Р Е Ш Е Н И Е

№   90/ 15.04.2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  06.03.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 1  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 725/11.10.2018год. постановено по т.д. №2/2018год. по описа на ВОС, съдът е:

Осъдил Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК 103155455, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г. П. С., сумата от 15942.99 щ.д. представляваща частичен иск от общо дължимата главница в размер на 150500 щ.д., получена по Договор за паричен заем от 29.07.2003г. и сумата от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата неустойка от 32850 щ.д., в размер на 0.02 % на ден върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.12.2014г. до 31.12.2017г., както и сумата 2831.40лв., представляваща деловодни разноски:

 Отхвърлил е иска на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК 103155455, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г. П. С., за осъждане на Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата от 613.19 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата договорна лихва възлизаща на 45639.73 щ.д., в размер на 3% годишно, формира от сбора от лихвите върху всеки транш от заемната сума за периода от датата на заверяване сметката на заемополучателя по конкретния транш до датата на падежа-31.07.2013г., а имено върху сумата от 50500 щ.д. за периода от 31.07.2003г. до 31.07.2013г., върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 13.08.2003г. до 31.07.2013г. и върху сумата от 50000 щ.д.  за периода от 01.09.2003г. до 31.07.2013г., като погасен по давност и иска за сумата от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна лихва в размер на 61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.07.2013г. от 31.12.2017г., като неоснователен:

Осъдил е“Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК 103155455, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г. П. С., да заплати на Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 136.21лв., представляващи деловодни разноски.

Недоволни от решението са останали страните по делото, респективно производството е образувано по въззивни  жалби  от: адв.И.А. като пълномощник на „Трейдмейкърс“ЕООД гр.Варна-ищец по т.д. № 2/2018год. на ВОС, срещу постановеното  решение №725/11.10.2018год., в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователен частичния иск за присъждане на мораторна лихва върху дължимата главница. Счита решението в тази част за неправилно, по изложени съображения, основаващи се на разпоредбата на чл.92 ЗЗД, според която е предвидено кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, когато същата е недостатъчна да обезпечи вредите. За това счита, че искът за мораторна лихва следва да се уважи.

Срещу решението в неговите осъдителни части е постъпила въззивна жалба от адв.Н.С.-пълномощник на ответника Х.Г.И..

Счита решението за  неправилно-същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на същото,  по изложени съображения, като се иска неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Оспорва извода на съда, че възраженията на ответника за привидност на договора за заем са останали недоказани, чрез показанията на допуснатия свидетел Д.М.. Излага, че съдът не е коментирал събраните по делото писмени доказателства, удостоверяващи отписване на задължението по договора за заем  към края на 2013год.-годината на падежа на същия. За това счита, че показанията на свидетеля М., разглеждани с писмените доказателства, налагат извода за привидност на договора за заем.

Излага също, че през 2008год. страните са подписали споразумение, че ответникът е уредил отношенията си с дружеството и то няма никакви претенции към него, като това споразумение е останали в държане на ищцовото дружество, което се установява и от показанията на свидетелите М. и Григоров. За това счита, че е налице хипотезата на чл.165 ал.1 ГПК  и свидетелските показания, които сочат че ответникът И. е освободен от ангажиментите по заема са допустими. От това  се прави извод, че оформените като заем правоотношения са погасени чрез опрощаването му. За това ответникът не дължи на дружеството ищец сумата от 150 000 щ. долара предявени частично, както  не се дължи и присъдената неустойка, респективно решението се явява неправилно и се иска неговата отмяна.

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

С писмени отговори на процесуален представител, жалбите се оспорват като неоснователни от насрещната страна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбите се поддържат чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.

 Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.79  ЗЗД вр. Чл.240 ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД:

 Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба и допълнителна искова молба от Г. П. С. като представляващ “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК 103155455, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, против Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени частични искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца, следните суми:

-15942.99 щ.д. представляваща част от общо дължимата главница в размер на 150500 щ.д., получена Договор за паричен заем от 29.07.2003г.;

-613.19 щ.д., представляваща част от общо дължимата договорна лихва в размер на 45639.73 щ.д., в размер на 3% годишно, формира от сбора от лихвите върху всеки транш от заемната сума за периода от датата на заверяване сметката на заемополучателя по конкретния транш до датата на падежа-31.07.2013г., а имено върху сумата от 50500 щ.д. за периода от 31.07.2003г. до 31.07.2013г., върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 13.08.2003г. до 31.07.2013г. и върху сумата от 50000 щ.д.  за периода от 01.09.2003г. до 31.07.2013г.;

-606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата неустойка от 32850 щ.д., в размер на 0.02 % на ден върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.12.2014г. до 31.12.2017г. и

-606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна лихва в размер на 61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.07.2013г. от 31.12.2017г.

Претенциите се основават на Договор за заем от 29.07.2003г., по който ищеца се е задължил да предаде в собственост на ответника,  сумата от 150000 щ.д., като заемополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 31.07.2013г. Ищеца е изпълнил изцяло и в срок задължението си по договора, като с банкови преводи е заверил сметка на ответника, както следва: с 50500 щ.д. на 31.07.2003г. с транзакция №13480060076; с 50000 щ.д. на 13.08.2003г. с транзакция №15540060096 и с 50000 щ.д. на 01.09.2003г. с транзакция № 5560060060. Твърди се, че с договора е уговорена лихва в размер на 3% годишно върху заемната сума, като размера на дължимата лихва върху сумата по всеки транш и за периода от дата на съответния превод до 31.07.2013г., е както следва: 15377.24 щ.д. по транша от 31.07.2003г.; 15170.83 щ.д. по транша от 13.08.2003г. и 15091.66 щ.д. по транша от 01.09.2003г. От датата на падежа на задължението, върху заетата, но невърната сума се дължи обезщетение /мораторна лихва/ в размер на законната лихва, което възлиза на 67 331.30 щ.д. Освен това, е уговорена върху заетата и невърната сума, се дължи неустойка в размер на 0.02 % за всеки ден забава, за периода от датата на падежа до 31.12.2017г., чиито размер е 49122.91 щ.д.

Твърди се, че с Нотариална покана, която е връчена срещу разписка на 07.12.2017г., заемополучателя е поканен да върне заемната сума, ведно с лихвите и неустойките, но връщане не е последвало.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на ответника, претенциите се оспорват като неоснователни.

Не се оспорва предоставянето на сумите, като се сочи, че предоставените от ищеца на ответника суми на траншове, не представляват заем, независимо от документалното оформяне на тези отношения. Твърди се, че към 2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД, с ЕИК 103584675, е акционерно дружество с двама акционери-ответника Х.Г.И. и П. Г. С.. Твърди се, че през 2003г. едноличен собственик на капитала и представляващ на ищцовото дружество Трейдмейкърс“ЕООД е С. Г. С., който е брат на П. Г. С.. Твърди се, че на Общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, проведено на 28.07.2003г., е взето решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 50000лв. на 570000лв., чрез издаване на нови 5200 бр. акции, които се разпределят поравно между двамата акционери. Твърди се, че за целта всеки от акционерите е следвало да внесе по 260000лв. за записаните нови 2600 акции. Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело, по разплащателна сметка в щатски долари в “Булбанк“ АД, на ищеца сумата от 100000 щ.д., като на същата дата ищеца е превел на ответника и на П. С. по 50000 щ.д. Поддържа се, че с посочените суми, двете физически лица правят част от вноската си за увеличение на капитала  на „МИПС-Инвестмънт“ АД, което увеличение е вписано в регистъра на търговските дружества при ВОС с решение от 04.08.2003г. по ф.д.№150/2001г. Твърди се, че на 13.08.2003г. и на 01.09.2003год. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца суми от по  100000 щ.д., като на същите дати дружеството е превело на ответника и на П. С. по 50000 щ.д. Твърди се, че с получените суми на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г. двамата акционери-ответника Х.И. и П. С. са направили вноските си за увеличението на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД. С оглед изложеното се поддържа, че с парични средства, собственост на “МИПС-Инвестмънт“ АД, е увеличен капитала на същото дружество, като за целта съответните суми превеждани на ищеца, а той от своя страна ги е превеждал на двамата акционери, които са ги внасяли обратно в “МИПС-Инвестмънт“ АД. Сочи се, че тъй като паричните средства са били на “МИПС-Инвестмънт“ АД, съответно на двамата акционери в това дружество, като краен резултат средствата отново са се върнали във въпросното дружество и съответно при двамата акционери. За това се поддържа, че никога не е стоял въпроса за ефективното връщане на тези средства.

 Твърди се, че с Договори за продажба на акции, сключени на 29.07.2008г., с нот.заверка с рег.№6376 и рег.№6377 от 29.07.2008г. на Варненски нотариус с рег.№011 на НК, ответника продава 400 бр. акции на С. С. на цена равна на номиналната им стойност и 1390 бр. акции на П. С. на цена десет пъти по-малка от номиналната им стойност. Твърди се, че на общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, което е проведено на 09.08.2008г., е прието решение за увеличение на капитала на дружеството, под условие, че цялото увеличение се записва и внася, както следва: от С. С.- 172000лв. и от ищцовото дружество, с едноличен собственик на капитала М. М.-318000лв. Сочи се, че по точка 2 общото събрание изрично е гласувало преразпределение на капитала, като акционера ответник остава с 1060 бр. акции на приносител, като увеличението на капитала е вписано в търговския регистър под №20080813145039. Поддържа се, че с така извършените действия по продажба на акции и гласуване за увеличение на капитала от определени лица, ответника е изпълнил поетите ангажименти към другите акционери-П. С., С. С. и М. М., последния участващ чрез ищцовото дружество. Ето защо ответника е поискал да му бъде потвърдено писмено, че няма задължения към никого от другите акционери и свързаните с тях дружества. Твърди се, че в началото на месец октомври 2008г. е подписано споразумение между ищеца, с едноличен собственик и представляващ М. Д. М. и ответника, в което страните са записали, че втория е уредил задълженията си към ищцовото дружество и то няма никакви претенции към него. Твърди се, че впоследствие ответника става едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, за което е налице вписване в търговския регистър под №20081230103901, като е бил такъв до 12.02.2010г. Твърди се, че през 2010г. ответника е прехвърлил дяловете си на Г. П. С., който е баща на П. С. и С. С., за което е налице вписване в търговския регистър под №20100212082835. Твърди се, че при предаване на дружествената документация на Г. С., в нея се е намирало и цитираното по горе споразумение от м.октомври 2008г. Твърди се, че тъй като задължението по договора за заем от 29.07.2003г. не е било дължимо, в края на 2013г., то е било отписано в счетоводството на ищцовото дружество, което се установява от счетоводния баланс на ищцовото дружество за 2013г., който е публикуван в търговския регистър под №20141105085659 и в него вземания в такъв размер не съществуват. В заключение се поддържа, че процесните суми, преведени от ищеца на ответника  на 31.07.2003г., на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г., в общ размер на 150000 щ.д. не представляват заем, а парични средства, собственост на “МИПС-Инвестмънт“ АД, преведени чрез ищцовото дружество на двамата акционери в “МИПС-Инвестмънт“ АД, с които е увеличен капитала на последното дружество. Твърди също, че с извършените от ответника действия през 2008г. по продажба на акции и гласуване за увеличение на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД и включване на определени лица, той е изпълнил поетите ангажименти към останалите акционери, поради което през м.октомври 2008г. е подписано споразумение между страните по делото, че отношенията им са уредени и те не си дължат нищо. В условията на евентуалност се прави възражение, че ищецът претендира две обезщетения за забавено изпълнение на едно и също парично задължение, а имено обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва и неустойка за забава във връщането на заетата сума уговорена с чл.12 от договора за заем, което е недопустимо, тъй като съставлява претендиране на кумулативното обезщетение за забава-на мораторна лихва и на неустойка върху едно и също парично задължение.

С допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Твърди се, че паричният оборот между ищеца и “МИПС-Инвестмънт“ АД започва с Договор за заем и заверяване сметката на акционерното дружество със средства на ищцовото дружество, както следва: на 19.06.2001г. със сумата 220002, щ.д.; на 05.07.2001г. със сумата 78002 щ.д. и на 25.04.2003г. със сумата 100000 щ.д. Твърди се, че към последната дата “МИПС-Инвестмънт“ АД дължи на ищеца общо сума от 398004 щ.д., поради което не първото дружество е кредитор на ищцовото дружество, а тъкмо обратното. Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сумата от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по договор USD“, чрез което връща част от задължението си към кредитора. Поддържа се, че на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 $, което представлява изпълнение на задължението да предостави в определен срок обща сума в размер на 150000 щ.д. Твърди се, че на 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сума от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по договор USD", чрез което връща втората част от задължението си към кредитора, като на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 щ.д., което представлява изпълнение на задължението по процесния договор за заем. Твърди се, че по същия начин са се развили събитията на 01.09.2003г., когато “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сума от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по договор USD“, чрез което връща третата част от задължението си към кредитора, а ищеца в изпълнение на договора за заем кредитира ответника със сумата 50000 щ.д. Поддържа се, че ищеца е кредитирал както “МИПС-Инвестмънт“ АД, така и неговите акционери, като всеки от длъжниците дължи връщане на получените средства. Твърди се, че получените от акционерите средства са послужили за увеличаване на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД, респективно за погасяване на част от задълженията му към ищеца. Твърди се, че не е възможно да е подписано споразумение между ищеца и ответника, с което длъжникът и кредиторът са си уредили отношенията, тъй като такова уреждане е следвало да се оформи счетоводно, да съпътства ГФО на дружеството кредитор и да стане част от ГДД на длъжника-ответника, тъй като 150000 щ.д. опростен дълг следва да се обложат като доход с данък по реда на ЗДДФЛ. Твърди се, че липсва каквато и да е счетоводна следа за подобно уреждане, въпреки твърдението на ответника, че това споразумение е част от фирмената документация на ищцовото дружество.

Сочи се, че твърдението на ответника се опровергава в и от факта, че след 2008г. са подавани няколко години ГФО, в които това задължение е посочено в баланса на ищцовото дружество-кредитор,като ГДД на ищцовото дружество за 2008г. е подписана от ответника и в приложението Оборотна ведомост на II ниво към нея изрично той е посочен като дебитор със задължение от 199683лв., съставляващи равностойност на 150000 щ.д. по курса към съответния момент. Поддържа се, че не е възможно към 2008г. едновременно да съществува споразумение, с което се урежда процесното кредитно задължение и задължението да продължава да съществува като част от баланса на дружеството, без това да е удостоверено като обстоятелство от самия ответник в ГДД на ищцовото дружество, с оглед факта, че същия е негов управител и представляващ.

Сочи се, че твърдението за уреждане на отношенията, противоречи и на декларацията, подавана от ответника пред Сметната палата на основание чл.2, ал.1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности от 06.12.2013г. до днес. Твърди се, че в първата декларация  при встъпването в длъжност, ответникът е посочил задължението си, като в следващите години, декларира само липса на промени, което е допустимо само ако задължението съществува в непроменен вид, т.е. не е погасено на каквото и да е основание, включително уреждане, плащане или давност.

По отношение на твърдението за отразяване на уреждането на отношенията отразено в подаден ГФО от 2013г., в който това задължение липсва в баланса, се поддържа, че поради техническа грешка, за която е отговорна обслужващата ищеца счетоводна къща, действително от негово име, но само и единствено за 2013г. е подаден за публикуване ГФО, с посочените параметри и аксесоари. Твърди се, че въпросния ГФО, с посочените параметри, касае друго търговски дружество, обслужвано от същата счетоводна къща, като за отстраняването на този пропуск е подадено Искане за изправяне на грешки.

С отговора на допълнителната искова молба,се оспорват доводите на ищеца за невъзможност, освен с погасяване, за друг начин на погасяване /уреждане/ на отношенията по повод процесната сума. Твърди се, че към момента на възникване на процесиите отношения-2003г. и към настоящия момент, ищцовото дружество е с едноличен собственик на капитала С. Г. С., както и че “МИПС-Инвестмънт“ АД и неговите акционери-ответника и П. Г. С., са били свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Поддържа се становището, че процесните отношения, привидно са оформени като заемни и всъщност не са такива. Твърди се, че целта на тези отношения между свързани лица е била да се осигури финансиране за увеличаване на капитала на“МИПС-Инвестмънт“ АД и с един и същи финансов ресурс да се осъществява дейност, както от ищеца, така и от “МИПС-Инвестмънт“ АД, в зависимост от това кое дружество е имало нужда от средства. Твърди се, че в отношенията между тези лица никога не е стоял въпроса за ефективно връщане на дадените средства. Поддържа се, че споразумението от м.октомври 2008г., имащо за предмет уреждане на отношенията на ответника с ищцовото дружество, чиито едноличен собственик и представляващ към този момент е М. Д. М., е останало в архива на дружество, тъй като след подписване на споразумението ответника е станал едноличен собственик на дружеството и е държал на едно място цялата документация. Твърди се, че при прехвърлянето от ответника изцяло на дяловото участие на Г. С., е предадена и цялата документация. Твърди се, че с оглед данъчния и счетоводния аспект на извършеното със споразумението погасяване, страните са водили вземането до настъпване на падежа му-2013г., като с настъпването на падежа, вземането е отписано като недължимо и то не е намерило отражение в годишния финансов отчет на ищцовото дружество за 2013г., както и не е декларирано и от ответника като дължимо след 2013г. Оспорват се твърденията на ищеца, че е била допусната грешка в счетоводните документи за 2013г., която впоследствие била поправена, като се сочи, че няма данни да е направена такава поправка и същата да е представена в търговския регистър.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, чрез процесуален представител.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори относно следното:

Представен е Договор за паричен заем от 29.07.2003г., по който ищеца се е задължил да предаде в собственост на ответника, в срок от 120 дни от подписване на договора сумата от 150000 щ.д., чрез банков превод по сметка №1177517292, б.код 62176307, като заемополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 31.07.2013г. С чл.7 от договора е постигнато съгласие за заплащане на годишна лихва върху заемната сума в размер на 3%. В чл.12 от договора е предвидена неустойка в размер на 0.02% на ден върху главицата, при забава на заемополучателя за погасяване на задължението на падежната дата.

Видно е от представения препис от Извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество, че същото е превело по банковата сметка на ответника сметка №1177517292, суми както следва: с банкови преводи е заверил сметка на ответника, както следва:  -50500 щ.д на 31.07.2003г. с транзакция №13480060076; -50000 щ.д. на 13.08.2003г. с транзакция №16340010026 и -50000 щ.д. на 01.09.2003г. с транзакция №15560060060.

От представения препис от Нотариална покана с рег.№7754 от 30.11.2017г., том 4, №92 на Варненски нотариус, с рег.№ 224 в РНК, е видно, че ищеца е поканил ответника да погаси задължението си по горепосочения договор за заем, ведно с договорна лихва и неустойка.Поканата е връчена на  на 07.12.2017г.

От ф.д.№150/2001г. на ВОС, е видно, че въз основа на взето по Протокол от 28.07.2003г. решение, на ОС на акционерите в “МИПС-Инвестмънт“ АД-П. Г. С. и ответника, с Решение от 04.08.2013г. съдът е разпоредил да се впишат промени, изразяващи се в увеличаване на капиталът на дружеството от 50000лв. на 570000лв., чрез издаване на нови 5200 бр. акции с номинал от 100лв., които се разпределят поравно между двамата акционери и всеки от тях става собственик на по 2850 бр. акции.

Видно е от представени Договори за продажба на Акции от 29.07.2008г., ответника е прехвърлил на С. Г. С. 400 бр. акции от капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД, с номинална стойност от по 100лв. за сумата от 40000лв., ответника продава на П. Г. С. 1390 бр. акции от капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД, с номинална стойност от по 100лв. за сумата от 1390лв. Според приет по делото протокол от 09.08.2008г. е видно, че е проведено Общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, което е приело решение за увеличение на капитала на дружеството от 570 000лв. на 1 060 000лв., като цялото увеличение се записва и внася от акционерите С. С. и ищцовото дружество, представлявано от М. М., съответно първия със сумата от 172000лв. и дружеството със сумата от 318000лв. Увеличението на капитала е вписано в Търговския регистър на 13.08.2008г.

Установява се от представеното по делото Решение от 01.12.2003г. по ф.д.№4216г. на ВОС, че в ТР е вписано прехвърляне на 50 дяла-целия капитал на ищцовото дружество от страна на С. Г. С. на Михайл Д. М..

По делото са представени писмени доказателства- копия от подадени от ответника декларации по ЗПИЛЗВДОДДПЧС. От последните се установява, че ответника в декларация пред Сметната палата вх.№ В1119/06.12.2013год. е декларирал по чл.3 ал.1 от ЗПИЛЗВДОДДПЧС заем в размер на 150 000щ.д. към „Трейдмейкърс“ЕООД на основание договор..

Според ССч.Е-основно и допълнително заключение, неоспорени от страните, във връзка взето решение на 28.07.2003г. от акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД за увеличаване на капитала на дружеството, всеки от акционерите П. С. и Х.И. е внесъл по банковата сметка на дружеството общо 150000 щ.д., с левова равностойност 262 306лв., на три транша от по 50000 щ.д., съответно на 31.07.2003г., 13.08.2003г. и на  01.09.2003г.

Няма данни как са отразени счетоводно извършените на  31.07.2003г., 13.08.2003г. и на  01.09.2003г. преводи от “МИПС-Инвестмънт“ АД към “Трейдмейкърс“ ЕООД, както кога и как са закрити тези разчети.

Според отговора даден по т.4 от ССЕ /стр.159/, на 25.04.2003г. “Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило по смета на “МИПС-Инвестмънт“ АД 100000 щ.д. с основание “превод PC към PC“, на 31.07.2003г. посочената сума е върната обратно с основание “Превод PC към PC ро dogowor“, като на същата дата “Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило 50500 щ.д. по сметка на Х.И., с основание “Превод PC към PC ро dogowor“. На 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е наредило по смета на “Трейдмейкърс“ ЕООД 100000 щ.д., с основание “Заверение на разплащ. сметка finansovzaem usd“, като на същата дата “Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило 50000 щ.д. по сметка на Х.И., с основание “Превод PC към PC dogovor za pariche“. На 01.09.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е наредило по смета на “Трейдмейкърс“ ЕООД 100000 щ.д., с основание “Заверение на разплащ. сметка prewod“, като на същата дата “Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило 50000 щ.д. по сметка на Х.И., с основание “Превод PC към PC prewod“.

По оборотна ведомост от 2004г., по счетоводна сметка 4983 /Други дебитори аналитична сметка Хр.И./, към 01.01.2004г. вземането на ищеца към ответника е в размер на 234774лв., равняващи се на 150000 щ.д. За периода от 2004г. до момента по тази счетоводна сметка има отразено единствено преоценка на вземането в зависимост от курса на долара към лева. Към 31.05.2018год. вземането е в размер на 150 000щ.д., равняващи се на 252 210лв. За периода 01.01.2004г.-31.05.2018г. е налице последователност в счетоводните записвания на задълженията от страна на ответника към ищеца /т.6 от задачите/.

 В допълнителното заключение вещото лице е посочило движението на средства през периода 2001г.-2012г. между “МИПС-Инвестмънт“ АД и “Трейдмейкърс“ ЕООД, и начина на счетоводното им записване. Паричния оборот по сметката на “Трейдмейкърс“ ЕООД за 2001г. са изразява в получаване на 300000 щ.д. от “Nolton Internacional LTD“, които са заведени по счетоводна сметка 152, и преведени суми на “МИПС-Инвестмънт“ АД в размер на 298 000 щ.д., които са  заведени по счетоводна сметка 498. През 2002г. няма движение, като през 2003г. освен горепосочените преводи, на 05.02.2003г. и на 10.05.2003г. по сметката на “Трейдмейкърс“ ЕООД са постъпили два превода на обща стойност 199850 щ.д. с наредител “Nolton Internacional LTD“. Към 31.12.2003г. вземането от Х.И. е отразено по счетоводна сметка 498/3 и е в размер на 150000 щ.д. Към същата дата вземането от П. С. е отразено по счетоводна сметка 498/4, като към 31.12.2003г. вземането е в същия размер на 150000 щ.д. В периода до 2012г. няма съществено движение, като през посочената година  е отразени постъпила сума в брой размер  на 107629.75лв. от “Мипс Инвестмънт“ АД, за закриване на вземане по счетоводна сметка 498/1. През 2013г. са отразени постъпила в брой 101143.70лв. и изразходвани 106918лв., като и двете движения касаят вземане от П. С. отразено по счетоводна сметка 498/4. За периода 01.01.2014г.-31.05.2018г. няма отразени движения по каса, а за същия период предприятието не отчита наличие на банкови сметки. Вещото лице е дало подробно заключение за паричните потоци между “Трейдмейкърс“ ЕООД и “Мипс Инвестмънт“ АД през календарната 2012г.

В съдебно заседание /13.09.2018год./, вещото лице заявява, че в счетоводството на „Трейд мейкърс“ ЕООД след 2008год. няма движение по партидите на длъжниците на дружеството, конкретно и по отношение на Х.И., което да е основано на спогодби, договори, протоколи за прихващане, или други някакви финансови  инструменти извън каса и банка. Относно това което е установил към 2003год., след тази година по него е нямало никакво движение.

При условията на чл.165, ал.1 от ГПК по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. Д. М. и Петър Д. Григоров, за установяване, респективно за опровергаване, на твърдението на ответника за съществуването, респ. изгубването и съдържанието на документ-Споразумение началото на месец октомври 2008г., подписано между ищеца и ответника, за погасяване на задължението по процесния договор за наем.

Според казаното от свидетеля М.М., през 2008год., преди да прехвърли „Трейдмекърс“ на ответника Х.И., същият поискал да се подпише споразумение, че не дължи на дружеството нищо, понеже с прехвърлянето на акциите, той си е бил изпълнил ангажиментите към всички съдружници. Заявява, че ответникът реално не е взел пари, , понеже парите са използвани за вдигане на капитала. В момента в който му прехвърлил дружеството, което станало в началото на октомври 2008год., между „Трейдмекърс“ с управител свидетеля и Х.И. подписали споразумение, че е освободен от всякакви искове, поради това, че е изпълнил всички ангажименти и няма никакви други ангажиментикъм дружеството. Това са били ангажиментите по заема. Хр.И. заедно с П. С. „завъртели“ едни и същи пари за да вдигнат капитала в „МИПС инвестмънт“АД. Споразумението останало в Х.И. като купувач на дружеството. Свидетелянт сочи, че докато той е бил собственик на „Трейдмекърс“, счетоводството се водело от Х.И.. Праез 2010год. видял този документ в офиса на дружеството.

Свидетелят П.Григоров сочи, че е поел да води счетоводството на „Трейдмекърс“ през 2012год. от Х.И., който му казал къде са документите на фирмата. Не е имало предаване и получаване на фирмената документация, но заявява че е получил единствено ГДД и ГФО, които се публикуват в ТР. Не е констатирал несъотвествие в счетоводните записи през годините. Двамата заемополучатели не са погасявали вземанията на дружеството към тях. Никой  не е казвал на свидетеля, че последните са имали някакви други взаимоотношения с дружеството, които да съобрази счетоводно. Свидетелят е подал за публикуване ГФО за 2013год., като по погрешка е подал ГФО на друго дружество, поради техническа грешка. За това подал коригиращ документ през 2018год.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

Договорът за заем е реален договор, и се счита за сключен от момента, в който заемодателят предаде, а заемодателят получи заетата сума, т.е.  за да породи договора за заем своите правни последици,  сумата следва да бъде предадена на заемателя.  Следва да се отбележи, че в настоящия процес, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договора за заем, тъй като той търси изпълнение по него, респективно ответникът-изпълнение на задълженията си по него.

Безспорно, страните са били обвързани от валидно облигационно отношение- процесния договор за заем от 29.07.2003г.Това се установява, както от  извлечението от банковата сметка на ищцовото дружество и заключението на вещото лице и останалите писмени доказателства. Реалното предаване от заемодателя „Трейдмексърс“ЕООД на заемателя Х.И. на сумата от 150 500 щ.д., чрез банков превод по сметка №1177517292, в договореният срок на три транша-на 31.07.2003г. с транзакция №13480060076  сумата от 50500 щ.д, на 13.08.2003г. с транзакция №16340010026 сумата от 50000 щ.д. и на 01.09.2003г. с транзакция №15560060060 сумата от 50000 щ.д., като факта на получаване на сумите не се оспорва от ответника. Ето защо следва да се приеме, че ответникът в качеството на заемополучател и ищцовото дружество, в качеството на заемодател, са обвързани от валиден договор за заем, по който на заемателя е предоставена сума в размер на 150 500щ.д. За това, за ответника е възникнало задължението задължението да върне получената сума от общо 150 500 щ.д., след настъпване на договореният падеж на задължението, т.е. до 31.07.2013г.-според клаузите на сключения договор, ведно с договорената годишна лихва в размер на 3%.  Не е спорно че по така предоставената в заем сума, не са постъпили погасителни суми от заемателя.

Относно възражението на ответника, че предоставените суми, оформени като заемни, не представляват предоставени в заем суми:

Следователно, въведено е твърдение за привидност на процесния договор за заем:

Действително, чл.17 ал.1 ЗЗД дава възможност страните да прикрият сключеното между тях съглашение, с едно привидно съглашение, ….като следва да се приложат правилата относно прикритото. Доказването на това твърдение е в тежест на ответника..съобразно чл.154 ГПК.

От твърденията на ответника, поддържани и във въззивната жалба, следва да се направи извод, че макар и оформени като заемни по процесиня договор за заем, са всъщност част от договорени действия, по увеличение на капитала, придобиване и разпределение на акции от „МИПС ИНВЕСТМЪНТ“ АД между определени лица. Излага, че действително чл.165 ал.2 ГПК за установяване на привидност чрез свидетелски показания, е необходимо писмено доказателство, изходящо от другата страна, или пък удостоверяващо нейно изявление пред държавен орган, които правят вероятно твърдението  за привидно съгласие. Въззивникът сочи, че такова писмено доказателство, некоментирано от първата инстанция е заявление за публикуване в ТР на годишен финансов отчет за 2013год., публикуван по партидата на дружествотио под № 20141105085659, по който задължението по договора за заем не е отразено, от което се прави извод, чее отписан от счетоводството, респективно че заемът е привиден.

Второто погасително относно задълженията твърдение на ответника е, че страните са обвързани от договор за заем, но задължението му е погасено чрез опрощаване на задължението по договора за заем.

Относно възражението за симулативност на договора за заем: Съдът намира възражението за недоказано, поради следното:

Не се оспорва, а се твърди и от страната, че отношенията между страните относно предоставените суми, предмет на настоящия процес, са оформени като такива, възникнали по договор за заем. Това се установя и от представения договор за заем от 29.07.2003год., като размера и сроковете за предоставяне на сумите, отговарят на клаузите по договора.

Отношенията между страните както сочи и ответника, са оформени като договор за заем, но и самите отношения между страните установяват реално действителни отношения на заемодател и заемател. Предоставените суми са осчетоводени от заемодателя търговец като предоставени в  заем средства, т.е. като средства, подлежащи на връщане. Както се посочи, това изрично е установено от вещото лице- по т.5 от задачите-да се даде отговор, по партидата на ответника в счетоводството на дружестното дали удостоверява задължение на ответинка по договора за заем, вкл. Отписване или промянна, вещото лице сочи:

По оборотна ведомост към 01.01.2004год. вземането на „Трейдмейкърс“ЕООД към Х.И. е в размер на 234 774лв., равняващи се на 150 000щ.д. Вземането е отразено в сч.сметка 4983 /Други дебитори, аналитична сметка Хр.И./. Към 31.05.2018год. вземането е в размер на 150 000щ.д., равняващи се на 252 210лв. За периода от 01.01.2004год. до 31.05.2018год. е налице последователност в счетовоните записвания на задълженията от страна на ответника към дружеството-ищец.

Следователно, в дружестното ищец, от момента на възникване на задължението и до 31.05.2018год. се води последователно и без  промяна задължение на ответника по договора за заем в размер на 150 000щ.д.

Респективно, в дружеството-ищец не са осчетоводени данни, от които да се направи извод, че задърлжението не е реално..т.е. фиктивно…А следва да се отбележи, че и относно действителността на дисимулираната сделка-т.е. и на прикритата, е необходимо съгласие и на двете страни-т.е. освен на ответника и на дружеството-ищец.

В допълнение, относно твърдението за начално писмено доказателство, изразяващо се в непосочване на предоставената сума по заема в ГФО за 2013год.: Събраха се доказателства /включително и гласни-показанията на св.Григоров, който е изготвил ГФО за 2013год./, че публикуването на ГФО за 2013 не отговаря на счетоводните записвания, поради което се е наложило същото да бъде коригирано /установено и от вещотто лице/. В о.с.з. на 28.06.2018год. вещото лице сочи, че по счетоводните записвания и за 2013год. и за 2014год. го има задължението-т.е. няма отписване на задължението към Х.И.. Вещото лице изрично сочи, че крайното салдо за 2012год. съвпада с началното салдо за 2013год., същото се отнася за 2013год. и за 2014год. Вещото лице установява и абсолютно същите записвания относно задълженията по договора за заем и на другия заемополучател П. С..

Следователно, не се установява страната да е заявила пред държавен орган, че задължението по договора за заем с ответника не е било дължимо в края на 2013год. Това е така, понеже  ГФО за 2013год. не отговаря на счетоводните записвания, същят както се установи е бил сгрешен и за това е бил коригиран впоследствие.

Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява твърдяното изявление на ищеца пред държавен орган, което да прави привидно изразеното съгласие по договора за заем от страна на ответника, респективно не се установява наличие на  писмено доказателство, удостоверяващо симулативността на договора за заем. Предвид изложеното,  показанията на св. Д.М., че заемът е бил фиктивен и че пари реално не са давани /т.е. в частта им относно твърдението за симулативност/, не следва да се ценят. В допълнение следва да се отбележи, че и разгледано по същество, твърдението на свидетеля за фиктивност на договора за заем не се подкрепя от доказателствата.  Той твърди, че пари реално не са давани, но безспорно процесните суми са преведени по сметка на ответника Хр.И., същият е участвал с тях при увеличениетэо на капитала на „МИПС ИНВЕСТМЪНТ“АД, и срещу тях ответника е придобил реално имущество-съответния брой акции от „МИП ИНВЕСТМЪНТ“АД. Освен това, не се установи и твърдението на ответника, че предоставените на ответника в заем парични суми са били на „МИП ИНВЕСТМЪНТ“АД. Напротив, установи се, че ищецът „Трейдмейкърс“ЕООД е кредитирал „МИП ИНВЕСТМЪНТ“АД, който с установените преводи по банков път е върнал част от дължимите суми, предоставени впоследствие на ответника и на П. С.. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че сключения договор е договор за заем, по който  ищецът заемодател е изпълнил своите задължения съобразно постигнатите договорки, респективно твърдението за симулативност на договора се явява недоказано.

Относно възражението за погасяване на задължението чрез опрощаване: Твърдението на  ответника, поддържано и във въззивната жалба, че задължението му е погасено, чрез сключване между страните на Споразумение от м.10.2008г., с което дългът е опростен, като този  документ е загубен или унищожен, не по негова вина. За установяваане на това обстоятелство и при условията на чл.165, ал.1 от ГПК са събрани гласни доказателства- чрез разпита на свидетеля М. Д. М.: Както се посочи, същият  сочи, че в качеството си на управител и собственик на капитал на ищцовото дружество до момента на прехвърлянето му на ответника през 2008г., по инициатива на ответника са сключили цитираното споразумение през м.10.2008год. Съдържанието на споразумението е било в смисъл, че ответника е освободен от всякакви искове, поради това, че е изпълнил всички ангажименти и няма никакви други ангажименти към дружество, т.е. че не дължи пари и няма ангажименти към “Трейдмекърс“ АД. Сочи, че споразумението било съставено в един екземпляр, който останал в държане на ответника, като купувач на дружеството. Сочи още, че през 2010г., през м.февруари посетил офиса на ищцовото дружество, където в счетоводството на дружеството, случайно видял въпросното споразумение и двата договора за заем с Х.И. и П. С.. Свидетелят Петър Д. Григоров, сочи, че е приел счетоводната документация на ищцовото дружество през 2012г., като същата му е предадена от ответника, който до този момент е водил счетоводството на дружеството. Сочи, че в предадената му документация не се е намирало споразумение уреждащо финансови отношения между дружеството и ответника. Предвид изложеното, съдът намира, че е недоказана посочената предпоставка в чл.165 ал.1 ГПК-документът да е загубен или унищожен не по вина на страната.

Според показанията на свидетеля М., а и според ответника, след съставяне на Споразумение от м.10.2008г., същото е останало в документацията на „Трейдмейкърс“ЕООД, придобито от ответника-следователно документът е останал в негово държане. Установи се също, че  към момента на съставянето на Споразумението самият ответник е извършвал счетоводната дейност на дружеството-ищец, и това продължило до 2012год., като след този момент, при  предаване на счетоводната документация на св.Григоров, това споразумение не е предадено.

Следователно, не се установява това споразумение да е загубено по вина на ищеца-както се посочи, споразумението е било в държане на ответника –като собственик на „Трейдмейкърс“ЕООД и като извършващ счетоводната дейност на същото.

Освен това, обективни данни опровергават твърденията на ответинка и потказанията на свидетеля М..

Безспорно, твърдяното споразумение е договор, който следва да намери своевременно своето отражение в счетоводството на дружеството-заемодател-т.-е –следва да бъде отразено още през м. октомри 2008год. Това не се е осъществило нито тогава, нито в по-късен момент. А това е било задължение преди всичко на ответника, както поради придобиване  собствеността на „Трейдмейкърс“ЕООД, така и поради това, че същият е водел счетоводството на дружеството до 2012год. –т.е. документацията на същото е била при него.  Но както се посочи, това споразумение не е било отразено в счетоводството на дружеството. Напротив, всички обективни данни сочат на съществуващо и действително задължение на ответника към дружеството-заемодател:

Вземането на ищцовото дружество към ответника фигурира в баланса на дружеството за 2008г. и оборотна ведомост II-ро ниво -л.86-87 от делото. Фигурира и в ГФО а 2008г.-2012г. публикувани в търг.регистър. Самият ответник в декларацията си по ЗПИЛЗВДОДДПЧС за 2012г. изрично е посочил процесното задължение по договора за заем с „Трейдмейкърс“ЕООД, като в последващите годишни декларации не е посочено погасяване на задължението.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че показанията на свидетеля М.М. не са годни да установят съществуването на твърдяното от ответника споразумение от м.10.2008г. и изгубването на същото, не по вина на страната. Освен това изложеното от свидетеля е  в противоречие с обективните данни-писмени документи, част от които са съставени от самата страна, със заключението на ССЕ-относно установеното съществуване на задължениоето в счетоводството на ищеца, както  и с показанията на другия свидетел по делото.

 Дори обаче показанията на свидетеля М.М. да се счетат за достоверни и се приеме, че страните са подписали въпросното споразумение и че то е изгубено не по вина на страната, то въз основа на същите не може да се достигне до извод, че в случая е налице опрощаване на дълга. От изложеното по-горе следва извода, че самите страни по него не са се съобразили с неговото действие, респективно не са му отдали реално никакво значение в отношенията между тях относно процесния договор за заем. Следва да се отбележи също, че счетоводното отчитане на задължението на ответника Христов е идентично и с отчитането на задължението на другия заемател-П.С..

Предвид изложеното, съдът намира, че възражението за погасяване на задължението на ответника чрез опрощаване на същото се явява недоказано.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответника има непогасено задължение към ищеца по Договор за паричен заем от 29.07.2003г. в размер на 150000 щ.д., чиито падеж е настъпил на 31.07.2013г.. За това следва извода, че частичната претенция за главница-сумата от 15942.99 щ.д., се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Решението в тази част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Относно акцесорните претенции, предявени частично, предмет на настоящето производство:

По иска за мораторна /законна/ лихва и за неустойка:

По иска за неустойка:

Както се посочи, в чл.12 от Договора за заем от 29.07.2003г. е предвидена неустойка при забава на задължението на падежната дата в размер на 0.02% на ден върху главицата. До падежа на задължението- 31.07.2013г. изпълнение не е настъпило, поради което ответника дължи неустойка в договорения размер. Предмет на иска е неустойката за периода 31.12.2014г.- 31.12.2017г., или за забава от 1095 дни. За посочения период, дължимата неустойка възлиза на сумата от 32850 щ.д. За това частичната претенция за сумата от 606.06 щ.д. е основателна и следва да бъде уважена.

Относно жалбата на дружеството-ищец срещу частта от решението, с която иска за сумата от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна лихва в размер на 61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.07.2013г. от 31.12.2017г., е отхвърлен като като неоснователен:

Жалбата е неоснователна.

Ищецът е предявил два иска с претенция за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение: Иск за мораторни лихви и иск за присъждане неустойка за забава.  Следователно, предявени са две претенции за обезщетение за забава.

Периода на претендираната обезщетителна лихва съвпада с този на претенцията за неустойка, а именно от 31.07.2013г. от 31.12.2017г.

Следва да се отбележи, че е недопустимо кумулиранетио на две претенции за обезщетение за забавено изпълнение на едно и също задължение  за един и същи период, понеже това би довело до заплащане на две обезщетения за едно и също неизпълнение.В този смисъл е и   трайната и безпротиворечива съдебна практика, която е възприела становището, че не може да се присъжда едновременно неустойка по чл.92 от ЗЗД и обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за едно и също забавено изпълнение на парично задължение.

Затова, когато страните са уговорили неустойка за забавено плащане, обезщетение по чл. 86 ал.1 ЗЗД се дължи, ако претенцията за неустойка не е предявена, или ако длъжникът не е заплатил неустойката. Или, ако кредиторът е направил своя избор и е предявил иска за неустойка, както е в случая, не може да претендира и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.

Освен това, при договорена неустойка в договора за заем, и при нейното претендиране, наред с обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, съдът следва да даде приоритет на иска за неустойка, понеже същата е изрично договорена в договора и по този начин съдът ще зачете тяхната воля.

Предвид изложеното, правилно съдът е уважил само частичната претенция за неустойка-договорена в процесния договор за заем. Следва да се отбележи също и предвидената в чл.92 ЗЗД възможност да се претендират и по-големи вреди от уговорената неустойка, което не е сторено в процеса.

 Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, респективно, жалбите като неоснователни, следва да се оставят без уважение.

Разноски: Въззивното дружество претендира разноски за държавна такса в размер на 25 лв. С оглед на неоснователността на неговата жалба, претенцията за разноски следва да бъде уважена в размер на 24,07лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 725 от 11.10.2018 г. постановено по т.д.№ 2/2018  г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК 103155455, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г. П. С., сумата от 24,07лв. разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.