ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№135./01.03.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 95/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц., чрез процесуалния им представител адв. Д. против протоколно определение от 23.01.2019г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по в.гр.д. № 274/2018г., с което производството по делото е спряно до приключване на спора по гр.д. № 462/2018г. на РС – Балчик, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че спорът по гр.д. № 462/2018г. не е преюдициален за делбеното производство, тъй като жалбоподателите П.Ц. и Ю.Ц., ответници по иска с правно основание чл.108 ЗС  не са ответници по иска за делба, а възможността за заявяване на нови основания и възражения извън срока по чл.342 ГПК е преклудирано. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по в.гр.д. № 274/2018г.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стана – Й.К.И. и К.А.И., чрез адв. С., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: 

Въззивното производство по в.гр.д. № 274/2018г. по описа на ОС – Добрич е образувано по въззивна жалба на Й.К.И. и К.А.И. против решение на РС- Балчик, с което са отхвърлени предявени от тях искове за прогласяване на недействителност на договор за продажба на наследство, на основание чл.76 ЗН и иск за делба на подробно описани недвижими имоти, както и срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК решение, с което е оставено без уважение искането им за допълване на първоначалното решение с произнасяне по иск за делба на същите имоти, но с участието на ответниците П. и Ю. Цветанови.

След даване на указания по отстраняване на нередовности на исковата молба, в това число и срещу кого е насочен иска за делба и направата на уточнения ОС – Добрич е приел, че спорът по предявения от въззивниците против настоящите жалбоподатели П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. иск за собственост досежно част от имотите, предмет на делбата, по който е образувано гр.д. № 462/2018г. е обуславящ за изхода от настоящия спор, поради което и е спрял производството по него.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Видно от уточнителната молба от 08.11.2018г. искът за делба е насочен и срещу тези двама ответници, при условие, че исковата претенция по чл.76 ЗН бъде отхвърлена. В същото време те са и ответници по предявените искове по чл.108 ЗС, по които в условията на евентуалност се претендира собственост от ищците и не в пълния обем от правото на собственост /в случай, че бъдат зачетени последиците на договора за продажба на наследство/. Последното обуслява и преюдициалността на решението по тези искове за изхода от спора по първата фаза на делбата, в която следва да се даде отговор относно притежаваните от съделителите права на собственост. Без значение е обстоятелството, че преюдициалния спор е бил заведен след завеждане на иска за делба, респ. постановяване на обжалваното първоинстанционно решение. Съгласно константната съдебна практика споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решат и в отделен процес, когато същите не са заявени в делбения, в това число и в срока по чл.342 ГПК. Преклузията по чл.342 ГПК не лишава съделителя от възможността да установи претендираните от него права относно делбените имоти. /в т.см. Определение № 213/2018г. по ч.гр.д. № 4644/2018г., ІІ г.о. на ВКС; Определение № 117/2018г. по ч.гр.д. № 1357/2018г., ІІ г.о. на ВКС; Определение № 491/2015г. по ч.гр.д. № 1535/2015г., ІV г.о. на ВКС; определение № 72/2016г. по ч.гр.д. № 550/2016г., ІV г.о. на ВКС и др./.

Действително, в настоящия случай се поставя въпроса за допустимостта на предявените искове за собственост, но не от гледна точка на преклузиите, а на правния интерес, доколкото заявеното основание за претендираните права е въведено и в предмета на спора по исковете за делба. Този въпрос обаче, не може да бъде изследван в обусловеното производство при преценката за неличието на основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Видно от извършената справка от въззивната инстанция по движението на гр.д. № 462/2018г. същото е било прекратено, но няма данни това определение да е влязло в сила, поради което и следва да се приеме, че към настоящия момент и гореизложените мотиви е налице висящ преюдициален спор.

Ето защо обжалваното определение за спиране на производството по в.гр.д. № 274/2018г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.01.2019г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по в.гр.д. № 274/2018г., с което производството по делото е спряно до приключване на спора по гр.д. № 462/2018г. на РС – Балчик, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

 

            Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         

2.