Р Е Ш Е Н И Е

43

гр.Варна, 04. 04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                  МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на прокурор Милена Гамозова и секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№99/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество чрез процесуален представител държавен инспектор-юрист А.В. против решение №12/06.01.2017г., постановено по гр.д.№1293/11г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от КОНПИ против Д.Г.Д. иск за отнема- не в полза на Държавата на сумата от 35 000лв., по твърдението, че представлява действителната стойност на придобития от трето лице л.а., марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г. към датата на неговото отчуждаване 29.05.2009г. на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на КОНПИ по чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане на посоченото имущество бъде уважено.Пре -тендират се разноски.

Въззиваемият Д.Г.Д. чрез процесуалния си представител адв.Й.Ч. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

 Представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за основателност на подадената жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Производството пред ВОС е образувано след обезсилване с решение №167/ 27.10.2015г., постановено по в.гр.д.№336/15г. по описа на ВАпС, гр.о., влязло в сила на 21.04.2016г., на решение №302/24.02.2015г., постановено по гр.д.№1293/11г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от КОНПИ/пред КУИППД/ против Д.Г.Д. иск за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г.  на осн. чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и делото върнато в тази му част за произнасяне от първоинстанционния Варненски окръжен съд по предявения от КОНПИ против посочения ответник иск за отнемане на сумата от 25 000лв., представляваща пазарната стойност на този автомобил към датата на продажбата му с договор от 29.05.2009г. на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./.

Подадено е мотивирано искане по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ против Д.Г.Д. и П. Д. В. /впоследствие искането по отношение на П.Веселинова е оттеглено от ищеца и производството по отношение на същата прекратено с определение №3053/19.10.2011г./ за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.Искането е подадено в изпълнение на взетото решение №318/01.07.2011г. по чл.13, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД /отм./, като в хода на първоинстанционното производство са взети и допълнително решение №379/24.08.2011г. и решение №87/12.03.2012г. от КУИППД.В искането и уточняващите молби към същото от 18.07.2011г., 01.08.2011г. и 30.10.2014г. се излага, че ответникът е осъден с влязла в сила на 28.05.2010г. присъда, постановена по НОХД №1522/09г. по описа на ВОС, за престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2 от НК/отм./, което попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./.В проверявания период ответникът придобил имущество на значителна стойност, а именно движимо и недвижимо имущество, придобито по възмезден начин, част от което негова собственост към настоящия момент, а друга отчуждена.Икономическият анализ показал, че през проверявания период ответникът е извършил разходи в много по-голям размер, а именно 2 286, 02 МРЗ от реализираните приходи от 646, 15 МРЗ.Предвид горното и на отнемане подлежи придобитото в проверявания период 01.01.1999г.-31.12.2010г. имущество, за което липсват данни за законни източници, подробно посочено в исковата молба, едно от които лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН.Тъй като в хода на производството  е установено, че посоченият л.а. е продаден от ответника с договор от 29.05.2009г./обстоятелство, което не е било видно първоначално от изготвените от КАТ справки, т.к. след продажбата не е била извършена регистрация, нито договорът е бил представен от ответника/ е поискано преди първото по делото о.с.з. изменение на петитума на иска от отнемане в полза на държавата на вещта в отнемане на пазарната й стойност към датата на продажбата 29.05.2009г. в размер от 25 000лв.Впоследствие по молба на ищеца с протоколно определение от 30.06. 2016г. от първоинстанционният съд е допуснато и изменение в размера на иска от 25 000лв. на 35 000лв.

Ответникът Д.Г.Д. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва искането, като твърди, че придобитото от него процесно имущество е чрез средства, имащи изцяло законен произход, включващи доходи от трудова дейност, доходи от свободна професия, доходи от участие в управление и контрол на търговски дружества, доходи от сделки с имущества, дарения и други, предвид което и не подлежи на отнемане.При новото разглеждане на делото твърди, че към датата на отпочване на производството по ЗОПДИППД/отм./ чрез образуване на проверка против него през 2009г. престъплението, за което е бил впоследствие е бил осъден с влязла в сила присъда, а именно по чл.257 от НК/отм./, не е попадало в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./.Нормата е изменена още с ДВ, бр.75/06г. и текстът на чл.257 от НК е отпаднал.С измененията и допълненията на ЗОПДИППД/отм./ законодателят не е предвидил по отменения чл.257 от НК да бъде продължавано образуването на проверки и водено производство за отнемане на имущество.След отмяната на чл.257 от НК престъплението не е декриминализирано изцяло, а е преуредено в друга норма - тази на чл.255 от НК, но при съществени разлики в изпълнителното деяние, съответно в признаците му от обективна и субективна страна.Ответникът не е осъден и по новата разпоредба на чл.255 от НК.Предвид липсата на задължи -телната предпоставка ответникът да е осъден за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, искът е неоснователен. Евентуално е направено възражение, че размерът на претендираната за отнемане сума не кореспондира с действително получената от него сума при продажбата, която е в размер на 1000лв., съобразно посоченото в договора, и която е съответна на състоянието на автомобила към датата на продажба.  

 Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОПДИППД/отм./ на отнемане подлежи имущество, което е придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник, а когато имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин на отнемане подлежи само полученото от горепосочените лица.

Въззиваемият с присъда №58/12.05.2010г., постановена по НОХД №1552/09г. по описа на ВОС, влязла в сила на 28.05.2010г., е признат за виновен и осъден  за това, че е избегнал плащането на данъчни задължения-„данък добавена стойност” в особено големи размери, като потвърдил неистина в справки-декларации за данък добавена стойност, подадени пред ТДД Варна, ДП Провадия, които декларации се изискват по силата на ЗДДС-чл.100, ал.3, а именно справки-декларации по ЗДДС на фирма ЕТ „Дионисий-Д.Д.”, съответно за данъчните периоди: 1/ 01.11.2000г.-30.11.2000г.; 2/ 01.12.2000г.-31.12.2000г.; 3/ 01.02.2001г.-28.02.2001г.; 4/ 01.03.2001г.-31.03.2001г.; 5/ 01.04.2001г.-30.04.2001г., като укритите данъчни задължения са на обща стойност 294 897, 54лв./посочени по отделно за всеки период в присъдата/-престъпления по чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2 от НК /отм./, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК.

Производството по ЗОПДИППД/отм./ е образувано пред КОНПИ с решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./ с №242/21.07.2010г. въз основа на уведомление по чл.21, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ от 27.10.2009г., подадено от ОД на МВР Варна за образуваното против Д.Д. досъдебно производство №158/08г.Формално и към датата на започване на наказателното производство и към датата на започване на производството по ЗОПДИППД/отм./ в неговата начална административна фаза, имаща за цел извършване на проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, в действащата редакция на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ към тези дати, а именно към ДВ, бр.16/08г., нормата на чл.257 от НК не е посочена като конкретен вид престъпление по НК, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и като такова даващо основание за провеждане на произ -водството по този закон.

Цитираната норма не е посочена, доколкото същата е била отменена с измене- нието на НК, обн. ДВ, бр.75/06г.Нормата с това си съдържание е съществувала от 1997г. до 2006г.С промените в НК, обнародвани в същия ДВ, бр.75/06г., е изменена и нормата на чл.255 от НК.Също в посочения ДВ са обнародвани и промените в чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД/отм./, с които последната добива редакция „чл.255 и чл.255а от НК”, а с тези обнародвани с ДВ, бр.16/08г. добива редакция „чл.245б и чл.255-256 от НК”.В задължителна практика на ВКС досежно производства по ЗОПДИППД/отм./, провеждани за лица, осъдени по отменената разпоредба на чл.257 от НК - решение №368/21.11.2001г. по гр.д.№1129/10г., ІІІ гр.о., е дадено разрешението на въпросите относно момента на възникване на правото на държавата в лицето на комисията да образува производства и внася искания за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, както и за времето и начина на погасяване на тези права.Посочено е, че както отменената норма на чл.257 от НК, така и новосъздадените заместващия текстове в НК са от материално естество, уреждащи въпроси, свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им.От материалноправно естество е и нормата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, като при липса на преходни разпоредби в съответните закони измененията на чл.3, ал.1, т.17 ще се прилагат занапред, а започналите, но недовършени производства ще продължат да се извършват по закона, който е действал към момента на възникване на правото, а новите правни положения ще се приложат спрямо фактите, които са се появили след влизането им в сила.В конкретната хипотеза, разглеждана от ВКС в цитира- ното решение, производството пред комисията в административна му фаза първо- начално е започнало при действието на старата редакция на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД/отм./, посочваща чл.257 от НК, като впоследствие същият е отпаднал. Наказателното производство също е започнало при действието на чл.257 от НК.В настоящия случай тези обстоятелства не са налице, т.к. производството пред комисията е започнало при новата редакция на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД/отм./, както и наказателното производство е започнало след отмяната на чл.257 от НК. Съдът приема за приложими в настоящия случай разрешенията, дадени в друга задължителна практика на ВКС, а именно решение №148/25.09.2015г. по гр.д.№ 6797/14г., ІV гр.о. и определение №170/29.02.2012г. по ч.гр.д. №69812г., ІV гр.о., съгласно които престъпленията по отменения чл.257 от НК са годни основания за образуване на производства по ЗОПДИППД/отм./, т.к. попадат в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.17 от закона.Извършеното деяние през 2000 и 2001г. осъществява състава на тогава съществуващия чл.257 от НК, който с промените в НК от 2006г., намерили съответно отражение в ЗОПДИППД/отм./, е преномериран в чл.255 от НК. Не са касае за декриминализиране на деянието, а за преномериране на текстовете, което не са отразява на смисъла на правната норма.В чл.255, ал.3 от НК престъп -лението укриване на данъчни задължения в особени големи размери продължава да съществува, т.е. никога не е напускало приложното поле на чл.3 от ЗОПДИППД /отм./.Съдът приема за неоснователни възраженията на въззиваемата страна, че са налице съществени разлики в изпълнителното деяние, съответно в признаците му от обективна и субективна страна, поради което и не са касае за преномериране на текстове от НК, а за изцяло ново престъпление.В редакцията си до промените от 2006г., която редакция е била действаща и към момента на извършване на престъплението от въззиваемия, текстовете на чл.255, ал.1 и чл.257, ал.1 от НК гласят както следва: „Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина, или затаи истина в подадена декларация, са наказва с …..”; „Когато с деянията по чл.255 и чл.256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на …… наказанието е …”. В последващата редакция на чл.255, ал.1 от НК към ДВ, бр.75/06г./нормата на чл.255, ал.1 от НК не е променяна след тази редакция/ е посочено: „Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: 1. не подаде декларация; 2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 3. ……..”.Нормата на чл.255, ал.3 от НК/също неизменяна след 2006г./ гласи: „когато данъчните задължения/т.е. тези по чл.255, ал.1 от НК/ са в особено големи размери наказанието е …..”.Видно е, че деянието, извършено от въззиваемия по чл.257 от НК след отмяната на текста през 2006г. е инкриминирано в състава на престъп -ление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НК.Съпоставени двете правни норми - тази, действала към момента на деянието, и тази, действаща понастоящем, сочат на извода, че отмененият закон е по-благоприятен за дееца, т.к. предвижда по-нисък минимум на наказанието „лишаване от свобода” и като кумулативно наказание предвижда глоба, която е по-леко наказание от сега предвиденото наказание конфискация.Предвид горното и при осъждането на въззиваемия през 2010г. за престъплението, извършено 2000г.-2001г., е приложен на осн. чл.2, ал.2 от НК чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1 от НК /отм./, тъй като това е бил по-благоприятният за дееца закон.Съставът на извършеното престъпление, обаче не е напускал прилож -ното поле на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./, предвид което и съдът приема за неоснователно възражението, че не е налице посочената в закона предпоставка за отнемане на имуществото, а именно да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./.

По отношение на предпоставката придобиване на имущество/като съвкупност от имуществените активи/ на значителна стойност по см. на §1, т.2 от ДР на закона, определена към датата на придобиване на имуществото, видно от изготвените по делото оценителни експертизи е, че придобитото от въззиваемия имущество в проверявания период е в размер много по-голям от 60 000лв./това обстоятелство и не е спорно между страните/.За да подлежи на отнемане имуществото е необходимо, съгласно разясненията, дадени от ТР №7/2014г. на ОСГК на ВКС и да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиване на имуществото, като е достатъчно връзката да може обосно -вано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиване на имуществото, за да подлежи то на отнемане.Обосноваването като логическа операция изисква наличие на причинна връзка между осъществената в определен период от време престъпна дейност и придобиване на имущество на значителна стойност.

Влязлата в сила присъда по НОХД №1552/09г., задължителна за гражданския съд досежно елементите, посочени в чл.300 от ГПК, е задължителна в случая и досежно установения с нея размер на укритите данъчни задължения, т.к. същият е елемент от престъпния състав на престъплението по чл.257 от НК/отм./.Този размер възлиза на 294 897, 54лв. и съставлява акумулирани от престъплението парични средства от невнасянето им като данъци.

Процесният лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН/нов рег.№4888РА/ е закупен на 21.01.2008г. с посочена в договора стойност от 1000лв.Тази стойност се оспорва от КОНПИ.От заключението на САвтЕ от 30.05. 2012г. се установява, че действителната пазарна стойност на автомобила към 21. 01.2008г. възлиза на 44 000лв.Съдът приема посочената стойност, т.к. държавата, в лицето на комисията, е трето за сделката лице, необвързана от последната, поради което и в тежест на въззиваемият е да докаже, че действителната стойност /явяваща се в случая и многократно по-ниска от пазарната/ е тази, посочена в договора от 21.01.2008г.Доказателства в тази насока не са ангажирани.Направено е възражение само, че стойността е съответствала на състоянието на автомобила към момента на закупуването му, но доказателства за това какво е било неговото състояние към 21.01.2008г. не са събрани.Към посочената дата не се установява въззиваемият да е разполагал със средства от законен източник, позволяващи влагането на тази сума.За част от периода 1999г.-2006г., видно от СИЕ, същият е разполагал с доходи от законен източник/такива от доходи като ЕТ, трудово възнаграждение и обезщетение за безработица/, но не и с такива, които да се натрупват за следващи години, като напротив балансът е бил отрицателен като се имат предвид средните разходи за издръжка на домакинството по НСИ/доказателства, че тези средни статистически стойности са завишени спрямо стандарта на живот, поддържан от въззиваемия не са ангажирани/.През 2007г., без да разполага със средства от законен източник, въззиваемият е закупил с н.а.№183/18.04.2007г. недвижим имот на стойност 38 000лв./съгласно СТЕ/, който е продал с н.а.№2/10. 05.2007г. за сумата от 90 000лв. и която сума е вложил в закупуването на друг недвижим имот с н.а.№120/14.05.2007г. с пазарна стойност от 26 882лв./за закупуването на който отделно е теглил и кредит в размер на 12 000лв. и съответно след това погасявал/ и закупуване на друг л.а. на 18.10.2007г. с пазарна стойност от 20 900лв.Получената продажна цена не съставлява средства със законен източник, напротив налице е трансформация на средствата, придобити от престъпната дейност.На 21.01.2008г. въззиваемият придобива процесният автомобил с пазарна стойност 44 000лв. при липсата на акумулирани от предходни години средства със законен произход.В съответствие с разрешението, дадено в ТР №7/2014г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че при липсата на установен законен източник на доходи за придобиването на процесния лек автомобил, може основателно да се предположи като се има предвид, че престъплението, за което е осъден въззиваемият е акуму -лирало в патримониума му средства от невнесени данъци в размер 294 897, 54лв., а впоследствие той е закупувал имущества с тези средства и ги е отчуждавал, получавайки за тях други парични средства, че л.а. е придобит на 21.01.2008г. със средства от престъпната му дейност.

Доколкото въззиваемият се е разпоредил с имуществото си в полза на трето добросъвестно /по см. на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ лице на 29.05.2009г., на отнемане подлежи получената действителна стойност срещу имуществото.Съгласно съдебната практика по чл.290 от ГПК-напр. Решение №187/26.07.2011г. по гр.д. №1557/10г., ВКС, ІІІ гр.о. и Решение №276/20.11.2012г. по гр.д.№1393/11г., ВКС, ІІІ гр.о. в хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ получената действителна стойност съставлява действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна стойност към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Съгласно САЕ от 06.11.2012г. пазарна стойност на л.а. към датата на продажбата 29.05.2009г. възлиза на 35 000лв.Тази експертиза е допусната по искане на въззиваемия Д.Д. чрез процесуалния му представител адв.Р.Душева в о.с.з. на 04.10.2012г. предвид направените от последната изявления, че понастоящем автомобилът е продаден.Искането е направено след като в проведено преди това /на 07.06.2012г./ о.с.з. съдът е отказал да допусне исканото от ищеца изменение в петитума на иска чрез изменение на търсената защита/от претендираното отнемане на вещта в претендирано отнемане на получената при продажбата й стойност/.Заключението на вещото лице е прието в о.с.з. на 15.11.2012г. в присъствието на процесуалните представители на страните, без да са били предприети оспорвания от тях, като е направено изявление от процесуалния представител на въззиваемия, че дадената оценка има отношение само по повод калкулацията на приходите и разходите на последния.При новото разглеждане на делото от ВОС, в първото о.с.з., проведено на 30.06.2016г., съдът е указал на страните, че предходната САЕ не може да бъде ценена, т.к. е изготвена в производство, в което се е разглеждал иск с различен предмет и по повод разпределение на доказателствената тежест КОНПИ е поискала назначаването на нова САЕ за пазарната стойност на л.а. към датата на продажбата му-29.05.2009г., а на ответника е дадена възможност за ангажиране на доказателства за състоянието на л.а. към същата дата.Действително към датата на изслушване на САЕ от 06.11.2012г. ВОС не е разглеждал иск с предмет отнемане на получената стойност за вещта, а иск за отнемане на самата вещ, като нейната оценка към датата на продажбата не е била релевантна за така разглеждания от ВОС тогава предмет на иска.Независимо от горното, заключението е приобщено към доказателствения материал и е било относимо към действителния предмет на иска с оглед своевременно въведеното от ищеца допустимо изменение в петитума на иска с молбата му от 14.03.2012г., депозирана преди първото по делото о.с.з.Фактът, че е допусната нова САЕ със същата задача, като тази САЕ, по която вече има изготвено и прието заключение, сам по себе си не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Факт е и, че двете САЕ дават почти идентично заключение на поставения въпрос, а именно първата стойност от 35 000лв., а втората стойност от 35 100лв.По същество възражението на КОНПИ във въззивната жалба касае дадената от съда при новото разглеждане на делото възможност на ответника да въведе възражения по иска и във връзка с тях да иска ангажиране на нови доказателства.Съдът приема, че възможността за ответника да стори това не е била преклудирана предвид следното.В хода на цялото производство при първото разглеждане на делото от ВОС, предвид изричния отказ на съда да допусне изменение в предмета на иска, е бил разглеждан иск, имащ за предмет отнемане на вещта в полза на държавата. Какво е било нейното състояние към датата, на която е била продадена, и каква е била действително получената за нея от ответника стойност, е бил факт, стоящ извън предмета на доказване.Съдът е считал, че е сезиран единствено с иск за отнемане на вещта и във връзка с този иск така, както е индивидуализиран в исковата молба, е разпределил и доказателствената тежест между страните като КОНПИ е следвало да докаже, освен основните предпоставки, и действителната стойност, за която е бил закупен л.а. на 21.01.2008г., а ответникът е въвел възраженията си, че е закупен за стойността, посочена в договора и средствата са със законен произход.След обезсилване решението на ВОС и връщане на делото за ново разглеждане е започнало и разглеждането от съда на новия спорен предмет на иска/заменил първоначалния такъв/, а именно отнемане от ответника на действително получената при продажбата на л.а. стойност.Във връзка с този нов предмет и ответникът по иска е имал възможността в първото проведено о.с.з. след връщане на делото /възможност за това не му е била давана преди това/ да направи съответните си възражения по този нов предмет.

Съгласно показанията на св.Атанас Вълчев същият познава Д.Д., известно му е, че последният е имал л.а. марка „Мерцедес”, сив цвят.Приятелят на свидетеля Живко закупил този автомобил от Д. приблизително около 2007г.-2008г./не може да посочи точно/.Автомобилът бил на паркинг в кв.Владиславово. Бил със спукани предни възглавници, блокиран двигател, не бил каран доста време, в окаяно състояние.Знае, че цената му била около 1000лв.Натоварили го на платформа/автомобилът не можел да се движи на собствен ход, ползвали пътна помощ/ и го откарали за поправка в сервиз, находящ се в близост до полицейската школа.Живко му направил голям ремонт, карал го известно време и после го продал за около 9000лв.Съгласно САЕ от 01.12.2016г. процесният автомобил е имал средна пазарна стойност към 29.05.2009г. в размер на 35 100лв. в случай, че би бил в нормално добро техническо състояние.В договора от 29.05.2009г., с който същият е продаден на купувача Живко Д. Делянов, не е посочено от страните по договора, че продаваният автомобил е в добро техническо състояние.Посочено е, че продажната му цена е 1000лв., като тя се равнява на застрахователната му стойност.При липсата на доказателства, опровергаващи показанията на св.А.Вълчев относно техническото състояние на л.а. към датата на продажбата му, съдът приема, че същият не е бил в добро техническо състояние, така, че не би могло да се приема за действителна стойност сумата от 35 100лв.Съгласно същата САЕ като се вземат предвид възможните повреди в л.а. съобразно показанията на св.А. Вълчев и необходимите ремонтни дейности, за да се отстранят тези повреди, за да се възстанови двигателят на автомобила и същият да бъде в движение, както и ремонта на предпазните възглавници, остатъчната пазарна стойност на л.а. в състоянието му преди да бъде ремонтиран възлиза на 21 972лв.   

Предвид прехвърлянето на имуществото, придобито от престъпната дейност, възмездно на трето добросъвестно лице, на отнемане на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ подлежи действителната стойност на имуществото, съответства -ща на реалната му пазарна стойност към момента на извършване на разпоредителната сделка-29.05.2009г. или това, съгласно установеното от САЕ, е сумата от 21 972лв.Предявеният иск е основателен до посочения размер и следва да бъде уважен до този размер, съответно е неоснователен за разликата над 21 972лв. до претендираните 35 000лв.Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за посочената част и вместо него постановено дуго, с което искът се уважи за тази част.В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззивната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски, съразмерно с уважената част от претенцията.Направени са разноски в размер на 300лв. за възнаграждение за в.л. Следват се и 450лв. за юрисконсултско възнаграждение/в размерите по чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, които могат да бъдат приложени съгласно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК/ за първа и въззивна инстанция или общо сумата от 1200лв.Съразмерно на уважената част от иска следва да бъде присъдена сумата от 753, 32лв.Въззиваемата страна не претендира разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №12/06.01.2017г., постановено по гр.д.№1293/11г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от КОНПИ против Д.Г.Д. иск за отнемане в полза на Държавата на сумата от 21972лв., по твърдението, че представлява действителната стойност на придоби -тия от трето лице л.а., марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г. към датата на неговото отчуждаване 29.05.2009г. на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТНЕМА от Д.Г.Д. с ЕГН **********,***, като на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ го ОСЪЖДА да заплати на Държавата сумата от 21 972лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН/стар/, нов рег.№ В 4888 РА, рама №WDB2200281А163290, двигател №62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г. към датата на неговото отчуждаване с договор за покупко-продажба на МПС от 29.05.2009г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №12/06.01.2017г., постановено по гр.д.№1293/11г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от КОНПИ против Д.Г.Д. иск за отнемане в полза на Държавата на сумата, представляваща разликата над 21 972лв. до 35 000лв., по твърдението, че представлява действителната стойност на придобития от трето лице л.а., марка „Мерцедес”, модел „С 400 ЦДИ”, рег.№ В 2333 КН, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г. към датата на неговото отчуждаване 29.05.2009г. на осн. чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./.

ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734, адрес гр.София, ул.”Г.С. Раковски”№112 сумата от 753, 32лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: