РЕШЕНИЕ

 

35

 

Гр.Варна,23.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23 март 2018 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 

        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 99 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на Община Силистра, подадена чрез Н.Н. – директор на дирекция „Правна“ (пълномощник с юридическо образование), против решение № 155 от 05.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 258/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено, извършеното на 06.10.2017 г. по изпълнително дело № 20148340400305 по описа на ЧСИ с рег. № 834, район на действие – СОС, разпределение. Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му и разрешаване на спора по същество с включване на таксата битови отпадъци в разпределението като привилегировано вземане от втори ред. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски.

Лицата на насрещната страна не са подали отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за нея и след поправяне на нередовностите с молба вх.№ 1780 от 22.03.2018 г. - е  редовна и допустима. Разгледана по същество – жалбата е неоснователна по следните съображения.

Производството пред окръжния съд е било образувано по частна жалба на община Силистра, в качеството на присъединен взискател по право по изп.д. № 20148340400305 по описа на ЧСИ с рег. № 834, район на действие – СОС, против извършено на 06.10.17г. разпределение на постъпила сума в размер на 63 200 лв. Оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на разпределението са свързани единствено с това, че в разпределението неправилно съдебният изпълнител не е включил с право на предпочтително удовлетворение на общината, във втори ред, дължимата от длъжника такса битови отпадъци с привилегия на вземането като публично такова по см. на чл. 162,ал.2,т.3 ДОПК.

Относно установената от първата инстанция фактическа обстановка, оплаквания не са наведени в жалбата. На 06.10.17г. е извършено разпределение на постъпилата по делото сума в размер на 63 200 лв. от продажба на недвижим имот, представляващ търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Силистра, ж.к. Дунав, ул. Ген. Колев № 7 – А, ет.0. По изпълнителното дело, съгласно приложените две справки от общината, са установени вземанията й отделно за местен данък върху продадения имот в размер на 645,27 лв. и за дължима такса битови отпадъци в размер на 7 041,95 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал.1 ЗЗД, съдебният изпълнител при разпределението на сумата от публичната продан на имота в размер на 63 200 лв. е включил в първи ред по разпределението вземанията за разноските по принудителното изпълнение от 3 214,10 лв. (привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД), във втори ред – вземането на общината за данъка върху имота от 645,27 лв. (привилегия по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД) и в трети ред – остатъка от получената при проданта сума за погасяване на част от вземането на обезпечения взискател „Банка ДСК“ АД (привилегия по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД). Т.е. съдебният изпълнител е включил във втори ред на разпределението с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД само вземането на общината за данъка върху имота от 645,27 лв., но не и това за таксата битови отпадъци.

Жалбоподателят не е оспорвал редът на привилегиите, определен от съдебния изпълнител, а единствено невключване във втори ред, като привилегировано по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, на вземането му за таксата битови отпадъци. Оплакванията му в тази връзка са неоснователни, тъй като с  привилегията по т.2 се ползват вземанията на държавата за данъци върху имота. Местните данъци са  изчерпателно изброени в чл. 1 от ЗМДТ, като според приложимата към казуса редакция на текста, те са: 1. данък върху недвижимите имоти; 2. данък върху наследствата; 3. данък върху даренията; 4. данък при възмездно придобиване на имущество; 5. данък върху превозните средства; 6. патентен данък; 7. други местни данъци, определени със закон. От друга страна, „таксата битови отпадъци“ не е данък, а се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съгласно чл. 62 ЗМДТ. Макар и с характер на публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземането за таксата битови отпадъци не е предвидено от законодателя в привилегиите по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Същото попада в привилегията по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД, но сумата от публичната продан не е била достатъчна за покриване на вземанията с привилегия от предходен ред – това на банката по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД, поради което и това вземане на общината не е погасено при разпределението.

В този смисъл, при изготвяне на обжалваното разпределение частният съдебен изпълнител не е допуснал нарушение на закона като не е предвидил в т.2 от разпределението сума за погасяване на вземането на общината за таксата битови отпадъци и жалбата на общината срещу разпределението е била неоснователна. До този резултат е достигнал и окръжния съд, поради което и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изложенитие съображения,  Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155 от 05.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 258/2017 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: