Р Е Ш Е Н И Е

№…69

гр.Варна, 22.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова в.гр.д.№99/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Шумен, чрез старши юрисконсулт В. срещу решение № 1601/14.12.2015г., постановено по търговско дело № 160 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Шумен, с което въззивника е осъден да заплати на „Виа”ЕООД, гр.Шумен сумата от 27 811,27лв., представляваща увеличение на стойността на имота на Община Шумен, представляващ търговски обект – метална барака с идентификатор 83510.671.57.8 по КККР на гр.Шумен, бул.”Мадара” №36, попадащ в ПИ с идентификатор 83510.671.57 по КККП на гр.Шумен в следствие на извършени подобрения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2014г. до окончателното й изплащане и 2556,07лв., представляваща съдебни разноски. Счита се, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства съдът е приел, че наемодателят е уведомен за започване и извършване на СМР по трайната реконструкция и подобрения на наетия обект. Реконструкцията е извършена без издаване на предвидените по ЗУТ строителни книжа и документи, като по делото са представени доказателства, че наемодателят се е противопоставил на извършването на строителните дейности. Необоснован и неправилен е и извода на съда, че ищецът е извършил разходи за ремонт и подобрения на имота общо в размер на 43 372,89лв., както и, че от тази сума следва да се приспадне сумата от 15 000лв., за която той е поел задължение да вложи за ремонт на обекта при подписване на договора за наем, тъй като представените фактури за закупуване на материали не  установяват, че същите са вложени в процесния обект. Излага се също, че „Виа”ЕООД като наемател се  е ползвало и продължава да се ползва от извършените ремонти, поради което същите следва да останат за негова сметка. Не е налице обогатяване на Община Шумен за сметка на ищеца, тъй като подобренията подлежат на премахване съгласно правилата на ЗУТ. От доказателствата по делото не се установява и обедняване на ищеца в размер на сумата от 27 811,27лв. Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок  е депозиран отговор от „Виа”ЕООД, гр.Шумен,  с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд. Правилно и в съответствие на събраните доказателства е прието, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД и иска за заплащане на сумата от 27 811,27лв., представляваща стойност на извършените в наетия обект подобрения е уважен. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и същата се явява допустима.

     За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД от „Виа”ЕООД, гр.Шумен. Ищецът излага в исковата молба, че на 04.09.2008г., в резултат на проведена конкурсна процедура, е сключил с Гимназия за преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) “Н. Й. Вапцаров” договор за наем на търговски обект – метална барака (книжарница) с идентификатор № 83510.671.57.8 по КККР на гр. Шумен, находящ се в двора на гимназията с адрес гр. Шумен, бул. “Мадара”, № 36. Имотът е собственост на община Шумен, като на основание чл.44, ал.2, т.1 от ЗНП и решение № 478 по протокол № 26 от 28.07.2005 г. на общински съвет гр. Шумен, правото да бъде отдаден под наем е предоставено на ГПЧЕ. След сключване на договора за наем за срок от 5 години, ищецът, предвид поет ангажимент за ремонт на търговския обект за сума до 15 000 лв.  извършил ремонт с цел да го приведе в състояние за ползването съгласно уговореното с наемния договор предназначение. Състоянието на имота наложило извършване на СМР, на стойност 43 372.89 лв. След като от стойността на общо извършените разходи бъде приспадната сумата от 15 000 лв.,  за която ищецът е поел задължение, счита, че следва да му бъде възстановена сумата от 28 372.89 лв. Твърди, че е водил многократно разговори с Община Шумен за възстановяване на претендираната сума, които са останали без резултат. Изпратена е нотариална покана за заплащане на сумата до директора на ГПЧЕ. Към датата на предявяване на иска ищецът е наемател на търговския обект, съгласно нов договор за наем за същия обект, сключен на 11.09.2013 г., за срок от пет години. Претендира ответника да му заплати сумата от 28 373.87 лв., представляваща стойност на извършени от ищеца подобрения в имот, собственост на ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба  до окончателното й плащане. 

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че видно от предложението на ищеца при сключване на наемния договор, той е знаел за необходимостта да се извърши ремонт. Извършените СМР, са осъществени без изричното съгласие на собственика на имота и в противоречие с направените, между ищеца и наемодателя ГПЧЕ “Н. Й. Вапцаров”, уговорки, в наемния договор. Извършени са функционални изменения без съответните строителни книжа, в противоречие със строителните норми и изисквания на ЗУТ. По същество моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а и от представеното по делото заверено копие от договор за наем на имот публична общинска собственост от 04.09.2008г. се установява, че между ГПЧЕ „Н.Й. Вапцаров” гр. Шумен в качеството на наемодател и „Виа” ЕООД, като наемател е сключен договор, по силата на който наемодателят е предоставил за временно и възмездно ползване на наемателя общински имот: търговски обект – метална барака (книжарница) в двора на ГПЧЕ, гр. Шумен, бул. „Мадара”, № 36, за търговски обект за печатни произведения, учебници, учебни помагала, училищно и спортно обзавеждане, художествена литература и ученически пособия. Договорът е сключен след проведена конкурсна процедура за срок от пет години. В подадената от ищеца документация за участие в конкурса е включено предложение за ремонт и оборудване на книжарницата на стойност 15 000 лв., без вкл. ДДС.Видно от протокол от 05.08.2008г., предложението е отчетено от конкурсната комисия.

След изтичането на срока на договора от 2008г., на 11.09.2013 г., между ищецът и ГПЧЕ „Н.Й. Вапцаров” е сключен нов договор за наем за срок от 5 години, който изтича на 11.09.2018 г.

Видно от приложения по делото Акт № 2449/19.02.2007г. е търговският обект е публична общинска собственост, като община Шумен въз основа на т.5 от Решение № 478 по протокол № 26 от 28.07.2005 г. на ОбС Шумен и на основание чл.44, ал.2, т.1 от Закона за народната просвета е предоставила на ГПЧЕ правото да отдава под наем търговския обект.

От представените заверени копия на фактури и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че след сключването на наемния договор ищецът е извършил СМР, подробно описани в приложението към заключението на вещото лице на обща стойност 43 854.50 лв., в  следствие на които стойността на имота се е увеличила с 27 811.27 лв. При изпълнението на ремонта е извършено и вътрешно преустройство, с което е променено предназначението на отделните помещенията. В част от съществуващия склад са оформени изолационно предверие, санитарен възел, битова стая за персонала, стая за управителя и офис за персонала. В заключението, вещото лице е посочило, че към датата на сключване на наемния договор обектът не е бил годен за ползване по посоченото в договора предназначение. Състоянието на имота е наложило изпълнението на СМР надхвърлящи предварително посочената от ищеца стойност от 15 000.00 лв.

Не са представени строителни книжа за извършените преустройства.

От показанията на разпитаните в първоинстонционното производство свидетели се установява, че в периода 2008 г. – 2009 г. ищецът е извършил ремонт на наетия обект- била ремонтирана търговската зала, като е сменена ламарината; направена е изолация; поставен е гипсокартон; ремонтирани са другите помещения; направена е и тоалетна; изкопан е мръсен канал; от училището е прекарано парно отопление за книжарницата, изграждането на инсталацията било консултирано с представител на училището. В показанията си свидетелите заявяват, че преди ремонта обекта бил в лошо състояние, имало много боклуци и дупки, течало. Работата по ремонта била проверявана от Зам. директора на училището, който идвал често. Свидетелите са лица, които са участвали в извършването на ремонта и лица, които работят в училището/ директор, помощник директор/, посочват, че книжарницата се намира в двора на училището, но от много отдавна, но не се ползвала. През 2008 г. е сключен договор с ищеца, който при провеждане на конкурса е направил оферта за ремонт и оборудване за 15 000лв. Ремонта е извършен през 2009 г., като  на 25.06.2009 г. свидетелят Георгиев /директор на гимназията/ е бил информиран, че освен първоначално извършените СМР на стойност 13 400.00 лв., са извършени и такива за още 17 346.00 лв. Свидетелят твърди, че е осъществявал контрол при извършване на ремонта и не е предприемал действия, с които да се противопостави на извършваните СМР. Свидетелят Тонев, който в периода от 2004г. до юли 2015г. е работил в ГПЧЕ, като помощник директор по административната и стопанската дейност заявява, че знае за договорните отношения на ищеца и гимназията относно процесния обект, посещавал е обекта и е бил в течение относно това, какви ремонтни дейности се извършват.  Посочва също, че при предоставяне на управлението на обекта на гимназията е констатирано, че той има нужда от ремонт, поради което това и това било предвидено в конкурсната процедура.

По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

     За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: обогатяване на ответника по иска за сметка на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание за това.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че от 2008г. до настоящия момент ищецът е държател на процесния имот, собственост на ответника, по силата на договори за наем от 04.09.2008г. и 11.09.2013г., сключени с лице, осъществяващо оперативното управление на имота. През 2009г. ищецът е извършил ремонт, вследствие на което направените подобрения са увеличили стойността на имота  с 27 811.27лв. Предвид това, че в договора за наем не се съдържат клаузи, които да уреждат отношенията между страните по повод на извършения ремонт и оборудване на обекта, по офертата дадена в рамките на конкурсната процедура, тези отношенията следва да се разгледат по правилата на неоснователното обогатяване. В този смисъл е Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. Обогатяването на собственика на имота представлява сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, като в случая същото е в размер на 27 811.27лв. Обедняването за държателя, извършил подобренията, се изразява в разходите които той е направил за тях, като в случая същите са в размер на 43 854.50лв. Съгласно разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД  подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която се е обеднил и тази с която собственикът се е обогатил. Вземането на ищеца за извършените от него подобрения е изискуемо, поради това, че той държи вещта не за себе си, а за собственика.

     Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на ответника за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, поради това че СМР са извършени без надлежни строителни книжа, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че подобренията са извършено с неговото мълчаливо съгласие и непротивопоставяне. Още при откриване на конкурсната процедура за отдаване на имота под наем и при сключването на договора ответникът е знаел, че за да може да се използва по предвиденото в договора за наем предназначение обектът се е нуждаел от основен ремонт. Това се установява и от обстоятелството, че съгласуваната с кмета на Община Шумен  документация за  участие в конкурса, като показател с най-голяма тежест е включен критерий „Ремонт и оборудване на обекта”. По време на ремонта представителите на третото лице в качеството си на наемодател, не са се противопоставили на извършването на подобренията, като са осъществявали непосредствен контрол и са били наясно с извършените СМР. Не е налице противопоставяне и от страна на ответника, в качеството му на собственик на имота. Независимо от факта, че за извършените преустройства не са налице строителни книжа, по делото не са ангажирани и доказателства, от които да се установяват твърденията на ответника, че поради извършеният ремонт, обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация, не може да се ползва и не е търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Напротив от данните по делото се установява, че обекта се ползва, като се отдава се под наем от ответника.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД следва да се уважи като основателен. Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба

     Водим от гореизложеното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВАпС, с установеното от ШОС по спора от правна страна, решението на първата инстанция в този смисъл следва да бъде потвърдено.

     Предвид изходът от спора и направените искания от въззиваемата страна, на същата следва да се присъди сумата от 1620лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение 1601/14.12.2015г., постановено по търговско дело № 160 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Община Шумен, Булстат 000931721, с адрес гр. Шумен, бул. ”Славянски”, № 17, представлявана от кмета Л.Д.Х. да заплати на “Виа” ЕООД, ЕИК 127591849, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. “Стефан Янев”, № 13 А, представлявано от управителя И.А.В., ЕГН **** 098850 сумата от 1620лв. , представляваща направените съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: