Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

34

02.04.2019 г.,  гр. Варна

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

               Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 94 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №94/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Държавата, подадена чрез ст.юрисконсулт Б., против решение №8 от 04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2020/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й:

- по чл.108 от ЗС срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД за признаване за установено  в отношенията между страните, че ищецът  е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.15, представляващ жилище – апартамент No 15 на трети етаж с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.

- По чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с  ЕИК 813109274, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.

- по чл. 108 от ЗС срещу Р.Б.А. за признаване за установено  в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.

 - по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.

- по чл.108 от ЗС срещу И.Н.Ч. и И.Т.Ч. за признаване за установено  в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху същия.

- иск по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.14, представляващ жилище – апартаментNo14 на трети етаж, с обща застроена площ:42,80кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.

- иск по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.18, представляващ жилище – апартамент No 18 на трети етаж, с обща застроена площ: 37,70 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.

- иск по чл.124 от ГПК срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.

- иск по чл.108 от ЗС срещу Д.А.Д. за признаване за установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.

- и Държавата е осъдена да заплати на „Домостроене – Инженеринг“ АД сумата от 6 200 лв., представляващи сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е  неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано като е молил за отмяната му, за уважаване на всички искове и за отмяна на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №41, т. III, рег.№ 11492, д. 393/2009 г., с който ответното дружество е признато за собственик на жилищната сграда и на нотариалните актове, с които ответното дружество е прехвърлило процесните самостоятелни обекти в сградата на останалите ответници. Оплакванията са, че съдът не събрал всички относими към спора доказателства, а от събраните такива една част не обсъдил, а друга - не ценил в съвкупност с всички останали доказателства и така неправилно установил фактите, а вследствие на това и достигнал до погрешни правни изводи за неоснователност на претенциите.

Въззиваемите „Домостроене – Инженеринг“ АД, Р.Б.А., Д.А.Д., И.Н. и И.Т. Чукачеви, чрез адв. Д.Д., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за правилността на обжалваното решение са молили за неговото потвърждаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговорите, а въззиваемото дружество е претендирало и заплащане на сторените по делото разноски.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, подадена чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област в административен център – Варна, с която са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове, както следва:

1/ срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено  в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.15, представляващ жилище – апартамент No 15 на трети етаж с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.

2/ срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

3/ срещу Р.Б.А. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено  в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия;

4/ срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

5/ срещу И.Н.Ч. и И.Т.Ч. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено  в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м.,  находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху същия;

6/ срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.14, представляващ жилище – апартаментNo14 на трети етаж, с обща застроена площ:42,80кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

7/ срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.18, представляващ жилище – апартамент No 18 на трети етаж, с обща застроена площ: 37,70 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

8/ срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

9/ срещу Д.А.Д. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено  в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия;

Ищецът е заявил и искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 41, том III, peг. № 11492, дело № 393 / 2009г., вписан в СВ - Варна, вх. peг. № 27568 от 23.12.2009г., Акт № 40, том LXXX, дело № 17245.

