РЕШЕНИЕ

 

№ 44

 

гр.Варна,  20.03.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на дванадесети март, двехиляди и четиринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

секретар В.Т.,

прокурор ,

 

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 95/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.В.В. срещу решението на Окръжен съд-Варна от 9.12.2013 г. по гр.д.№ 299/13 г. в частта му, с която е осъден да заплати на И.Г.Х. и на Е.М.Х. сумата от 28674.90 лева, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на исковете изцяло.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите оспорват жалбата и изразяват становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от И.Г.Х. и от Е.М.Х. срещу С.В.В. за заплащане на сумата от 47234.87 лева – остатък от дадени 30000 евро по сключен предварителен договор, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и 2726.66 лева – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Оспорвайки изцяло исковете, ответникът твърди, че е дължал на ответниците сумата от 30000 лева, която – след прекратяване на предварителния договор между тях, им е върнал.

Не се спори между страните, че на 2.11.2006 г. ищците са извършили покупко-продажба на собствен недвижим имот, на която е присъствал ответника, с когото те били в близки отношения. Безспорно е, че част от продажната цена – 37000 евро били получени в брой от купувачите. След приключване на сделката в нотариалната кантора ищците и ответника подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в бъдеща сграда, чието изграждане от ответника предстояло - без посочване на конкретна цена.

Същият ден по-късно, в дома на ищците ответникът подписал ПКО, от който се установява, че е получил сумата от 30000, след което число по-късно ищцата допълнила „EUP”. След възникнали разногласия между страните, ответникът продал апартамента, предмет на предварителния договор на трети лица, а в рамките на образуваното досъдебно производство върнал на ищците сумата от 30000 лева.

Спорен между страните е факта относно размера на предадената сума – 30000 лева или 30000 евро.

Обясненията на страните съвпадат относно факта, че при изповядване на продажбата на 2.11.2006 г. ищците са получили в брой сумата от 37000 евро. Ответникът им е съдействал за транспортирането й в торба до банка в кв.”Чайка”, където по сметката на ищците е внесена сумата от 8000 евро. Правилен е извода на първоинстанционния съд за ирелевантност на факта на дописване на абревиатурата „EUP” в ПКО от същата дата предвид характера му на частен свидетелстващ документ, съставен от ответника и удостоверяващ изгоден за него факт – получаване на сумата от 30000 лева, а не евро. Предвид близките отношения между страните, нормално е било те да не забележат вида на паричната единица и нейното неотразяване.

Правилен е извода на съда за недоказаност от страна на ответника на твърдяния от него, поради което е прието, че искът е основателен за сумата от 28674.90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

В отхвърлителната му част – поради липса на подадена жалба, решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от 1500 лева – разноски по водене делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

 

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 9.12.2013 г. по гр.д.299/13 г. в обжалваните му части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА С.В. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Х. и на Е.М.Х. сумата от 1500 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.