Р Е Ш Е Н И Е № 45

гр. Варна, 05.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ  ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 95 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Р.Д.Т. от гр. Добрич, подадена чрез адв. Юл. Г. ***, против решение № 314/02.12.2016г., постановено по гражданско дело № 322 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Добрич, с което въззивникът е осъден да заплати на „Нанси” ООД с ЕИК 124034695, гр.Добрич, ул. „Независимост”, № 3, вх. А, ет. 2, ап. 4, сумата от 40 349 лв., платено обезщетение главница, лихви и разноски на наследници на починал при трудова злополука негов работник, за което е бил осъден на основание чл. 200 от КТ с влязло в сила решение, който деликт е вследствие на виновно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1613.96лв. ДТ и 2088.56лв. адвокатско възнаграждение. Счита се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по същество е необосновано. Не са били обсъдени всички доказателства по делото и доводите на ответника, поради което са направени погрешни правни изводи. Неоснователно не е било уважено направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане. След като в случая давността тече от момента на плащане на обезщетението на третите лица, което е станало на 16.09.09г., то към момента на предявяване на настоящия иск на 09.06.16г., следва да се приеме, че вземането е погасено по давност. Освен това от мотивите на решението не става ясно какъв граждански иск е имал предвид ДОС, по време на висящността на който давността е била прекъсната. Поддържа се още, че по делото ищецът не е установил да е заплатил на наследниците на пострадалото лице претендираната сума – писмените банкови извлечения не доказвали това обстоятелство. Оспорва се и извода на съда, че ищецът е заплатил задължение на ответника, тъй като последният не е имал такова. Не е било обсъдено и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от М. А. Б., от самото ищцово дружество, от „Сититрейд - Д” ЕООД и от самия пострадал К. Г. Ж. – привеждат се аргументи от мотивите на решение № 43/01.07.11г. на ДОС по НАХД № 148/11г. Освен това иска на ищеца е бил предявен против ответника в качеството му на служител на „Сититрейд-Д” ЕООД, какъвто той не е бил към деня на злополуката с К. Г. Ж., още повече, че на този ден ответникът не е присъствал и на самия обект, където е станала злополуката. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен, както и присъждане на разноските за двете инстанции. Въззивната жалба се поддържа чрез подадената от процесуалния представител молба, с която се претендират и направените за двете инстанции разноски.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна „Нанси” ООД, гр. Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че доказателствената тежест за установяване на възражението за изтекла погасителна давност тегне върху ответника и при недоказването му, съдът правилно го е отхвърлил. Още повече, че погасителната давност е започнала да тече от момента на влизане в сила на решение № 43/01.07.11г. на ДОС по НАХД № 148/11г., което е станало на 03.08.11г., тъй като от този момент причинителите на вредата М. Б. и Р.Т. са били признати за виновни и осъдени за извършеното от тях престъпление. От този момент и работодателят е могъл да реализира регресните си права спрямо всеки от причинителите според припадащата им се част от отговорността. От друга страна се сочи, че възражението на ответника относно съдържанието на представените с исковата молба банкови извлечения, удостоверяващи плащането на обезщетенията на наследниците на пострадалия, не е направено своевременно – релевирано е едва в хода на устните състезания в производството, поради което правилно съдът не го е коментирал. Оспорва се възражението за съпричиняване на вредата от работници или служители на посочените дружества, от М. Б. и от самият пострадал. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. становището по отговора се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

         По допустимостта на обжалвания изцяло съдебен акт.

            В исковата си молба, подадена на 09.06.16г., ищецът „Нанси” ООД, гр. Добрич е твърдял, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1201/07г. на ДОС е бил осъден на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на наследниците на починал при трудова злополука негов служител К. Г. Ж., а именно – Р. и Г. Г., общо сумата от 50 000лв., заедно с лихви  и разноски. Твърдяло се още, че дружеството фактически е заплатило на посочените лица общо сумата от 80 698 лв. по изп.д. № 42/09г. и изп.д. № 43/09г. по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 на КЧСИ. Изложено е било, че смъртта на К. Г. Ж. е била причинена от виновното поведение на М. А. Б. и Р.Д.Т. – първият управител, а вторият служител на „Сититрейд-Д” ЕООД, гр. Добрич, за което деяние те са били признати за виновни в извършването на престъпление и на осн. чл. 78а от НК са били освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по НАХД № 148/2011г. на ДОС – решение № 43/01.07.11г. Понеже отговорността на ищцовото дружество по чл. 200 от КТ е обективна, то именно делинквентите дължат платената от него сума като обезщетение на наследниците на починалото лице в части, съответни на наследствените им права – в случая поравно. Правата си против М. Б. дружеството е заявило по други дела, а правата си против Р. Т. заявява за първи път по настоящото дело, тъй като неговата съпричастност в извършеното престъпление е станала известна на ищеца едва след влизането в сила на решението на наказателния съд. Не се е твърдяло ответникът Т. да е имал някаква договорна връзка с ищцовото дружество „Нанси” ООД -  по трудов или друг договор. Отправеното искане до съда е да се осъди ответника Т. да заплати на ищцовото дружество сумата от 40 349 лв., представляваща половината от платеното обезщетение на наследниците на загиналия при трудовата злополука негов работник К. Ж., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба.

            Имайки предвид така изложените твърдения по фактите и отправения петитум в исковата молба, следва да се приеме, че ищецът в качеството му на работодател, чиято отговорност е ангажирана в резултат на трудова злополука по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ спрямо пострадал негов работник или наследниците му, има право да претендира от третите лица-делинквенти платеното обезщетение по исков ред, по твърдения за осъществено непозволено увреждане, доколкото от никоя позитивна разпоредба или правен принцип не следва обратното. Освен това, доколкото ищецът не е твърдял ответникът Т. да е бил в трудовоправни отношения с него, претенцията срещу този ответник не се основава на изрично регламентирания в закона регрес – чл. 202 и следващите от КТ, а на общите гражданскоправни основания на иска, извън приложното поле на посочения институт, които не са изрично изключени - чл. 54 от ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1от ЗЗД.

            Макар и първоинстанционният съд да е цитирал материалноправната норма на чл. 74 от ЗЗД, същият се е произнесъл по наведените от ищеца факти и отправеното искане /т.е. произнесени са фактите по въведеното с исковата молба основание на иска/, поради което в случая не се касае до произнасяне по непредявен иск, респ. до недопустимост на решението /за което въззивният съд следи служебно в рамките на обжалваната му част на осн. чл.269 от ГПК/, а евентуално до неговата неправилност (в тази връзка виж решение № 364/11.02.13г. по гр.д. № 155/12г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната там задължителна съдебна практика).

            По относимите към хипотезата на приложимата правна норма факти и налагащите се въз основа на тях правни изводи:

            С влязло в сила на 23.04.09г. решение № 552/24.11.2008г., постановено по гр.д. № 1201/07г. по описа на ДОС /приложено към материалите по настоящото дело/ ищцовото дружество „Нанси” ООД, гр. Добрич е било осъдено да заплати на Р. К. Щ. сумата от 25 000 лв. и на Г. К. Г. сумата от 25 000 лв., които суми представляват обезщетения за претърпени неимуществени вреди в качеството им на наследници на починалия на 07.04.2006г. при трудова злополука техен баща К. Г. Ж., на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от 07.04.06г. до окончателното изплащане на сумите. С първоинстанционното решение в полза на ищците са били присъдени разноски от 100лв. и 1340лв., а с въззивното решение /с № 37/09.03.09г. по в.гр.д. № 22/09г. на ВАпС/ – разноски в размер на 1600лв.

            На 07.04.09г. е било сключено споразумение между Р. К. Щ. /в качеството ѝ на взискател по изп.д. № 200981000400042 на ЧСИ Н. Н. с рег. № 810 на КЧСИ/ и Георги Калчев Георгиев /в качеството му на взискател по изп.д. № 200981000400043 на ЧСИ Н. Ников с рег. № 810 на КЧСИ/ от една страна и „Нанси” ООД, гр. Добрич, от друга страна, с което страните са се споразумели, че размерът на дължимото на двамата взискатели по посочените изпълнителни дела, е в размер на 80 698.60 лв. - дължимо поравно. Страните са се споразумели, че към така дължимата обща сума, дружеството-длъжник ще им заплати и сумата от 1 440лв., представляващи разноските пред ДОС по гр.д. № 1201/07г., за която сума не е имало издаден изпълнителен лист. Страните са приели с това споразумение, че в изпълнение на така поетите задължения дружеството-длъжник вече е изплатило общо сумата от 12 000лв., разпределена поравно между двамата взискатели. Страните са се споразумели, че до 15.05.09г. на взискателите ще бъдат изплатени общо 20 000лв., до 15.06.09г. – сумата общо от 25 000лв. и до 15.09.09г. – остатъка от дължимата сума, представляваща сбора от 80 698.60лв.+ 1 440 лв., които суми се разпределят поравно между двамата взискатели. Остатъка от задължението по лихви и разноски ще бъдат изчислени към 15.09.09г. с погасяването им в пълния размер на тази дата /копие от споразумението е на л. 77-78 от НОХД № 538/10г. на ДОС/.

            Видно от представените от ищеца по настоящото дело извлечения от посочената банкова сметка *** „Нанси” ООД в „Уникредит Булбанк” АД, че на 25.03.09г. въз основа на наложен запор по изп.д. № 200981000400043 на ЧСИ Н. Н. с рег. № 810 на КЧСИ, е извършен превод на сумата от 12 014.43лв., на 09.04.09г. – отново по посочения запор е извършен превод на сумата от 17 604.99лв., на 21.04.09г. – отново по посочения запор е извършен превод на сумата от 2 348.60лв., на 28.04.09г. с платежно нареждане е наредена сумата от 32 лв. с посочено основание – цитираните две изпълнителни дела; на 12.06.09г. – отново по посочените две изпълнителни дела е извършен превод на сумата от 25 000лв. и на 16.09.09г. – отново по посочения запор е извършен превод на сумата от 25 943.04лв. /л. 3-5 от делото на ДОС/. Така заплатената от ищцовото дружество на наследниците на починалия му работник суми в изпълнение на цитираното по-горе споразумение, възлизат на общо 82 943.06лв.

            В тази връзка следва да се отбележи, че оспорване на заплащането на посочената в исковата молба сума на наследниците на починалия работник на ищцовото дружество, е било предприето от ответника едва в хода на устните прения пред първата инстанция, поради което и не следва да се обсъжда.

            Междувременно, още на 07.04.2006г. е било образувано сл.д. № 168/06г. по описа на ОслС-Добрич срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК във връзка с настъпилата на същата дата смърт на К. Г. Ж.. На 13.08.2010г. Р.Д. Т. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, за това че на 07.04.06г. в гр. Добрич, в качеството на технически ръководител на обект със строител „Сититрейд-Д” ЕООД, гр. Добрич, при извършване на СМР на строителен обект на посочен адрес, причинил смъртта на К. Г. Ж., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, допускайки нарушения на конкретни норми от цитирани нормативни актове /т. ІІІ, л. 28-30 от следственото дело/. Преди това на 31.03.10г., като обвиняем за същото престъпление е бил привлечен по същото досъдебно производство и М. А. Б..

            Въз основа на внесения от прокурор от ОП-Добрич обвинителен акт против двамата обвиняеми Б. и Т. е било образувано НОХД № 538/10г. по описа на ДОС, производството по което е било насрочено в открито с.з. на 24.01.11г. На 21.01.11г. „Нанси” ООД, гр. Добрич е депозирало молба, с която е предявило граждански иск за осъждането на подсъдимия Божилов да му заплати сумата от 18 000лв., ведно със законната лихва от 07.04.06г., представляваща частта до 50 000лв. от присъденото в полза на наследниците на загиналия работник К. Г. Ж. обезщетение на вредите, настъпили в резултат на извършеното престъпление, за което е налице влязло в сила решение по гр.д. № 1201/07г. на ДОС. С молбата е представено и коментираното по-горе споразумение от 07.04.09г. и копия от решенията на гражданския съд по иска по чл. 200, ал. 1 от КТ /л. 74-90 от НОХД № 538/10г./. С протоколно определение от 24.01.11г. наказателния съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 538/10г. на ДОС и го е върнал на прокурора, който да отстрани допуснатите в обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

            По внесеното от окръжния прокурор на гр. Добрич постановление с предложение по чл. 78а от НК е било образувано НАХД № 148/11г. на ДОС, по което е постановено решение № 43/01.07.11г., с което и двамата подсъдими Б. и Т. са били признати за виновни в извършване на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение и на осн. чл. 78а от НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание „глоба” в посочения размер. Поради необжалването му, решението е влязло в сила на 03.08.11г.

            Съобразно т. 15 от ТР № 6/2012г., постановено на 06.11.2013г. от ОСГТК, решението по чл. 78а от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда /и това следва да се изведе като извод не само в контекста на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, но и с оглед приложението на чл. 300 от ГПК/. За последното виж решение № 75/12.05.14г. по гр.д. № 733/12г. на ВКС, ІV г.о.

            При това положение по настоящото дело следва да се приеме за установено, че именно ответникът Т., в качеството си на технически ръководител на обект със строител „Сититрейд-Д” ЕООД, гр. Добрич (наред с управителя на „Сититрейд-Д” ЕООД, гр- Добрич М. Б.), е извършил по непредпазливост противоправно деяние, от което е последвала смъртта на Калчо Георгиев Желязков, и за което му е наложено административно наказание по цитираното по-горе НАХД № 148/2011г. на Добричкия окръжен съд.

            Неоснователно е, на първо място, възражението на ответника, релевирано с отговора на исковата молба, че отговорността му се претендира от ищеца по настоящото дело в качеството му на служител на „Сититрейд-Д” ЕООД, а той е бил работник по трудов договор с ЕТ „Михаил Божилов”. Отговорността на Т. се ангажира поради качеството му на делинквент, причинил вредите, които ищцовото дружество е заплатило на наследниците на загиналия си работник в качеството си на негов работодател.

            На второ място, именно поради задължителната сила на присъдата на наказателния съд относно деянието на ответника, неговата противоправност и вината му, както и поради липсата на факти и обстоятелства, които да подкрепят твърденията на ответника за причиняване на противоправния резултат и от други работници и служители на „Сититрейд-Д” ЕООД, както и за съпричиняване на вреденосния резултат от пострадалия Калчо Желязков, и тези възражения, релевирани още с отговора на исковата молба, са неоснователни.

            С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая са налице всички предпоставки от хипотезата на нормата на чл. 54 от ЗЗД за носене на регресна отговорност от ответника, претендирана от ищеца по настоящото дело в рамките на предявения размер на платената парична сума като обезщетение на наследниците на пострадалото от деликта лице. Това е така, защото работодателят отговаря по чл. 200, ал. 1 от КТ за увреждания на негови работници и служители и това негово задължение за обезвреда не е санкционна последица от виновното противоправно неизпълнение на правни задължения. То представлява законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Поради това и правото на регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.

            По възражението на ответника за изтекла погасителна давност.        Задължението за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане възниква от момента на причиняване на вредите, от който момент то е изискуемо и длъжникът изпада в забава без да е нужна покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Основанието за предявяване на регресния иск възниква от друг фактически състав и от друг момент - от факта на плащането. От този момент лицето, което е платило може да предяви регрес към причинителя на вредите. Поради това и момента на плащането е началния момент на течение на погасителната давност, тъй като тогава е настъпила изискуемостта на вземането – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.

            С оглед на начина на извършване на плащанията от ищеца на наследниците на загиналия негов работник, то и погасителната давност за всяка част от предявеното по настоящото дело вземане е започнала да тече от момента на всяко едно от плащанията –за ½ от 12 014.43лв. – считано от 25.03.09г.; за ½ от 17 604.99лв. – считано от 09.04.09г.; за ½ от 2 348.60лв. – считано от 21.04.09г.; за ½ от 32 лв. – считано от 28.04.09г.;  за ½ от 25 000лв. – считано от 12.06.09г. и за ½ от 25 943.04лв. – считано от 16.09.09г. За всяко едно от тези регресни вземания на ищеца обаче общата 5-годишна погасителна давност е била изтекла към момента на подаване на исковата молба в съда – 09.06.16г.

            Съдът не споделя становището на ищеца, че погасителната давност за регресното му вземане спрямо ответника е започнала да тече от момента на влизане в сила на решението по чл. 78а от НК, тъй като от този момент е била установена и неговата вина за извършеното престъпление. Най-късно към момента на постановлението за привличане като обвиняем на Р.Т. по досъдебното наказателно производство, което е станало на 13.08.10г., неговата съпричастност като извършител на деликта е било възможно да бъде предпоставена, респ. да бъде предявена регресната претенция на ищеца по чл. 54 от ЗЗД против ответника. Но дори и това обстоятелство на привличането на Т. като обвиняем да се приеме, че не е било известно на ищеца, то последният е знаел за повдигнатото на ответника обвинение най-късно към момента на депозирането на молбата с предявения против Б. граждански иск по НОХД № 538/10г. на ДОС, което е станало на 21.01.11г. И от този най-късен момент и до подаване на исковата молба по настоящото дело, е изтекла общата погасителна давност /като се има предвид, че наказателното производство не е процес относно вземането за обезщетение от деликта и поради това давността за това вземане не спира да тече по време на наказателното производство/.

            С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че предявеният на осн. чл. 54 от ЗЗД регресен иск е неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени, а предявеният иск – да се отхвърли.

            Въз основа на отправеното от въззивника искане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати направените пред двете инстанции разноски - сумата от 2 000лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред ДОС и сумата от 2806.98лв., представляваща ДТ от 806.98лв. и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, платени за настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 314/02.12.16г., постановено по гр.д. № 322/16г. на Окръжен съд-Добрич, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „НАНСИ” ООД, ЕИК 124034695, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Поп Богомил”, № 2 против Р.Д.Т., ЕГН ********** *** регресен иск за заплащане на сумата от 40 349 /четиридесет хиляди триста четиридесет и девет/ лв., представляваща половината от обезщетението, платено от ищеца на наследниците на К. Г. Ж., поч. на 07.04.2006г. – Р. К. Щ. и Г. К. Г., съгласно решение по гр.д. № 1201/07г. на ДОС, на осн. чл. 54 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА „НАНСИ” ООД, ЕИК 124034695, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Поп Богомил”, № 2 да заплати на Р.Д.Т., ЕГН ********** *** сумата от 4 806.98 /четири хиляди осемстотин и шест лв. и деветдесет и осем ст./лв., представляващи разноските за двете инстанции.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: