Р Е Ш Е Н И Е

54

гр. Варна,  07.04.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на девети март през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

 

         като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 95 по описа за 2016-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на „ПАЗАРИ” ЕАД, ЕИК 148089508, гр. Варна, срещу решение № 2062/10.12.2015 год. по гр.д. 1605/2015 год. на ОС Варна, в частта му, с която „ПАЗАРИ” ЕАД, гр. Варна, е осъдено да заплати на „Атлант” ООД, гр. Варна, ЕИК 103075258, сумата от 192803,85 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ответникът го е лишил в периода от 23.07.2013г. до 14.11.2014г.,  владеейки  без правно основание следните недвижими имоти, собственост на ищеца: - обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м),; - обект за търговска дейност с идентификатор №10135,1501.973.51.3 (съответстващ на сочената в протокол за въвод аптека с площ от 37,5кв.м и складова площ от 17 кв.м),; -обект за обществено ползване с идентификатор 10135.1501.973.51.2 (съответстващ на описаните в протокол за въвод три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м), самостоятелни обособени обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел находящ се в гр. Варна, пазар „ Централен "/Колхозен/ УПИ1, за пазара в кв. 333, по плана на 9ти м-р на града, представляващ ПИ№ 10135.1501.973 по КК на гр. Варна, на основание чл.73  от ЗС; ОСЪДЕНО е „Пазари” ЕАД, ЕИК 148089508, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дрин” № 65, ДА ЗАПЛАТИ на „Атлант” ООД, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, хотел „Атлант”, сумата от 16 677.22/шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и седем лв. и двадесет и две ст./ лева, на  основание чл.78 ал.1 от ГПК, разноски.

В отхвърлителната част на решението, за периода от 28.05.2013 г. до 23.07.2013 г. и за сумата от 23 332.95 / двадесет и три хиляди триста тридесет и два лв. и деветдесет и пет ст./ лева, жалба не е подадена.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, че е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, че е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че искът е недопустим., тъй като се твърди, че материалното право на ищеца е нарушено от незаконосъобразни действия на ЧСИ, поради което липсва легитимация за ответника по иска. Твърди се, че между същите страни е заведено дело с идентичен предмет – по гр.д. 1905/2015 год. се претендирали добивите, които можело да се получат от същите имоти. Оспорва се дадената от съда правна квалификация на иска, приетото относно характера на владението, позоваването на практика по чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че е останало необсъдено възражението за неправомерно поведение на ищеца, от което черпи права. Твърди се неточност в исковата молба – държане ли е осъществявано върху вещта или владение от ответника не е уточнено. Оспорва се приетото относно размера на обезщетението, а именно, че присъденото обезщетение е за доходи, които наистина е можело да се реализират. Иска се да вземат предвид и спестените от ищеца разходи.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Атлант” ООД, гр. Варна, в който се оспорват доводите и исканията по доказателствата на въззивника.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Производството е образувано по предявен  от „Атлант” ООД, гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, хотел „Атлант” против „Пазари” ЕАД, гр. Варна, ул. „Дрин” № 65, с прокурист В. М. иск правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 216 136.80/двеста и шестнадесет хиляди сто тридесет и шест лева и осемдесет ст./ след увеличение на размера на иска, допуснато в съдебно  заседание на 26.11.2015 г., представляваща обезщетение за ползите, от които ответника го е лишил в периода 28.05.2013 г. – 14.11.2014 г.,  владеейки  без правно основание и недобросъвестно следните недвижими имоти, собственост на ищеца: - обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м),- обект за търговска дейност с идентификатор №10135,1501.973.51.3 (съответстващ на сочената в протокол за въвод аптека с площ от 37,5кв.м и складова площ от 17 кв.м), -обект за обществено ползване с идентификатор №10135.1501.973.51.2(съответстващ на описаните в протокол за въвод три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м), самостоятелни обособени обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел находящ се в гр. Варна, пазар „ Централен "/Колхозен/ УПИ1, за пазара в кв. 333, по плана на 9ти м-р на града, представляващ ПИ№ 10135.1501.973 по КК на гр. Варна.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесните  обекти по силата на нот. акт. № 66, том I, рег. № 1935, дело № 43/2007г. на нотариус Светлана Димова рег. № 363 на НК, съдебно решение №2111/ 15.11.2011г., постановено по административно дело № 1229/2011г. по описа на Административен съд XVI състав, Удостоверение за търпимост № 22/20.12.2011г., издадено от главния архитект на район „ Одесос" гр. Варна и Договор за покупко-продажба от 24.12.1992г., сключен на основание Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. На 28.05.2013г. по изп. дело №20127180402657 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова рег. № 718, на КЧСИ с район на действие ВОС е осъществено принудително предаване на описаните по-горе недвижими имоти, като действията на СИ са обективирани в протокол за принудително отнемане на недвижим имот.Видно от същия протокол ищеца вместо  от търговско място № 536, е било принудително отстранен от следните самостоятелно обособени обекти в масивна сграда, изградена върху търговско място № 536, по плана на Централен кооперативен пазар гр. Варна: Сладкарница, състояща се от търговска площ и склад; Аптека - търговски обект с площ от 37, 60 кв. м;Магазин с площ от 23,50 кв. м.; Магазин с площ от 22 кв.м.; Магазин с площ от 21,75 кв.м. С това на ответника без правно основание е предадено държането на следните отделни обособени обекти в постройка, собственост на „Атлант" ООД - обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м, както и включващ магазин с обща площ от 41,67 кв.м в „ търговско място " №558), обект за търговска дейност с идентификатор №10135.1501.973.51.3 (съответстващ на сочената в протокол за въвод аптека с площ от 37,5кв.м и складова площ от 17 кв.м),-обект за обществено ползване с идентификатор №10135.1501.973.51.2(съответстващ на описаните в протокол за въвод три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м). Ищецът твърди, че с  горното „Атлант" ООД без правно основание е лишено от фактическо владение върху собствените си недвижими имоти. След незаконосъобразното предаване на владението на посочените недвижими имоти, ищецът е предявил против „Пазари" ЕАД иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението /държането/ на същите по гр. дело № 2314/2013г. по описа на ВОС, по което искът е уважен, решението е потвърдено по възз. гр.дело № № 364/2014г. по описа ВАпС, не е допуснато касационно обжалване, с което крайният съдебен акт е влязъл в законна сила. На 17.11.2014 г. е предадено владението на процесните недвижими имоти обратно на „ Атлант " ЕООД. Претендираното обезщетение е в размер на средния пазарен наем за имотите за същия период, който ищецът е могъл да реализира, съответно ответникът си е спестил като разход.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Пазари” ЕАД, гр. Варна e депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове изцяло като недопустими и неоснователени. Оспорват се наведените в исковата молба твърдения, за негова недобросъвестност. Излага се, че ответното дружество е собственик на земята, върху която е изграден обекта, както и че е осъществявало фактическа власт върху обекта през процесния период на годно правно основание – влязло в сила съдебно решение и законосъобразни действия на ЧСИ по въвод във владение на земя и сграда. Твърди се, че  никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, държейки постройки в чужд имот, като между страните никога не е имало спор за това,че собственик на земята върху която са построени процесните обекти, е ответното дружество. Твърди се, че процесните обекти са изградени без каквито и да било строителни книжа и са били изградени като временен обект, който не фигурира в нито един застроителен план за имота до момента. Твърди се, че за тези обекти не е учредявано право на строеж от собственика на земята, за да може ищецът да претендира, че има основание да държи временната си постройка в техния имот без тяхно съгласие. Твърди се, че съгласно практиката на ВКС „статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост“. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски. 

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства :  нот. акт № 30, том І, рег. № 677, дело № 29/2005 г. /л. 70 от делото на ОС/ и решение от 26.02.2007 г. по ф.д. № 319/2007 г. по описа на ВОС, ф.о. /л. 74,75 от делото на ОС/ е видно, че  „Пазари” ЕООД, гр. Варна е признато за собственик на УПИ I, за пазара в кв. 333, по плана на 9-ти микрорайон на града с площ от 10720 кв.м.

Не е било спорно също, че „Пазари” ЕАД е правоприемник на „Пазари” ЕООД.

Не се спори между страните и е прието за безспорно установено по делото между тях, че през периода 28.05.2013 г. до 14.11.2014 г. „Пазари” ЕООД е владял  процесните обекти.

Не е било спорно, че „Атлант“ ООД,  гр. Варна е собственик на обектите, без да има права върху земята. Същото е видно и от представените писмени доказателства: Видно от нот. акт № 66, том І, рег. № 1935, дело № 43/14.02.2007 г., че  ЕТ „Атлант-Павел А.” е продал на „Атлант” ООД, гр. Варна търговски обект, находящ се в гр. Варна, Централен пазар, кв. 333 – за пазар, в 9 подрайон на гр. Варна с обща застроена площ от 319 кв.м., състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения, при граници: ул. „Ангел Кънчев”, тоалетни и търговски обекти. Видно е от Решение № 2011 по адм. дело № 1229/2011г. по описа на ВАдС /л. 11-18 от делото на ОС/ и  удостоверение за търпимост № 22/20.12.2011 г., издадено от гл. архитект на район „Одесос”, община Варна /л. 19,20 от делото на ОС/, че е признат сатут на търпим, макар и незаконен обект за търговски обект, състоящ се от сладкарница, магазини и санитарни помещения с площ от 319 кв.м., разположен на пазарни места 539, 536 и 558 по схемата на Централен кооперативен пазар – Варна.

Видно е от влязло в сила решение по гр.д. № 311/2010 г. по описа на ВРС, ХІІ състав /л. 23 – 26 от делото на ОС /, че „Атлант” ООД е осъден да предаде държането върху търговско място № 536 с площ от 266.05 кв.м., находящо се в гр. Варна, пазар „Централен” /”Колхозен”/, съставляващо реална част от УПИ № І-за пазар в кв.333 по плана на 9 м.р. на гр. Варна /ПИ № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна/, защриховано със зелен цвят на скицата на лист 167 от делото на „Пазари” ЕАД, гр. Варна.

С протокол за принудително отнемане на недвижим имот от  28.05.2013 г. на ЧСИ Станимира Данова по изп.д. № 201271804002657, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 311/2010г. по описа на ВРС, ХІІ състав, взискателят „Пазари” ЕАД, гр. Варна е въведен във фактическо владение в недвижим имот, представляващ търговско място № 536 с площ от 266.05 кв.м., находящо се в гр. Варна, пазар „Централен” /”Колхозен”/, съставляващо реална част от УПИ № І-за пазар в кв.333 по плана на 9 м.р. на гр. Варна /ПИ № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна/, защриховано със зелен цвят на скицата на лист 167 от гр.д. № 311/2010 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, чрез отстраняване на досегашния владелец „Атлант” ООД, като освен в имота, ответникът е  въведен и в описаните в исковата молба обекти, вкл. и чрез смяна на патроните на търговския обект сладкарница.

Принудителното отнемане от 28.05.2013 г. е извършено, след като с  решение от 10.05.2013 г. по в.гр.д. № 1364/2013г. по описа на ВОС, VІІІ състав /л. 87-90 от делото на ОС/ е отменен отказът на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с района на действие ВОС, за въвод във фактическо владение на взискателя „Пазари” ЕАД в търговско място № 536 с площ от 266.05 кв.м., находящо се в гр. Варна, пазар „Централен” /”Колхозен”/, съставляващо реална част от УПИ № І-за пазар в кв.333 по плана на 9 м.р. на гр. Варна /ПИ № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна/, защриховано със зелен цвят на скицата на лист 167 от гр.д. № 311/2010 г. по описа на ВРС, ХІІ състав и след като с решение по в.гр.д. № 1945/2013 г. по описа на ВОС, г.о. /л. 91-92 от делото на ОС / е оставена без уважение жалбата на „Атлант” ООД против действие на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с района на действие ВОС, а именно: принудително отнемане на недвижим имот, извършено на  28.05.2013 г.

По делото не е спорно, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2314/2013 г. по описа на ВОС, VІ състав е уважен предявеният от „Атлант” ООД на 23.07.2013 г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС против «Пазари» ЕАД и „Атлант” ООД е признат за собственик на следните самостоятелно обособени обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел находящ се в гр. Варна, пазар „Централен"/Колхозен/ УПИ I, за пазара в кв. 333, по плана на 9ти м-р на града, представляващ ПИ№ 10135.1501.973 по КК на гр. Варна, а именно: 1. обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м); 2. обект за търговска дейност с идентификатор №10135.1501.973.51.3 (съответстващ на сочената в протокол за въвод аптека с площ от 37,5кв.м и складова площ от 17 кв.м); 3. обект за обществено ползване с идентификатор №10135.1501.973.51.2 (съответстващ на описаните в протокол за въвод три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м) и „ПАЗАРИ" ЕАД, е осъдено да предаде на „АТЛАНТ" ООД държането им.

С протокол за принудително отнемане на вещи от 14.11.2014 г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС /л. 40 – 42 от делото на ОС/ от длъжника „Пазари” ЕАД, гр. Варна е отнето фактическото владение на обектите по съдебното решение  и същите са  предадени на взискателя  „Атлант” ООД.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от окръжен съд ССЕ, се установява, че размера на средния пазарен наем за процесните обекти и период  от 28.05.2013 г. до 14.11.2014 г. е в размер общо на  216 136,80 лева.

Предявеният иск е квалифициран в доклада на ОС като такъв по чл.73, ал.1 от ЗС, за обезщетение за пропуснати ползи при осъществяване на владение на чужд имот от собственика на обектите – „Атлант“ ООД против владелеца им – „Пазари“ ЕАД, в размер на средния пазарен наем, който е можел да се реализира за имота в спорния период.

Материално-правната легитимация на «Пазари» ЕАД на собственик на земята, както и на «Атлант» ООД на собственик на обектите е безспорно доказана по делото. Безспорно е също, че  като собственик на търговско място № 536 с площ от 266.05 кв.м., находящо се в гр. Варна, пазар „Централен” /”Колхозен”/, съставляващо реална част от УПИ № І-за пазар в кв.333 по плана на 9 м.р. на гр. Варна /ПИ № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна, за периода 28.05.2013 г. до 17.11.2014 г. „Пазари“ ЕАД –Варна е осъществявал владението на находящите се в имота обекти, собственост на «Атлант» ООД.

«Пазари» ЕАД е осъществявало фактическа власт върху обектите в обема на правата на собственик на тези обекти, т.е. като владелец. Спорният по делото въпрос е дали владението е  било добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗС, т.е. на правно основание, годно да го направи собственик, без знание, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Добросъвестността се преценява към момента на установяване на фактическата власт. От предявяването на иск за връщане на вещта владелецът престава да се счита за добросъвестен и затова съгласно чл. 73 ЗС дължи връщането на добивите и обезщетяването на собственика на имота.

В случая ревандикационен иск от «Атлант» ООД, е предявен на 23.07.2013 г. против „Пазари” ЕАД, гр. Варна, по който е образувано гр.дело № 2314/2013г. по описа на ВОС, за признаване  собствеността на  самостоятелно обособени обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел находящ се в гр. Варна, пазар „Централен"/Колхозен/ УПИ I, за пазара в кв. 333, по плана на 9ти м-р на града, представляващ ПИ№ 10135.1501.973 по КК на гр. Варна, а именно: обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м);обект за търговска дейност с идентификатор №10135.1501.973.51.3 (съответстващ на сочената в протокол за въвод аптека с площ от 37,5 кв.м и складова площ от 17 кв.м);обект за обществено ползване с идентификатор №10135.1501.973.51.2 (съответстващ на описаните в протокол за въвод три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м) и предаване на владението им. От този момент следва да се счита, че ответникът в производството по чл. 108 ЗС и в настоящото производство «Пазари» ЕАД е недобросъвестен владелец на описаните обекти и съгласно чл. 73 от ЗС дължи на собственика обезщетение за наема, който си е спестил, съответно, който собственикът е могъл да реализира от имота. Недобросъвестно е било владението за периода от 23.07.2013 год. до 17.11.2014 год. За предходния период от 28.05.2013г. до 23.07.2013г. решението на ОС е влязло в сила, поради което и не следва да се обсъжда.

Претенцията на собственика за заплащане от страна на недобросъвестния владелец на обезщетение за  ползването на търговските обекти е частен случай на неоснователно обогатяване. Обезщетението следва да се присъди в размер на Това са ползите, от които собственикът е бил лишен и поради това се е обеднил, а владелецът се е обогатил, спестявайки си разходи за наем, които според заключението на вещото лице по СТЕ за периода  23.07.2013г. до 14.11.2014г. са в размер на 1920803,85 лева. За да бъде уважен искът е достатъчно до обектите достъпът да е бил само на владелеца, съответно собственикът да не е имал възможност да осъществява правомощията си по отношение на тях.

Иск за реално реализираните добиви от вещта или за добивите, които е можело да бъдат получени е различен от иска за обезщетение за ползите, от които собственикът се е лишил в резултат на владението на друго лице върху имота му и в този смисъл между настоящото дело и другото дело – гр.д. 1905/2015 год. на ВОС между страните няма идентитет.

Следователно, исковете са доказани и следва да бъдат уважени по отношение на периода и в размера по обжалваната част от решението на ОС.

Предвид съвпадане на крайните изводи на ОС с тези на АпС, решението следва да се потвърди в обжалваната част.

Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна в размер на 7000 лв. за адвокатски хонорар, съобразно направеното искане и представените доказателства за това.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2062/10.12.2015 год. по гр.д. 1605/2015 год. на ОС Варна, в частта му, с която „ПАЗАРИ” ЕАД, гр. Варна, е осъдено да заплати на „Атлант” ООД, гр. Варна, ЕИК 103075258, сумата от 192803,85 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ответникът го е лишил в периода от 23.07.2013г. до 14.11.2014г.,  владеейки  без правно основание следните недвижими имоти, собственост на ищеца: - обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 (съответстващ на описаната в протокол за въвод сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м),; - обект за търговска дейност с идентификатор №10135,1501.973.51.3 (съответстващ на сочената в протокол за въвод аптека с площ от 37,5кв.м и складова площ от 17 кв.м),; -обект за обществено ползване с идентификатор 10135.1501.973.51.2 (съответстващ на описаните в протокол за въвод три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м), самостоятелни обособени обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел находящ се в гр. Варна, пазар „ Централен "/Колхозен/ УПИ1, за пазара в кв. 333, по плана на 9ти м-р на града, представляващ ПИ№ 10135.1501.973 по КК на гр. Варна, на основание чл.73  от ЗС; ОСЪДЕНО е „Пазари” ЕАД, ЕИК 148089508, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дрин” № 65, ДА ЗАПЛАТИ на Атлант” ООД, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, хотел „Атлант”, сумата от 16 677.22/шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и седем лв. и двадесет и две ст./ лева, на  основание чл.78 ал.1 от ГПК, разноски за първата инстанция.

В останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ПАЗАРИ” ЕАД, ЕИК 148089508, гр. Варна, срещу ДА ЗАПЛАТИ на „Атлант” ООД, гр. Варна, ЕИК 103075258, сумата от 7000 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: