Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 43/10.04.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 95/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Е.П.А. и на В.В.А., чрез настойника му – първата ищца, против решение № 323/7.12.2017 г. по гр.д.№ 254/16 г. на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителната му част – за разликата от 5000 лева – за първата въззивница и от 15000 лева – за втория въззивник. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване изцяло на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски.

Ответниците В.Д.П. и Д.В.Д. обжалват същото решение в частите му, с които предявените искове за неимуществени вреди са уважени. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с твърдения за завишен размер на присъдените обезщетения.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД от Е.П.А. и от В.В.А., представляван от настойника си Е.П.А., срещу В.Д.П. и Д.В.Д. за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на всеки от ищците по 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им П.В.А.. Отговорността на първия ответник произтича от факта, че той е пряк причинител на вредите, а на втория -  от качеството му на възложител на работата, при и по повод изпълнението на която са причинени те. Претендира се присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.05.2014 г., до окончателното им изплащане и разноските по делото.

Оспорвайки исковете по размер, ответниците  сочат за наличието на обективни фактори, допринесли за настъпване на срутването и последвалата смърт на П.А. - обилни валежи, последвани от земетресение ІІІ степен.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че на 26.05.2014 г. - при и по повод повод извършване на строителни работи на обект в гр.Добрич е починал синът на ищците П. В. А.. Пряк причинител на смъртта бил ответникът В.Д., признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №88/2016 г. на ДОС. Безспорен е  факта, че възложител на работата, при и по повод на която е настъпила смъртта е вторият ответник Д.В.Д., установено с договор от 19.05.2014 г., по силата на който който той възложил на В.П. /негов баща/ техническото ръководство на строителния обект, вкл. наемане на работници.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свид. Н.И. и на свид. Е.М., установяващи няаличието на здрава семейна връзка между ищците и починалия им син, който през летните месеци и през  почивните дни заедно със сина си живеел преимуществено на село и редовно ги посещавал в дома им. Предвид ниските им пенсии и влошено здраве, П.А. осигурявал финансова подкрепа за ежедневните им битови потребности, помагал и в домакинската работа.

Безспорно е, че към датата на смъртта двамата ищци са били в напреднала възраст - В.А. - на 86 години, а Е.А. - на 81 години, с множество хронични заболявания и ниски пенсии – съответно 280.36 лв. и 256,20 лв., което обосновава правилния извод на съда за зависимостта им в ежедневието от грижите на починалия.

Обсъдено е възражението на ответниците относно неритмичната трудова заетост на починалия и въз основа на доказателства от ТД на НАП – Варна е направен извод за заетост през периода 2010 г. – 2014 г. по седем трудови договора с декларирано възнаграждение от 310 лева. Обсъдени са показанията на свид.Ж.С. и П.М. – колеги на пострадалия, установяващи месечен доход от 600-1000 лв. и опровергаващи тезата, че П.А. не е имал работа и постоянни доходи. Въз основа на това е направен правилен извод, че смъртта на сина им е била тежка загуба за ищците, които са разчитали на неговата помощ и подкрепа в ежедневието.

При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди съдът се е съобразил както със събраните гласни доказателства, така и с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. За справедливо е прието  обезщетението, отчитащо действителния размер на моралните вреди. При настъпила смърт от значение са отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетението негови близки, както и техните конкретни емоционални преживявания.

Настоящата инстанция приема, че е размерът на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди – 45000 лева е правилно определен и отговаря на действително претърпените от нея болки и страдания в резултат от загубата на сина й, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че предвид заболяването на ищеца В.А. – деменция, свързано с поставянето му под запрещение в хода на делото, търпяните от него вреди – душевни болки и страдания са с по-малък интензитет. Доказателствата по делото установяват, че още приживе на сина си, той е страдал от болестни изменения на съзнанието - деменция при болестта на Алцхаймер и е поставен под пълно запрещение в хода на настоящото производство с решение по гр.д.№50/2017 г. на ДОС. Заключението на назначената СПЕ, прието за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните установява, че заболяването е с няколкогодишен ход, с тенденция към влошаване. Засегнати са висшите корови функции - памет, мислене, ориентация, смятане, заучаване и съждения; възможностите за съсредоточаване, схващане и за елементарни логични съждения; ориентацията за собствена личност, време и социални събития. Емоциите на ищеца са много бедни, с паметов и интелектуален дефицит. Описаните затруднения обаче не са основание да се приеме, че интензитетът на емоционалните преживявания, свързани със смъртта на сина му са  минимални. Тъй като данните са състоянието му са свързани предимно с неговите паметови способности, въпреки емоционалното и интелектуалното му обедняване, не е доказано основание за намаляване на размера на обезщетението – сравнено с присъденото в полза на ищцата. По тези съображения, в отхвърлителната му част за разликата от 35000 лева до 45000 лева – обезщетение в полза на В.А., решението следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

Наведените доводи в жалбата на ответниците за наличието на основания за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са изцяло неоснователни. Присъждането на обезщетения в по-малък размер не би съответствало както на техния действителен размер с оглед значителната вреда – смърт на сина на ищците, така и на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

При този изход на спора, в полза на въззивиците следва да бъде присъдена сумата от 750.00 лева – разноски за настоящата инстанция – съразмерно с уважената част от въззивната жалба.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯВА решение № 323/7.12.2017 г. по гр.д.№ 254/16 г. на Окръжен съд – Добрич В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ за разликата от 35000 лева до 45000 лева - неимуществени вреди, претърпени от В.В.А. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН ********** *** и Д.В.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.В.А.,чрез настойника му Е.П.А. сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от смъртта на сина му П.В.А., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2014 г., до окончателното й изплащане и сумата от 750.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 323/7.12.2017 г. по гр.д.№ 254/16 г. на Окръжен съд – Добрич в останалите му обжалвани части. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.