Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№125

 

Гр.Варна, 05.06.. 2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети май през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 10 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Б.В.Ш. *** срещу решение № 212 от 04.04.2016г. по търг.дело № 546/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е осъден да заплати на „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД със седалище гр.Варна сумата от 35 000лв., представляваща част от сключен между страните договор за заем от 06.04.2010г., целият в размер на 45 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2015г. до окончателното и изплащане и сумата от 10 715.22лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000лв. за периода от 03.04.2012г. до 03.04.2015г. на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на сумата 2 828.61лв.

Твърди че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди че в отговора на исковата молба е възразил и е представил доказателства, че иск за сумата от 30 000лв., вече е бил предявен, като с влязло в сила решение искът е отхвърлен поради изтекла давност. Поради което и твърди, че е незаконосъобразно повторното гледане на дело със същия предмет и по договор за заем.

Оспорва извода на съда за дължимост на лихви със същото възражение за наличие на решение за отхвърляне на иска поради изтекла давност.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по подадената от него жалба.

Въззиваемата страна „Аутосорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.240 от ЗЗД за връщане на сума, получена по договор за заем между страните от 06.04.2010г. и иск за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 03.04.2012г. до 03.04.2015г., претендира се законна лихва от датата на предявяване на иска в съда. Искът е предявен като частичен в размер на 35 000лв., от целия в размер на 45 000лв.

Не е спорно че разликата от 10 000лв. е била предмет на исково производство по гр.дело № 11775/14г. по описа на ВРС, ХІХ състав, приключило с влязло в сила решение, с което въззивникът в настоящето производство Б.Ш. е осъден да заплати сумата 10 000лв., част от сумата 45 000лв., дължима по договор за заем между страните от 06.04.20101г. с падеж 30.09.2010г.

Не е спорно пред въззивна инстанция сключването между страните на 06.04.2010г. на писмен договор за заем на сумата 45 000 със срок на връщане 30.09.2010г., представен като доказателство по делото, както и реалното предаване на договорената сума в съответните срокове, за което са представени и писмени доказателства – преводни нареждания.

Няма спор пред въззивна инстанция че получена в заем сума не е върната на заемодателя.

Няма възражения срещу определения от първоинстанционния съд размер на лихвите за забава в плащането за периода от 03.04.2012г. до 03.04.2015г.

Поддържаните възражения и пред въззивна инстанция са единствено за: недопустимост на предявения срещу него иск поради наличие на влязло в сила решение по иск за сумата от 30 000лв. и възражение за погасяване на вземанията по давност.

По възражението за давност:

Предявеният в настоящето производство иск е за вземане по договор за заем с падеж 30.09.2010г. Вземането по договор за заем на основание чл.110 от ЗЗД се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, който в настоящия случай изтича на 30.09.2015г. Искът е предявен в съда на 03.04.2015г., поради което и вземането не е погасено по давност.

На основание чл.111 б.В от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В настоящия случай претенция за лихви за забава в плащането е за периода от 03.04.2012г. до 03.04.2015г. – датата на предявяване на иска, поради което и вземането за лихви също не е погасено по давност.

Неоснователно е възражението, че предявеният частичен иск е недопустим.

Твърдението на въззивника в отговора на исковата молба е че за сумата, предмет на договора за заем е подписал запис на заповед и за вземането по записа на заповед кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди че след възражение от негова страна срещу издадената заповед за незабавно изпълнение производството по предявения установителен иск е прекратено.

На първо място по делото е недоказано твърдението на въззивника, че вземането по договора за заем от 06.04.2010г. за сумата 45 000лв. със срок за връщане 30.09.2010г. е обезпечено с издадена от него на същата дата запис на заповед за сумата 30 000лв. с падеж 30.06.2010г. Но дори и това твърдение да бе доказано, видно от представеното с отговора на ответника определение № 475 от 13.01.2015г. по ч.гр.дело № 11631/13г. по описа на ВРС, производството по предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск за установяване на съществуване на вземане по запис на заповед от 06.04.2010г. с падеж 30.06.2010г. е прекратено на основание чл.231 ал.1 от ГПК и издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени. Поради което и не е налице влязло в сила решение, което да не може да бъде пререшавано. Още повече че в двете производства се касае за различни претенции – по запис на заповед и по договор за заем.

На следващо място съобразно задължителната за долустоящите съдилища съдебна практика , с решение № 231от 25.03.2010г. на ВКС по т. д. № 226/2009 г. II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед, като гаранция за изпълнение на поето по каузална сделка задължение, не съставлява процесуална пречка за предявяване на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение. Прието че въпросът е относим към разрешаването по същество на материалния спор, като съдът следва да съобрази евентуално извършено плащане в изпълнителното производство. Възражения от длъжника - въззивника Ш. за извършени от него плащания както по договора за заем, така и по евентуално издадената като обезпечение на задълженията по договора запис на заповед няма направени.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото е доказано реалното предаване на сумата 45 000лв. по договор за заем между страните от 06.04.2010г., поради което и предявеният частичен иск за сумата 35 000лв. е доказан и основателен и следва да бъде уважен. С оглед основателността на главницата основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 03.04.2012г. до 03.04.2015г. и следва да бъде уважен за претендирания размер 10 715.22лв.

С оглед на така изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 500лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 212 от 04.04.2016г. на Варненски ОС по търг.дело № 546/15г.

ОСЪЖДА Б.В.Ш. ***, ЕГН **********, да заплати на „Аутсорсинг Ай Ти Сървисиз“ ООД със седалище гр.Варна, ЕИК 148055178, сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: