РЕШЕНИЕ

   № 203

гр.Варна, 26.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.06.2015 г. в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА  ХРИСТОВА                                                                                   

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 1 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Акваекоконсулт” ЕООД - гр.Добрич е обжалвало решение № 164/21.10.2014 г. по т.д. № 37/2014 г. на Окръжен съд Добрич, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Община Крушари иск за сумата 240300 лв, представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение за изработен работен проект по договор за проектиране от 24.02.2009 г. за обект: „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на с. Крушари”, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените съдебно - деловодни разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Община Крушари с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С решение № 50/02.07.2009 г. Управителният орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013” е прекратил процедура за избор на проекти „BG161PO 005/08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10 000 е.ж.” по приоритетна ос „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 е.ж. и в населени места с под 2000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. - 2013 г.”, обявена на 22.12.2008 г., по която е кандидатствал ответникът с работния проект, изработен от ищеца за обект: „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на с.Крушари” – предмет на иска. Процедурата е прекратена във връзка с въвеждането на допълнителни изисквания и критерии при оценка на проектните предложения. Не е доказано по делото такива да са били действително въведени, нито пък евентуалните причини за това. В последствие през м. ноември 2011 г. е подновена процедурата по избор на проекти „BG161PO 005/11/1.12/02/25 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10 000 е.ж.” с краен срок за приемане на актуализирани проекти 31.01.2012 г. Възложителят - ответник Община Крушари по процесния договор №ОС-554/24.02.2009 г. за работно проектиране не е предприел действия по евентуално актуализиране на проекта, въпреки поканата за това на изпълнителя – ищец от 20.07.2011 г. и не е подал актуализиран проект и кандидатствал за включване като бенифициент по подновената процедура. Едва с писмо изх.№РД-02-1524/14.03.2014 г., посочено в отговора на МОСВ, изх.№08-00-1010/24.03.2014 г. – две години след крайния срок за подновяване на  кандидатстването - 31.01.2012 г., ответникът е повдигнал въпроса  за участието си с проект по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” /ОПОС/. С посочения отговор МОСВ отговаря, че средствата по ОПОС са пренасочени приоритетно към агломерации над 10000 екв.жители, както и че агломерация Крушари е под 2000 екв.жители и не е допустима за финансиране по ОПОС. Няма доказателства приоритетната ос на оперативната програма - „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 е.ж. и в населени места с под 2000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. - 2013 г.” да е била променена и пренасочена към агломерации над 10000 екв.жители, затова остава недоказано от ответника, че не бил кандидатствал отново, тъй като не бил допустим бенифициент. На ответника следва да е било ясно от самото начало – и при възлагане на работния проект, и при кандидатстване по оперативната програма с него дали отговаря или не на условията за участие по програмата.

След като това е така, ответникът не може да се позовава на чл.5, ал.3 от договора за проектиране, предвиждащ окончателното плащане на 90% от договореното възнаграждение по чл.3 да се осъществява след подписване на договор между Община Крушари и Управителния орган на ОП „Околна среда” за финансиране на проекта и получаване на паричните средства. От една страна, ответникът се е задължил за действия на трето лице и не може сега да твърди, че поради  прекратяване от него на процедурата по ОП не е могъл да изпълни задължението си към изпълнителя – ищец. Още повече че основания да бъде изключен от кандидатстване по ОП не са доказани и УО е нямал право да му откаже участие, ако беше  подновил участието си до обявения краен срок – 31.01.2012 г. Съгласно чл.25, ал.1, изр.2 – ЗЗД смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. Това може да стане както с действия, така и с бездействие на страната, както в случая. Само хипотетично, тъй като не е доказано по делото, ако ответникът не е отговарял на изискванията за кандидатстване по оперативната програма от самото начало,  това би означавало, че е договарял с ищеца недобросъвестно и в този случай самата клауза на чл.5, ал.3 от договора би била недействителна като накърняваща добрите нрави. От друга страна – независимо от липсата в посочената договорна клауза на предвиден краен срок за извършване на окончателното плащане, такъв е общият давностен срок от 5 години по чл.110 - ЗЗД, с който  се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Ответникът – длъжник се е поставил сам с бездействието си в невъзможност да изпълни задължението си към ищеца – кредитор. Това са причини, за които той отговаря, а не такива, които не могат да му се вменят във вина. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност – чл.81, ал.2 - ЗЗД. В този случай кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата съгласно чл.79, ал.1 – ЗЗД.

След като работният проект е предаден от изпълнителя на възложителя и приет от последния без възражения, възложителят е заплатил 10% от уговореното възнаграждение на изпълнителя и е изтекъл максималният петгодишен срок, в рамките на който задължението за заплащане на останалата част от 90 % от възнаграждението е следвало да бъде изпълнено, искът се явява основателен и ответникът следва да бъде осъден на основание чл.266, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 – ЗЗД да заплати на ищеца тази незаплатена част от възнаграждението за приетата работа в размер на 240300 лв /без включен ДДС, както е претендирано с исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска и съдебни разноски за двете инстанции.

Окръжен съд Добрич е достигнал до други правни изводи и краен резултат, предвид което решението му се отменя изцяло, като вместо него въззивният съд постановява друго в посочения по-горе смисъл, като присъжда на ищеца съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 24806 лв, от които изключва недоказаните разноски - транспортни разходи по списъка на  разноските по чл.80 – ГПК /300 лв/ за първата инстанция и само договорено, но незаплатено адвокатско възнаграждение /7885.60 лв/ за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 164/21.10.2014 г. по т.д. № 37/2014 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Крушари, с.Крушари, Добричка област, ул.”Девети септември” №3А, ЕИК 000852754, да заплати на „Акваекоконсулт” ЕООД - гр.Добрич, бул.”25-ти септември” №9, офис 22, ЕИК 124118595, сумата 240300 лв - незаплатена част от дължимо възнаграждение за изработен работен проект по договор за проектиране от 24.02.2009 г. за обект: „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на с. Крушари”, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 25.02.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 24806 лв – направени съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.