Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

3

 

05 януари 2011 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети декември две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослав Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев

 

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.                   

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №585 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.А.Н. ***, подадена чрез адв. С.Ц., против решение от 04.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1938/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от същата срещу частен съдебен изпълнител С.Д. Костова –Д.,***, при участието на трето лице ЗАД „Армеец” гр.София, иск за заплащане на сумата от 53 101, 61 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени чрез инкасиране със запорно съобщение, на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата сума  за периода от 08.03.2007 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.86 от ЗЗД.

Жалбоподателката е настоявала, че решението е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е молила за отмяната му и за постановяване на друго за уважаване на предявения иск. Изложила е подробни съображения за наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние на ответницата, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина на ответницата. В съдебно заседание, чрез адв. Димов е поддържала жалбата, като е молила за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Направила е възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата С.Д. Костова - Д. не е подала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание, чрез адв. Ж. е оспорила жалбата и е молила за присъждане на разноските по делото.

Третото лице-помагач на ответницата – ЗАД „Армеец” е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение. Сочил е, че доколкото по преюдициално гр.дело № 1241 по описа за 2008 г. на ВОС, съдът е отхвърлил жалбата на ищцата срещу разпределението на суми от публичната продан, в каквато връзка са били и твърдените вреди, се налагал извода, че такива вреди не са настъпили за ищцата. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Стоянова е молило за отхвърляне на жалбата.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва отхвърлителното решение на първата инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен иск от Д.А.Н. срещу частен съдебен изпълнител С.Д. Костова – Д., рег. № 718 от Камарата на ЧСИ, с район на действие – района на Варненския окръжен съд, за заплащане на сумата от 53101, 61 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й от незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител от 08.03.2007 г. по изп. дело № 20067180400055, изразяващо се в отмяна на извършен  в полза на ищцата превод на сумата от 53 101, 61 лв. и връщане по сметка на съдебния изпълнител на същата сума, осъществено чрез налагане на запор върху банковата й сметка в „Обединена българска банка” АД клон Варна.

Ищцата е твърдяла, че като присъединен взискател с вземане от 53 101,61 лв., лично и като представител на двете си малолетни деца, по изпълнително дело № 20067180400055 по описа на частен съдебен изпълнител С. Костова – Д. и вследствие на извършено фактическо разпределение на постъпили при публична продан суми, на 07.03.2007 г. съдебният изпълнител й превел сумата от 53 101,61 лв. С постановление от 08.03.2007 г. частният съдебен изпълнител отменил разпореждането си за превода и разпоредил връщането на платената по банковата й сметка сума чрез запорно съобщение до „ОББ” АД – Варна. Постановлението от 08.03.2007 г., наложения запор и нареждането за плащането на сумата от банковата й сметка – в сметката на частния съдебен изпълнител били незаконни действия, които били отменени от съда с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1033/2007 г. Вследствие незаконосъобразните действия на частния съдебен изпълнител била изтеглена сумата от 53 101,61 лв. от банковата й сметка и с това й била причинена вреда, изразяваща се в лишаването й от тези средства и възможността да се разпорежда с тях.

Ответникът – частен съдебен изпълнител С. Костова-Д. е оспорил иска по съображения за липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Посочил е, че действително е отменил превода на сумата от 53 101,61 лв. по сметка на ищцата и е постановил запор на банковата й сметка до този размер, което се наложило с оглед връщане на парите по специалната му сметка за извършване на разпределение на постъпилите от проданта суми и удовлетворяване на взискателите по поредност. Ищцата не била претърпяла вреди от връщането на сумата по сметката на съдебния изпълнител, защото тази сума не й се следвала и щяла да бъде получена в ущърб на друг взискател. Правата й били установени с извършеното впоследствие разпределение по изпълнителното дело. Освен това частният съдебен изпълнител не действал виновно, защото предприел действия при „крайна необходимост”, за да се предотврати неоснователното обогатяване на ищцата за сметка на друг взискател. Не били налице и вреди, които да стоят в причинна връзка с незаконосъобразните действия, доколкото в изпълнителното производство претендираната сума изобщо не се следвала на ищцата.

Поискала е привличане на трето лице – помагач ЗАД „Армеец” гр.София, с когото имала сключен договор за застраховка по застрахователна полица № 08-130-1321-0000044275 от 14.03.2008 г. с предмет: професионална отговорност на застрахования, в качеството му на частен съдебен изпълнител. 

Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд -Варна приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 10389/ 2005 г. по описа на СИС Варна е било образувано по молба на взискателя „ОББ” АД гр.София и длъжник „Сандра ойл” ЕООД гр.Варна. С молба от 28.03.2006 г. към изпълнително дело № 10389/2005 г. се присъединил и кредитора „Прима 97” ЕООД - взискател по изп.д. № 12287/2005 г. по описа на СИС Варна. С постановление от 29.03.2006 г., на осн. чл. 350 ГПК /отм./ съдебният изпълнител присъединил изпълнително дело № 12287/2005 г. към изп. дело № 10389/2005 г. /приложени на листове 129 и 130 от изп.дело № 20067180400055 по описа на частен съдебен изпълнител С. Костова –Д. /, като на 19.09.2005 г. по искане на взискателя „Прима 97” ЕООД, наложил възбрана върху имота, предмет на принудително изпълнение /лист 217 от изп.дело /.  След вписването на възбраната върху имота, длъжникът го продал на трето лице, последното го ипотекирало в полза на наследодателя на ищцата – Асен Николов Николов /поч. на 05.08.2006 г./, а после го продало на „Фарин” АД, който го прехвърлил отново на същото трето лице,  като всички сделки били извършени в рамките на около три месеца.

По молба на „ОББ” АД делото е било изпратено за продължаване от частен съдебен изпълнител Костова – Д. на 13.06.2006 г., заедно с присъединените към него още три изпълнителни дела №№ 10390/05 г., 1039/05 г. и 10392/05 г. образувани от „ОББ” АД срещу „Сандра ойл” ЕООД, като видно от съобщението на лист 149 от изпълнителното дело, присъединеното изп.дело № 12287/2005 г. по описа на СИС Варна с взискател „Прима 97” ЕООД не е било приложено.

Извършена е била публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника,         ипотекиран в полза на взискателя „ОББ” АД  и имотът е бил възложен на „Пал ойл” ООД с постановление от 15.01.2007 г. В резултат на публичната продан по делото е постъпила сумата от 267 770 лв.

Поради неприлагането на присъединеното дело № 12287/2005 г. по описа на СИС Варна и непълните данни за вписванията за имота, ответникът  - частен съдебен изпълнител не е отчел наличието на присъединен взискател -„Прима 97” ЕООД.

По молби от 26.02.2007 г. и 05.03.2007 г., наследниците на починалия Асен Николов – съпругата му Д.Н. – ищец в настоящото производство и двете му малолетни деца са били конституирани от съдебния изпълнител като присъединени взискатели по изпълнителното дело за сумата от 53 101,61 лв., в качеството им на ипотекарни кредитори на друг длъжник -  трето на изпълнителното дело лице „Наф Трейд” ЕООД гр.Силистра, придобило имота от „Сандра ойл” ЕООД.

Доколкото сумата от продажбата на имота е била достатъчна за пълното удовлетворяване на взискателя „ОББ” АД и новоконституираните такива, наследници на Асен Николов, измежду които и ищцата по делото, с разпореждане от 06.03.2007 г. и след погасяване на задължението към банката, съдебният изпълнител е наредил превод на сумата от 53 101,61 лв. по сметката на Д.А.Н. в „ОББ” АД.

Отново следва да бъде отбелязано, че по делото е бил присъединен и друг взискател - „Прима 97” ЕООД, чиято възбрана върху имота, предмет на изпълнението е предхождала учредяването на ипотеката в полза на наследодателя на ищцата. По тази причина, ипотеката е била и непротивопоставима на този взискател. Поради посочените по-горе пропуски, обаче неговите права не са били съобразени от частния съдебен изпълнител, който е превел постъпилите суми от проданта  в полза на банката и на наследниците на Асен Николов.

С разпореждане от 08.03.2007 г., съдебният изпълнител е отменил превода на сумата от 53 101, 61 лв., наложил е запор на сметката на ищцата до този размер, вследствие на което парите били върнати обратно по специалната му сметка.

Тези действия на частния съдебен изпълнител са обжалвани от ищцата и двете й деца и са били отменени като незаконосъобразни с решение от 27.12.2007 г., постановено по гр.д. № 1033/2007 г. по описа на ВОС. Именно тези незаконосъобразни действия са сочени от ищцата като пораждащи претърпените от нея вреди.

Междувременно, с молба от 27.03.2007 г., депозирана по изпълнителното дело /лист 215 от същото/ „Прима 97” ЕООД отново е поискал да бъде конституиран като взискател.

След отмяната на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, последният, съобразявайки правата на пропуснатия взискател е изготвил разпределение от 26.04.2007 г. /лист 236 от изп.дело/, което е било отменено от окръжния съд. На 30.06.2008 г. е било изготвено ново разпределение, предявено на  30.10.2008 г., при което след пълното удовлетворяване на „ОББ” АД със сумата от 198 252,39 лв., е останала сума за разпределяне от 71 354,82 лв., от която 70 967,97 лв. са определени за получаване от „Прима -97” ООД, а остатъкът от 386,85 лв. – за получаване от Д.А.Н. и двете й деца. Така извършеното разпределение е влязло в сила, след като подадената срещу него жалба е била отхвърлена с влязло в сила решение № 161/24.07.2009 г. по ч.т.д. № 326  по описа на Апелативен съд –Варна за 2009 г.

Според приложената по делото застрахователна полица № 08-130-1321- 0000044275, между Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество „Армеец” и ответника С.Д. Костова – Д. е бил сключен договор за застраховка с предмет - професионална отговорност на застрахования, в качеството му на частен съдебен изпълнител. Същата е с период на действие от 15.03.2008 г. до 14.03.2009 г. Доколкото, твърдения от ищцата деликт, изразяващ се в извършени от съдебния изпълнител незаконосъобразни действия е бил осъществен на 08.03.2007 г. се налага извода за липса на застрахователно правоотношение между ответника и третото лице – помагач през процесния период.

При така изнесената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД.  

Предявеният иск е по чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ.

Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаването й от сумата от 53 101,61 лв. и от възможността да се разпорежда с нея, претърпени от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител /отмяна на разпореждане за превод на сумата по сметката й, запор на вземането от банката и връщането на парите по сметката на частния съдебен изпълнител/.

В настоящия казус, процесуално незаконосъобразните действия на частния съдебен изпълнител са налице и доколкото са отменени от съда с влязло в сила решение са доказани от ищцата.  От тези действия, обаче не са произтекли претендираните вреди за нея. Това е така, защото незаконосъобразните действия на частния съдебен изпълнител са били предприети с цел поправяне на допусната преди това грешка по превеждането на сумата от 53 101,61 лв. по сметка на ищцата, при неотчитане на превилегированите права на по-рано присъединил се взискател. Т.е. сумата от 53 101,61 лв. не се е следвала на ищцата, тя не е имала право да я получи, поради което и не е претърпяла вреда от лишаването й от нея. Материалните права и размерът на вземането на ищцата са били отчетени от съдебния изпълнител в изготвеното от него разпределение от 30.06.2008 г., при което сумата за получаване е била в размер на 386,85 лв. Обстоятелството, че действията на частния съдебен изпълнител са били отменени при тяхното обжалване не води автоматично до извода за основателност на иска, предвид липсата на доказателства, че за ищцата изобщо са настъпили вреди и то като пряка и непосредствена последица от тези отменени  действия.

Затова, и по изложените съображения, съдът намира, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД вр. с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия правен извод по идентични съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от възивното производство и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Д.Н. следва да бъде осъдена за заплати на С.Д. Костова –Д. сторените от последната във въззивното производство съдебно –деловодни разноски в размер на сумата от 2 400 лв., платено адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение е в рамките на минималното такова, предвидено в трикратен размер на посоченото в чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежи на редуциране от съда по направеното от другата страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1580 от 04.12.2009 г., постановено по гр.д.  1938/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Д. Костова – Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 400 лв., представляваща сторени от последната във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: