Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                  5 /08.01.2010 година,гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                    ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 492/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Д. К. ***, срещу решение № 39/31.07.2009 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 21/2008 година, с което е било прието за установено, че „Т****” АД гр.Варна е собственик на недвижим имот с пл.№ 1982, находящ се в строителните граници на гр.Кубрат, за който имот е отреден парцел ІІІ на кв.107 по плана на града, одобрен със Заповед № 551/1980 година, целия с площ от 7535  кв.м по н.а., а по скица-5965 кв.м, ведно с построените в имота сгради, КПП и подобрения. Правят се оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го обезсили/отмени, като в първия случай прекрати производството по делото, а във втория  бъде отхвърлен предявения  по реда на чл.124, ал.1 от ГПК иск .

Насрещната страна „Т*****”АД гр.Варна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативната инстанция да приеме, че обжалваното решение е допустимо и да го  потвърди, като правилно и обосновано.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

1.Относно допустимостта на обжалваното решение:

Направените от въззивника доводи и възражения в това отношение не могат да бъдат споделени от въззивния съд. Съгласно чл.270, ал.4 от ГПК, първоинстанционното решение не може да се обезсили само заради нарушаване на родовата компетентност на съдилищата. Вярно е, че в случая с оглед на критерия по чл.104,т.3 от ГПК, компетентен да разгледа предявения иск е Кубратския районен съд, а не РОС, тъй-като цената на иска по смисъла на чл.69,ал.!,т.2 от ГПК е под 50000 лева. Впрочем, самия РОС е определил размера на дължимата държавна такса за  въззивната  жалба на база данъчната оценка на имота,а не по друг критерий.Макар и да е правено своевременно това възражение пред РОС, то този порок не може да е основание за обезсилване на обжалваното решение, но по същество е нарушение на закона  което не може да бъде отстранено

Не може да бъде споделено и разбирането,че в случая е недопустимо предявяването на положителен установителен иск, тъй-като е налице забраната по чл.299 от ГПК. В случая не е налице тази хипотеза, тъй-като производството по предявения първоначално от въззиваемата страна отрицателен установителен иск е завършило с прекратяване, поради недопустимост на иска по смисъла на чл.440 от ГПК, тъй-като вече е налице възлагане на процесния имот на взискателя-сегашен въззивник. От друга страна, самото постановление за възлагане на имота от съдебния изпълнител конкурира по последици с нотариалния акт за собственост на”Трансинс индъстри” АД и поради това  единствения му път за гражданско правна защита на правото му на собственост е иска по чл.124,ал.1, във връзка с чл.498, ал.2 от ГПК.

2.Относно правилността на обжалваното решение:

Отправна точка при изясняване на този въпрос е какви правни последици носи за  третото лице, придобило процесния имот от приобретателя по привидната сделка, за която има влязло в сила решение по смисъла на чл.26,ал.2, предложение последно, във връзка с чл.17, ал.2 от ГПК(виж решение № 254/23.03.2007 година на ВКС,ТК, второ отделение,постановено по т.д.№ 682/2006 година-л.107 до л.112 от делото на РОС). Безспорно установено е, че решението по привидната сделка обвързва страните по нея, а именно „Г*****”ЕООД гр.София и „Г****”ЕООД гр.София, но не и следващия приобретател на имота”М****” ООД гр.Варна. Но придобиването на имота от „М***” ООД е станало преди да бъде вписана   самата възбраната върху него по бъдещите искове на въззивника К. Д. К.,относно горепосочената симулация по чл.26 и евентуално по чл.135 от ЗЗД. При това положение и по дефиниция този купувач на имота се счита от закона за добросъвестен и той запазва правата си на собственик. Следващите транслации на собствеността на имота не са обременени с пороци, които да водят до нищожност и на това основание последния от купувачите-сегашния ответник по въззивната жалба е съхранил вещно  правния ефект от тях. По изложените съображения следва да се приеме, че правилно първоинстанционният съд е уважил положителния установителен иск. Наведените от въззивника доводи,че транслациите на имота от „М***” ООД до „Т****”АД са опосредени с неверни официални документи от службата по вписванията към КРС и поради това не е имало валидни продажби, а от там и извода, че имота е останал собственост на „Г***” ЕООД гр.София-настоящ длъжник по изп.д.№ 60/2003 година, респективно, че въззивникът-в качеството му на взискател по същото изпълнително дело, го е придобил чрез възлагане, не могат да бъдат споделени.Наложената вече възбрана не може да рефлектира върху „М***”,а от там и върху другите следващи сделки.Доколко обаче е налице съответствние между имота(ите), предмет на изп.д.№ 60/2003 година на СИС при Кубратския районен съд и имота, предмет на положителния установителен иск, е без значение,тъй-като този въпрос е извън предмета на спора по делото.

3.Относно обосноваността на обжалваното решение:

Обстоятелството,че въззиваемата страна е участвувала в обжалване всички действия на съдебния изпълнител по изп.д.№ 60/2003 година по описа на СИС при КРС и че това производство(виж решение № 157/17.11.2008 година на РОС по ч.гр.д.№219/2008 година-л.97-л.99 от делото на РОС) е приключило с отрицателен за него резултат, не го лишава от възможността да се брани с иск за собственост по смисъла на чл.498,ал.2 от ГПК.Това е така, защото в производството по обжалване действията на СИ се спори по законосъобразността на изпълнителния процес и в него нито изрично, нито имплицитно се съдържа спор и относно собствеността на процесния имот.Поради това на заинтересованата страна остава на разположение последното средство за гражданско правна защита-иска по чл.124, ал.1, във връзка с чл.498, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди,но без да се присъждат разноски за въззиваемата страна, тъй-като такива не са ангажирани пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39//31.07.2009 година на Разградския окръжен съд,постановено по гр.д.№ 21/2008 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.