстъпва на кооперации и други обществени организации строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди (какъвто енергиен обект представлява процесният трафопост).

Последващият Закон за електростопанството (обн.1975г., отм.1999 год.) също в чл.2, ал.1 предвижда, че електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост, като с чл.2, ал.2 от закона е дадена възможност на кооперативните организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди, т.е. отново е предвидена възможност, както в предходния закон, съставляваща изключение от общата норма, че енергийните обекти са държавна собственост.

В настоящия случай, обаче доколкото трафопостът е изграден при действието на предходния закон, цитираната норма на чл.2, ал.2 от ЗЕ (обн.1975г., отм.1999г.) не намира приложение, съответно не е било необходимо издаване на разрешение от Асоциация „Енергетика”, а намира приложение нормата на §4 от ПЗР на ЗЕ (обн.1975г., отм.1999г.), предвиждаща, че кооперативните и други организации, които към датата на влизане в сила на този закон притежават енергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях.

Затова и релевантен е въпросът за какви нужди е строен и ползван трафопостът към момента на предоставянето му в собственост на праводателя на дружеството, и в частност дали е задоволявал нуждите на само един потребител или е ползван и от други потребители.

От заключението на вещото лице се установява, че от трафопоста се захранват и други потребители, но не е ясно кога са присъединени. В тежест на ответника, оспорващ правото на собственост на ищеца е да установи този факт, но това не е направено в процеса. Вещото лице е правило изчисления на дължимата цена за достъп, считано от мес.май 2011 год., но тази начална дата е поставена като задача във връзка с възражението за погасяване на иска по давност. Въпросът от кой момент са присъединени другите потребители не е бил изследван. Затова и еднозначен извод, че въпросният трафопост има характеристика на общ енергиен обект, какъвто по силата на закона, ищецът не би могъл да придобие, не може да се направи.

Не е оборено обвързващото и легитимиращо действие на констативния нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на праводателя на ищеца. Твърденията на ответника, че ищецът е договарял с несобственик, защото към момента на изграждане на трафопоста праводателят му не е съществувал като юридическо лице, не се подкрепя от доказателствата по делото. След направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че с решението по ф.д. № 1202/1994 год. не е регистрирана новоучредена кооперация, а са вписани промени в обстоятелствата на съществуващата Районна потребителна кооперация.

Предвид така установените предпоставки, а именно, че сградата на трафопоста е изградена през 1956 г. от кооперативна организация в стопанския й двор с нейни средства и труд и предназначена за ползване от тази организация съдът приема, че е налице предвиденото в закона изключение (в този см. решение №258/08.06.2011г. по гр.д.№1679/09г. по описа на ВКС, І гр.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика).

Законът за електростопанството (обн.1975) е отменен със ЗЕЕЕ (обн.1999г., отм.2004г.), който в чл.58 в първоначалната му редакция предвижда, че лицензиантът, т.е. лицето, което ще извършва дейностите по чл.39 от закона, трябва да е собственик или ползвател на енергийните обекти, чрез които се осъществява лицензионната дейност, и в §5, ал.2 от ПЗР също в първоначалната му редакция, предвиждащ, че енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон са собственост на потребители, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарни цени. По идентичен начин след отмяната на цитираната норма на §5 от ЗЕЕЕ през 2001г. в §67 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ, обн.ДВ, бр.108/01г., е предвидено, че енергийните обекти, елементи от мрежата, които трябва да са собственост енергийните предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от енергийните предприятия в указан срок. ЗЕЕЕЕ е отменен със Закон за енергетика в сила от 2004г., действащ и понастоящем, и предвиждаш също в §4 от ПЗР, че  енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от съответното енергийно предприятия в указания от закона срок.

Предвид цитираните разпоредби ищецът е отправил искане към ответното дружество (въззивник в настоящото производство) за изкупуване на процесния трафопост но до сключване на такъв договор не се е стигнало. Предвидената в цитираните разпоредби възможност енергийното предприятие да изкупи обекта не води до автоматичния извод, че сградата на процесния трафопост по силата на закона е изключена от гражданския оборот. Като годен обект тя е можела да бъде предмет на транслативната сделка, обективирана в н.а.№192/2007.

От заключението на цитираната СТЕ се установява, че понастоящем чрез  процесния трафопост се захранват шест външни потребители. В процесния период са действащи съответно чл.117, ал.7 от ЗЕ в редакция към ДВ, бр.74/06г. и чл.117, ал.8 от  ЗЕ в сега действащата му редакция към ДВ, бр.54/12г., в сила от 17.07. 2012г., предвиждащи съответно, че собствениците на ел.уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на съответното енергийно предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия до други потребители, като цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията, а в сега действащата редакция, че собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията.

Не е спорно между страните, че подобен договор между тях не е сключен. Както е прието в решение №179/18.05.2011г. по т.д.№13/10г. по описа на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика, при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел.съоръжения, спорът за заплащането на ползването им се разглежда по правилата за неоснователно обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличие на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от ползвателя, което обезщетение представлява цената, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащането на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.117, и с която собственикът на енергийното съоръжение е обеднял поради неполучаването на цената за достъп, която би получил, ако страните бяха сключили посочения в цитираната норма договор. Като база за изчисления на конкретния размер на обезщетението се използва приетата от ДКЕВР методика  по чл.117 от ЗЕ.

От заключението на СТЕ се установява, че цената за достъп по цитираната методика за периода от 15.06.2011 до 15.06.2016 год. възлиза на 13 020,80 лв. С тази сума дружеството-въззивник се е обогатило, а въззиваемото дружество е обедняло. За предходния период преди 15.06.2011 год възражението за погасяване на иска по давност е основателно.

Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1500 лв съгласно представения списък и доказателства за тяхното действително заплащане.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1418/16.11.2016 год по гр.д. № 45/2016 на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Мрежи“ АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, да заплати на „Евро Карго“ ЕООД с ЕИК 124129257 със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 2, ст.101, разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)