О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 86

 

13.02.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 58

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, образувано по частна жалба на „ЦЕЛЕПОС БРОС БЪЛГАРИЯ“ ООД - гр.Варна, ЕИК *, подадена чрез адв. С.С., срещу разпореждане № 1111/30.11.2018г. по в. т. д. № 100/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е върната депозираната от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 4699/18.07.2018г. срещу постановеното по делото решение № 110/07.06.2018г.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че въпреки първоначално правилно дадените изрични указания във въззивното решение за обжалването му пред ВКС, и впоследствие, извършеното редовно администриране на касационната жалба, в крайна сметка, за да постанови разпореждане за връщане на жалбата, окръжният съд е направил неправилна преценка за търговски характер на спора. Петитумът на жалбата е за отмяна на разпореждането и връщане на делото на ДОС с указания за изпращането му на ВКС.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Сезиран е компетентният Варненски апелативен съд, тъй като съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, частна жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция, определение/разпореждане по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния апелативен съд.

Насрещната страна „ ОББ“ АД - гр. София е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на твърденията и доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и становището на насрещната страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С решение № 110/07.06.2018г. по в. т. д. № 100/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, е потвърдено постановено от първоинстанционния Балчишки районен съд решение № 158/13.11.2017г. по гр. д. № 153/2017г., с което е отхвърлен предявеният от “„Целепос Брос България“ ООД срещу „Сибанк“ ЕАД и „ Голден Бъргериан Девелоперс“ ЕООД / н./ установителен иск за прогласяване нищожност на договорна ипотека, по отношение на придобити от ищеца пет жилищни имота, сключена за обезпечаване изпълнението на договор, по силата на който „Сибанк“ ЕАД – гр. София, предоставя на „ Голден Бъргериан Девелоперс“ ЕООД – гр. Варна банков кредит в размер на сумата 2 500 000лв. След диспозитива са обективирани указания за право на инстанционен контрол на въззивното решение пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Срещу решение на ДОС е депозирана в срок касационна жалба вх. № 4699/18.07.2018г., която е администрирана и е изпратена на ВКС.

С разпореждане № 224/26.11.2018г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, образуваната по касационната жалба преписката с вх. № 10928/20.11.2018г. е върната на ОС – Добрич по компетентност, за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба, тъй като цената на предявения иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела.

С обжалваното разпореждане № 1111/30.11.2018г., постановено след връщане на делото на ДОС, касационната жалба е върната, като са възприети указанията на ВКС.

Разпореждането е правилно, тъй като решението на ДОС не подлежи на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда двуинстанционен съдебен контрол на споровете по граждански дела, по които цената на иска е до 5 000лв., и по търговски дела, по които цената на иска е до 20 000 лв. Делото е търговско, тъй като родово компетентният Балчишки районен съд е бил сезиран с разглеждането на иск за нищожност на ипотечен акт, сключен за обезпечаване изпълнението на парични задължения, произтичащи от абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал.1, т. 7 във вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ - договор за кредит.

Указанията за реда за обжалване на решението не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за страните или за съда характер. Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1 т. 7 ГПК не рефлектират върху обжалваемостта, респ. необжалваемостта на решението, които се определят от закона. В тази връзка, няма пречка, въпреки дадените указания за обжалваемост в съответен съдебен акт, впоследствие, при постъпване на жалба срещу акта, съдът да съобрази действителните права на инстанционен контрол.

Предвидени от закона – чл. 62, ал. 3 ГПК, правни последици от неправилност на указания по чл. 236, ал. 1 т. 7 ГПК, са в различни от настоящата хипотези: при определяне на по - дълъг срок за обжалване от установения в закона, при която извършеното действие по подаване на жалбата след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено, и при даване на указания за необжалваемост на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1111/30.11.2018г. по в. т. д. № 100/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.