С исковата си молба, поправена с последващи допълнителни молби, ищецът е подържал, че сградата (пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.), в която са разположени процесните жилища, сега с идентификатор 10135.3514.807.2 по Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед No РД – 18-64 / 16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No 18 – 8700 / 02.11.2016г. на Началника на СГКК – Варна, предходен номер на сградата: 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр. Варна, бул. Сливница 187 – В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представлява част от общежитие № 2, построено въз основа на билет за строеж № 128/15.05.1969 г. и прието с протокол образец 16 през 1979 г., за което първоначално е бил съставен АДС № 2525/30.06.1995 г. и е било предоставено от Министъра на териториалното развитие и строителство за стопанисване на Техникума по строителство „Васил Левски“ - Варна с правоприемник Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ - Варна. Със Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на Министъра на териториалното развитие и строителството било разпоредено прехвърлянето безвъзмездно на правото на собственост върху общежитие №2 – на „Домостроене –Инженеринг“ ЕАД. С последващ протокол от 04.07.1996 г. между „Домостроене –Инженеринг“ ЕАД  гр.Варна, Техникума по строителство „Васил Левски“ гр.Варна и СПТУ „Кольо Фичето –Варна било постигнато споразумение общежитие №2 и част от двора на училищата  - 3880 кв.м. да се предадат на „Домостроене –Инженеринг“ ЕАД  гр.Варна, което се задължило да извърши реконструкция на общежитието (като ротният проект бил в две части -  от ос девет до ос петнадесет представляващо 19.80 м. да бъде преустроено в жилища, а от ос едно до ос девет  да бъде реконструирано в общежитие със самостоятелни санитарни възли), да изпълни за своя сметка и да предаде собствеността на обособената част „Общежитие“ на двете училища не по-късно от 01.09.1999 г, което задължение „Домостроене –Инженеринг“ ЕАД не изпълнил. Протоколът бил неразделна част от заповед от 19.03.1996 г., допълнена със заповед №РД-02-14-734 от 24.07.1996 г. за  предоставяне и на парцел V с площ от 3 880 кв.м., и според него след реконструкцията на общежитието, Министърът на териториалното развитие и строителството като принципал отново следвало да върне в собственост процесното общежитие на Техникума по строителство „Васил Левски“. Общежитието представлявало публична държавна собственост, съгласно Закона за държавната собственост, поради което и министърът не притежавал материална компетентност да се разпорежда с такава, а  безвъзмездното прехвърляне на собственост се извършвало само върху имоти частна държавна собственост след решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на финансите, а по искането за безвъзмездно прехвърляне на собственост областният управител трябвало да изрази и мотивирано становище. Държавата се легитимирала като собственик и със съставения Акт за публична държавна собственост № 4666/01.08.2003 г., в който общежитието било записано като учебен корпус №2, целият с площ от 705 кв.м., стопанисвано от ПГСАГ „Васил Левски“. Ответникът „Домостроене-Инженеринг" АД оспорвал собствеността на Държавата като се снабдил, въз основа на писмени документи, с констативен нотариален акт  №41, т. III, per. № 11492, д. № 393/2009г., вписан в СВ Варна вх.рег. 27568 от 23.12.2009г., акт № 40, т.LXXX, д. 17245, с който бил признат за собственик на жилищната сграда-общежитие 2 с идентификатор 10135.3514.9.2 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, бул."Сливница" 187В, вход А, представлаваща пететажна сграда застроена на площ от 323кв.м и РЗП 1615кв.м, ведно с избени помещения с обща площ от 323 кв.м., изградена в ПИ с 10135.35.14.9 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна, като впоследствие се разпоредил и със самостоятелните обекти в сградата, с изключение на апартамент No 15, представляващ самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.15, който владеел понастоящем. Процесният апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.807.2.7 бил прехвърлен и се владеел от ответницата Р.Б.А., апартамент № 25, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.807.2.25 – от ответницата Д.А. Димитров, а апартамент №9, представляващ  самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.807.2.9 - от И.Н.Ч. и И.Т.Ч.. Тези ответници не били придобили собствеността, защото праводателят им  „Домостроене-Инженеринг" АД не е бил собственик и не е могъл да им прехвърли права.

Всички ответници са подали писмени отговори на исковата молба, с които са оспорили предявените срещу тях искове и са настоявали за отхвърлянето им. Изложили са съображения, че сградата, в която се намират процесните жилища, не е била публична държавна собственост и със заповедта на министъра на МТРС от 19.03.1996 г., който е действал в кръга на компетентността си, имотът е бил предоставен на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД. Със заповед № РД-02-14-47/16.01.1997 г на министъра на МТРС общежитието е било внесено в капитала на дружеството, като това обстоятелство е било отразено и в издадения на 17.01.1997 г. Акт за частна държавна собственост № 43, а увеличението на капитала на дружеството с внасянето на общежитие №2 в капитала му е вписано в търговския регистър с решение на Варненския окръжен съд от 21.02.1997 г. по ф.д. № 7637/1993 г.   През 1997 г. е била открита процедурата за приватизация на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД и в следващите години по реда на ЗППДОП акциите на дружеството са били продадени от Агенцията за приватизация и дружеството е наименование „Домостроене-Инженеринг" АД. Дружеството е придобило собствеността върху общежитие №2, част от което е процесната сграда и процесните обекти в нея. През 2016 г. с договори за продажба, с изключение на ап. 15, то прехвърлило собствеността върху останалите процесни самостоятелни обекти – ап.7, ап.9, ап.14, ап.18 и ап. 25 – на трети лица, като останалите ответници по делото придобили собствеността им съответно - Р.Б.А. – на ап.7 с нотариален акт от 03.02.2016 г. с № 20, том I, рег.№ 609, дело № 17/2016 г. на нотариус Маджунова, И.Н.Ч. и И.Т.Ч. – на ап. 9 с нотариален акт от 12.02.2016 г. № 43, том I, рег.№ 882, дело №38 от 2016 г. на нотариус Маджунова и Д.А.Д. – на ап. 25 с нотариален акт от 04.02.2016 г. с № 30, том I, рег. № 645, дело № 26 от 2016 г. Ответникът „Домостроене-Инженеринг" АД е заявил и евентуално възражение за придобиване на сградата и процесните апартаменти в нея чрез упражняване на давностно владение в периода от 2000 г. до момента.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Независимо, че ответникът „Домостроене-Инженеринг" АД се е разпоредил със спорните имоти преди завеждане на делото (с изключение на ап.15, за който е предявен осъдителния иск по чл.108 от ЗС срещу него) налице е правен интерес от предявяване на установителни искове по чл.124 от ГПК срещу него, доколкото този ответник оспорва и смущава претендираното от ищеца право на собственост върху процесните имоти чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за цялата сграда, в която те са разположени и с извършването на разпоредителни сделки с процесните апартаменти, представляващи самостоятелни обекти от тази сграда. В тази насока е даденото задължително разрешение в т. 3Б на Тълкувателно решение 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС.

По правилността на решението и с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Установено е по делото със заключението на вещото лице М. А. по съдебно -техническата експертиза (кредитирано напълно от съда като изготвено пълно, компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните) и подкрепено от събраните по делото писмени доказателства, че процесната сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, е с предходен номер 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна и с административен адрес гр.Варна, бул.Сливница 187-В и представлява самостоятелна част от сградата на построеното с билет за строеж №128/15.05.1969 г. и въведено в експлоатация с Протокол от 19.06.1979 г. на Държавна приемателна комисия (образец 16) през 1979 г. общежитие №2 с площ от 705 кв.м., на пет етажа и сутерен, изградено от Министерството на строителството и архитектурата като общежитие към ПТУ по сградостроене.  Процесната сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 е масивна, пететажна, жилищна, със застроена площ от 323 кв.м. и се състои от 30 самостоятелни обекта - жилища, апартаменти с идентификатори № 10135.3514.807.2.1 до № 10135.3514.807.2.30, сред които са и процесните апартаменти. През 1975 г. освен общежитие №2 е било построено и общежитие №1 със същата площ от 705 кв.м., ситуирано успоредно на първото, като за двете общежития № 1 и № 2, както и за други сгради  и земя (главен учебен корпус, покрита топла връзка между гл.учебен корпус и общежитие №1, физкултурен салон, стол и котелна инсталация, учебна работилница, портиерна, работилница за бетонови изделия и земя от 32 878 кв.м.) е бил съставен по реда на чл.81 ал.1 от Наредбата за държавните имоти (построено от държавна организация върху държавна земя), Акт за държавна собственост No 2525/30.06.1995 г. Според неоспореното вписване в акта, имотите са предоставени за оперативно управление на държавна организация – Министерство на териториалното развитие и строителството, Техникум по строителство „Васил Левски“. Понастоящем, останалата част (извън процесната сграда с ид. № 10135.3514.807.2) от сградата на бившето общежитие № 2 представлява самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3514.807.1, който попада в имот с ид. № 10135.3514.743 (на страница 5 от заключението на в.л. Милка Атанасова е отбелязано в бял цвят), а общежитие № 1 (посочено и като „втори учебен корпус“ в АДС №2525 от 30.06.1995 г.) по КК е самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3514.807.3. Административният адрес на бившето общежитие № 2 е бул. „Сливница“ № 187, а на общежитие No1 e бул. „Сливница“ № 189 (в тази насока заключението на вещото лице А.). Установено е по делото, а и не е било спорно между страните, че Техникумът по строителство „Васил Левски“ Варна понастоящем е Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски” (ПГСАГ „Васил Левски“ Варна).

На 19.03.1996 г. Министърът на териториалното развитие и строителството е уведомил Община Варна, Техникума по строителство „В.Левски“ гр.Варна и „Домостроене –инженеринг“ ЕАД гр.Варна, че Техникумът по строителство „В.Левски“ притежава терен, отреден за жилищно строителство и общежития, но не разполага с възможностите, които дава ПМС № 180/21.09.1995 г. за изграждане на жилищни обекти, каквито има подведомственото му дружество „Домостроене – инженеринг“ Варна ЕАД, поради което и правото на строеж за ново жилищно строителство, преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитията следва да бъде предоставено на дружеството, като за уреждане на отношенията във връзка със собствеността на общежитията между Техникума и търговското дружество, министърът ще издаде специална заповед. Към този момент, „Домостроене – инженеринг“ ЕАД е еднолично търговски дружество с изцяло държавно имущество и правата на едноличният собственик на капитала се упражняват от Министъра на териториалното развитие и строителството съгласно чл.10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС 7/94 г. (отм.),  а Техникумът по строителство „В.Левски“ Варна, на когото е предоставено оперативното управление на общежитие №2 е в системата на същото министерство. Затова и в компетентността на Министъра на териториалното развитие и строителството е издаването на заповед № РД – 02-14 – 285/19.03.1996 г. на основание чл. 94 ал.1, т.1 и чл. 97 от НДИ. Със същата  разпоредба е предвидено, че предаването на държавни имоти (какъвто към този момент е била сградата на общежитие №2)  за стопанисване и управление между държавни организации се извършва по решение на съответния министър, когато държавните организации са от едно министерство. С издадената заповед от 19.03.1996 г., допълнена със заповед No РД – 02-14 – 734 / 24.07.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството с включването и на парцел V с площ 3880 кв.м., на практика държавният имот, описан като общежитие №2, находящо се в гр.Варна- Западна промишлена зона, ул.“Сливница“ №187 е предаден в оперативно управление на търговското дружество с изцяло държавно имущество, независимо, че в заповедта е вписано, че се прехвърля безвъзмездно правото на собственост от Техникума по строителство „Васил Левски“ гр.Варна - на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД гр.Варна. В заповедта е посочено фактическото предаване да стане с предавателно – приемателен протокол, след  което техникумът да го отпише от счетоводните книги съгласно чл.97 от НДИ, като е посочено също „Домостроене – инженеринг“ ЕАД гр.Варна да извърши преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитието с цел обособяване на самостоятелни жилищни обекти, които да бъдат продадени по реда на ПМС 180/1995 г. На 03.06.1996 г. със заповед на Кмета на Община Варна е одобрено частичното изменение на ЗРП за строителен техникум „В.Левски“ и Общежитие на фирма „Домостроене“ в ЗПЗ – гр.Варна, като част от общежитие №2 (извън процесната сграда) е предвидена за жилищно строителство. С последващия протокол от 04.07.1996г., подписан между представители на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, Строителен техникум „Васил Левски“ и СПТУ „К. Фичето“, е договорено  „Общежитие No 2 и прилежащия терен от двора – 3880 кв.м. да се предадат на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, което се задължава да разработи работен проект в две части (общежитието е разделено на две равни части по вертикална ос)- първата част да бъде преустроена в жилища, а втората  - в общежитие със самостоятелни санитарни възли, като след преустройството на частта за общежитие то да бъде прехвърлено на Строителен техникум „В. Левски“ –Варна. Установено е по делото, че преустройството на общежитието  не е започнало към 26.09.1997 г., когато с решение No 611 на Агенция за приватизация е открита процедурата за приватизиране на държавното предприятие („Домостроене инженеринг“ ЕАД) и е постановена забраната за разпореждане с имуществото му. Междувременно, със заповед No РД-02-14-47/16.01.1997 г. на Министъра на териториалното развитие и строителство е бил увеличен капитала на „Домостроене инженеринг“ ЕАД чрез издаване на 15 373 броя нови поименни акции с номинална стойност 1000 лв. всяка една, в резултат на внасяне в капитала му на правото на собственост върху Общежитие 2, находящо се в гр. Варна – ЗПЗ, бул. Сливница 187 (част от което е и процесната сграда) и терен с площ 3880 кв.м. С апортирането на общежитие №2 в капитала на дружеството с изцяло държавно имущество е прехвърлена и собствеността му – от държавата - на търговското дружество. Заповедта е издадена  на осн. чл.192 и чл.193 от Търговския закон в предвидената от закона писмена форма, по предвидения ред и от компетентен орган - министърът на териториалното развитие и строителството, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия – еднолични акционерни дружества с държавно имущество в съответствие с чл. 15, т.2 и чл. 10 , ал.1 и чл.11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №7/25.01.1994 г. и на база предоставеното със заповедта от 19.03.1996 г., допълнена на 24.07.1996 г. оперативно управление на дружеството върху тези държавните имоти. Увеличението на капитала (с апортирането на общежитие №2 и терен с площ 3880 кв.м. в капитала на „Домостроене инженеринг“ ЕАД със заповедта на Министъра на териториалното развитие и строителство от 16.01.1997г.) е вписано в търговския регистър с решение от 21.02.1997 г. по ф.д. 7637/1993г. на Варненския окръжен съд. Апортирането на имота в капитала на дружеството е официално удостоверено и в специалната забележка по т.15 в съставения на 17.01.1997 г. по реда на чл.68 от ЗДС (приложимата към този момент редакция от 1996 г.) акт за частна държавна собственост, одобрен от областния управител на Варненска област, в който е вписано, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Домостроене –инженеринг“ ЕАД –Варна на осн. заповед № РД-02-14-285/19.03.1996 г. на МТРС и заповед № РД -02-14-47/16.01.1997 г.

Към момента на прехвърляне на собствеността, общежитието е било предоставено за стопанисване и управление на дружеството с изцяло държавно имущество с оглед неговия предмет на дейност (за жилищно строителство и преустройство) и не е представлявало публична държавна собственост, поради което и неоснователни са оплакванията на въззивника в тази насока. Това е така, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост, в сила от 01.06.1996 г. (в приложимата редакция от 1996 г.), публична държавна собственост са: т.1 обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България, а съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията, това са подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон; т.2 имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им; т.3 държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение; т.4 други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Общежитие №2 не попада в нито една от посочените хипотези, поради което и не е било публична държавна собственост и за него е съставен акт за частна държавна собственост от 21.02.1997 г. (за разлика от второто общежитие №1 със същата площ и година на построяване, успоредно на бившето общежитие №2, което е било преустроено в учебен корпус №2 и ползвано от учебните заведения, актувано през 2003 г. като имот публична държавна собственост). 

Не са аргумент в насока, че имотът представлява публична държавна собственост и съставените по реда на чл.2, ал.2, т.2 от ЗДС актове за публична държавна собственост № 4615 от 10.07.2003 г. и № 4666 от 01.08.2003 г., с които са предоставени права върху посочените в него имоти на Министерство на образованието и науката, съответно на ПГАГ „Кольо Фичето“ (закрита със заповед №РД -14-105/12.07.2012 г. на Министъра на образованието, младежта и науката) и на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“, тъй като никой от описаните в тях имоти не е идентичен с процесната сграда, като в тази насока е и заключението на вещото лице Атанасова, в което подробно и на две комбинирани скици с червен и син цвят са отразени номерата на имотите по двата акта за публична държавна собственост, като с тях е актувана (на скиците посочена под № 4 в червено по АДС от 01.08.2003 г. и под №2 в син цвят по АПДС от 10.07.2003 г.) бившата сграда на общежитие №1, преустроена в учебен корпус №2, ситуирана успоредно на процесната. В съставения на 21.03.2017 г. акт за публична държавна собственост № 9258, процесната сграда с ид. № 10135.3514.807.2 също не фигурира.

Поетите от дружеството, с протокола от 04.07.1996г., задължения за реконструиране на общежитие №2 в част за жилищна сграда и в част за общежитие и за прехвърляне на частта на общежитието обратно на Строителния техникум, както и посочването на това задължение в заповедта от 16.01.1997 г. на МТРС за апортирането на имота в капитала на дружеството и в забележка към акта за частна държавна собственост от 17.01.1997 г. имат характер на облигационни такива и не касаят правото на собственост върху имота, придобито от търговското дружество, поради което и доводите на ищеца – въззивник в настоящото производство в тази насока също са неоснователни.

Не са аргументи в подкрепа на твърденията на въззивника за собствеността му тези, черпени от обстоятелствата по завеждането на имота в счетоводните книги на професионалната гимназия, като освен това такова не е и установено за процесното общежитие №2 (в инвентаризационен опис и списък на материалните дълготрайни активи на ПСАГ „Васил Левски“, Варна от 2003 до 2016 г. (без 2009г., за която няма опис)  фигурира общежитие №1, т.е. това с адрес: гр. Варна, бул. Сливница 189, докато общежитие №2 (част от което е и процесната сграда) е с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187). Напротив, сградата на общежитие №2 се води по баланса ответното дружество от 1997 г., като в тази насока са писмените доказателства и заключението на вещото лице Д.Павлова по съдебно-счетоводната експертиза.

Както бе посочено процедурата за приватизиране на дружеството „Домостроене инженеринг“ ЕАД е стартирала на 26.09.1997 г. и след продажбата на акции по реда на масовата приватизация и след сключване на договори за продажба на акции от 09.12.1998 г. и от 22.02.2000 г. с купувач, е приключила през 2000 г. През 2003 г. е завършено преустройството и реконструкцията на едната част от бившето общежитие №2 в 29 бр. жилища, а останалата част, представляваща и процесната сграда е реконструирана по -късно, въз основа на разрешение за строеж No 14/26.03.2013 г. и е въведена в експлоатация на 21.12.2015 г.

Ответникът е придобил собствеността върху процесната сграда, представляваща част от Общежитие No 2 с идентификатор: 10135.3514.9.2 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, чрез апорта му през 1997 г. в капитала на дружеството, като въз основа на АЧДС No 43/17.01.1997г., Заповеди No РД -02-14-285/19.03.1996г. и РД -02-14-47/16.01.1997г. на Министъра на МТРС и приемо-предавателен протокол от 01.09.1997г., на 22.12.2009 г. той се е снабдил с констативен нотариален акт №41, том III, рег. No 11492, дело No 393 от 22.12.2009г. на нот. Илияна Маджунова за цялото общежитие №2. През 2016 г. „Домостроене инженеринг“ АД се е разпоредил с процесните жилища с изключение на апартамент No 15, представляващ самостоятелен обект 10135.3514.807.2.15, за който е представил  предварителен договор за продажба от 20.01.2017г. с трето лице. На 03.02.2016 г., с нотариален акт № 20, том 1, рег. No 609, дело № 17/2016г. на нот. И. М., ответникът „Домостроене инженеринг“ АД е продал самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.7 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.2, представляващ апартамент No 7, ведно с прилежащото избено помещение, както и 4,8438 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9 – на Р.Б.А. (ответник по делото); на 03.02.2016 г. с нотариален акт № 22, том 1, рег. No 614, дело № 19 / 2016г. на нот. И. М. е продал апартамент No 14, самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.9.2.14, ведно с прилежащото избено помещение, както и 3, 3439 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9 - на З. С. Х. и Г. С. Х.; на 04.02.2016г. с нотариален акт № 30, том 1, рег. No 645, дело № 26/2016г. на нот. И. М. „Домостроене инженеринг“ АД е продал апартамент No 25, самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.9.2.25, ведно с прилежащото избено помещение, както и 4,5781 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена – на Д.А.Д. (ответник по делото); на 05.02.2016 г. с нотариален акт № 32, том 1, рег. No 665, дело № 28 / 2016г. на нот. И. М., „Домостроене инженеринг“ АД е продал апартамент No 18, самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.9.2.18, ведно с прилежащото избено помещение, както и 2,5937 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена – на И.Т.Т.; На 12.02.2016г., с Нотариален акт № 43, том 1, рег. No 882, дело № 38 / 2016г. на нот. И. М., „Домостроене инженеринг“ АД е продал апартамент No 9, самостоятелен обект с идентификатор 10135.3514.9.2.9, ведно с прилежащото избено помещение, както и 3, 4031 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж - на И.Н.Ч. и И.Т.Ч. (ответници по делото). Ответниците – купувачи на съответните посочени по –горе имоти с договорите за продажба, обективирани в нотариалните актове, са придобили собствеността им и ги владеят понастоящем.

От изложеното се налага извода, че държавата не е собственик на процесните имоти на твърдяното основание, поради което исковете й по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

До идентичен правен извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното решение, поради което същото, като правилно, следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от спора, Държавата следва да заплати на „Домостроене  Инженеринг“ АД сторените от дружеството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение през настоящата инстанция, договорени и платени в брой, съгласно вписването в договора за правна защита и съдействие от 12.03.2019 г.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №8 от 04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2020/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, представлявана от гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26 да заплати на „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с  ЕИК 813109274, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., сумата от 2 000 лв., представляваща сторените през въззивната инстанция разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.