РЕШЕНИЕ

108

               гр.Варна, 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.04.2019 г. в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №10  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Надежда-55“ ООД – гр.Варна е обжалвало решение №579/17.07.2018 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №633/2017 г., с което предявеният от И.И.Е. в качеството й на напуснал съдружник срещу дружеството частичен иск за сумата 25000 лв – вземане за дружествен дял следствие напускане на дружеството от нея, целият в размер на 225974.50 лв, е уважен,  с молба да бъде отменено като неправилно.

Ответницата по жалбата – И.И.Е. моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въпреки указанията на съда въззивникът не е изложил оплаквания срещу решението относно предявения частичен иск, а само срещу мотивите на съда относно цялото вземане. С уточнителна молба е уточнил направено оплакване, че диспозитивът на решението съдържа произнасяне по цялото вземане в размер на 225974.50 лв, като силата на пресъдено нещо на решението би се разпростряла и спрямо него при последващ спор между страните за горницата над размера на частичния иск. Със същата молба е навел и нови правопогасяващи цялото вземане възражения, които не са били релевирани пред първоинстанционния съд.

От една страна, мотивите на съда относно цялото вземане на ищцата не подлежат на самостоятелно обжалване. От друга страна те не формират сила на пресъдено нещо, като такава се формира с диспозитива само относно частичната претенция – предмет на иска. Дори и да има произнасяне по цялото вземане в диспозитива на решението по частичен иск, сила на пресъдено нещо по него няма да се формира. Няма и произнасяне в диспозитива по цялото вземане, а само е посочен, макар с непрецизна формулировка, целият иск, с приспаднат от размера му дължим данък, което е неправилно, тъй като приспадането следва да стане при изплащане на задължението на напусналия съдружник – ищцата по делото.

 Нови и нововъзникнали обстоятелства могат да се твърдят само при условията на чл.266, ал.2 – ГПК, каквито в случая не се сочат и не са налице, затова съдът не дължи произнасяне по тях. Настоящият състав счита, както е приел и ВОС в мотивите на решението, че дружественият дял на ищцата следва да се определи съобразно изготвения към края на месеца /м.11.2016 г./ на напускане на дружеството от нея като съдружник счетоводен баланс на дружеството, приет от Общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 20.12.2016 г., като няма основание за преразглеждане на дела й предвид твърдяно от  последното междувременно обезценяване на активите на „Палма хотели“ ООД-гр.Варна, в капитала на което то има мажоритарно участие. Разпоредбата на чл.125,ал.3-ТЗ изрично предвижда, че имуществените последици с прекратилия участие съдружник следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Не е доказано поначало твърдяното обезценяване на активи на „Палма хотели“ ООД-гр.Варна, но даже такова да е настъпило в по-късен момент, то не може да се отрази на дела на съдружника, който следва да се определи към посочен в закона предходен момент. Дори и да се приеме изразеното в отговора на исковата молба и в жалбата разбиране на ответника, че размерът на дружествения дял на ищцата следва да се определи съобразно Протокол на НАП от 26.01.2018 г., с който според него се възприема обезценката на дяловете на ответното дружество, пак, така определено, цялото вземане на ищцата /в размер на 157737.78 лв/-л.225 надхвърля значително размера на частично предявения от същата иск. Окончателното определяне на вземането на ищцата за дружествен дял ще стане с решението на съда по целия иск. Ето защо, няма основание, като такова не се сочи и в жалбата, за отмяна на решението, с което частичният иск за сумата 25000 лв е уважен изцяло.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди с точно изписване в диспозитива на размера на целия иск - 237867.90 лв, като въззивният съд препраща и към мотивите на решението на ВОС на основание чл.272 - ГПК.

Няма направено от ответницата по жалбата искане за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция и такива не й се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №579/17.07.2018 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №633/2017 г., с което е уважен предявеният от И.И.Е. в качеството й на напуснал съдружник срещу „Надежда-55“ООД–гр.Варна частичен иск за сумата 25000 лв – вземане за дружествен дял следствие напускане на дружеството от нея, от цял иск в размер на 237867.90 лв.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.