ОПРЕДЕЛЕНИЕ№167

 

Гр.Варна, …15.03. 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на дванадесети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                         МАРИЯ ХРИСТОВА 

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 41 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П.,*** срещу определение № 4288 от 30.11.2018г. по търг.дело № 207/18г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по част от предявените от тях искове срещу „Бентли“ ООД за прогласяване на нищожността на решения на общо събрание на съдружниците на „Бентли“ ООД, обективирани в протоколи от 25.03.2008г., 27.03.2008г., 11.12.2008г., 15.04.2013г. и 07.05.2013г., за установяване на нищожност на устройствени актове дружеството от 25.03.2008г., 12.12.2008г. и 17.04.2013г. и иск за установяване по отношение на дружеството, че ищците са собственици на капитала на ответното дружество.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон.

Твърдят че първоначално с определение № 1457 от 25.04.2018г. съдът е приел, изрично в мотивите си че тези искове, касаят дружеството и е налице правен интерес от установяването, поради което и са допустими по отношение на „Бентли“ ООД и е налице правен интерес от провеждане на производството. Твърдят че с обжалваното определение първоинстанционният съд в противоречие със своите първоначални констатации е постановил обжалваното определение, като е направил нова преценка и неправилно е приел исковете за недопустими, съобразявайки указания, дадени в определение № 461 от 09.11.2018г. по ч.търг.дело № 2086/18г. на ВКС.

Твърдят че обжалваното определение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.278 ал.3 от ГПК. Излагат че по тяхна частна жалба срещу постановено по делото прекратително определение е налице произнасяне на АС – Варна с определение № 403 от 25.06.2018г. по ч.търг.дело № 297/18г., в което е прието че по исковете за прогласяване на нищожността на посочените решения на общо събрание на съдружниците и на учредителните актове на дружеството, обявени в търговския регистър, е налице пасивна процесуална легитимация по отношение на „Бентли“ ООД, както и че е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване, че те са собственици на капитала на „Бентли“ ООД. Сочат че това определение не е допуснато до касация  и е окончателен съдебен акт, задължителен за първата инстанция. Твърдят че първоинстанционният съд с обжалваното определение не се е съобразил с изводите на апелативния съд за допустимост на исковото производство по същите искове. Твърдят, че мотивите на касационната инстанция, възприети от първата инстанция като указания, нямат характер на задължително указание по смисъла на чл.294 ал.1 от ГПК. Становището на отделния тричленен състав относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне от ВКС, изразено в определение по чл.288 от ГПК, представлява само едно правно мнение, което не е в състояние да разреши по окончателен обвързващ начин страните по делото по този въпрос. Сочат, че в посоченото определение на ВКС не са дадени задължителни указания и окръжният съд не е имал никакво основание да преразглежда въпроса за допустимостта на предявените искове и да прекратява производството по делото по отношение на тях.

Твърдят че са обосновали надлежно правния си интерес от водене на предявените от тях искове, спрямо които е прекратено съдебното производство. Твърдят че те като действителни собственици на капитала на „Бентли“ ООД имат правен интерес да установят с влязло в сила решение недействителността на всички обстоятелства, свързани с дружеството, които не са възникнали валидно и това ще им даде възможност да поискат заличаване на вписаните в търговския регистър несъществуващи обстоятелства. Твърдят че не е налице идентичност между претенцията им по настоящето дело – да бъде установено, че са собственици на капитала на „Бентли“ ООД и търсената с иска по чл.365 т.3 от ГПК във връзка с чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ защита, предмет на търг.дело № 1960/15г. на ВОС. Твърдят че в мотивите на решението по търг.дело № 1960/15г. е прието, че те имат правен интерес да установят запазване на правата си върху капитала на дружеството, поради пороци на действията на приобретателите на дружествените дялове и последващите разпореждания с тях. Твърдят че прекратяването на производството на практика ги лишава от възможност защитят правата си на съдружници в ответното дружество.

Молят съда да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове.

Размяна на книжа на основание чл.130 изр.второ от ГПК не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 207/18г. по описа на ВОС е образувано по предявени от Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П. В* П. установителни искове срещу „Бентли“ ООД и физически лица, последващи приобретатели на дружествени дялове, за прогласяване на нищожността на решения на общо събрание на съдружниците на „Бентли“ ООД, за прогласяване на нищожността на договори за прехвърляне на дружествени дялове, за прогласяване на нищожността на устройствени актове на дружеството, за установяване че ищците са собственици на капитала на „Бентли“ ООД.

С влязло в сила определение е прекратено производството по предявените искове за прогласяване на нищожността на решения на общо събрание на съдружниците на „Бентли“ ООД, за прогласяване на нищожността на устройствени актове на дружеството и за установяване че ищците са собственици на капитала на „Бентли“ ООД, предявени срещу ответници – физически лица, последващи приобретатели на дружествени дялове. С обжалваното в настоящето производство определение е прекратено производството по същите искове срещу „Бентли“ ООД.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Наличието на правен интерес от предявените искове е задължителна положителна процесуална предпоставка на установителните искове, за която съдът следи служебно. Проверката за допустимост на предявения иск е задължителна за съда при проверката на исковата молба на основание чл.130 от ГПК, но тя не е окончателна. Проверката за допустимостта на предявените искове задължително следва да бъде извършена от съда както след размяната на книжа при подготовката на делото в закрито заседание, така и преди постановяване на решението. Няма законова забрана първоинстанционният съд да измени своето становище във връзка с наличието или липсата на правен интерес от предявените искове и на по-късен етап след първоначалната проверка да постанови прекратително определение поради недопустимост на предявените искове.

В настоящия случай при постановяването на обжалваното определение от 30.11.2018г. първоинстанционният съд не е нарушил нормата на чл.278 ал.3 от ГПК. В инстанционното производство по обжалването на определение № 1457 от 25.04.2018г. предмет на проверка е била само допустимостта на предявените установителни искове срещу ответниците – физически лица, а не и допустимостта на исковете спрямо търговското дружество. Поради което и задължително за долустоящия съд е само постановеното определение по частната жалба, а не и мотивите на съда по други искове, невключени в предметния обсег на производството по частната жалба.

Действително мотивите на определение № 461 от 09.11.2018г. по ч.търг.дело № 2086/2018г. на ВКС, І т.о., постановено по частна касационна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение на АС – Варна по ч.търг.дело № 297/18г. във връзка със субсидиарния характер на установителните искове  по чл.124 от ГПК и за идентичността на защитата по иска за установяване че са собственици на капитала на ответното дружество с тази предмет на търг.дело № 1960/15г. по описа на ВОС, нямат задължителен характер за долустоящите съдилища, а са само мнение на съдебния състав, постановил определението. Но настоящия състав на въззивния съд, напълно споделя изразеното становище на състав на касационния съд за липса на правен интерес, като предпоставка за допустимост на установителните искове.

Предявени са установителни искове по чл.124 от ГПК срещу „Бентли“ за прогласяване на нищожността на решения на общо събрание на съдружниците, обективирани в ,от 25.03.2008г., 27.03.2008г., 11.12.2008г., 15.04.2013г. и 07.05.2013г., и на устройствени актове дружеството от 25.03.2008г., 12.12.2008г. и 17.04.2013г. Установителните искове по чл.124 от ГПК са субсидиарни. Оспорването на действителността на вписани /заявени за вписване в търговския регистър обстоятелства по реда на установителния иск по чл.365 т.3 от ГПК имплицитно включва оспорване на материализиращите тези обстоятелства документи /протоколи от общи събрания, устави, пълномощни и пр./. Подлежи на вписване обстоятелството, внасящо правна промяна по отношение на дружеството и по отношение на което обстоятелство, решението е само способ. Правният интерес от този иск е обусловен от законово определената последица – заличаване на вписаното обстоятелство в търговския регистър – чл.29 от ЗТР. Недопустимо би било предявяване на самостоятелен установителен иск било по чл.124 ал.1 от ГПК, било по чл.124 ал.4 от ГПК, ако правната последица би била различна, т.е. не би довела до промяна досежно подлежащи на вписване  или вписани обстоятелства.

При преценката на правния интерес съдът изхожда и от разясненията, дадени в  Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, според което защитата срещу нищожните решения на органи на търговско дружество, които подлежат на вписване в търговския регистър, се реализира чрез установителен иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, съответно чл.124 ал.1 от ГПК, ако решението не е вписано, а ако решението е вписано - с иск по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Разграничението на исковете е продиктувано от целената от ищеца защита - чрез установяване нищожност на решението /съобразно изяснените в т.1 на тълкувателното решение критерии/ да се заличи вписаното въз основа на него обстоятелство, което по причина на нищожността не е могло да възникне валидно.

В конкретния случай по делото са предявени искове за установяване нищожност на решения на общи събрания на дружеството и на устройствени актове, за които е установено категорично, че въз основа на тях са извършени вписвания на промени в търговския регистър преди завеждане на делото.

С оглед на така изложеното и предвид предмета на производството по делото – иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на нищожност на решения на общо събрание и устройствени актове на дружеството, за които законът не предвижда аналогична на уредената в чл.30 от ЗТР последица по отношение на тези решения, предявяването на такъв иск е самоцелно и лишено от правен интерес, защото няма да доведе нито до заличаване на вписаното обстоятелство, нито до ефективна защита на твърдените от ищеца права.  

По иска за установяване на по отношение на „Бентли“ ООД, че ищците са собственици на капитала на ответното дружество:

Въззивният съд намира, че защитата, която ищците – частни жалбоподатели претендират в настоящето производство е идентична с търсената с иска по чл.365 т.3 от ГПК във връзка с чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, която е предмет на иска им по търг.дело № 1960/15г. по описа на ВОС за признаване на установено по отношение на дружеството вписване в търговския регистър на несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове от Д* С* А* на С* Б* * заличаване на Д* С* А* като управител и едноличен собственик, вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала С* Б* С*; прехвърляне на дружествени дялове от С* Б* С* на А* И. М* и вписване на нов съдружник; заличаването на съдружниците С* Б* С* и А* И. М* и вписване на тяхно място като съдружници в дружеството на П. Д* М*и на Д* Г* Д*, прехвърляне на дялов капитал от С* Б* С* на П. Д* М* и от А* И. М* на Д* Г*Д*, вписването на П. Д* М* и Д*Г* Д*като управители на дружеството.

Правната последица от уважаване на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е заличаването на вписаните обстоятелства, от което ще следва легитимацията на ищците като собственици на капитала, съгласно вписването, предхождащо заличените вписвания. Собствениците на капитала на търговското дружество са установими от вписванията в търговския регистър – чл.2 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и тези обстоятелства са публични – чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ. Поради което и установяването по съдебен ред на принадлежността на капитала по отношение на дружеството е безпредметно, лишено от правен смисъл, което обуславя пряко липсата на правен интерес като предпоставка за допустимост на установителния иск.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявените искове за недопустими и производството по делото по отношение на тях  следва да бъде прекратено. Поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4288 от 30.11.2018г. на Варненски ОС, по търг.дело № 207/18г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: