Р Е Ш Е Н И Е

 

122/11.08.2014 год.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На десети юли 

Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Л

                            ЧЛЕНОВЕ: П.Д

С.К

                                                                                                                  

 

Секретар  С. Д.

Прокурор С.Я

като разгледа докладваното от съдия П.Д ВНОХД №  162 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 29 по НОХД № 34/14г, постановена на 09.04.2014 от Окръжен съд – Търговище, с която подсъдимият Т.М.Х.  е признат за виновен в  извършване на престъпление, наказуемо по чл. чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 25.05.2013г. на първокласен път ПП-1-4, километър 221+000 в близост до гр. Търговище, при управление на МПС - ЛА марка „Фолксваген Голф”, с per. № Т 5135 АС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.К.И /ЕГН **********/ от гр. Търговище. Наложено е наказание при условията на чл. 58а от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие ОТКРИТ ТИП. На основание чл. 343 Г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила

Със същата присъда подсъдимия Х. е осъден да заплати направените по делото разноски; налице е произнасяне и досежно веществ. доказателства по делото.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Х. чрез защитника му – адв. Д. П. ***/, в която се отправя искане пред въззивния съд за приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред състав на АС-Варна подс. Х., редовно призован не се явява, чрез защитника си – адв. Ж. Ж. ***/поддържа жалбата, като навежда доводи в тази връзка и представя писмени доказателства във връзка с влошеното здравословно състояние на подзащитния му.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на жалбата.

 

След преценка на доводите на жалб. Х., наведени чрез защитниците му и становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс. Х. е допустима, а по същество – във връзка с оплакването за несправедливост на наложеното наказание е основателна по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ОС-Търговище е проведено по реда на глава 27 чл. 371 т. 2 и сл. от НПК, т.к.: 1. подсъдимият Х. е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че  самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: На 25.05.2013г. след обяд, св. Д.З и постр. П.И, които били приятели, посетили подс. обв. Т.Х. *** за да разберат дали продава лекия си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с per.  № Т 5135 АС. След като им казал, че го продава, подс. Х. им предложил да им демонстрира техническото му състояние, при което тримата се качили в автомобила и потеглили - управлявал МПС подс., до него на предната дясна седалка седял св. Д.З, а зад тях бил П.И. Подс. Х. *** от запад до бензиностанцията на ОМВ продължил по ПП-1-4, карайки от гр. Търговище в посока към гр. Омуртаг. Видимостта била добра, но пътната настилка била мокра и хлъзгава от скоро превалял дъжд. Около 19,10ч той стигнал до отбивката за комплекс „Белия кон” край гр. Търговище, където направил обратен завой и тръгнал отново по ПП-1-4 в посока към гр. Търговище. В участъка на км.221+000, движейки се с висока скорост,  Х. застигнал движещия се в неговата пътна лента със скорост 70-80 км/ч ЛА марка „Нисан Алмейра” с per. № Т 5407 КТ, управляван от св. Васил Владев. В желанието си да демонстрира възможностите на автомобила си, подс. Х. /без да се съобразява с мокрия и хлъзгав асфалт, както и недостатъчната видимост пред него, с оглед предстоящия ляв завой/, форсирал двигателя на автомобила и предприел изпреварване чрез рязко изнасяне в насрещното платно. В момента на подминаване на изпреварвания автомобил, от завоя в насрещното платно излязъл правомерно движещия се със скорост 50-60 км/ч ЛА „Лада”, модел „Нива” с per. № В 1748 НВ, управляван от св. Недко Иванов. Водачът на изпреварвания автомобил - св. Васил Владев преценил ситуацията като опасна, с оглед малкото разстояние до идващия насреща автомобил в съчетание със започнатото от подсъдимия изпреварване, и затова задействал спирачките на автомобила си, при което леко поднесъл в дясно, но останал на пътното платно. В същото време веднага след като подминал изпреварвания автомобил, подсъдимият рязко свил в дясно връщайки се в своето платно. Рязкото завиване при високата ъглова скорост и мокра пътна настилка довели до занасяне на управлявания от подс. автомобил, в резултат на което десните му колелета за кратко излезли на банкета на пътя, след което се върнал рязко на платното. За да избегне навлизане на автомобила си в насрещното платно подс. Х. отново рязко завил волана на дясно, но това довело до завъртане на ЛА около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка, последният застанал почти перпендикулярно на пътя и хлъзгайки се странично с лявата си страна напред, напуснал платното за движение отдясно, пресякъл банкета и тревната площ и се ударил в дебело крайпътно дърво, след което центробежните сили завъртели автомобила около дървото на около 180 градуса. При удара возещият се на задната седалка в лекия автомобил П.К.И получил травми, несъвместими с живота.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че че причината за смъртта на П.К.И е тежката черепно-мозъчна травма с натрошаване на черепа в лявата му половина, травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки и размачкване на мозъка в левия слепоочен дял, довели до тежък мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове - сърдечносъдов и дихателен. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП подс. Т.Х. получил множество травматични увреждания: счупвания на III-IV ребра в ляво, контузия на лявото белодробно крило, травматичен пневмоторакс в дясно и частичен пневмоторакс в ляво, счупване на лъчевата кост на дясната предраменница в областта на гривнената става, мозъчно сътресение. Тези увреждания са получени в резултат на удари в части на автомобила вътре в купето, като от същите може да се направи заключение, че в момента на удара поде. е бил на предната лява седалка т.е. на шофьорското място. За това, че подс. е шофирал автомобила се съди по установените увреждания на гръдния му кош. Счупването на дясната предраменница в областта на гривнената става е в резултат от силен натиск /удар/ по дясната длан, като може да се получи от съприкосновението с волана на автомобила.

От заключението по назначената авто-техническа експертиза се установява механизма на настъпване на ПТП, както и скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф” непосредствено преди възникване на произшествието  - не по- ниска от 105 км/ч. Не са установени технически неизправности по процесния автомобил. За извършване на безопасно изпреварване при конкретните пътни условия и скоростта на движение е било необходимо разстоянието на видимост на водача на л.а. „Фолксваген Голф” да бъде по-голяма от 538 метра, а в случая то е било около 150 метра.

От заключението на вещите лица по назначената съдебно-биологическа експертиза се установява, че по взетата натривка от волана на процесния лек автомобил собственост на подс. Х. са установени следи от кръв. Поради малкото количество на материал за изследване вещите лица не са пристъпили към изследване на същия за кръвно- групова принадлежност с цел материала да бъде съхранен за нуждите на евентуално ДНК профилиране.

От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият Х. е психично здрав и е в състояние правилно да възприема обективната действителност; към момента на извършване на деянието, той е разбирал свойството и значението на извършваното и е  могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият може да участва в наказателното производство, но не е в състояние да дава достоверна информация за случилото се, поради наличието на ретроградна и конградна амнезия, както и не може да се защитава сам в пълен обем.

От трите заключения с поредни №№ 39,40 и 41 по назначената съдебно-химическа експертиза е видно, че в кръвните проби взети от подс. Т.Х., загиналия П.И и возилия се в автомобила св. Д.З не е установено наличие на алкохол.

 

Настоящата инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК,  чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ТОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до изводите на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подсъдимия Х., за това, че на 25.05.2013г. на първокласен път ПП-1-4, километър 221+000 в близост до гр. Търговище, подс. Х., при управление на МПС - ЛА марка „Фолксваген Голф”, с per. № Т 5135 АС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.К.И /ЕГН **********/ от гр. Търговище.

Фактическите и правни изводи, направени от първоинст. съд – ТОС  са правилни  законосъобразни, респективно в тази й част присъдата е правилна и законосъобразна.

 

По отношение наложеното наказание: в съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, първоинст. съд е наложил наказание на подс. Х. при условията на чл. 58а от НК – лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, индивидуализирайки го първоначално, съгласно чл. 54 от НК, на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и направеното самопризнание, обуславящи извода за ниска степен на обществена опасност на дееца. В разрез със закона и константната съдебна практика обаче първоинст. съд неправилно е приел като отегчаващи отговорността обстоятелства допуснатите от подс. нарушения на разпоредбите на чл. 21 ал. 1 и чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, т. к. същите са елемент от фактическия състав, с оглед бланкетността на нормата на чл. 342, респ. чл. 343 от НК. Също като отегчаващо обстоятелство не може да се възприеме факта, че подс. Х. „…е професионален шофьор и именно той би следвало да има много по-добра преценка като човек, упражняващ шофьорска професия с дълъг опит…”. Подобно задължение имат всички водачи на МПС, а наличието на професионална шофьорска квалификация у подс. Х. не следва да се тълкува в негова вреда.

Пред настоящата инстанция бях представени доказателства, касаещи влошеното здравословно състояние на подс. Х., такива са били налични и към момента на разглеждане на делото пред ТОС, без обаче това да е отчетено.

Изложеното по-горе дава основание на настоящата ревизираща инстанция да приеме, че с оглед целите на наказанието, наложеното такова „лишаване от свобода” на подс. Х. не следва да се изтърпява от него ефективно – налице са и формалните изисквания на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагането му, като изпитателния срок, който ще изиграе възпираща роля по отношение на подс. следва да бъде определен на 4 години.

В този смисъл присъдата следва да бъде изменена.    

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК въззивният съд констатира две допуснати нарушения от първоинст. съд:

 

1. индивидуализирайки наказанието, съгласно чл. 54 от НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, при редуцирането му с една трета по чл. 58а ал. 1 от НК, ТОС вместо да определи същото на 2 години и 4 месеца, ТОС е наложил по-ниско такова в размер на 2 години и 2 месеца. Поради липса на протест това нарушение не може да бъде изправено от настоящата инстанция.

  2. Видно от отразеното в съдебния протокол за проведено съдебно заседание на 09.04.2014г /л. 21-23 от НОХД № 34/14г по описа на ТОС/, след направеното искане от защитника на подс. Х. – адв. П. за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на гл. 27 от НПК – чл. 371 т. 2 и разпит на двама водени свидетели /за характ. данни за подс. Х./ , първоинст. съд, от една страна, е приел да разгледа делото по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, произнасяйки се с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, а от друга – предвид разпита на водените двама свидетели за събиране на характер. данни за подс. и на в. л. поради допусната техн. грешка в заключението по СПЕ, се е произнесъл и с определение по чл. 372 ал. 3 от НПК, влизайки в процедурата и по чл. 371 т. 1 от НПК! Обстоятелството, че в случая са разпитани двама свидетели, по искане на подс. и водени от него, както и на в. л., с оглед необходимостта от изправяне на техн. грешка в  СПЕ, не означава, че ще се събират доказателства за фактите, изложени в обстоят. част на ОА, респективно, че се влиза в противоречие с изразеното самопризнание от подс. /на фактите, изложени в обст. част на ОА/ и съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съвместявайки двете процедури в една, първоинст. съд в определението си за провеждане на съкратено съдебно следствие, на практика, не е уточнил реда, по който го провежда – по чл. 371 т. 1 или т. 2 от НПК, предвид различните последици, които законодателят е предвидил в нормата на чл. 373 от НПК. Тази непълнота обаче е изправена в присъдата и мотивите към нея, където ясно и категорично се установява действителната воля на съда, че става въпрос за диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК. Посоченото нарушение по никакъв начин не се отразява върху правата на подс. Х., същото не е съществено по смисъла на НПК и не налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда.

 

Други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, както и налагащи изменение на присъдата, по реда на служебната проверка не бяха констатирани, поради което и на основание чл. 337 ал. 1 т. 3 вр. чл. 334 т. 3 и чл 338 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна, 

    

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 29 по НОХД № 34/14г, постановена на 09.04.2014 от Окръжен съд – Търговище, в частта, в която на подс. Т.М.Х. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоночален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие ОТКРИТ ТИП, като ОТЛАГА изтърпяването на същото по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.     

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 дневен срок от писменото съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.