ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

151

гр.Варна, 09.03.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 09 март 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 98 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена лично от П.В.С. и по частна жалба, подадена от назначения му особен представител адв. И.М., против определение № 53 от 23.01.2017 г., постановено  по гр.д. № 586/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят и особеният му представител са навели оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, молили са за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Насрещната страна – съдия С.Р. не е подала отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба, уточнена с молба от 25.11.2016 г., ищецът П.В.С., понастоящем в Софийски централен затвор, е претендирал от ответника – съдия С.А.Р. заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., законна лихва в размер на 25 782,74 лв. върху същото от 27.06.2011 г. до завеждане на делото и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателната му заплащане, за претърпени от него неимуществени вреди - негативни преживявания, вследствие действието на ответницата като член на съдебния състав, изразяващо се в отхвърляне на искането му да му бъдат свалени белезниците по време на съдебното производство по НОХД № 303/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд във всички съдебни заседания от началото на процеса на 27.06.2011 г.

При изложените в исковата молба и уточняващата молба твърдения, се налага извода, че исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са насочени срещу ответницата във връзка със заеманата от нея длъжност – съдия, свързани са с изпълнението на служебните й задължения като член на съдебния състав, разглеждащ наказателното дело срещу ищеца и са по осъществяваното ръководство на съдебните заседания и  осигуряване на реда и мерките за сигурност в съдебната зала по време на процеса.

Част от правния статут на съдията е правото му на имунитет при осъществяване на съдебната власт. По силата на чл.132 от Конституцията на Република България, съдията не носи гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове. Функционалният имунитет обхваща всички случаи, в които магистратите действат в това си качество, постановявайки съдебни актове в рамките на дадените им от Конституцията и законите на страната правомощия, вкл. и при извършване на определени съдопроизводствени действия. Предвиденото в чл. 132 от Констититуцията изключение за отговорност на съдията е само за извършено умишлено престъпление от общ характер и то не намира приложение в настоящия случай, защото ищецът не е твърдял наличието на такова и няма влязла в сила присъда. Изводът е, че в случая предвиденият в Конституцията на Р. България функционален имунитет на магистратите, е пречка за разглеждане на имуществени искове против ответника за действията й като магистрат. Гражданската неотговорност на съдията по чл. 132, ал.1 от Конституцията на Република България е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД и обусловения от първия – по чл. 86 от ЗЗД и тези искове са недопустими, като в тази насока е и трайно установената съдебна практика, изразена в постановени по реда на чл. 274, ал.3 от действащия ГПК определения по: ч.гр.д. № 634/2009 г. III ГО; ч.гр.д. № 343/2009 г. на ВКС IV ГО; ч.гр.д. № 324/2010 г. на ВКС III ГО; ч.гр.д. № 40/2011 г. на ВКС IV ГО; ч.гр.д. № 516/2011 г. на ВКС III ГО; ч.гр.д. № 176/2012 г. на ВКС III ГО; ч.гр.д. № 433/2010 г. на ВКС IV ГО; ч.гр.д. № 455/2012 г. на ВКС II ГО; ч.гр.д. № 345/2012 г. на ВКС I ГО; ч.гр.д. № 414/2009 г. на ВКС  III ГО; ч.гр.д. № 2308/2008 г. II ГО и др.

При посочената конституционна уредба на функционалния имунитет на магистратите и при липсата на твърдения за наличието на предвиденото изключение, оплакванията на жалбоподателя и на особения му представител за отказ от правосъдие и нарушения на чл. 6, ал.1 и чл.13 ЕКЗПЧОС, чл.47 Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 7 ЗСВ, са неоснователни.

Добричкият окръжен съд е достигнал до идентичен правен извод за недопустимост на исковете, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 53 от 23.01.2017 г., постановено  по гр.д. № 586/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на преписа от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: